Определение по дело №3743/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3781
Дата: 3 октомври 2019 г. (в сила от 22 октомври 2019 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20191100203743
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                    П Р О Т О К О Л

 

Година 2019                                                                                  Град София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД                                         НО,  5-ти състав

На трети октомври                                    две хиляди и деветнадесета година

в публично съдебно заседание в състав:

                                               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

 

                            

Секретар:  Красимира Динева

Прокурор: Л.Николова

 

Сложи за разглеждане докладваното от с ъ д и я т а Н.Ч.Д.№3743 по описа за 2019г.

 

На именното повикване в 14,30 часа се явиха:

 

ОСЪДЕНИЯТ Г.С.М. редовно призован, се явява лично, доведен от Затвора – София.

Явява се адв.Т., определен от САК за служебен защитник на осъдения.

Явява се адв.Ж.Н.– АК Плевен – с пълномощно.

 

СЪДЪТ, предвид явяването на упълномощен защитник на осъдения

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСВОБОЖДАВА от участие адв.Т. – САК.

 

На същия да се издаде препис от протокола за представянето му пред НБПрП.

 

НАЧАЛНИКЪТ на Затвора - София - редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява М.М.- ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ, с надлежно пълномощно от Началника на Затвора - София.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.Н.: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със снимка/:

 

Г.С.М. - роден на ***г. в гр.Сливен, българин, български гражданин от ромски произход, с пост. адрес: с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен, ул.“******, неженен, с основно образование, с ЕГН:**********.

 

СЪДЪТ разясни правата на страните и осъдения, включително правото им на отвод.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и секретаря.

АДВ.Н.: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча доказателства.

АДВ.Н.: Няма да соча доказателства.

 

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представям и моля да приемете актуална справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения М..

 

ПРОКУРОРЪТ:Нямам искания. Да се приемат представените доказателства.

 

СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам молбата си.

ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Считам молбата за неоснователна.

АДВ.Н.: Поддържам молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Молбата е неоснователна.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.

 

СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения М., изпратени за послужване от Началника на Затвора – София и днес представените от процесуалния представител на Затвора - гр.София.

 

СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/: Нямаме доказателствени искания.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

 

АДВ.Н.: Моля да уважите молбата на подзащитния ми за условно предсрочно освобождаване. Налице са материално правните и процесуално правните предпоставки за условно предсрочно освобождаване по двете кумулативно дадени в чл.70 от НК. Фактически е изтърпял ½ от наложеното наказание "Лишаване от свобода" 16 години, от които изтърпяни 10 години и 9 месеца и е дал доказателства за своето поправяне. Налице са и необходимите доказателства, които несъмнено, трайно и категорично сочат за поправяне според изискванията на разпоредбата на чл.439а от НК. Потвърждават се от положително становище на Началник сектор ЗО „Крамиковци“, от което е видна позитивна промяна във висока степен в проведената корекционна дейност. Рискът от рецидив е среден в рамките на 56 точки. Със своето активно участие в реализирането на поставените цели, плана на присъдата е реализиран в цялост. Отчетени са положителни промени в зоните нагласа, начин на живот и уменията за мислене в проблемни ситуации. Поема отговорност за извършеното преди, работи постоянно, рискът за обществото е среден. Експертната оценка за актуално, психическо и емоционално състояние на инспектора психолог също е положително. Без индикации за агресивно поведение, не се отчитат завишени стойности на криминогенното мислене. Препланиран план за присъдата по пункт 2 от точка 1 до 6 -  награждаван 6 пъти, на 17.01.2017г. режимът на лишения от свобода е заменен от „строг“ на „общ“. От 18.01.2019г. е прекатегоризиран в открит тип. От 25.08.2018г. полага доброволно неплатен труд. Няма констатирани нарушения на Правилника за вътрешния ред и ЗЗИНЗС. Доказва трайна убедителна поведенческа промяна. Докладът за лишения от свобода от инспеттор С. също е положителен. Ще цитирам част от крайния извод: „Целите на наказанието са постигнати и е налице личностна  готовност за законоустаносъобразен начин на живот“. Със заповед №152/14.06.2019г. е назначен на външен работен обект, извън охранителната зона в с.Кремиковци на длъжност „помпиер“, която изпълнява и към настоящия момнет. Това е най-категоричното доказателство за доверие и поправяне. Няма какво да се иска повече от него за поправянето му. Остатъкът от наказанието – 5 години, 8 месеца и 8 дни не е малък, но както е посочено в разпоредбата ал.3 от чл.493 от НПК не може да послужи за отказ от условно предсрочно освобождаване. Посочените категорични доказателства са в пълна хармония с изискванията на чл.439 от НПК. Така установените категорични данни за поправяне на осъдения определят по-нататъшния му престой в затвора като неоправдан. Целите на наказанието по отношение на него вече следва да се приемат като успешно реализирани.

