№ 794
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110209645 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ), серия К № 4782572, с който на основание чл. 189, ал. 4
вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, на Т. Т. К., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Недоволна от ЕФ е останала Т. К., която го обжалва в срок. В жалбата излага съображения
против обжалвания акт, посочвайки, че при издаването на същия са допуснати нарушения на
материалния закон. Навежда аргументи, че разпоредбата на чл. 21 от ЗДвП предвижда, че е
забранено превишаването на скорост от 50 км/ч. в населено място, освен ако не е налице
знак, който да указва друга скорост. Твърди, че на процесния пътен участък максимално
допустимата скорост е била 80 км/ч и същата е била обозначена с пътен знак. Поддържа, че
при установена скорост от 85 км/ч., поведението и не е наказуемо, тъй като според
разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП наказауемо е превишаването на позволената скорост с
10 или повече км/ч. В обобщение застъпва становище, че не е допуснато нарушение на чл.
21 от ЗДвП. Иска отмяната на НП, а при условията на евентуалност прави искане за
намаляване на размера на наложената санкция.
В последното съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адвокат Вл. К., който поддържа изложените в жалбата доводи и пледира
отмяна на електронния фиш и за присъждане на сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание. Депозирала е писмени бележки, в които поддържа, че скоростта е
измерена с техническо средство – одобрен тип и е налице компетентност на АНО и
актосъставителя. Моли електронният фиш да бъде потвърден и да бъде присъдено
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 22.04.2021 г. жалбоподателката Т. Т. К., в 19:38 часа, в гр. София, ул. Околовръстен път,
до номер 257, с посока на движение от ул. Проф. Александър Танев към бул. Александър
Малинов, управлявала лек автомобил „нисан х трейл“ с рег. № ХХХХ, регистриран на Т. Т.
К. и до номер 257 се движела със скорост 88 км/ч, като след зачитане на 3% толеранс следва
да се зачита 85 км/ч/, като в ЕФ след съобразяването му скоростта е зачетена като 85 км/ч.
За констатираната скорост бил издаден Електронен фиш (ЕФ), серия К № 4782572, с който
на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, на Т. Т. К., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
В Електронния фиш е вписано, че разрешената скорост е 50 км/ч за населено място.
От изискана по делото справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ се установява, че в
участъка от ул. Проф. Александър Танев до разклона за Бизнес парк София скоростта е
ограничена на 80 км/ч с пътен знак В26, а в участъка след този разклон към бул. Александър
Малинов няма поставени знаци от група „В“ и максимално разрешената скорост е 90 км/ч.
Представена е и схема за организация на движението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, сред които справка от АПИ, схема за
организацията на движението, снимков материал, справка за собственост на МПС, копие от
Заповед на МВР, от протокол за метрологична проверка, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване, протокол за използване на АТТС, ежедневна форма за отчет, справка
за водач.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че е спазена формата за съставяне
на ЕФ, който съдържа всички необходими реквизити, а скоростта е измерена посредством
АТТС, преминало през метрологична проверка и представляващо техническо средство от
одобрен тип.
Разглеждането на делото по същество означава, че съдът следва да осъществи цялостна
преценка на обосноваността и законосъобразността на електронния фиш, истинността на
обективираните в него констатации и направените в тази връзка фактически и правни
изводи.
Въз основа на посочените фактически констатации, съдът намира, че описаното в ЕФ
нарушение не се доказва. По делото се установява на първо място, че в процесния участък
не е действащо ограничение на допустимата скорост за движение от 50 км/ч за населено
2
място, както е прието от фактическа и правна страна в ЕФ, съобразно възприетата
квалификация по чл. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че е забранено
превишаването на скорост от 50 км/ч. в населено място, освен ако не е налице знак, който да
указва друга скорост. Дори само това основание е достатъчно за формиране на извод за
неправилно приложение на материалния закон.
На следващо място от представените и приети като доказателства по делото справка и схема
за пътния участък се установява, че допустимата скорост на движение е била 80, съответно
90 км/ч, като от посочените доказателства не става ясно на в гр. София, ул. Околовръстен
път, до номер 257, кое от двете посочени ограничения е налице.
В случая установената скорост на движение на жалбоподателката следва да се зачита като
85 км/ч след приспадане на толеранс от 3 км/ч.
Същевременно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че „водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва:
1. за превишаване с 10 km/h - с глоба 20 лв.“
Граматическото тълкуване на цитираната разпоредба обуславя извод, че превишаване на
разрешената скорост с до 10 км/ч. не е наказуемо, тъй като 10 км/ч е най-малкият размер на
превишение, за който е предвидено административно наказание в Закона за движение по
пътищата.
При тези съображения, СРС намира, че Електронният фиш е издаден при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен като
незаконосъобразен.
С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН сторените от нея разноски в размер на сумата от 200 лв., за
която в приложения Договор за правна защита и съдействие е отбелязано, че е заплатена в
брой.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Електронен фиш (ЕФ), серия К № 4782572, с който на основание чл. 189,
3
ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, на Т. Т. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Т. Т. К., ЕГН **********, на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, сумата в размер на 200 лв., представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София–град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4