РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Враца, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Пенка П. П.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500551 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т.6 и т.7 от
ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 7639/30.12.2022 г., депозирана от В. К. О.
с ЕГН ********** от гр. *** – длъжник по изп. дело № 2022***0402030 по
описа ЧСИ И. Ц. с per. № *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд -
Враца, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по
изпълнителното дело и срещу приетите за събиране от нея разноски,
обективирани в разпореждане изх. № 35888/ 30.11.2022 г. по изпълнителното
дело.
Жалбоподателката твърди, че никога не е възпрепятствала взискателя по
изпълнителното дело да си упражнява режима на отношения с общото им
дете и не е давала повод за образуване на изпълнителното дело, а взискателя
не за първи път злоупотребява с правото си да иска принудително изпълнение
на режима му на отношения. Поддържа, че поради липсата на изрична
разпоредба в чл. 433 от ГПК, относима към настоящия казус (образуване на
изпълнително дело за осъществяване на режим на отношения с дете, въпреки
доброволното предаване от нея на детето), то по аналогия следва да се
1
приложи разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, понеже в противен
случай е принудена да плаща разноските на взискателя за принудително
изпълнение, без да се извършва такова и без изобщо да има нужда от такова.
По отношение неправилността на обжалваното разпореждане в частта, с
която са приети за събиране от нея 676 лв. разноски, посочва, че следва да се
приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и чл.79, ал. 1, т. 3 от ГПК,
понеже не е дала повод за образуване на изпълнителното дело, по което не са
извършвани изпълнителни действия. Счита, че взискателят злоупотребява с
правата си и по изключително груб и безпардонен начин погазва принципа за
добросъвестност, уреден в чл. 3 от ГПК. Моли съда, да отмени обжалваното
разпореждане в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното
дело и са приети за събиране от нея 676 лв. разноски,
В подадени в срока по чл.436, ал.2 ГПК писмени възражения
взискателят А. П. И. от гр.Козлодуй, счита жалбата за неоснователна. Твърди,
че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано делото, определя
режим на лични контакти между бащата (взискател по изпълнителното дело)
и неговата дъщеря. В този смисъл, изпълнителният титул е за периодично
изпълнение, а действията на съдебния изпълнител не се изчерпват с поканата
за доброволно изпълнение. Еднократното престиране, в случая доброволното
изпълнение за предаване на детето от майката, не е изпълнение на
задължението, което обхваща многократно повтарящи се действия. Ето защо,
взискателят смята, че разпореждането на ЧСИ е законосъобразно и с него
правилно е отказано делото да бъде прекратено. На следващо място,
взискателят счита за неоснователни оплакванията на жалбоподателя и
наведените доводи за недължимост на таксите и разноските по
изпълнителното дело. Посочва, че за да е налице повод за образуване на
делото, е достатъчно да има определен с влязъл в сила акт режим на лични
отношения и контакти на бащата с детето. Страната, която дължи изпълнение
на този режим, която следва да подпомага неговото осъществяване, е майката,
която се явява и длъжник в изпълнителното дело. В тази връзка, и поради
многократните пререкания на страните по отношение контактите между баща
и дъщеря, делото е образувано с повод и периодичното изпълнение на
задължението, което е негов предмет, се дължи. Изтъква, че извършената от
ЧСИ редукция на разноските за адвокатско възнаграждение и дължимата
пропорционална такса, са съобразени с фактическата и правна сложност на
делото, като тяхното възлагане върху длъжника е съобразено с разпоредбата
на чл. 79 ГПК и съответно е законосъобразно. Ето защо, взискателят счита, че
те се дължат в размерите по обжалваното разпореждане. Моли съда, да
остави без уважение жалбата на В. К. О. срещу действията на ЧСИ И. Ц. по
изпълнително дело № 2022***0402030.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил
мотиви по обжалвания отказ. Същият твърди, че с обжалваното разпореждане
е отказал да прекрати изпълнителното производство, тъй като задължението
за предаване на дете и осъществяване на режим на лични отношения е за
2
периодично изпълнение и не се погасява с еднократното му престиране и
същото не може да бъде прекратено поради изпълнение на задължението,
поради което разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е неприложима.
Поддържа, че докато длъжникът има задължение да предава дете, във връзка с
определения режим на лични отношения с бащата, следва да има и висящност
на изпълнителното дело. Посочва, че доколкото липсва основание за
прекратяване на изпълнителното производство на горепосоченото основание,
то длъжникът дължи и разноските по него, което негово задължение
произтича от разпоредбата на чл. 79 ГПК. Изтъква, че с обжалваното
разпореждане молбата на длъжника е частично уважена, като приетите
разноски са намалени, както следва: адвокатското възнаграждение от 700 лв. е
намалено на 550 лв., съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от
84 лв. е намалена на 66 лв., с оглед намаления адвокатски хонорар. Счита
действията си за законосъобразни, поради което моли съда да остави жалбата
без уважение, като неоснователна и да потвърди като законосъобразно и
правилно разпореждане № 35888/30.11.2022г.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
настоящото производство, очертани в жалбата и като взе предвид събрания и
приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически
положения:
От изпратеното копие на изпълнително дело № 2030/2022г. по описа
ЧСИ И. Ц. с per. № *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, се
установява, че изпълнителното дело е образувано на 16.11.2022г. по молба на
А. П. И., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, въз основа на изпълнителен лист №
56 от 12.08.2022 г., издаден въз основа на Определение № 51/31.01.2022 г. по
гр.д. № 1140/2021г. по описа на Районен съд - Козлодуй, влязло в законна
сила на 08.02.2022 г., в който е определен режим на лични отношения и
контакти на бащата А. П. И. с малолетната му дъщеря В. А. И. Към молбата за
образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита
и съдействие от 14.11.2022г., с който взискателят, като доверител е възложил
на адв. Х. Г. П., като довереник, срещу възнаграждение от 700,00 лева да
образува и води изпълнително дело, както и да осъществи процесуално
представителство и защита на интересите на взискателя по това дело.
На 17.11.2022г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до
майката на детето В. К. О., получена на 22.11.2022г., в която е насрочена дата
за предаване на детето на 09.12.2022г. от 16,00 часа.
С молба вх. № 41838/23.11.2022г. В. О. е дала отговор на въпросите по
чл. 528, ал. 2 ГПК, като е заявила, че е готова да предаде детето и че никога не
е отказвала това, като едновременно с това е поискала прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, понеже не е дала
3
повод за принудително изпълнение на режима на отношения на бащата с
детето и за образуване на изпълнителното дело. Със същите доводи в молбата
длъжницата е възразила и срещу приетите от съдебния изпълнител разноски,
включително за адвокатското възнаграждение, и е поискала такива да не се
събират от нея. По отношение претендираното адвокатско възнаграждение от
700 лева е направила възражение за прекомерност и е заявила, че не носи
отговорност за разноските.
По повод на така депозираната молба ЧСИ И. Ц. се е произнесла с
мотивирано разпореждане с изх. № 35888/30.11.2022 г., с което е отказала да
прекрати изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК и е
намалила приетия първоначално размер на адвокатско възнаграждение от
700.00 лв. на 550.00 лв.; приела е такси по изпълнителното дело в размер 126
лева, представляващи такси по т.1, т.4, т.5, както и таксата за събиране на
парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ или общо приети разноски по
изпълнителното дело от 676 лева /л.20/. Копие от разпореждането е изпратено
на длъжника със съобщение с изх. № 35984/01.12.2022г. /л.21/, получено от
нея на същата дата /л.22/.
Видно от приложения на л.24 по изпълнителното дело протокол за
предаване на дете, на 09.12.2022г. е извършено предаването на детето от
майката на бащата. В протокола е отразено, че майката е оказала пълно
съдействие и доброволно е предала детето в изпълнение на режима на лични
контакти с бащата на детето. Протоколът е подписан само от бащата и
майката на детето и съдебния изпълнител.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна – длъжник по
изпълнително дело, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т.6 и т.7 ГПК – отказ
на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение и да не
събира от длъжника приетите разноски, включително за адвокатското
възнаграждение, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът взе предвид следното:
Процесуалният закон в чл. 433, ал. 1, т. 1 - т. 8 ГПК, изброява
лимитативно хипотезите, при които изпълнителното производство подлежи
на прекратяване. Действително в сочената норма не е посочен случаят, когато
вземането, предмет на принудителното изпълнение, е за лично незаместимо
действие, в случая – изпълнение на определения режим на лични отношения
на взискателя с детето В. И. И след като не е предвиден изричен процесуален
ред за прекратяване на изпълнително дело с предмет като процесното, и ако
4
не е налице някое от основанията за прекратяване по чл. 433, ал. т. 1 - т. 7
ГПК, по аргумент от чл. 46, ал. 2 ЗНА, аналогично чл. 5 ГПК, приложение
следва да намери нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8, предл. 2 ГПК, която не
допуска прекратяване на изпълнението по делата за издръжка. Това е така,
тъй като задължението за предаване на дете също като задължението за
издръжка, е за периодично изпълнение – не се погасява с еднократното му
престиране. Този характер на строго личното задължение за предаване на
дете, обосновава извод, че както житейски, така и правно, винаги съществува
възможността длъжникът да не изпълни в някакъв последващ момент, защото
престацията на длъжника изисква множество действия, извършвани в
неограничен период от време. Или, правилно е да се обоснове, че би се
стигнало до необходимостта от многократно прекратяване и образуване на
последващо изпълнително дело въз основа на едно и също изпълнително
основание - в случая изпълнителен лист от 12.08.2022 г., издаден въз основа
на определение № 51/31.01.2022 г. по гр.д. № 1140/2021г. по описа на Районен
съд - Козлодуй, с което се определя режима на лични контакти на взискателя
А. П. И. с малолетната му дъщеря В. А. И. Аргумент в подкрепа на подобен
извод е не само правната природа на задължението за периодично
изпълнение, но и самия ГПК, които в чл. 433, ал. 2 ГПК (нова - ДВ, бр. 86 от
2017 г.), предвижда, че изпълнителното производство се приключва с
изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.
Докато длъжницата В. К. О. дължи изпълнение на задължението за предаване
на дете, следва да има и висящност на изпълнителното дело.
Предвид тези аргументи са несъстоятелни твърденията в жалбата, че
майката, понеже не препятствала режима на личните отношения на бащата –
взискател по делото, с детето, то и самото принудително изпълнение било
безпредметно, понеже нямало интерес от поддържане на висящността му.
Съобразно изложеното отказът на ЧСИ И. Ц. да прекрати
изпълнителното дело е правилен и следва да бъде потвърден, а жалбата на
длъжника В. К. О. в тази част, като неоснователна - следва да бъде оставена
без уважение.
На следващо място, с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител
е намалила приетия първоначално размер на адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя от 700.00 лв. на 550.00 лв., от които 200 лева за
5
образуване на изпълнителното дело, съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и 350 лева за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по делото,
което има за предмет действия, извън посочените в т.2 и т.3, съгласно чл.10,
т.4 от Наредбата.
Отговорността за разноски в изпълнителното производство е акцесорно
задължение, което подлежи на специален режим, а именно посочения в чл. 79
от ГПК, предвиждащ че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в посочените случаи на т.1-3, които не са налице в случая,
видно от данните по делото. Поради това не следва да се обсъждат доводите
дали от жалбоподателката е бил даден повод за образуване на
изпълнителното дело, тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, свързана
с извънпроцесуалното поведение на страните при разпределяне на разноските,
е приложима в исковия процес, но не и в изпълнителното производство.
