Р
Е Ш Е
Н И Е № 260052
гр. Пловдив, 10.12.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети
граждански състав в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди
и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при секретаря Мила Тошева, и с
участието на прокурора Белчева, като разгледа докладваното от съдията Белева
в.гр.д. № 452/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора П.Р.Б.Решение
№ 163 от 02.07.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № от
27.08.2020 г., пост. по гр.д. № 150/2019
г. на Окръжен съд – С.З.в частта, с
която П.Р.Б.е осъдена да заплати на П.А.Т.,
ЕГН – ********** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 22 440 лв. , претърпени
от Т. в резултат на повдигнато и поддържано от П. незаконно обвинение за извършени
престъпления по ДП № ***/2009 г. по описа на ОД МВР – С.З., както и досежно началният
момент на присъдената законна лихва върху сумата – датата 05.02.2015 г..
Поддържат се от въззивника оплаквания за неправилност на решението в насока че
размера на присъденото обезщетение не е в справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД – прекомерно завишен, и се иска неговото намаляване. В съдебно заседание се
взема становище че справедливия размер е 10 000 лева. Досежно началният
момент на лихвата се поддържа че тя се дължи считано от 31.12.2016 г., тъй като
за периода до тази дата - считано от 05.02.2015 г., е погасена по давност.
По жалбата е депозиран отговор от
въззиваемия П.Т. чрез процесуалния му представител адвокат Е.Е.. Поддържа че
жалбата е неоснователна, а решението – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено. Претендират се разноски за въззивното производство – възнаграждение
за един адвокат в размер на 1 200 лева.
Като контролираща страна П.Р.Б.не е
депозирала отговор. В съдебно заседание взема становище за основателност на
жалбата – досежно размера на присъденото обезщетение, като счита че
справедливият такъв по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е сума до 10 000 лева. Заявява
възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия за въззивната
инстанция адвокатско възнаграждение от 1 200 лева.
Съдът установи следното:
Производството пред ОС – С.З.е
образувано по предявен от П.А.Т., ЕГН – **********
срещу П.Р.Б.иск с правно основание чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и с цена 30 000 лв. - обезщетение за причинени му
неимуществени вреди от незаконно повдигнато и поддържано от П. срещу Т.обвинение
за извършени от него престъпления по чл. 256 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1
от НК; чл. 256 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК; чл. 255
ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 т.6 и т. 7, вр. чл. 26 ал. 1 от НК; чл. 255 ал. 3 вр. ал.
1 т. 2 т. 6 и т. 7 вр. чл. 26 ал. 1 от НК; чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК;
чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал. 1 от НК; чл. 253 ал. 5 и ал.
4 вр. ал. 3 т.1 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - за които наказателното
производство е прекратено на основание чл. 369 ал. 4 от НПК с окончателни
Определения от 02.02.2015 г. и от 05.02.2015 г. по нохд № 1139/2014 г. на СпНС
– С..
По делото е безспорно установено че
на 17.12.2009 г. ищецът Т.е привлечен като обвиняем по ДП № 463/2009 г. на ОД
МВР – С.З., а на 18.12.2009 г. привлечен към наказателна отговорност за това че
в периода октомври 2008 г. – февруари 2009 г. в град С.З.е участвал в
организирана престъпна група с още 7 лица, извършваща престъпление по чл. 256
ал. 1 от НК , а именно получаване на неследваща се сума в големи размери от
държавния бюджет на РБ. чрез използване на документи с невярно съдържание –
искане за възстановяване на ДДС пред орган на ТД НАП – престъпление по чл. 321
ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 256 от НК.
На 17.12.2009 г. е задържан за срок
от 24 часа, а с Определение от 19.12.2009 г. по ЧНД № 1034/2009 г. на ОС – С.З.му
е наложена мярка за неотклонение „ задържане под стража „. По негово искане
мярката била изменена в „ домашен арест „ – поради влошено здравословно
състояние, с Определение от 26.03.2010
г. по чнд № 165/2010 г. на ОС – С.З.– което потвърдено с Определение от
01.04.2010 г. на Апелативен Съд – Пловдив по негово чнд № 141/2010 г.
