Р Е Ш Е Н И Е
31.12.2019
год.
Номер 103 Година 2019 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен
съд – Велики Преслав трети състав
На
26 (двадесет и шести) август Година 2019
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Стоян Момов
Секретар Марияна В.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Момов
административно-наказателно
дело номер 418 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от Д.М.К. с ЕГН **********
срещу наказателно постановление № 18-0323-000896 от 16.10.2018 г., издадено от началника
на Районно управление ***.
Жалбоподателят
счита, че атакуваното НП е постановено в противоречие и в нарушение на
материалноправните и процесуалните норми. Сочи, че не било конкретизирано
мястото на извършване на нарушението, не било установено на какво се дължи
управлението на автомобила без светлини, както и не е посочено къде се намирал
пътникът без поставен обезопасителен колан. Счита, че са налице условията за
определяне на случая като маловажен. Предвид изложеното се иска от съда
наказателното постановление да бъде отменено.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник, който
поддържа жалбата.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата
страна моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Видно от
материалите по приложената по делото административнонаказателна
преписка, на 02.07.2018 г. полицай М.А.В. –
младши автоконтрольор в РУ гр. В. Преслав, съставил акт за установяване на
административно нарушение № 585/18 г.
(Серия Д, бл.№ 093299) от 02.07.2018 г. срещу Д.М.К. с
ЕГН ********** ***, за това, че „на 02.07.2018 г. в 15,20 ч, в гр. Велики
Преслав по ул. „Кирил и Методий“ управлява
лек автомобил Рено 19 с регистрационен № ***, собственост на А.А.А., като
допуска следните нарушения: управлява МПС без включени къси светлини или
светлини за движение през деня; превозва пътник без обезопасителен колан;
автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което нарушил
чл. 70, ал.3, чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.”.
На
основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 18-0323-000896 от 16.10.2018 г., с което на Д.К. са наложени
административни наказания: глоба в размер на 50 лв., на осн. чл. 183, ал. 4, т.
7, пр. 2 от ЗДвП, глоба в размер на 20 лв., на осн. чл. 185 от ЗДвП и глоба в
размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца,
на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, за това, че на
02.07.2018 г. в 15,20 ч., в гр. Велики Преслав по ул. „Кирил и Методий“ управлява лек автомобил Рено 19 с регистрационен № ***,
собственост на А.А.А., като допуска следните нарушения: управлява МПС без
включени къси светлини или светлини за движение през деня; превозва пътник без
обезопасителен колан; автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15
от ЗДвП, с което нарушил чл. 70, ал.3, чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.”.
Съдът, като обсъди материалите по
приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства – свидетелските показания на М.В.
(актосъставител), установи от фактическа
страна следното:
На 02.07.2018
г., около 15,20 часа, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Рено
При
така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо
което е издадено атакуваното НП и в установения от закона 7-дневен срок от
връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
При съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказателно-процесуалните правила, които да налагат отмяна на
последното. В тази насока, възражението на жалбоподателя, че мястото не било
достатъчно добре описано, се явява неоснователно. Действително, в АУАН и НП
мястото е посочено като „гр. В. Преслав, по ул. „Кирил и Методий““, без
посочване на конкретен номер или друг ориентир, но предвид нарушенията, за
които е ангажирана отговорността на К. по-детайлното изписване на мястото на
извършеното нарушение е ирелевантно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящото
производство, жалбоподателят не ангажира доказателства, оборващи тази
презумпция.
Независимо
от това, следва да се отбележи, че по делото се доказа по
безспорен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и населено
място – гр. В. Преслав, К. управлявал моторно превозно средство.
1. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено на 02.07.2018 г.
нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, през деня, моторните
превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с
къси светлини. В случая се доказа, че К. управлявайки автомобила през деня
без включени каквито и да са светлини, нарушил прякото нареждане по цитирания
текст. Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят
осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно
нарушение по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП.
Поради
това, съдът намира, че административнонаказателната отговорност на Е. К. е
правилно ангажирана, като му е наложено наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП.
2. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за извършено на 02.07.2018 г.
нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП. Според тази норма, по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Установи се, че поради неизпълнение
на задълженията на собственика на автомобила – Х.Х.М.да го регистрира по
надлежния ред, регистрацията му била служебно прекратена. Тоест, К. управлявал
МПС, което не е регистрирано, поради което съдът счита, че извършил от
обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по този
текст.