Налице е изпълнителен титул и в случая видно от данните по делото,
взискателят е ангажирал адвокат, на който е заплатил възнаграждение по
представения договор за правна защита, който се явява и разписка за
получаване на сумата. Установява се също, че взискателят е ползвал услугите
на адвоката за образуване на изпълнителното дело, тъй като молбата за
образуване е подписана от адвоката. Следователно взискателят е
представляван от адвокат, заплатил е адвокатско възнаграждение и му се
следват разноски.
Съдът намира обаче за основателни доводите на жалбоподателката за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Действително в договора за
правна защита и съдействие е уговорено адвоката не само да образува
изпълнителното дело, но и да извърши действия по процесуално
представителство по същото. С оглед характера на дължимата престация за
предаване на дете, която е строго лична, заявената готовност на длъжницата-
майка в молба вх. № 41838/23.11.2022г. да предаде детето доброволно и
твърденията й, че никога не е отказвала това, което се установява и от
съставения на 09.12.2022г. протокол за предаване на дете, от който се
установява също, че адвоката не е присъствал на това изпълнително действие,
обстоятелството, че по делото не се установи отказ на длъжницата да
предостави детето на взискателя, съдът намира, че на адвоката на взискателя
не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и
6
съдействие на страната по изпълнително дело. По този начин
възнаграждението от 350 лева по чл. 10, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не се дължи.
Предвид изложеното, съдът намира, че дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер 200.00 лева -
дължимото адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното
дело, съгласно чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По отношение на тази сума обжалваното
разпореждане на ЧСИ следва да се потвърди, а по отношение на сумата от
350,00 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие на взискателя по изпълнителното дело, дължима по чл.
10, т.4 от Наредба № 1/2004 г., разпореждането следва да се отмени, като
незаконосъобразно.
На трето място, с обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е
приела такси по изпълнителното дело в общ размер 126,00 лева,
представляващи такси по т.1, т.4, т.5 (за образуване на изпълнителното дело и
за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление) в общ
размер на 60, 00 лева, както и таксата за събиране на парично вземане по т.26
от ТТРЗЧСИ в размер 66, 00 лева. С оглед намаляването на адвокатското
възнаграждение на адвоката на взискателя на 200 лева, следва да бъде
редуцирана и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 66,00 лева на 20,00 лева. Така
таксите по изпълнителното дело стават в общ размер 80, 00 лева.
С оглед гореизложеното съдът приема, че разпореждането следва да се
отмени и в частта относно определената от съдебния изпълнител
пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към
ЗЧСИ в размер 66, 00 лева, и размера на същата се намали на 20.00 лв.
По разноските:
Липсва искане за присъждане на разноски в настоящото производство,
поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 437, ал. 4 ГПК,
Окръжен съд - Враца, в настоящия съдебен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане изх. № 35888/ 30.11.2022 г. на ЧСИ И.
Ц. с per. № *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, В
7
ЧАСТТА, с която е отказано прекратяване на принудителното изпълнение по
изпълнително дело № 2022***0402030.
ОТМЕНЯ разпореждане изх. № 35888/ 30.11.2022 г. на ЧСИ И. Ц. с per.
№ *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, В ЧАСТТА, с която
са приети разноски в размер 350,00 лева адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по
изпълнителното дело, дължими по чл. 10, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане изх. № 35888/ 30.11.2022 г. на ЧСИ И.
Ц. с per. № *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, В
ЧАСТТА, с която са приети разноски в размер 200,00 лева адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, дължими по чл. 10,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОТМЕНЯ разпореждане изх. № 35888/ 30.11.2022 г. на ЧСИ И. Ц. с per.
№ *** в КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Враца, В ЧАСТТА, с която
е приета такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в
размер 66, 00 лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ до размер 20.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част относно приетите
такси по изпълнителното дело по т.1, т.4, т.5 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ (за образуване на изпълнителното дело и за връчване
на покана за доброволно изпълнение и уведомление), като правилно и
законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437,
ал. 4, изр.2 от ГПК.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и
изпълнение.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9