№ 607
гр. ***, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630102556 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание 1/ чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ, 2/ чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и 3/ чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ. Производството беше разгледано по реда на Глава двадесет и пета от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. ИЛ. с ЕГН ********** от гр.
***, срещу *** – гр. ***, представлявана от директора Д.Б., със седалище гр. ***, ул. „***“
№ 71. В исковата молба се твърди, че трудовото правоотношение на ищцата с работодателя
е прекратено на основание „съкращаване в щата“ по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. Твърди се, че
при извършеното уволнение са били допуснати редица нарушения, които го правят
незаконосъобразно. Ищцата твърди, че работодателят не е спазил указанията по решение на
съда, с което е отменено предходното уволнение на ищцата – където изрично е указано, че
работодателят е следвало да извърши подбор. Освен това счита, че незаконосъобразно не е
била допусната на работа като в същия ден, в който постъпила на работа след
възстановяването й, е уволнена отново, но на основание щатно разписание, което към тази
дата вече било отменено и отново без да е извършен подбор. По тези причини ищцата моли
съда да признае уволнението на ищцата за незаконосъобразно, да я възстанови на работа и
да осъди работодателя да заплати на същата обезщетение за времето, през което е останала
без работа, но не повече от 6 месеца, както и да присъди в тежест на ответника направените
от нея разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА. В
съдебно заседание бе направено изменение на третия иск като обезщетението бе намалено
до размера от 2192,27 лв. за периода от 26.08.2021 г. до 05.11.2021 г.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцата поддържа предявените
искове. Излага съображения, че работодателят е пропуснал да извърши задължителният в
случая подбор. Оспорва възраженията, че няма друг служител в ***, който да извършва тези
1
функции като обръща внимание, че обема на задълженията по длъжностната характеристика
за длъжността „младши експерт“ съвпада почти напълно с обема на задълженията по
длъжностната характеристика за длъжността „главен специалист“, която уж е била
съкратена. Счита, че като не е допуснал възстановеният на работа служител реално да
положи труд, работодателят не е изпълнил решението на съда, с което ищцата е
възстановена на работа. Обръща внимание, че в структурата на *** има още една длъжност
„главен специалист“ и между двете длъжности няма никаква разлика, нито в кода по НКПД,
нито в длъжностното ниво по КДА, нито в наименованието, нито в мястото в структурата на
работодателя, нито в подчинеността, нито в заплатата, нито в изискванията за заемане на
длъжността. Счита, че единствената цел на работодателя е чрез законови средства да
постигне една-единствена цел – прекратяване на трудовото правоотношение с конкретен
работник, т.е. че е налице злоупотреба с права. Обръща внимание, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата е незаконосъобразна, тъй като е
мотивирана с щатно разписание, което не е било в сила към момента на възстановяването й,
тъй като е отменено с няколко последващи такива. Моли съда да отмени уволнението като
незаконосъобразно, да възстанови ищцата на работа и да й присъди обезщетение за времето,
през което е останала без работа до датата на съдебното заседание.
В законовия едномесечен срок е постъпил отговор от ответника по делото – ***, гр.
***, представлявано от директора Д.Б., в който се излагат аргументи за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции. Обосновава се извода, че не е бил длъжен да извърши
подбор, тъй като двете длъжности, които имали еднакво наименование, всъщност
извършвали качествено различни дейности. Твърди, че извършваната от ищцата дейност
била предоставена за изпълнение от служител с длъжност „старши експерт“, който бил
държавен служител, а служителят на длъжност „Главен специалист“ изпълнявал дейност,
която по длъжностна характеристика се различавала от изпълняваната от ищцата дейност.