Предвид
горното, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на Д. К. е
правилно ангажирана, като му са наложени наказания на осн. чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
3. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана и за извършено на 02.07.2018 г.
нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Съгласно чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани,
с които моторните превозни средства са оборудвани.
Доказа се по делото, че на посочените дата и място, пътникът в автомобила,
управляван от жалбоподателя – Д.С.не използвал обезопасителния колан, оборудван
на задната седалка. Поради това, на последния било наложено административно
наказание. В нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е предвидена отговорност и
за водач, който превозва
пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан.
Поради това, съдът счита, че К. извършил от обективна и субективна страна
вмененото му административно нарушение по този текст.
Предвид
горното, съдът приема, че административнонаказателната отговорност на Д. К. е
правилно ангажирана, като му са наложени наказания на осн. чл. 183, ал. 4, т. 7
от ЗДвП.
Съдът намира, че
административнонаказващият орган законосъобразно е квалифицирал и трите
процесни деяния.
Досежно размера на наложените наказания:
1. В нормата на чл. 185 от ЗДвП е предвидена
административнонаказателна отговорност за водач, извършил нарушение, за което не е предвидено друго наказание – глоба до 20 лева.
При индивидуализацията на
наказанието административнонаказващият орган наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в максималния предвиден в закона размер.
2. В разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е
предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Законодателят е предвидил наказание глоба в размер от
200 лв. до 500 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест до
дванадесет месеца.
При индивидуализацията на
наказанията административнонаказващият орган е съобразил обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. При преценка на всички
отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая, съдът взе предвид следното: от
една страна – сравнително ниската обществена опасност на деянието, свързано с
реда на регистрация на моторните превозни средства. От друга страна, съдът
обсъди като отегчаващо отговорността на К. обстоятелството, че същият е водач
на МПС от 2005 г., срещу който, за извършвани други нарушения по ЗДвП са
издавани общо 3 на брой други наказателни постановления и 5 фиша. При
съвкупната преценка на смекчаващите и отгечаващите отговорността на К.
обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на смекчаващите такива. Ето
защо, настоящият състав намира, че размерът на така наложените на жалбоподателя
наказания е определен правилно от административнонаказващия орган.
Правилно,
в изпълнение на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение, и съответно на чл. 6, ал. 1, т. 5 от същата наредба вр.
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, наказващият орган е отбелязал в наказателното
постановление броят на контролните точки за отчета на извършените нарушения на
ЗДвП – 10 к.т., които следва да се отнемат (след влизане в сила на
наказателното постановление) от получилия ги жалбоподател, в качеството му на
притежател на свидетелство за управление на
моторно превозно средство.
3. В нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е
предвидена административнонаказателна отговорност за водач, който превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан – глоба в размер на 50 лева.
При индивидуализацията на
наказанието административнонаказващият орган наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в установения от закона размер.
Досежно възражението на жалбоподателя, че случаят е
маловажен: според легалната дефиниция, съдържаща се в специалния ЗДвП – § 6, т.
32 от ДР, „маловажно“ е нарушението, което, макар и с незначителни
отклонения от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при
друга пътна обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно
произшествие. Съдът намира, че осъщественото от К. не е с незначителни
отклонения от установеното в нормите на ЗДвП – обстоятелство, изключващо възможността
за квалифициране на случая като маловажен.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено
изцяло, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 18-0323-000896 от 16.10.2018 г., издадено от Р.С.С– Началник на Районно управление ***, въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 585/18 г. (Серия
Д, бл.№ 093299) от 02.07.2018 г., съставен от полицай М.А.В. – младши
автоконтрольор в РУ гр. Велики Преслав, с
което на Д.М.К. с ЕГН **********,***, за
нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от Закона за движението по пътищата и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (петдесет лева); за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП,
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (двадесет
лева) и за нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. (двеста лева) и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от шест
месеца, с отбелязване, че въз основа на наказателното постановление и след
влизането му в сила, на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение вр.
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се отнемат 10 (десет) контролни точки за отчета на
извършените от Д.М.К. нарушения на ЗДвП.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с
касационна жалба, пред Административен съд – Шумен,
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен съдия: