№ 211
гр. Велико Търново , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети декември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20204001000226 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 432 КЗ.
С Решение № 64/ 09.04.2020 г., постановено по т.д. № 179/ 2019 г. по
описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ, като
неоснователен, предявеният от ищцата И. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
Гулянци, област Плевен, **********, срещу ответника „ЗАД БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул.
„Джеймс Баучер”, иск, с правно основание чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 86 от
ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000 лева, претърпени от ищцата във връзка със смъртта на сестра й Е. Т.
С., ЕГН *********, починала в резултат на ПТП на 26.10.2018 г. в с. Долни
Вит, област Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.05.2019 г. – изтичането на тримесечния срок от завеждането на щета №
**********, до окончателното изплащане на сумата; ОСЪДИЛ е ищцата да
1
заплати на ответника разноски по делото в размер на 5 056 лева.
Недоволна от постановеното Решение ищцата И. Т. Ц., ЕГН **********,
от гр. Гулянци, област Плевен, чрез пълномощника адвокат Н. Д. от АК – гр.
София, с адрес на кантората: гр. София, ул. *********, четвърти полуетаж,
офис № 4, е подала въззивна жалба. Оплакването е за незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Навежда се довод за неправилност поради
противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че в хода на
производството пред първата инстанция категорично е доказано наличието на
фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което изводът на
първостепенния съд за липсата на причинна връзка между деянието и
настъпилия вредоносен резултат, е необоснован. Излагат се съображения в
подкрепа на доводите и твъърденията. Иска се от въззивния съд да постанови
Решение, с което да отмени обжалваното такова и уважи изцяло иска.
Претендират се направените разноски, както и адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В жалбата не са направени доказателствени искания.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
„ЗАД БУЛ ИНС” АД не е подала отговор.
Великотърновският Апелативен съд, като обсъди доводите на страната,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Плевенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 8756/
25.07.2019 г., от ищцата И. Т. Ц., ЕГН **********, от гр. Гулянци, област
Плевен, чрез пълномощника адвокат Н. Д. от АК – гр. София, с адрес на
кантората: гр. София, ул. *********, четвърти полуетаж, офис № 4, срещу
ответника „ЗАД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер”№ 87, с правно основание
чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД и с цена на иска – 100 000 лева.
В исковата молба се твърди, че по вина на водача В. М. П., ЕГН **********,
2
управлявал лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс”, с рег. № ВТ 49****
– собственост на С. Р. В., е причинена смъртта на Е. Т. С. – сестра на ищцата.
Твърди се, че водачът на лекия автомобил не е обезопасил спрелия
автомобил, чрез включването му на скорост и активиране на ръчната
спирачка. В резултат на необезопасяването, лекият автомобил потегля при
качването на пострадалата, разбива се в близкото дере и причинява смъртта
на същата. Към датата на ПТП процесният автомобил е имал застраховка
„Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество.
Ищцата се явява увредено лице по смисъла на КЗ и във връзка с ТР № 1/ 2018
г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС и има право да получи обезщетение
за смъртта на сестра си, с която се е намирала в изключително близки
взаимоотношения на взаимна обич, привързаност и подкрепа. В резултат на
смъртта й ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, като и към момента на подаване на исковата молба ищцата не е
превъзмогнала загубата. Претърпените неимуществени вреди ищцата оценява
на сумата 100 000 лева и иска от съда да осъди ответника, да й заплати тази
сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от изтичане на 15-дневния
срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ. Претендират се направените разноски в
производството по делото, включително и адвокатско възнаграждение.
Направено е и особено искане за освобождаване, на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК, от заплащане на държавни такси и разноски по делото, което е било
уважено от съда.
Пред Плевенския Окръжен съд е било образувано т.д. № 179/ 2019 г. по
описа на съда.
С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил обстоятелствата,
че е налице валидно застрахователно правоотношение спрямо процесния
автомобил и че пред него е представена застрахователна претенция, по която
е образувана щета от 07.01.2019 г., като е възразил срещу основателността на
иска, излагайки доводи в тази насока.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба са представени писмени доказателства, допуснати и
приети от съда.
3
Видно от представеното с исковата молба удостоверение за наследници
е, че пострадалата Е. Д. С. е сестра на ищцата И. Т. Ц..
От приложения Протокол за оглед на ПТП от 26.10.2018 г. се установява,
че скоростният лост на лекия автомобил е бил в неутрално положение, а
ръчната спирачка – в долно положение.
Видно от писмото на застрахователното дружество до адвокат Д., с изх.
№ 1282/ 18.02.2019 г. е, че застрахователят е отказал да заплати обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, във връзка с предявената от
нея застрахователна претенция и образуваната щета № **********.
За установяване механизма на ПТП съдът е допуснал изготвянето на
съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/, като заключението на вещото
лице В. К. П. е било изслушано в открито съдебно заседание на 05.03.2020 г.,
не е било оспорено от страните и е било прието от съда.
За установяване причините за смъртта на пострадалата Е. Д. С., съдът е
допуснал извършването на съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, като
вещото лице д-р С. Д. К. е било изслушано в открито съдебно заседание на
05.03.2020 г., не е било оспорено от страните и е било прието от съда.
По искане на ищцата съдът е допуснал извършването на съдебно-
психологическа експертиза /СПЕ/, като вещото лице Г. В. Й. е било
изслушано в открито съдебно заседание на 06.02.2019 г., не е било оспорено
от страните и е било прието от съда.
По делото са били разпитани свидетелите Л. Д. Ц. и В. М. П..