Посочва се, че твърденията изложени в исковата молба не са верни и не са допуснати
твърдените нарушения при прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. С оглед
на гореизложеното ответникът моли съдът да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание процесуалния представител на ответника оспорва направените с
исковата молба и в съдебно заседание възражения срещу законосъобразността на
извършеното уволнение. Излагат се аргументи, че работодателят е спазил всички
изисквания на закона при прекратяване на трудовото правоотношение. Моли да се вземе
предвид, че до 03.01.2020 г. извършваната административно деловодна дейност е била
поделена между трима служители, една от които е била ищцата. Другите две служителки
обаче са били заети по служебно правоотношение. След 03.01.2020 г. в щатното разписание
са останали само двете длъжности, които са били предвидени за заемане по служебно
правоотношение. Поддържа, че функциите на ищцата и на другия служител с длъжност
„главен специалист“ коренно се различавали, поради което подбор бил невъзможен. Моли
съда да отхвърли исковете като недоказани и неоснователни.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
2
доказателства на основание чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
От личното трудово досие на Г. Г. ИЛ. и от останалите събрани по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата до месец януари 2020 г. е изпълнявала длъжността
„главен специалист” в Регионалната инспекция по околната среда и водите – гр. ***.
Длъжността била с код по НКПД 3359-3026, с наименование на длъжностно ниво от КДА
„ниво специалист 1“, ниво на основната месечна заплата 23. Длъжността се заемала по
трудово правоотношение. Минималните изисквания за длъжността били средно образование
и професионален опит 2 години. Длъжността се намирала в структурата на Дирекция
„Административни, финансови и правни дейности“ (Д „АФПД“).
В посочения период в щатното разписание на работодателя съществували две щатни
бройки за длъжността „главен специалист“. Едната се заемала от ищцата, а другата от
Ивелин Йорданов Павлов. Видно от длъжностните характеристики на двамата обаче, те
изпълнявали качествено различни трудови функции. Ищцата имала административно-
деловодни функции, включващи приемане, завеждане и обработване на входящата и
изходящата кореспонденцията на ***, обслужване на физически и юридически лица;
подготвя материалите за ежеседмичните и извънредни оперативки и предоставя протокола
от заседанието на дирекционния съвет, организира телефонните разговори, срещите и
приема на директора и др. дейности, свързани с деловодството, обработването на
документация и административното обслужване в ***. Ивелин Йорданов Павлов
изпълнявал чисто технически дейности, включващи осигуряване на надеждна и безаварийна
работа, правилната експлоатация и ремонта на всички видове оборудване, машини,
инсталации и приспособления в ***, преглед на служебните МПС преди път, превоз на
служители на работодателя, ремонт на автомобилите, за който не се изисква сервизна база,
организиране на техническите прегледи и профилактика на МПС и другата техника,
отговаря за противопожарната инсталация, следи за състоянието на сградата и помещенията
в нея, извършва дребни ремонти и текущо стопанско обслужване на помещенията, прави
заявки за консумативи и материали, свързани с МПС и останалото обзавеждане, участва в
инструктажа за безопасност.
След одобрение от министъра на околната среда и водите било изменено
длъжностното разписание на *** – гр. *** като новото щатно разписание постъпило при
работодателя на 03.01.2020 г. С новото щатно разписание, одобрено със Заповед № ЧР-4 от
03.01.2020 г. реално била съкратена една от двете длъжности „главен специалист“ в Д
„АФПД“, била създадена нова длъжност „директор на дирекция“ в Дирекция „Контролни
дейности“. Последната длъжност се заемала по служебно правоотношение. Функциите за
съкратената длъжност били прехвърлени на служителя, заемащ длъжността „младши
специалист“ в Д „АФПД“.
На 03.01.2020 г. трудовото правоотношение с ищцата Г. Г. ИЛ. било прекратено със
Заповед № ЧР-5 от същата дата на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ – поради определяне
на длъжността за заемане от държавен служител. С решение № 170 от 01.10.2020 г. по в.гр.д.