По молба на ищеца е образувано чнд №
560/2010 г. на ОС – С.З.с предмет да му бъде разрешено свободно придвижване от
и до гр. К.на 23. и 24. 10.2010 г. с цел да присъства на сватбеното тържество
на неговата сестра, което искане отказано с постановено по делото Определение №
124 от 08.10.2010 г.
По молба на ищеца за изменение на
мярката „ домашен арест „ в по лека било образувано и чнд № 776/2010 г. на ОС –
С.З., като молбата е оставена без
уважение с постановено по делото Определение от 23.12.2010 г., потвърдено с
Определение от 28.12.2010 г. на Апелативен Съд – Пловдив по негово чнд №
635/2010 г.
През месец март 2011 г. ищецът
отново е задържан и привлечен като обвиняем
за тежки умишлени престъпления по чл. 321 ал. 2 и ал. 3 вр. ал. 1 от НК;
чл. 256 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК; чл. 256 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК; чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 т.6 и т.7 вр. чл.
26 ал. 1 от НК; чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и
чл. 253 ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Заявеното поредно искане за промяна
на мярката „ домашен арест „ е оставено без уважение с Определение №
138/20.04.2011 г. по чнд № 282/2011 г. на ОС – С.З..
Мярката „ домашен арест „ е изменена
в парична гаранция с Определение от 07.06.2011 г. по чнд № 365/2011 г. на ОС – С.З.–
което не е протестирано и е влязло в сила на 11.06.2011 г., от която дата
ищецът е бил освободен.
През м.август 2011 г. на ищеца е
повдигнато ново прецизирано обвинение за престъпленията по чл. 321 ал. 2 и ал. 3 т. 2 вр. ал. 1 от НК;
чл. 256 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 от НК; чл. 256 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.
18 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК; чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т.2, т.6 и т. 7 вр.
чл. 26 от НК; чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т.2, т.6 и т. 7, чл. 26 от НК; чл. 316
вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 253 ал. 5 и ал. 4 вр.
ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
След приключване на разследването е
внесен обвинителен акт в СпНС – С. и образувано нохд № 625/2012 г. С
Разпореждане от 10.05.2012 г. съдебното производство по делото е прекратено и
делото е върнато на П. за допълнителни действия по разследването и отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.
Делото внесено отново в СпНС,
образувано нохд № 1733/2012 г., което отново прекратено с Разпореждане от
5.12.2012 г. и върнато за доразследване.
Обвинението внесено отново в СпНС и
образувано нохд № 1200/2013 г.. С Разпореждане от 31.10.2013 г. делото за
пореден път е прекратено и върнато на П. за допълнително разследване и
отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Срещу разпореждането е подаден
протест от П. и същият уважен от въззивната инстанция и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В
първото заседание на 29.01.2024 г. направените от ищеца и другите обвиняемия
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното
производство са уважени от съда, делото е прекратено и върнато на П.. На 30.01.2014
г. ищецът и другите обвиняеми заявили пред съда искане по чл. 368 ал. 1 от НК /
отм. / за разглеждане на делото, което искане уважено от съда на основание чл.
369 ал. 1 от НПК / отм. / и на П. е определен 3 – месечен срок да внесе делото
с обвинителен акт в съда или да го прекрати.
През м. март 2014 г. по досъдебно производство
№ ***/2009 г. са повдигнати обвинения със същите правни квалификации и внесен
обвинителен акт в съда. Образуваното нохд № 500/2014 г. е отново прекратено /
разпореждане от 2.6.2014 г. / и върнато на П. с едномесечен срок за
отстраняване на нарушенията – чл. 369 ал. 3 от НПК / отм./.
През септември 2014 г. делото е
отново внесено в съда с обвинителен акт и образувано нохд № 1139/2014 г. С
окончателно определение в закрито заседание на 02.02.2015 г. е прекратено на
основание чл. 369 ал. 4 от НПК наказателното производство срещу ищеца Т. за вменените
му престъпления по чл. 256 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 НК; по чл. 256 ал. 2 вр.
ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 НК и по чл. 255 ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т.6 и т.7 вр. чл.
26 ал. 1 от НК, а с окончателно определение в закрито заседание на 05.02.2015
г. на същото основание чл. 369 ал. 4 от НПК е прекратено наказателното производство и за престъпленията по чл. 321 ал.
3 т. 2 вр. ал. 2 от НК; по чл.316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1
от НК и по чл. 253 ал. 5 и ал. 4 вр. ал. 3 т. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Така обща продължителност на
наказателното производство 5 години, 1 месец и 20 дни, от които ищецът е бил с
мярка за неотклонение „ задържане под стража „ 3 месеца и 7 дни, а с мярка за
неотклонение „ домашен арест „ - 1 година, 2 месеца и
16 дни.
Ищецът твърди че за времето на
воденото срещу него наказателно производство претърпял редица унижения и страдания.
Изпитвал силно безпокойство, срам, страх, дори ужас за по нататъшната си съдба,
за своето и на семейството си бъдеще. Притеснявал се от тежестта на
повдигнатите му обвинения и се е страхувал заради размера на предвидените за
тях наказания. Станал мнителен, лесно раздразнителен, необщителен, затворил се
в себе си, приятели и близки започнали да странят от него. Постепенно изпаднал
в пълна изолация и самоизолация. Страдал от безсъние. Името, авторитета и достойнството, градени с
години, били унищожени. Душевно и психически бил напълно
сринат. Вследствие публикации в печатни и електронни медии наказателното
производство срещу него станало достояние не само на близки и познати, но и на
неограничен кръг лица. Тези 5 години били най – тежките в неговия живот, те
били невъзвратимо загубени за него, семейството и бизнеса му. Особено тежък бил
периода на първата година и половина, когато изтърпявал наложените мерки за
неотклонение задържане под стража и домашен арест. Вследствие на тях не могъл
да присъства на сватбата на сестра си през м. октомври 2010 г. в гр. К.и на
раждането на сина си на 19.04.2011 г., като и двете и най вече второто му
причинили огромна болка и тежък емоционален дискомфорт. Не е могъл да работи и
да реализира средства, бил изцяло на издръжка и съответно в тежест на
родителите си, чувствал се напълно безполезен.
От П. е депозиран отговор за
неоснователност на иска по основание и размер. Относно основанието се възразява
че прекратяването на наказателното производство на основание чл. 369 ал. 4 от НПК не осъществява хипотеза от визираните такива в чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ.
Относно размера се възразява че претендирания такъв е несъответен на търпяните болки и страдания и като така несправедлив по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
От П. е депозиран и допълнителен
отговор – който е в срока по чл. 131 от ГПК, и в който се прави възражение за
частично погасяване по давност / чл. 111 б. „в“ от ЗЗД / на претенцията за
лихва върху обезщетението – за периода 05.02.2015 г. – 30.12.2016 г..
Според показанията на разпитаните по
делото свидетели А.П.Т. / баща на ищеца /и С.С.П./ живееща на съпружески начала
с ищеца повече от 10 години / П.Т. по време на престоя си в ареста отпаднал
физически и психически и се разболял – влошило се съществуващо отпреди това
негово сърдечно заболяване – аритмия, поради което и бил освободен от ареста и
останал в къщи под „ домашен арест“. Притеснявал се много, не можел да работи,
не можел да помага на жена си и сина си,
издържали го родителите му, те изплащали и кредита му. Излизали публикации в
медиите, от което допълнително се
притеснявал и срамувал, загубил контакти с близки и приятели. Бил отчаян и
депресиран. След отмяната на домашния
арест започнал да посещава психиатър,
посещава и понастоящем. Към 2017 г. вече започнал работа, възстановил
някои контакти, възвърнал доверие, не се притеснявал да казва фамилното си име.
Но все още не е напълно възстановен емоционално и психически.
