Р Е Ш Е Н И Е
№260785/21.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 1216 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени обективно и кумулативно съединени
искове с правно осн. чл. 240 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД от И.В.Н., ЕГН ********** *** срещу Г.С.М., ЕГН ********** ***
за осъждане на ответника да заплати сумата от 2317,80 лева съставляваща главница по договор за заем, както и
сумата от 68,89 лева мораторна лихва
върху главницата за периода от датата на падежа 14.10.2019г. до депозиране на исковата
молба в съда 30.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от депозиране на исковата молба в съда – 31.01.2020г. до окончателно изплащане
на задължението.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът е заплатил на
04.02.2019г. задължение за държавна такса, което е възникнало в тежест на
ответницата по повод гражданско дело приключило с влязло в сила съдено решение
пред ВРС, за което задължение било образувано изпълнително дело №
20193110402006 по описа на СИС при ВРС. Ответницата поела задължение за
възстанови заплатената от сума в рамките на месечен срок, но след настъпване на
падежа сумата не била върната на ищеца. Последният с покана от 08.10.2019г.,
получена на 14.10.2019г., поканил ответницата да изпълни задължението си, като
до завеждане на исковата молба в съда същата не е сторило това.
В срока
по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата. Посочва, че по повод
образувано гр. дело № 3328/16.07.2018г. е възникнало задължение в нейна тежест
да заплати държавна такса, за което било образувано и изпълнително
производство. С оглед задължението върху банковата сметка на ответницата бил
наложен запор. Посочва, че на 04.02.2019г. ответницата и ищеца посетили банков
клон на банка, в която ищецът имал разкрита банкова сметка, ***то на
ответницата по изпълнителното дело, а тя да му върне парите, когато й е
възможно. В този момент ответницата имала в себе си сумата от 315 лева в брой,
която предала на ищеца с оглед частично погасяване на задължението си, която
сума била приета от ищеца. На 13.02.2019г. ищцата превела по банков път на
ищеца сумата от 2005 лева от нейна сметка в „И.” по негова сметка в „ЦКБ” АД,
от която ищецът погасил задължението на ответницата, като основание посочила
„захранване на сметка”, като основанието в действителното било намерение на
ответницата да погаси задължението си към ищеца. Не оспорва, че между страните
е възникнало надлежно облигационно правоотношение по договор за заем, като
посочва, че същата е изпълнила задължението по него, като е върнала на ищеца
заетата сума.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представено по делото е
платежно нареждане от 04.02.2019г., въз основа на което ищецът И.В.Н. е
заплатил в полза на ВРС сумата от 2315 лева, като основание за плащане е
посочено ИД 20193110402006 Г.С.М. ВРС. От представеното банково извлечение по
сметка на страната се установява, че е начислена и сумата от 2,80 лева преводна
такса.
С покана за изпълнение от
08.10.2019г., ищецът е поискал от ответницата връщане на сумата от 2315 лева,
заплатена от него на 04.02.2019г.
Представя се обратна
разписка № RPS90002Z0BH7 от 14.10.2019г., адресирана
до „И.“ ЕООД, в която като съдържание се посочва – покана за доброволно
изпълнение, съответно е удостоверено, че пратката не е потърсена от адресата.
С платежно нареждане от
13.02.2019г. ответницата М. е превела в полза на ищеца Н. сумата от 2005 лева,
като основание е посочено захранване на сметка.
Представен е договор от
15.11.2018г.,с който търговското дружество „И.В.“ ЕООД, представлявано от Г.М.
е възложило на лицето Д. И. К.да осъществява дейност по поддръжка и ремонт на
офис техника.
Разпитан в хода на
съдебното производство по искане на ищеца е свидетелят М. Д.Н..
Свидетелят посочва, че ищецът е посещавал офиса на търговското дружество, на
което управляващ и представляващ е ответницата, като е осъществявал помощ на
ответницата. Ищецът е споделял на свидетеля, че в този офис подготвял книжа до различни
институции. Извършвал е и дейност, като е поправял дребни неща из офиса.
Посочва, че е доставял различни рекламни материали със служебен автомобил на
дружеството, участвал в брандирането на
бензиностанция.