3
№ 305/2020 г. на ШОС е отменено решението на ШРС, с което са отхвърлени исковете на
ищцата за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и възстановяването й на
работа и вместо това уволнението й е отменено, Г. Г. ИЛ. е възстановена на работа и
работодателя е осъден да й плати обезщетение за времето, през което е останала без работа
за период от 6 месеца. Съгласно мотивите на съда работодателят неправилно е уволнил
ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, тъй като в действителност не нейната
длъжност е определена за заемане от държавен служител, а една щатна бройка за нейната
длъжност е съкратена и на нейно място е създадена друга длъжност, поради което
основанието за уволнение е съкращаване в щата. Посочено е, че работодателят е следвало да
извърши подбор между двамата служители на длъжност „главен специалист“ и тогава да
предприеме прекратяване на трудовото правоотношение с единия на основание чл. 328, ал.
1, т. 2 от КТ.
Видно от приетите по делото доказателства длъжността „младши експерт“ преди
прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата през м. януари 2020 г. и до м. юни
се заемала по служебно правоотношение. Длъжността се намирала в структурата на
Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ (Д „АФПД“). Длъжността
била с код по НКПД 2422-5040, с наименование на длъжностно ниво от КДА „експертно
ниво 7“, ниво на основната месечна заплата 23. Минималните изисквания за длъжността
били висше образование (професионален бакалавър по специалността „Екология“,
„Педагогика“ или „Публична администрация“, без се изисквал професионален опит. Видно
от представените по делото длъжностна характеристика за длъжността „младши експерт“
функциите за тази длъжност са качествено изменени след 03.02.2020 г. На тази длъжност са
възложени всички функции, извършвани дотогава от ищцата, както и някои нови, но нито
една от функциите, които тази длъжност е имала до 03.02.2020 г. с изключение обработване
на входящата и изходящата документация на ***, каквото задължение имала и длъжността
„главен специалист“.
С ново щатно разписание, което е в сила от 15.06.2020 г., длъжността „младши
експерт“ била трансформирана в длъжност „старши експерт“ като са запазени всички
длъжностни функции. Длъжността „старши експерт“ се намирала в структурата на
Дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ (Д „АФПД“) и се заемала по
служебно правоотношение. Длъжността била с код по НКПД 2422-6046, с наименование на
длъжностно ниво от КДА „експертно ниво 6“, ниво на основната месечна заплата 21.
Минималните изисквания за длъжността били висше образование степен бакалавър и 1
година професионален опит.
След това са извършени и други промени в щатното разписание, но същите не засягат
щатните длъжности в Д „АФПД“.
Решението на ШОС, с което ищцата Г. Г. ИЛ. е била възстановена на работа е влязло
в законна сила на 07.06.2021 г. Съобщението за това е връчено на ищцата на 13.07.2021 г.
На 20.07.2021 г. тя подала заявление, че ще се яви на работа на 26.07.2021 г. На същата дата
е издадена Заповед № ЧР-15 от 26.07.2021 г. тя е възстановена на работа. Веднага след това
4
на ищцата е връчена заповед № ЧР-16 от същата дата, с която е прекратено трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата с
щатното разписание от 03.01.2020 г.
От представените по делото писмени доказателства съдът констатира, че липсват
отбелязвания, свидетелстващи работникът да е започвал нова работа след като трудовото
правоотношение е прекратено на 26.07.2021 г.
От изслушаната по делото ССчЕ се установи, че на ищцата е платено обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на 910 лв., от които са удържани 91 лв. за ДОД и 819 лв. са
изплатени по банковата й сметка. Изплатени са й обезщетението, присъдено с цитираното
по-горе решение на съда, както и обезщетение за неползван отпуск за м. юли 2021 г., от
които също са удържани 10 % за ДОД, а остатъкът й е преведен по банкова сметка. Съгласно
заключението на вещото лице дължимото на ищцата обезщетение за периода от 26.08.2021 г.
до 05.11.2021 г. е в размер на 2192,27 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото
лице като компетентно и мотивирано.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на делото са три кумулативно съединени иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна, чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на незаконно уволнения работник на заеманата
длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на
обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник е останал без работа. От
спецификата на исковете е видно, че вторите два иска имат акцесорен характер по
отношение на първия. Основателността на първия иск е задължителна предпоставка за
тяхното уважаване. По същество по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ доказателствената
тежест е обърната – ответникът (работодателят) е този, който трябва да докаже
законосъобразността на уволнението.
За да бъде законосъобразно уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ –
поради съкращаване в щата, е необходимо работодателят да докаже, че е извършено реално
съкращаване на щата за заеманата от ищеца длъжност. При повече от един работник заемащ
тази длъжност, които изпълняват една и съща работа, работодателят следва да извърши
подбор и да докаже законосъобразното му извършване. Подбор се извършва и ако в
структурата на работодателя са налице длъжности с различно наименование, но с идентични
или сходни трудови функции.
Първата предпоставка – съкращаването на щата – беше абсолютно доказана в хода на
производството. Към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, ищцата Г. Г.
ИЛ. е заемала длъжността „главен специалист” в *** – гр. ***. Съкращаване в щата на
именно тази длъжност, може да даде основание на работодателя да прекрати трудовото й
правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ. С щатното разписание, одобрено на
03.01.2021 г., е съкратена 1 щатна бройка от длъжността „главен специалист“. По тази
5
причина съдът намира, че съкращаването на щата за заеманата от ищцата длъжност е реално.
Безспорно бе установено и факта, че работодателят не е извършил подбор, когато на
26.07.2021 г. е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 от КТ. Спорен по делото между страните бе въпросът дали работодателят е бил длъжен да
извърши подбор в конкретния случай. В решение № 170 от 01.10.2020 г. по в.гр.д. №
305/2020 г. на ШОС е посочено, че предвид наличието на двете длъжности „главен
специалист“ в щатното разписание на работодателя, същият следва да извърши подбор.
Трябва да се има предвид обаче, че въпросът за подбора (дали такъв следва да се извърши
или не) не е бил основен въпрос на разглеждане на цитираното производство, тъй като през
2020 г. ищцата е била уволнена на друго основание и съдът е установил, че работодателят
неправилно е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т.
12 от КТ. Въпросът за подбора е възникнал като страничен и вследствие от извода, че в
случая е налице съкращаване в щата.
В действителност съдът намира, че няма как в конкретния случай да се извърши
подбор между двамата служители, заемащи длъжността „главен специалист“. Трайна е
практиката, че по въпросът, дали при съкращаване в щата се налага извършване на подбор
или, от водещо значение е не наименованието на длъжността, а характера на изпълняваните
функции. Повече от видно е, че изпълняваните от И.П. (другият служител, назначен на
длъжността „главен специалист“) трудови функции нямат нищо общо с тези изпълнявани от
ищцата. Тяхната дейност е в две изцяло различни сфери – докато ищцата е изпълнявала
административно-деловодни функции, И.П. е изпълнявал технически функции по
поддръжка, управление и ремонт на сградата. МПС, инсталациите и другите технически
уреди в ***. Работодателят не би имал база за сравнение на изпълняваната от тях работа. По
тази причина и подбор между тези двама служители не може да бъде направен.
От доказателствата по делото се установява, че длъжността „младши експерт“ е
имала сходни с тези на ищцата функции по административно-деловодно обслужване, а след
съкращаване на длъжността „главен специалист“, заемана от ищцата, именно на длъжността
„младши експерт“ са възложени всички трудови задължения, които до този момент е
изпълнявала ищцата. Фактът, че впоследствие тази длъжност е трансформирана в „старши
експерт“ не променя ситуацията, тъй като в действителност няма промяна в обема на
изпълняваните функции. Това повдига въпроса дали подбора не е следвало да се извърши
между ищцата и С.П., заемаща длъжността „старши експерт“ към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищцата на 26.07.2021 г. Отговорът на този въпрос е
отрицателен – подбор не може да се прави между служители, заемащи длъжности на
трудово и на служебно правоотношение. Видно от доказателствата по делото, длъжността
„старши експерт“ (както и тази за „младши експерт“ преди това) се заемала по служебно
правоотношение, докато ищцата е работила за ответника по трудово правоотношение.
Длъжността „старши експерт“ (както и тази за „младши експерт“ преди това) е с изискване
за висше образование степен „бакалавър“, докато ищцата няма такова образование.
По тези причини съдът счита, че работодателят законосъобразно не е извършил
6
подбор преди да прекрати трудовото правоотношение с ищцата Г. Г. ИЛ. на 26.07.2021 г.
С исковата молба е направено възражение за допуснато нарушение при прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата като се посочва, че като основание за прекратяване
на трудовото й правоотношение със Заповед № ЧР-16 от 26.07.2021 г. е посочено щатното
разписание, утвърдено от работодателя на 03.01.2020 г., при положение, че към тази дата
това не е актуалното щатно разписание. Съдът намира, че в случая няма допуснато
нарушение от работодателя. Той е посочил точно щатното разписание, с което е съкратена
заеманата от ищцата длъжност, за да мотивира съкращаването в щата като основание за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата. Последващите щатни разписания
биха били от значение, ако в тях тази длъжност беше възстановена, какъвто не е настоящия
случай. Недопустимо би било да се посочи като основание последното щатно разписание,
при положение, че промените в него не засягат заеманата от ищцата длъжност.
С исковата молба е направено и възражение, че работодателят е злоупотребил с
права. Опитал е с разрешени от закона средства да постигне неправомерен резултат –
прекратяване на трудовото правоотношение с конкретен служител. В конкретния случай
няма данни за злоупотреба с право. Такова ще е налице, когато от действията на
работодателят преди, по време и след прекратяването на трудовото правоотношение с
ищцата, е видно, че единствената му цел е да прекрати трудовите правоотношения с ищцата,
а не – реорганизация на работата в управляваната от него структура. Подобно нещо не се
установява. Реорганизацията в Д „АФПД“ се е запазила във времето, като задълженията на
един служител по служебно правоотношение и един служител по трудово правоотношение
и двамата с по-ниско ниво на експертност са реорганизирани и се изпълняват от един
служител по служебно правоотношение с по-високо ниво на експертност. Няма данни
единствената цел да е била прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Предвид тези изводи, настоящият съдебен състав намира, че уволнението е
законосъобразно, поради което и предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен като недоказан. С оглед акцесорния характер на исковете по чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ,
неоснователността на главния иск води до извод и за тяхната неоснователност.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, предявен от Г. Г. ИЛ.
с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 31, вх. А, ап. 13, срещу *** – гр. ***,
представлявана от директора Д.Б., със седалище гр. ***, ул. „***“ № 71, за признаване
уволнението й, извършено със Заповед № ЧР-16 от 26.07.2021 г. на директора на *** – гр.
***, за незаконосъобразно и неговата отмяна, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, предявен от Г. Г. ИЛ.
с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 31, вх. А, ап. 13 срещу *** – гр. ***,
7
представлявана от директора Д.Б., със седалище гр. ***, ул. „***“ № 71, за възстановяване
на незаконно уволнения работник на заеманата длъжност „главен специалист“ в *** – гр.
***, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
от КТ, предявен от Г. Г. ИЛ. с ЕГН ********** от гр. ***, ул. „***“ № 31, вх. А, ап. 13,
срещу *** – гр. ***, представлявана от директора Д.Б., със седалище гр. ***, ул. „***“ № 71,
за заплащане на обезщетение за времето, през което незаконно уволнения работник е
останал без работа в периода от 26.08.2021 г. до 05.11.2021 г. в размер на 2192,27 лв. (две
хиляди сто деветдесет и два лева и двадесет и седем стотинки), като неоснователен и
недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 14-дневен срок, считано от 19.11.2021
г.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8