По изложените съображения, моля да уважите молбата на подзащитния ми и да постановите условно предсрочно освобождаване от остатъка на неизтърпяната част на наложеното му наказание "Лишаване от свобода".

 

  ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод молбата на лишения от свобода. Не са налице изискуемите предпоставки по чл.70 от НК, вр. чл.440 от НПК. Считаме, че молбата е неоснователна. Не са налични и двете изискуеми предпоставки, не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение. Както отбеляза защитника на лишения от свобода, рискът от рецидив е намален, но това намаление е само с 14 точки за 6 години корекционна дейност. Има занижение на точките в проблемните актуални зони, но смятам, че особено в отношенията към правонарушението и уменията за мислене има какво още да се работи. Следва да се отбележи, че спрямо лишения от свобода има налагани дисциплинарни наказания, които действително са с изтекъл срок на давност и къммомента не са активни, но това говори за непоследователно и колебливо поведение в рамките на затвора. Към тези обстоятелства бих добавил и значителния остатък от наказанието, който се явява около 1/3 от наложеното наказание.

Предвид горното, моля да оставите молбата без уважение.

 

ПРОКУРОРЪТ: Също считам молбата за неоснователна. Придържам се изцяло към казаното от представителя на затворническата администрация. Не е налице втората предпоставка на чл.70 от НК, а именно да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.

Искам да обърна внимание на остатъка от присъдата, който никак не е малък и действително е горе-долу 1/3 от общото наложено наказание. Независимо от разпоредбата цитирана от защитата, която забранява на съда да откаже условно предсрочно освобождаване  само на основание на размера на остатъка, аз считам че в конкретния случай  молбата не следва да бъде уважавана не само поради  размера на остатъка, а именно и поради недостатъчната работа във връзка с проблемните зони, където частично само има някакъв постигнат успех, като например частично признава вината и частично има способност да се справя с проблемите.   

Моля да оставите молбата без уважение и защото съгласно чл.70 от НК законът предоставя една правна възможност на осъдения да получи условно предсрочно освобождаване, когато е покрил двете кумулативно дадени предпоставки. Дори и при наличие на изпълнени условия по чл.70 от НК, съдът може да откаже, ако счете, че осъдения следва да изтърпи докрай наложеното му наказание, поради  това че има какво още да се работи с него.

  

ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам казаното от защитника ми. Искам вече да ме освобождавате. Мисля, че достатъчно съм излежал от присъдата си. Имам деца, съпруга, внуци и няма кой да им помага навън.

 

СЪДЪТ на осн. чл.297, ал.1 от НПК

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

 

ОСЪДЕНИЯТ: Искам да бъда условно предсрочно освободен.

 

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.

 

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.

 

Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.

Образувано по молба осъдения М. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието му.

В съдебно заседание осъденото лице и упълномощеният му защитник - адв.Н. - САК подържат молбата на първия. Защитата настоява да са налице законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга на промяната в поведението и поправянето на М..

Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения, базиращи се на липсата на данни за поправянето на осъдения.

Представителят на СГП дава заключение, че молбата на лишения от свобода М. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на затворническата администрация, че не е изпълнено съдържанието на чл.70, ал.1 от НК.

В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият М. моли за уважаване на искането.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:

Осъденият Г.С.М. е роден на ***г. в гр.Сливен, българин, български гражданин от ромски произход, с пост. адрес: с.Обнова, общ.Левски, обл.Плевен, ул.“******, неженен, с основно образование, с ЕГН:**********.

Видно от данните по делото осъденият М. е постъпил в Затвора - Плевен на 03.10.2013г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 16 /шестнадесет/ години, наложено му по НОХД№959/2011г. по описа на Окръжен съд - Плевен /присъдата е изменена с решение на Апелативен съд – Велико Търново/ за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.4, пр.3 и т.6, пр.2, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 по НК и по чл.339, ал.1 от НК. Зачетен е предварителен арест от 2 /две/ години и 16 /шестнадесет/ дни като начало на изтърпяване на наказанието е прието 02.07.2012г.

Според съдържанието на справката от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 03.10.2019г., лишеният от свобода Г.С.М. е търпял фактически 9 /девет/ години, 3 /три/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни с остатък от 5 /пет/ години, 8 /осем/ месеца и 8 /осем/ дни, т.е е налице първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70, ал.1, т.1 от НК, а именно да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от наложеното му наказание.

От друга страна законодателят е изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази фактическа предпоставка.

Според данните от затворническото досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при „общ“ режим на изтърпяване, считано от 18.01.2017г. в затворническо заведение от открит“ тип съответно от 15.01.2019г. Със заповед №76/23.05.2017г. е постановен отказ М. да бъде преместен в затворническо заведение от открит тип като аргументите са били налагани дисциплинарни наказания, наличие на проблемни зони, сериозен риск от рецидив.

Същият е постъпил в Затвора – София на 20.05.2015г. като е изтърпявал по-рано наказанието в Затвора – Плевен. Назначен е на работа като хигиенист паркинг ЗО /Заповед №30 от 08.02.2019г./, като изпълнява трудовата си дейност на територията на ЗО „Кремиковци“ /Заповед №Л-1524 от 21.03.2019г./, а по-рано е работил и като чистач вход и паркинг /Заповед №263/25.08.2017г./. След преместването си на 15.01.2019г. в затворническо заведение от открит тип, със заповед №152/14.06.2019г. М. е назначен на външен работен обект извън охраняема зона на ЗО „Кремиковци”, на длъжностпомпиер”. Сравнително краткия период, през който е полагал труд, според затворническото досие, е свързан с влошено здравословно състояние.

Същият не е извършвал дисциплинарни нарушения. По делото е налична Заповед №160/29.09.2017г., според чието съдържание същият е дисциплинарно наказан със забрана за участие в колективни мероприятия за срок от три месеца, изпълнението на което наказание е отложено за същия срок от три месеца. Със заповед №18/22.12.2017г., началникът на затвора е отхвърлил жалбата на осъдения срещу наложеното му наказание като няма данни за последващо обжалване. Извършеното нарушение е свързано с държане на забранени вещи в затворническото помещение. Същият е наказван за аналогично нарушение и през 2013г. Доколкото в предоставения изпитателен срок, лишеният от свобода не е извършил друго нарушение, съобразно нормата на чл.107, ал.2, изр.2 от ЗИНЗС, същият се счита за ненаказан.

Осъденият е награждаван /Заповед №261/26.06.2019г. - пет денонощия домашен отпуск, Заповед №113/22.03.2019г. – три денощия домашев отпуск, Заповед №619/28.11.2018г. - три денонощия домашен отпуск, Заповед №396/24.07.2018г. - две денонощия домашен отпуск, Заповед №157/11.04.2018г. - свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа, Заповед №337/03.11.2017г. - удължено свиждане за срок от 4 часа, Заповед №207/04.07.2017г. - извънредна хранителна пратка, Заповед №13/11.01.202017г. - писмена похвала, Заповед №207/04.07.2017г. - извънредна хранителна пратка/.

С оглед изясняване наличието или липсата на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото е постъпило отрицателно становище на началника на затвора, според когото целите на наказанието не са изпълнени в своята цялост, предвид характера и тежестта на извършеното нарушение - има актуални проблемни зони, по които работата продължава, прогресивната пенитенциарна система не е изпълнена докрай, риска от рецидив е намален само с 14 точки за 6 години корекционна дейност, риска от вреди е непроменени първоначални стойности, има налагани наказания, макар и с изтекъл давностен срок, което според този орган дава индикации за непоследователно и колебливо поведение.

Сред материалите от затворническото досие е налично и положително становище от началник сектор ЗО „Кремиковци“, в което се посочва, че осъденият е с дължимо поведение по време на престоя в ЗОЗТ „Кремиковци”. Налице е позитивна промяна в достатъчна степен от провежданата корекционна дейност, рискът от рецидив е среден в рамките на 56т., подобно на рискът от вреди към обществото. Проблемни зони се явяват настоящо правонарушение и умения за мислене. Със своето активно участие в реализирането на поставените цели и задачи, плана на присъдата според този служител е реализиран в цялост. Отчетени са положителни промени в зоните нагласи, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, умения за мислене. Според това становище, осъденият е мотивиран за промяна на криминалното си поведение, поема отговорността за извършеното, съжалява за постъпката си, работи постоянно.