От назначената по делото съдебно –
психиатрична експертиза се установява че от задържането му под стража и по
време на воденото наказателното производство ищецът Т. е развил заболяване „
Разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика „, изразяващо се
в нарушаване на социалното функциониране вследствие натрупаните стресови
фактори, нарушаващи социалното
обкръжение на ищеца – собственото и родителското му семейство и приятелския
кръг, както и по широката система на социална подкрепа от страна на колеги,
съседи и познати. Започнато е през 2012 г. лечение при психиатър д-р П.–
изразяващо се в психотерапевтични консултации, без провеждано медикаментозно
лечение. Прогнозата за това му психиатрично заболяване в краткосрочен и
средносрочен план е благоприятна, като остатъчни след приключването на
наказателния процес са известно чувство за мнителност по отношение на
разширения социален кръг и реорганизация на приоритетите.
Установен е и факта на разгласяване
на повдигнатите обвинения в печатни и електронни медии, като в една само от
електронните публикации ищецът е посочен с лично и фамилно име, в останалите
- само с инициали.
При така установеното окръжният съд
е приел искът за доказан по основание. В тази насока са изложени мотиви че
съгласно трайно установената съдебна практика прекратяването на наказателното
производство на основание чл. 369 ал. 4
от НПК / отм. / е равнозначно на недоказаност на обвинението, респ. недоказаност
на участието на обвиняемия в престъплението –
което съставляващо основание по
чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за търсене на отговорност за претърпените от него
вреди. Приети са за безспорно установени възведените неимуществени вреди и
пряката им причинна с незаконното наказателно преследване. Прието е че освен
обичайните вреди за всеки подложен на такова преследване човек – за които дори
не е необходимо нарочно доказване, но в случая са и установени от показанията
на свидетелите А.Т. и С.Т., ищецът е претърпял и специфични неимуществени вреди
– влошаване на съществуващо сърдечно негово заболяване в ареста / поради което
и мярката задържане под стража е променена на домашен арест / и придобито
психично заболяване „ Разстройство в адаптацията с тревожно депресивна
симптоматика „ , установено от назначената по делото експертиза. Относно
размера са съобразени всички факти и обстоятелства, обуславящи по – висок
размер обезщетение а именно: Обвинението е за множество тежки умишлени престъпления
по смисъла на чл. 93 т. 7 от ДР на НК, като е отчетено и естеството им –
участие в организиран престъпна група по няколко тежки умишлени престъпления
при съизвършителство и продължавана престъпна дейност; Продължителност над 5
години на воденото наказателно производство - надхвърлящо разумната
продължителност предвид и че се е развивало само в досъдебна фаза поради
многократните връщания от съда на П. за доразследване и отстраняване на
съществени процесуални нарушения, което неминуемо е увеличило в значителна
степен интензитета на търпените от ищеца негативни преживявания с оглед
несигурността от развитието и изхода по разследването и производството при
всяко поредно връщане и внасяне на нов обвинителен акт и необходимостта от
извършване на допълнителни процесуални действия; Взетите мерки „задържане под стража“ и
„домашен арест“ от над 3 месеца за първата и 14 месеца за втората, като в
ареста се е влошило и сърдечното му заболяване - на което основание мярката е
била изменена, а впоследствие и във връзка със незаконното обвинение и
наложените мерки е развил и психичното заболяване „ разстройство в адаптацията
с тревожно депресивна симптоматика „; Разгласяването на обвинението в медиите с
посочване името на ищеца в част от публикациите. Съобразявайки всички тези
обстоятелства е прието от първоинстанционния съд че справедливия размер на
неимуществените вреди – обичайни и
специфични, предвид техния обем, продължителност и интензитет е в размер на
присъдените 22 440 лева.
