Номер 231319.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София14-ти граждански
На 19.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20201000503260 по описа за 2020 година
Производство по чл.278 вр.чл. 130 ГПК.
Образувано е по депозирана от Е. И. Д. срещу определение № 14237/09.09.2020 г.
постановено по гр.д.№ 6564/2020г., по описа на СГС, ГО, 20 с-в, с което на основание
чл.130 ГПК, депозираната от нея срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД ИМ по иск с
правно основание чл.124 ГПК е върната обратно, а производството по делото е прекратено,
поради липсата на правен интерес.
Определението е било съобщено на жалбоподателя на 23.09.2020г.
Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 29.09.2020г. т.е. преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателката Е. И. Д. изтъква факта, че има правен интерес от съдебно
установяване недължимост на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Изтъква факта, че когато в срока за възражение бъде предявен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване, че вземането не съществува, заповедта за изпълнение
не влиза в сила. Целта на заповедното производство е по надлежния ред да бъде установено
спорно ли е вземането - законът презюмира, че вземането е безспорно, когато в срока не е
подадено възражение. Когато е започнат исков процес, целта на който е съдът да се
произнесе със сила на пресъдено нещо съществува ли вземането, то несъмнено вземането е
спорно, поради което заповедта за изпълнение не може да влезе в сила. След изтичане на
срока по чл.414, ал.2 от ГПК, възможността за възражение на длъжника се преклудира,
поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не съществува е
недопустим. Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за
кредитора не тече срок по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на
1
установяване в рамките на общ исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане
е недопустим и подлежи на прекратяване на основание чл,126, ал.1 ГПК.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по
същество – същата е основателна.
Производството по настоящото дело е образувано по предявена (на 08.07.2020г.) от
Е. И. Д. срещу „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД искова молба, с която ищцата моли да
бъде признато за установено, че не дължи в полза на ответника: сумата от 116 351 лева -
главница, сумата от 15 184.04 лева - лихва за периода от 03.07.2009 г. до 08.04.2010 г. и
сумата от 829.04 лева - заемни такси, както и разноските по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа
на CPC, II ГО, 54 състав. Посочва, че „Банка ДСК“ ЕАД е депозирала заявление по чл. 417
ГПК и на 27.04.2010 г. по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на CPC, II ГО, 54 състав е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите, за които в
настоящото производство се иска да бъде признато, че не се дължат на ответника (на когото
били прехвърлени с договор за цесия от 25.01.2012 г.). Въз основа на изпълнителния лист,
издаден по ч.гр.д. № 16 734/2010 г. по описа на CPC, II ГО, 54 състав, е образувано изп.дело
№ 20208640400023, по което, на 15.06.2020г. на ищцата е връчена покана за доброволно
изпълнение. Заявява, че фактът, на който се позовава е изтекла погасителна давност на
правото на принудително изпълнение на вземането, предмет на заповедта по чл. 417 ГПК, в
периода преди образуване на изпълнителното производство, което е факт с правно значение
по настоящото дело.
СГС е върнал обратно исковата молба, поради липса правен интерес от предявения
отрицателен установителен иск, тъй като е преценил, че ако длъжникът в заповедно
производство не възрази срещу заповедта за изпълнение, тя влиза в сила. В този случай,
длъжникът не може да предяви иск за несъществуване на вземането въз основа на
обстоятелства, които са съществували към момента на изтичане на срока за възражение (арг.
от чл.424, ал.1 ГПК). Законът не предвижда като процесуална пречка за влизане в сила на
заповедта фактът на предявяване, между момента на издаването й и този на влизането й в
сила, на отрицателен установителен иск за същото вземане. Посочил е, че такава правна
норма в ГПК липсва. Съгласно чл.416 ГПК, пречка за влизане в сила на заповедта би било
само подаденото възражение по чл.414 от ГПК, а такова не е депозирано.
Настоящата съдебна инстанция не споделя горните изводи на първостепенния съд по
следните съображения:
В случая, заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК от 27.04.2010г., е била връчена на
длъжника на 15.06.2020 г. Възражение по чл.414 ГПК, не е било подавано от длъжника в
законоустановения срок. В настоящия случай, поканата за доброволно изпълнение е била
връчена на длъжника на 15.06.2020г. На 16.07.2020г., заповедта за изпълнение е влязла в
сила, като междувременно - на 08.07.2020г., длъжникът е предявил исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото производство. Следователно, настоящият иск е
бил предявен по време на течението на срока за подаване на възражение по реда на чл.414
2
ГПК и преди неговото изтичане.
Процесуалноправният въпрос, който е обусловил решаващата воля на първоинстанционния
съд да прекрати производството по делото е „Допустим ли е отрицателен установителен иск
за признаване на недължимостта на вземането, предмет на подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение, предявен от длъжника в заповедното производство в срока по
чл.414 от ГПК, ако в същият законоустановен срок той не е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение и какви са правните последици от неподаване на
възражението?".
Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е допустим
винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но
до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу
издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че
вземането не съществува - всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още
повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК - оспорва се вземането по издадената заповед с
възражения, че то не съществува и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване
на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като
длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е
налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода
на производството по иска по чл.124 ГПК кредиторът оспори вземането.
Когато в срока за възражение бъде предявен иск по чл.124 ГПК за установяване, че
вземането не съществува, заповедта за изпълнение не влиза в сила. Целта на заповедното
производство е по надлежния ред да бъде установено спорно ли е вземането - законът
презюмира, че вземането е безспорно, когато в срока не е подадено възражение. Когато е
започнат исков процес, целта на който е съдът да се произнесе със сила на пресъдено нещо
съществува ли вземането, то несъмнено вземането е спорно, поради което заповедта за
изпълнение не може да влезе в сила.
С аргумент от противното едва след изтичане на срока по чл.414, ал.2 от ГПК, възможността
за възражение на длъжника се преклудира, поради което предявеният след този срок
установителен иск, че вземането не съществува, вече би бил недопустим.
Когато длъжникът оспори вземането по заповедта за изпълнение чрез иск, за кредитора не
тече срок по чл.415, ал.1 от ГПК, тъй като спорното вземане вече е предмет на установяване
в рамките на общ исков процес, а предявеният по-късно иск за същото вземане би бил
недопустим и респ. би подлежал на прекратяване на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
Формирайки извод за недопустимост на предявения иск, СГС не е съобразил, че
3
отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде
предявен, както в срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК, така и преди връчване
на заповедта за изпълнение, съответно поканата за доброволно изпълнение, тъй като
длъжникът винаги има интерес от иска, при наличието на спор относно вземането. Не
може да се отрече правото на последния да депозира иск т.е. право на избор е кой
процесуален ред на защита ще избере длъжникът - чрез възражение по реда на чл.414 ГПК
или чрез депозиране на отрицателен установителен иск. Страната по материалноправен спор
има право да избере в какво процесуално качество да защити правата си в съдебен процес -
като ищец или ответник. За длъжника съществуват алтернативни методи за защита и
публичното му преобразуващо право на иск не може да бъде отречено, поради това, че
срещу него е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение./в този смисъл
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 318 от 09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2108/2019г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС,
постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК/.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че определението е
незаконосъобразно и като такова същото следва да бъде отменено.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 14237/09.09.2020 г. постановено по гр.д.№ 6564/2020г., по описа
на СГС, ГО, 20 с-в, с което на основание чл.130 ГПК, депозираната от Е. И. Д. срещу „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД ИМ по отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК е върната обратно, поради липсата на правен интерес, а производството по
делото е прекратено, като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВРЪЩА делото на СГС, ГО, 20
състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4