С оглед на така събраните доказателства и изградената въз основа на тях
фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните фактически и
правни изводи:
За да бъде уважен иска по чл. 432 от КЗ, следва да са налице елементите
от сложния фактически състав на деликтната отговорност, както и да е налице
валидно застрахователно правоотношение и особеното изискване на КЗ –
предявяване на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя,
като искът да е предявен от материално легитимирано лице.
4
Не е било спорно по делото наличието на валидно застрахователно
правоотношение, както и предявяването на писмена застрахователна
претенция спрямо застрахователя, които обстоятелства са били признати от
ответното застрахователно дружество в отговора на исковата молба.
Като се съобразят заключенията на допуснатите експертизи и
представените писмени доказателства /Констативен протокол от 26.10.2018 г.
за ПТП с пострадали лица; Протокол за оглед на местопроизшествие от
26.10.2018 г./ следва да се приеме, че е налице противоправност на деянието,
изразяваща се в нарушение на чл. 96 от Закона за движение по пътищата -
необезопасяване на спрелия на място лек автомобил от страна на деликвента,
чрез задействане на ръчната спирачка и включването на скорост, което
безспорно се установява, както от представените с исковата молба
Констативен протокол от 26.10.2018 г. за ПТП и Протокол от същата дата за
оглед на местопроизшествие, така и от заключението по допуснатата от съда
САТЕ във връзка с установяване механизма на ПТП. Въззивният съд не
кредитира показанията на свидетеля Виолин Панайотов, че е оставил
автомобила на скорост и на ръчна спирачка, защото това са показания на
заинтересован свидетел, изолирани са и не се подкрепят от заключението на
САТЕ и от писмените доказателства по делото. В този смисъл въззивният съд
приема наличието на причинна връзка между неправомерното поведение на
деликвента и настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се в смъртта на
пострадалата.
Налице е деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, поради което следва да се
ангажира отговорността на застрахователя.
Спорен между страните по делото е бил въпросът за материално-
правната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Според ТР № 1/ 2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
докладчик съдия Веска Райчева, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата,
посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/
24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
5
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на постановлението е
уточнено, че сред най-близките на починалия са братя и сестри, като
формалната родствена връзка не е достатъчна, за да получат обезщетение, а
ще е необходимо вследствие на смъртта на близкия човек, преживелият
родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основанието да се направи изключение от разрешението,
залегнало в цитираните по горе постановления, т.е. тези болки и страдания по
интензитет и времетраене следва да надхвърлят обичайните за такава
родствена връзка.
За да установи близките си отношение с пострадалата и причинените й
неимуществени вреди от нейната смърт, ищцата е посочила един свидетел,
допуснат от съда при условията на довеждане. Свидетелката Л. Д. Ц. –
дъщеря на ищцата, е била разпитана в открито съдебно заседание на
06.02.2019 г. Заявила е, че тя с майка си живеят в гр. Гулянци, а пострадалата,
която е нейна леля, е живяла в с. Долни вит при бабата на свидетелката, както
и в с. Милковица, където работела. Посочила е, че майка й доста често ходела
на село, където живеели майка й, сестра й и роднините. Ищцата преживяла
тежко смъртта на пострадалата, променила се, затворила се в себе си.
От тези показания се установява, че ищцата и пострадалата са живеели
отделно, в различни населени места и с оглед на възрастта им /ищцата е
родена през 1976 г., а пострадалата през 1984 г./, същите са имали свои
отделни семейства, живеели са с тях и са се виждали от време на време
помежду си. От представените писмени доказателства – препис-извлечение от
акт за смърт и удостоверение за съпруг и родствени връзки се установява, че
пострадалата Е. С. има три деца, родителите на ищцата и на пострадалата са
живи, последната има още три сестри. Тези доказателства установяват
съществуването на обичайната роднинска връзка между две сестри, като
липсват данни за житейски събития, които да са породили трайна и дълбока
емоционална връзка между тях.
Следователно, макар и да е претърпяла неимуществени вреди от смъртта
на сестра си, изразяващи се в болки и страдания, те не са в с такъв интензитет
и времетраене, за да обусловят присъждане на обезщетение в полза на
6
ищцата. Този извод на въззивния съд не се опровергава от заключението на
вещото лице по допуснатата от съда СПЕ, сочещо на нормална
психологическа реакция, свързана със загубата на близък и изразяваща се в
тревожност, безпокойство, несигурност, стрес. По делото липсват данни тези
промени в емоционалното състояние на ищцата да са се отразили на нейното
здравословно състояние, в социалния и личния й живот.
По изложените съображения въззивният съд приема, че ищцата не е
материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на пострадалата Е. С., поради което предявеният от ищцата иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
До същия правен извод, макар и по други съображения в мотивите си, е
достигнал и Плевенския Окръжен съд, поради което обжалваното Решение е
правилно и следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
Ищцата е била освободена, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от
заплащане на държавни такси и разноски по делото, поради което не дължи
държавна такса за подаване на въззивната жалба.
Същата обаче дължи разноските, направени от насрещната страна във
въззивното производство, представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 4 200 лева, с ДДС, която сума ищцата –
въззивник в настоящото производство следва да бъде осъдена да заплати на
застрахователното дружество.
С оглед оставяне без уважение на подадената от ищцата въззивна жалба,
искането на процесуалният й представител адвокат Н. Д. за присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва да се остави
без уважение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64/ 09.04.2020 г., постановено по т.д. № 179/
7
2019 г. по описа на Плевенския Окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Гулянци, област
Плевен, **********, да заплати на „ЗАД БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер”№
87, представлявано от С. П. и К. К., направените разноски във въззивното
производство в размер на 4 200 лева, с ДДС, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение в брой за защита във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8