От жалбоподателя П.Р.Б.решението се
оспорва само досежно размера. Поддържа се че справедливостта по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързана
с преценка на всички конкретно съществуващи релевантни факти и обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението за всеки
отделен казус, като не следва да бъде източник на неоснователно обогатяване. В
настоящия случай се счита че макар съдът правилно да е съобразил релевантните за
спора факти и обстоятелства, то преценката му за справедливо обезщетение в
присъдения размер е неправилна, тъй като търпяните от ищеца страдания,
унижения, негативни емоционални изживявания не надхвърлят обичайните такива и
няма доказателства да е преживял случилото се изключително тежко и мъчително,
нито то да е причинило увреда на физическото и психичното му здраве с траен и
необратим характер. Във връзка със справедливостта на присъдения размер се
възразява още съдът да не е съобразил и критерия икономически условия и жизнен
стандарт в страната в периода на наказателното преследване 2010 г. – 2014 г.
вкл., както и че трудовата ангажираност на ищеца не е била възпрепятствана през
времетраене на целия наказателен процес, развил се в горепосочения период от 5
години.
Жалбата
настоящата инстанция намира за частично основателна.
Няма
спор че искът е доказан по основание. Както
правилно е приел окръжният съд прекратяването на наказателното производство на основание чл. 369 ал. 4 от НПК / отм. / е
равнозначно на прекратяване поради това че деянието не е извършено от ищеца
– основание по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ
за търсене на отговорност за претърпените от него вреди.
Безспорно
установени са възведените от ищеца неимуществени вреди и пряката им причинна връзка
с незаконното наказателно преследване. Действително преимуществено те са в
рамките на обичайните такива за всеки подложен на незаконно наказателно
преследване човек – страх и притеснения от повдигнатите и поддържани обвинения,
страх от осъждане, злепоставяне пред
близки и познати, накърняване на доброто име и достойнството, социална изолация
и самоизолация, препятствана – изцяло или отчасти, трудова заетост и съответно
невъзможност да реализира средства за издръжка. Несъмнено е обаче че ищецът е
претърпял и специфични неимуществени вреди – влошаване на съществуващо сърдечно
негово заболяване в ареста / поради което и мярката задържане под стража е
променена на домашен арест / и придобито от и след задържането му под стража психично
заболяване „ Разстройство в адаптацията с тревожно депресивна симптоматика „,
установено от назначената по делото експертиза. С оглед което твърдението на
въззивника че вредите са само и единствено в рамките на обичайните е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението
трудовата заетост на въззивника да не е била препятствана вследствие незаконното
наказателно преследване. Несъмнено в периода на наложените мерки за
неотклонение от година и половина ищецът е бил лишен от възможността да
реализира труд, чрез който да издържа себе си и своето семейство. Обичайно е и
след този период да е изпитвал трудности при намиране на работа – по причина на
воденото срещу него наказателно производство и до прекратяването
му.
Правилно са съобразени всички безспорно
установени по делото факти и обстоятелства - посочени по горе, обуславящи извод за по висок размер обезщетение
- естеството и тежестта на вменените множество престъпления, продължителността
на наказателния процес и неговото развитие, отразяването му в местни и
национални печатни и електронни медии, наложените мерки за неотклонение „
задържане под стража „ и приравнената към нея „ домашен арест „ за период от
година и половина, обостряне на
съществуващо заболяване в ареста, а вследствие кумулативно натрупания стрес
причинено и заболяване „ Разстройство в адаптацията с тревожно депресивна
симптоматика „, чистото съдебно минало. Доколкото медийната разгласа е именно за процесното наказателно
производство е без значение възражението на въззивника че информацията за
него не се установява да е била подадена
от П..
От друга страна обаче не се установява
причинените специфични вреди да са с трайни и необратими последици. Обострянето
на съществуващото сърдечно заболяване в ареста няма данни да е довело до ексцес
на същото, а придобитото заболяване „ разстройство в адаптацията с тревожно
депресивна симптоматика„ е в положителна насока повлияно чрез психотерапевтични
консултации и със и след прекратяването на наказателното производство краткосрочната
и средносрочна прогноза за
психиатричното състояние на ищеца е благоприятна. Относно медийната разгласа следва
да се има предвид факта че в една само публикация ищецът е посочен поименно,
следва да се отчете също и че той не е обществено известна личност, нито
упражнява професия и заема длъжност, при които очакванията и изискванията на
обществото за висок морал и спазване на законите да са завишени. Поради което и
макар безспорно да са задълбочили негативните емоционални преживявания не може
да се приеме публикациите да са довели до значителен интензитет на претърпените
от ищеца вреди поради публично негово злепоставяне пред неограничен обществен
кръг - на който да е познат като
личност, както и поради завишени изисквания на обществото към него.