Сред материалите по делото е приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената от осъдения молба, в който също се обективира наличието на първата формална законова предпоставка. В документа е отразено, че към момента риска от рецидив е 56т. от първоначалните 70т., като постепенно е редуциран. Рискът от сериозни вреди е в средни стойности за обществото, ниски за самия него, останалите лишени от свобода и служителите. Прието е, че при първоначално констатираните проблемни зони: отношение към правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, обучение и образование, съществено е намален риска от последващо осъждане. В доклада е обективирано, че М. е ориентиран към собствените си преживявания, като търси психологическа подкрепа за справяне с проблемни житейски ситуации, упорит и инициативен, без враждебни и агресивни нагласи, без проблеми с овладяване на гнева, без лидерски амбиции. Констатиран е занижен родителски контрол и модел на поведение, което е стимулирало девиантното му поведение. Посочено е, че избягва конфликтни ситуации с други лишени от свобода, изпълнявал е съвестно и стриктно поставените задачи, но поради влошено здравословно състояние не е устроен на работа. През учебната 2016/2017г. е бил ученик в училището на ЗОКремиковцикато е посещавал редовно учебните занятия и е участвал активно в учебния процес и в организирани мероприятия. Като положителни са отчетени приемането на отговорността за деянието в определена степен, частичното признава вредата, ведно с мотивация за промяна, повишените умения за управление на средствата, повишаването на образованието и участието в органицирани мероприятия в затвора, частично е формирана способност за разпознаване на проблемите и решаването им по социално приемливи начини, предвижда последствията от действията си. Чрез своето поведение през изминалия период, същият според доклада е показал, че може да изпълнява поставените цили и задачи, като декларира на този етап мотивация за промяна на криминалното си поведение. Като ресурси за ресоциализация са приети наличието на стабилно жилищно положение, запазени социални контакти, желание за трудова дейност, нагласа за бъдещ законосъобразен начин на живот, липса на наркотична зависимост и на психически проблеми. Поради това е дадена и благоприятна прогноза за развитие на личността. В обобщение е счетено, че целите на наказанието са постигнати.

По делото е постъпил препланиран план на присъдата от м. август 2018г., според който същият следва да работи за повишаване мотивацията за позитивно поведение, обогатяване на поведенческия репертоар, със социално - приемливи модели на поведение, акцентиране и подкрепа на просоциалните ценности и осъзнаване на деструктивната роля на асоциалното поведение, способност за емпатия, разбиране на другите и приемането им като ценност.

Сред материалите на затворническото досие е постъпила и експертна оценка на актуалното психично състояние на М., според която липсват данни за психично страдание. При проведеното изследване е установена социална желателна, комформна и зависеща от обстоятелствата личност. Изпитва затруднения във вземането на самостоятелни решения и изразяването на несъгласие с другите поради страх от загуба на подкрепа или одобрение. В същото време с нарцистични характерови отенъци, идеализиращ Аз-образа за себе си и смятайки се за специален, уникален и различен от околните. Възприема се като работлив, надежден с необичайно силно придържане към социалните обичаи и благоприличие. Силното му желание да създава добро впечатление проличава както от проведеното интервю, така и от клиничния въпросник, по който стойностите по скалата за социална желателност са високи да бъде обяснен със стремежа му да прикрие негативните си качества и да покаже добрите си такива, като по този начин си осигури увереност и одобрение. Налице са неспокойни и тревожни чувства, потиснатост и подчертано поведение, търсещо внимание, което се засилва при наличие на стресогенни фактори и проблеми, които лицето смята за неразрешими. Без индикации за агресивна предразположеност и враждебни нагласи, както в поведенческо, така и на когнитивно ниво. С умения да овладява гневните си импулси.

Съобразно нормата на чл.439а, ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В такава насока по делото са приобщени данни, че осъденият М. преобладаващо е съблюдавал трудовата дисциплина, с уточнението, че въпреки че дисциплинарните му наказания са заличени, безспорно факта на извършване на нарушение съществува, и той не датира от дълъг период назад като е свързано с държане на неразрешени вещи. Категоричен е и факта, че осъденият е работил, макар и за сравнително кратък период, съотнесен с престоя му в затвора, свързан с влошеното му здравословно състояние. Съдът отчете и обстоятелството, че М. е и многократно награждаван, вкл. и в близък до настоящия момент, което следва да се отрази като тенденция в поведението му.

Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156, както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения, по чиято молба е искането от условно предсрочно освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.

Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани материали от затворническото досие при този осъден, са констатирани все още средни нива за риск от рецидив като през изминалия период от над девет години точките на риска от рецидив са снижени само до 56т. Освен това следва да се подчертае и че в случая риска от вреди към обществото е среден. Независимо от преобладаващите положителни становища, не може да не бъде отчетено, че според според служителите в затвора, този осъден все още има изразени дефицити в зоните: настоящо правонарушение и умения за мислене.

В тази насока, съдът обърна специално внимание на посоченото в доклада на затвора, че М. е ориентиран към собствените си преживявания все още, приемането на отговорността за деянието е в определена степен като само частично признава и причинената вреда. В същия обсъжан документ, въпреки като резултат положителното становище, е залегнало и виждане, че при М. е формирана само частично способност за разпознаване на проблемите и решаването им по социално приемливи начини, поради което и според този съдебен състав следва да доведе до ангажиране на ресурс на затворническата администрация в тази насока. От друга страна, според препланирания план на присъдата, който е от сравнително скорошен порядък от време /м. август 2018г./, с М. следва да се продължи да се работи за повишаване мотивацията за позитивно поведение, обогатяване на поведенческия репертоар със социално - приемливи модели на поведение, осъзнаване на неприемливото и престъпно поведение, увеличаване способността за разбиране на другите хора и приемането им като ценност. Това безспорно не може да подкрепи становището на част от служителите в затворническата администрация, че целите на наказанието са изпълнени в тяхната цялост. Разбира се, задължителната съдебна практика изключва възможността за преценка сериозния остатък от наказанието и вида на престъплението, за което е наложено като основания за отказ да бъде постановено условно-предсрочно освобождаване, в каквато насока доводи се съдържат в становището на началника на затвора. Основания да не се приеме обаче, че целите на наказанието са изпълнени се съдържат в психологическото изследване на осъдения, резултатите от което според психолога извеждат социално желателна, комформна и зависеща от обстоятелствата личност, която изпитва затруднения във вземането на самостоятелни решения и изразяването на несъгласие с другите поради страх от загуба на подкрепа или одобрение. Обърнато  внимание като контраст и че в същото време М. е с нарцистични характерови отенъци, идеализиращ себе си и смятайки се за уникален. Не може да несе обърне внимание и на направеното от психолога уточнение, че силното желание на М. да създава добро впечатление е свързано главно със стремежа му да прикрие негативните си качества и да покаже добрите си такива единствено, за да създаде увереност и одобрение. Въпреки това този специалист, работил с М. в затвора е категоричен, че при него се констатират тревожни чувства, потиснатост и подчертано поведение, търсещо внимание, което се засилва при наличие на стресогенни фактори и проблеми, които лицето смята за неразрешими. Според настоящия съдебен състав това налага, освобождаването на М. под условие да бъде тогава, когато излизайки на свобода, същият може да се справи с проблемите, които била изникнали пред него, за да се предотврати извършване на ново престъпление и последващо постъпване в пенитенциарно заведение.

Поради това и в остатъка от време, който следва да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционният ефект на наказанието, тъй като не са постигнати целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. В тази насока следва да се отбележи, че неизпълнените цели в плана на присъдата са насочени към пълно осъзнаване на всички фактори, допринесли за криминалното му поведение и вредата, която е причинил, с цел формиране на реална мотивация за промяна. Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения М. следва да насочи усилия към изграждане на правилни умения за мислене, повишаване емоционалната си стабилност, пълно приемане вината за извършеното правонарушение. Според СГС осъденият следва да продължи да полага обществено полезен труд, съобразен със здравословното му състояние, което категорично би спомогнало за ресоциализацията му. Именно на база на това би се стигнало до реализация на принципа на прогресивната система при изпълнението на наказанието и постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Съдът отчете и обстоятелството, че осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ в затворническо заведение от открит“ тип от 15.01.2019г., т.е от около осем месеца назад като според този съдебен състав следва да утвърди законосъобразния си модел на поведение, вкл. като се отчете, че със заповед №152/14.06.2019г. М. е назначен на външен работен обект извън охраняема зона на ЗОКремиковци”, където следва да потвърди съвестното си отношение към труда.

С оглед горното, съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да бъде подадена в срок от шест месеца от  влизане в сила на настоящото определение.

Така мотивиран и на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ

 

   О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г.С.М. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.

Препис от определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода М., на Началника на Затвора – София и на СГП.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15,20       часа.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................

                                                                     

СЕКРЕТАР:..........................................