РЕШЕНИЕ
№ 20237
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110126401 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 153359/10.05.2024 г., с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
подадена от Д. И. В., ЕГН **********, срещу В. И. В., ЕГН **********, сестра на
молителката, за налагане на мерки за защита на последната при твърдения за извършен от
ответната страна спрямо нея акт на домашно насилие на 11.02.2024г., в периода около 14:00
до 15:00 часа, изразяващи се в това, че на посочената дата, когато молителката е посетила
съсобствения между страните имот в с. .......е видяла сестра си – ответната страна да работи
по двора, като след зададени от молителката въпроси във връзка с липсващи й вещи
ответницата й нанесла удари с юмруци по гърба, като едновременно с това отправяла закани
– „ще те убия, ако те видя повече тук“, „веднага се махай от тук“, „повече да не си стъпила в
тоя двор“, след което я оскубала по косата.
Ответната страна в съдебно заседание оспорва молбата лично и чрез упълномощените си
процесуални представители. Сочи, че на процента дата след работа, т.е след 16:30 часа, се е
отбила в имота в с. Равнополе, ул. „Васил Левски“ № 8, за да засади арпаджик, когато се е
появила сестра и започнала да я напада, на което тя отговорила, но с категоричност сочи, че
не е имало физическо съприкосновение, както се твърди в молбата
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на
домашно насилие, поради което съгласно чл.8, т.1 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда
от процесуално легитимирано за това лице. Молбата е подадена срещу лице, което е
роднина по съребрена линия от втора степен на молителката, поради което същата е
1
подадена срещу процесуално легитимирано да отговаря по нея лице /чл. 3, т. 6 ЗЗДН/.
Молителката твърди, че 11.02.2024г., в периода около 14:00 до 15:00 часа в с. Равнополе
ответницата е извършила процесния акт на домашно насилие, молбата до съда е подадена на
10.05.2024 г., поради което е спазен преклузивният тримесечен срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Твърди се извършено от ответницата физическо и психическо насилие, което попада в
хипотезата на чл. 2 ЗЗДН. Предвид горното молбата е допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство” - съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, а същото е обявено и с доклада по делото за безспорно в
отношенията между страните, че молителката и ответницата са сестри, поради което
ответницата притежава материалната легитимация да отговаря по молба за защита по ЗЗДН
съгласно чл. 3, т. 6 ЗЗДН. Това обстоятелства се установява и от представеното по делото
удостоверение за наследници /л. 5 от делото/.
Не е спорно, че имота в с. ....... е съсобствен между страните, както и че ответната страна
на процесната дата е посетила имота в с. Равнополе, но се сочи че това се е случило след
16:30 часа, а не както се твърди в молбата в диапазона от 14:00 часа до 15:00 часа.
От постъпилата по делото справка от Дирекция „Национални системи 112“ /л.55 от
делото/ на спешен телефон 112, се установява, че е подаден сигнал в 16:14 часа от лице
представило се за Д. В.. Към писмото е представен и звукозапис, на които е извършен оглед в
проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.10.2024г. При прослушване на
записа се установи, че лицето подало сигнала се представя като Д. В., което сочи, че се
намира в с. Равнополе, че иска да влезе в бащиния дом, но там се намира сестра й която я
бие и не я пуска вътре.
От писмо на РП Елин Пелин се установява, че по повод на сигнала подаден на телефон
112 на място са били изпратени полицейски служители.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на имуществени спорове относно владението върху съсобствения
между страните недвижим имот. Това се установява от представена и приета искова молба от
В. В. срещу Д. В. с правно основание чл. 109 от ЗС, с вх. № 356011 от 11.12.2023г., връчена
на молителката на 26.09.2024г. с указание по реда на чл. 131 от ГПК, както и от представено
сведение от молителката Д. В. с дата 05.04.2024г.
Други доказателства не са представени, няма и направени искания за събиране на
доказателства от молителката.
Вярно е, че се твърди че на акта на домашно насилие не са присъствали очевидци и към
молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която обаче не следва да се ползва с
формална доказателствена стойност, придадена й по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. Посочената
разпоредба разглежда декларацията като част от доказателствената съвкупност, при това
съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена стойност. В настоящето
производство не се установи по категоричен и безспорен начин, ответницата да е извършил
твърдения акт на домашно насилие, тъй като се констатира разминава в часовия диапазон в
които е извършен твърдения акт на домашно насилие. Това е така, тъй като молителката
твърди, че акта на насилие е извършен от ответната страна в часовия диапазон между 14:00
2
часа и 15:00 часа, а от справка от Дирекция „Национални системи 112“ /л.55 от делото/ се
установява, че сигнала е подаден час и 14 минути по късно. Когато декларацията не може да
се ползва от своята доказателствена стойност, молителят следва да проведе пълно и главно
доказване. В настоящето производство, въпреки дадените указания, молителят не проведе
доказването на твърдението си в степен, която да убеди съда в
основателността на молбата й.
Ето защо съдът намира, че по делото не се установяват твърдените актове на домашно
насилие, поради което молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като
такава съдът следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските.
Претенция за присъждане на разноски е направена от ответната страна по делото, който с
оглед изхода на делото има право на разноски, поради което молителката следва да бъде
осъдена за заплати на ответника сумата от 750,00 лева разноски за един адвокат, видно от
представения списък за разноските по реда на чл. 80 от ГПК. По делото е направено и
възражение за прекомерност от процесуалния представител на молителката, което се явява
неоснователно, тъй като въпреки, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
претендирания размер е близък до минималния размер съобразно чл. 22 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които е в размер на
600,00 лева. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския
районен съд и държавна такса за производството в размер на 25,00 лв. на основание чл. 11,
ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН с вх. № 153359/10.05.2024 г., от Д. И. В., ЕГН
**********, срещу В. И. В., ЕГН **********, при твърдения за извършен от ответника
спрямо молителката акт на домашно насилие на 11.02.2024г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д. И. В., ЕГН **********, да заплати на
ответника В. И. В., ЕГН ********** сумата в размер на 750,00 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Д. И. В., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3