По посочените мотиви и съобразявайки
индивидуалните
критерии - действителния размер на моралните вреди с оглед вида, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на негативните
изживявания и страдания, както и обществените критерии – икономическите условия
и жизнения стандарт в страната за релевантния период, настоящия съд намира че
справедливия размер обезщетение за ищеца е сумата 17 000 лева.
С оглед
изложеното обжалваното решение като правилно се
потвърждава до този размер, а в частта за разликата над 17 000 лв. до
присъдените 22 440 лв. се отменя и в тази част искът се отхвърля като
неоснователен.
Решението се
отменя и в частта, с която за периода
05.02.2015 г. – 30.12.2016 г. е присъдена законната лихва върху обезщетението.
Съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от деня на причиняване
на увреждането. Съгласно чл. 111 б.“в „ от ЗЗД лихвите / в т.ч. и при деликт / се
погасяват с кратката тригодишна давност. Съгласно чл. 116 б. „б „ от ЗЗД давността
се прекъсва с предявяване на иск. В случая деня на увреждането са датите
02.02.2015 г. и 05.02.2015 г. – прекратяване на наказателното преследване срещу
ищеца. Искът е предявен на 30.12.2019 г. , следователно – както основателно
поддържа въззивника, изтеклите до 30.12.2016 г. лихви са погасени по давност.
Съответно на
този инстанционен резултат решението се
отменя и в частта, с която на ищеца са присъдени деловодни разноски за
първоинстанционното производство за разликата от 1 176 лв. до
присъдените 1 550 лв. , а за настоящата инстанция му се присъждат разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 909 лв. от
договорените и заплатени 1 200 лева. Възражението за прекомерност по чл. 78 ал. 5
от ГПК е неоснователно, тъй като това е минималния
размер, установен от разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004
г..
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
Отменя Решение № 163 от
02.07.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № от 27.08.2020
г., пост. по гр.д. № 150/2019 г. на
Окръжен съд – С.З.в частта, с която П.Р.Б.е
осъдена да заплати на П.А.Т., ЕГН – ********** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 17 000 лв. до 22 440 лв. и в тази част Отхвърля иска като
неоснователен.
Отменя Решение № 163 от
02.07.2020 г., пост. по гр.д. № 150/2019 г. на Окръжен съд – С.З.в частта, с която П.Р.Б.е осъдена да
заплати на П.А.Т., ЕГН – ********** законна лихва върху обезщетението по чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ с начален момент 05.02.2015 г. и за периода 05.02.2015 г. –
30.12.2016 г. и в тази част Отхвърля
като неоснователна претенцията за законна лихва върху обезщетението по чл. 2
ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, считано от датата
05.02.2015 г. и за периода 05.02.2015 г. – 30.12.2016 г. – поради изтекла погасителна давност.
Отменя Решение № 163 от
02.07.2020 г., пост. по гр.д. № 150/2019 г. на Окръжен съд – С.З.в частта, с която П.Р.Б.е осъдена да
заплати на П.А.Т., ЕГН – ********** деловодни разноски за разликата от 1 176 до 1 550
лева.
Потвърждава Решение № 163 от
02.07.2020 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № от 27.08.2020
г., пост. по гр.д. № 150/2019 г. на
Окръжен съд – С.З.в останалата обжалвана
част - с която П.Р.Б.е осъдена да заплати на П.А.Т., ЕГН – ********** на
основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 17 000 / седемнадесет хиляди / лева, ведно със законната лихва, считано
от 31.12.2016 г. до окончателното
изплащане.
Осъжда П.Р.Б.да заплати на П.А.Т.,
ЕГН – ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 909 /
деветстотин и девет / лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: