№ 133
гр. София , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502556 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 2130/13.04.2020 г., постановено по гр. д. № 2096/2019 г. по описа на
СГС, I ГО, 1 състав, частично е уважен предявеният от Е. Д. М. осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв.
(искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 26000 лв., предявен като
частичен от глобално претендираната сума от 43000 лв.), представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 25.02.2018 г., ведно със
законната лихва от 27.07.2018 г. до окончателното й изплащане (тази акцесорна претенция е
отхвърлена за периода от 25.02.2018 г. до 27.07.2018 г.). Изцяло е отхвърлен искът за
заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените от същото застрахователно
събитие имуществени вреди в размер на 982 лв., изразяващи се в разликата между
трудовото възнаграждение за м. 03.2018 г. и полученото възнаграждение за временна
неработоспособност, като искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за
причинените имуществени вреди в размер на 818,99 лв. - извършени разходи за лечение,
ведно със законната лихва от 10.04.2018 г. до окончателното й заплащане, е оставен без
разглеждане като недопустим.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 19000 лв., като то следва да бъде намалено с 17000 лв. (извънсъдебно изплатеното
застрахователно обезщетение). Първоинстанционният съд не се е произнесъл по
своевременно релевираното от ответника частично правонамаляващо материалноправно
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, но с оглед на обстоятелството, че то
не се поддържа в отговора на въззивната жалба, въззивният съд не следва да се произнася по
1
неговата основателност - арг. чл. 269, изр. 2 ГПК.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД е отхвърлен за сумата над 2000 лв. до 12000 лв., поддържайки, че то е необосновано,
тъй като при определяне размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за
справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият първоинстанционен съд не
е съобразил в достатъчна степен факта, че вследствие настъпването на процесния
транспортен инцидент ищцата се е възстановявала 50 дни, като през този период тя е била
„безпомощна, нуждаеща се от чужда помощ за елементарни човешки нужди, а и е била в
невъзможност да се грижи за децата си и св. К., с когото живеят на съпружески начала”.
Решението на СГС е обжалвано в частта, в която е била отхвърлена акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание за периода от 25.02.2018
г. до 27.07.2018 г. (в тази част обаче не се навеждат конкретни правни доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт, поради което в тази част въззивната жалба е
бланкетна).
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК
отговор на въззивната жалба, в която излага подробни съображения за нейната
неоснователност. Не поддържа релевираният довод за съпричиняване на вредоносния
резултат от противоправното поведение на ищцата.
Решението не е обжалвано от ищцата в частта, в която предявеният иск за заплащане
на замесващо обезщетение е отхвърлен над сумата от 12000 лв. до пълния му предявен
размер от 26000 лв. (именно тази сума е пълният предявен по делото размер, а не както се
поддържа във въззивната жалба - 12000 лв.); в частта, в която е отхвърлен един от исковете
за заплащане на компенсаторно обезщетение в размер на сумата от 982,19 лв.; в частта, в
която е прекратено съдебното производство - по отношение на втория предявен иск за
заплащане на компенсаторно обезщетение в размер на 818,99 лв., както и от ответника в
частта, в която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на заместващо обезщетение е уважен за сумата от 2000 лв., поради което в тази
част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната и насрещната въззивна жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 1 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а
служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
2
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 25.02.2018 г. – за сумата от 2000
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът
по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение. Както бе изяснено, ответникът не
поддържа своевременно релевирания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата, поради което САС не следва да обсъжда неговата основателност.
При определяне размера на претендираното заместващо обезщетение е необходимо
да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата
болки и страдания вследствие на причинените й травматични увреждания, периодът за
пълното възстановяване, нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт при
социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие – началото на 2018 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в
размер до 10 млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в
редакцията на тази правна норма към релевантния момент).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла фрактура на 3-та метакарпална
(дланна) кост на дясната ръка - при общ лечебен и възстановителен период за тези увреди
3
около 3 месеца. Вещото лице от СМЕ, след извършен анализ на представените по делото
медицински документи, изяснява, че първоначално е било извършено наместване на
счупената дланна кост и е поставена гипсова шина. Но след два дни - поради разместване на
счупената кост, пострадалата е била приета на болнично и оперативно лечение. На следния
ден при контролно рентгеново изследване и било установено разместване на фрактурата,
поради което било проведена оперативна манипулация - извършено е закрито наместване на
счупената кост и стабилизиране с 2 бр. Киршнерови игли, но поради незадоволителен
резултат иглите били извадени и е предприето ново наместване на счупената кост и
гипсиране на дясната ръка. Поради установено ново разместване след около 10 дни ищцата е
провела ново оперативно лечение, като е извършено открито наместване на фрактурата с
нейното стабилизиране с метална мини-плака и 3 винта. Установява се, че след това лечение
фрактурата е зараснала напълно, макар и за по-дълъг от обичайния период (50 дни), тъй като
е следвало да бъдат извършени две оперативни интервенции. През общия лечебен и
възстановителен период ищцата е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те са
били през първите 30 дни (непосредствено след злополуката и проведените две операции),
като през първите 2 месеца тя не е могла да си служи с дясната ръка при обслужването си.
Движенията на увредения 3-ти пръст вече са почти възстановени, но движението „флексия”
(свиване при захват) все още не е в нормален обем. Това ограничение обаче ще бъде
преодоляно след изваждане на металната плака и винтовете.
При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните
СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля В. П., живеещ във фактическо съжителство с ищцата, се
изяснява, че общо около месец пострадалата е била с гипсова имобилизация на дясната ръка,
което й е създавало затруднения в нейното ежедневие и при работа на компютър.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху здравословното състояние на ищеца и
изживените след процесния пътен инцидент болки и страдания са непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от противоправното поведение на
делинквента В. А. Т. неимуществени вреди е в размер на 19000 лв. (поради тази причина
този, както и много от предявените искове срещу ГФ и застрахователни дружества, е
следвало да се заявят до размера от 25000 лв., като родово компетентен би бил районният
съд - но високият размер на отхвърлената част от предявения иск, респ. на предявената
въззивна жалба се отразява върху размера на дължимото адвокатско възнаграждение).
Наистина, законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
4
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди – в размер до 10
млн. лв., независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на
тази правна норма към релевантния момент). Следователно, по този начин той е целял
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – началото на 2018 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (фрактура на 3-та
метакарпална (дланна) кост на дясната ръка - при общ лечебен и възстановителен период за
тези увреди около 3 месеца; при извършена една закрита и една открита операция с
поставяне на метална мини-плака и 3 винта), на пострадал на сравнително млада възраст - на
37 години при настъпване на процесното застрахователно събитие, което предполага по-
бързо възстановяване на травмата, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП
възлиза на сумата от 19000 лв. Този размер е съобразен с по-продължителния от обичайното
лечебен и възстановителен период, както и с обстоятелството, че е извършена и една
открита операция с поставяне на метална плака и винтове, респ. че, макар и със затруднения
при ежедневното си обслужване, ищцата е следвало да се грижи за пострадалите от същия
пътен инцидент близки. В случай че тези импланти бъдат премахнати, претърпените от
новата оперативна интервенция неимуществени вреди биха могли да бъдат предмет на нов
исков процес, но тези обстоятелства не са взети предвид от настоящия съдебен състав при
определяне на заместващото обезщетение (с оглед изминалия период от поставянето на тази
планка с винтове не може да се очаква, че ще бъде извършена подобна оперативна
интервенция). Макар и към момента флексията на увредения пръст да не е напълно
възстановена (именно поради обстоятелството, че не е премахнат имплантът), ищцата може
да извършва всички функционални операции с дясната си ръка. Съобразно опитните
правила, които носят съществена информация за фактите и явленията в природата и
взаимовръзките между тях, настоящата съдебна инстанция счита, че с оглед своя биологичен
характер процесната травматична увреда не е от такова естество, че да доведе „до
безпомощност, от нужда от чужда помощ за елементарни човешки нужди” (при естествените
затруднения при самообслужването й), в какъвто смисъл са необоснованите твърдения на
процесуалния представител на въззивницата.
Не е спорно обстоятелството, че извънсъдебно ответникът е изплатил на ищцата
сумата от 17000 лв. за репариране на процесните вредоносни последици, поради което
остатъкът от дължимото застрахователно обезщетение за причинените й неимуществени
вреди е в размер на сумата от 2000 лв. (19000 лв. - 17000 лв.).
5
Тъй като въззивницата не навежда конкретни правни доводи относно неправилността
на първоинстанционното решение в частта, в която е оставена без уважение акцесорната
претенция за заплащане на законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за
периода от 25.02.2018 г. до 27.07.2018 г., в тази част въззивната жалба е бланкетна (съдържа
общо оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт), поради което
въззивният съд, преценявайки, че решението и в тази част е валидно и допустимо, като не е
постановено при нарушаване на императивни материалноправни норми, следва да го
потвърди в тази част (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК). Но само за пълнота на изложението САС
изяснява, че правното съждение на СГС относно момента на дължимост на законната лихва,
която се включва в застрахователното обезщетение, е съответно на приложимия материален
закон.
Следователно, първоинстанционното решение - в обжалваната му част, трябва да
бъде потвърдено.
Тъй като въззивната жалба е изцяло неоснователна, в полза на въззиваемия-ответник
трябва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл.
37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП да се присъди сумата от 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС (съобразно заявения размер в
Становището от 29.01.2021 г.).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2130/13.04.2020 г., постановено по гр. д. № 2096/2019
г. по описа на СГС, I ГО, 1 състав – в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”,
бл. ***, вх. „Е”, ет. 6, ап. 21 да заплати на ЗД „ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43 сумата от 200
лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6