По искане на ответника е
разпитан свидетелят З. Ж. К. Посочва, че е служител
в търговското дружество, което се представлява от ответницата, което дружество
осъществява дейност в областта на рекламата. Виждал е в офиса на дружеството
почти ежедневно ищеца, по отношение на който посочва, че там той си извършвал
негова дейност на компютър, който се намирал в офисната част на помещението.
Посочва, че дейността по поддръжка на техниката е била поверена на трето на
спора лице. Излага, че ищецът не е взимал участие по дейност пряко
осъществявана от търговското дружество, като не отрича, че е страната е
присъствала на обекти, които са били обслужвани от търговското дружество, но не
е осъществявал конкретни дейности там.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
Договорът за
заем е реален, каузален и неформален - за валидността му не е необходимо
спазването на някаква форма - той ще
произведе действие, но с оглед доказване
сключването на договор за заем над
5 000 лв. е необходима
писмена форма, тъй като нормата
на чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК не допуска
свидетелски показания за стойност над
5 000 лв.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е да установи, че
между страните е налице валидно сключен договор за заем, съответно че сумата
предмет на договора е предадена на заемополучателя.
Не се спори между страните, че
същите са били обвързани по силата на договор за заем, по силата на което
ищецът е предоставил на ответницата в заем сумата от 2317,80 лева, като
съобразно уточненията направени от ищеца в допълнителната уточнителна молба от
13.02.2020г., тази суми е следвало да бъде върната в едномесечен срок от
получаването й.
От представеното по делото платежно
нареждане от 04.02.2019г. съдът приема, че на така посочената дата ищецът е
заплатил по сметка на Варненски районен
съд задължение, което е възникнало за ответника по силата на изпълнително дело
№20193110402006
по описа на СИС при ВРС. Съдебната практика и в частност Решение
№379/06.01.2014г., подстановено по гр. дело
№171/2012г. на ВКС, ІV г.о.приема, че реалният характер на договора за заем не
се нарушава, дори заемателят да не е получил нищо,
ако той е поел или отговарял
за друго свое или чуждо
задължение. В този случай заемателят
е „получил реално” премахването на един пасив от своя
патримониум.
С
процесното плащане осъществено на 04.02.2019г. ищецът е заплатил задължение на
ответницата в размер на 2315 лева, съответно сторил е разходи в размер на 2,80
лева под формата на преводна такса, която сума ответницата е поела задължение
да възстанови. Макар формално процесната сума да не е била получена реално от
ответницата с плащане на същата от ищеца е бил заличен пасив на ответницата,
който пасив е породен под формата на задължение по изпълнително дело по описа
на СИС при ВРС.
Ответницата в отговора на исковата си молба, макар и да
не отрича, че страните са валидно обвързани по договор за заем, сочи, че е
изпълнила задължението си към ответника, като му е възстановила процесната сума,
като в същия ден, в който е възникнало правоотношението е възстановила сумата
от 315 лева, която е заплатила на ищеца в брой, съответно на 13.02.2019г. е
заплатила и сумата от 2005 лева по банкова сметка ***. В първото по делото
съдебно заседание ищецът оспори тези възражения на ответницата, като макар и да
не отрече получаване на сумата от 2005 лева, то посочи, че същата е заплатена
на друго, различно от посоченото от насрещната страна основание, а именно, че
същата съставлява плащане по договор за поръчка за изготвяне на документи до
ВРП, ВОП и НАП, по договор за предаване и получаване на стоки и рекламни
материали от фирма „И.“ и по договор за
поддръжка на офис техника на търговското дружество.
За
доказване на тези си твърдения на ищеца бяха допуснати гласни показания, като в
хода на съдебното производство бе разпитан свидетеля Н.. По искане на ответника
бе разпитан свидетеля К.. Разпитаният по почин на ищеца свидетел посочи, че Н.
е посещавал офиса на търговското дружество, което е представлявано от
ответницата,където е осъществявал дейност по подготовка на документи до
различни институции. В този офис е извършвал и някои дребни поправки.Тези си
знания за посочените факти, свидетелят имал от самия ищец, доколкото двамата били приятели.Свидетелят К.
посочи, че в действителност ищецът Н. е посещавал офиса на дружеството
представлявано от ответницата, но там осъществявал своя собствена работа,която
няма връзка с рекламната дейност, която осъществявала търговското дружество.
Свидетеля подчертава, че той бил пряко ангажиран в дейността по реклама, като
ищецът не е осъществявал дейност свързана с предмета на дейност на търговското
дружество, макар и да е присъствал на обекти, които са изпълнявани от „И.“ ЕООД.
Посочва, че поддръжката на офис техниката е била поверена на трето на спора лице.
От
анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира
твърденията на ищеца на наличието на договори за поръчка за неоснователни. Не
се установява валидно възникване на облигационно правоотношения между ищецът и
ответницата по такива договори. За да бъде установено наличието на такова
облигационно правоотношение следва да се докаже осъществяване на действия по
възлагане на дадена работа от възложителя,установяване на предмета на
възложеното, приемане от страна на изпълнителя, неговите задължения по
конкретния договор и уговорената цена, която следва последният да получи като
възнаграждение за извършеното. Установява
се, че в офиса на търговското дружество ищецът е осъществявал дейност по
подготовка на документи до различни инстанции, за която дейност не се събраха
доказателства да е била възлагана на ищеца от ответницата в нейно лично
качество или в качеството й на представляващ и управляващ търговското дружество
„И.“ ЕООД. Поддръжката на офис техника на търговеца е била поверена на трето на
спора лице, в който смисъл са ангажираните писмени доказателства и в частност
договор за поддръжка от 15.11.2018г. В тази насока следва да бъде посочено, че
показанията на свидетеля К. по отношение на факта, че трето на спора лице е
осъществявало дейност по ремонт и поддръжка на офис техника в търговското
дружество, на което представляващ и управляващ е ответницата, се подкрепят и от
събраните писмени доказателства по делото. Не се установи на ищеца да е
възлагана от ответницата в лично качество или в качеството й на управляващ и
представляващ търговското дружество „И. Варна“ ЕООД дейност по доставка на
готова рекламна продукция. От показанията на свидетеля К., които се кредитират
от съда макар и под ограничителната разпоредба на чл. 172 ГПК, с оглед
служебните му правоотношения с представляваното от ответницата дружество, не се
установява на ищецът да е било възлагано осъществяването на дейност, която е
свързана с пряко осъществяваната рекламна дейност от търговското дружество,
представлявано от М.. Присъствието на обекти, които са били поети за изпълнение
от търговеца не може да предпостави извод за
възникване на облигационни задължения, по които ищецът е следвало да осъществи
определена дейност, а ответницата да заплати на същия за изпълненото от него.
Не
се установяват сочените от ищеца облигационни правоотношения и от самият
документ за осъществено плащане от 13.02.2019г., съобразно който ответницата в
лично качество е захранила сметката на ищеца със сумата от 2005 лева. От този частен свидетелстващ документ не може
да бъде направен извода, че последната лично или като представляващ и
управляващ търговско дружество „И.“ ЕООД е осъществила плащане в полза на ищеца
за извършени от него дейности, които са му били предварително възложени.
При
тези съображения и доколкото съдът счита, че твърденията за наличието на облигационни
правоотношения по договори за поръчка за неоснователни, плащането от 13.02.2019г.
следва да бъде отнесено към погасяване на задължението, което е възникнало за
ответницата на 04.02.2019г. в общ размер на 2317,80 лева,от които 2315 лева –
главница и 2,80 лева преводна банкова такса.
По
отношение на остатъка от сумата за разликата над заплатените по банков път,
ищецът изложи възражения, че същите се заплатени в брой, като по този почин в
негова полза бяха допуснати гласни доказателства. Разпитаният в хода на
съдебното производство свидетел К. не изложи обстоятелства, от които може да
бъде направен извода, че на същият ден, в който е възникнало задължението за
ответницата, задължената ответна страна е предала в брой сумата от 315 лева,
като част от общото си задължение по договора за заем. По делото липсват и
други доказателства, от които съдът може да направи извод в насока противна, че
задължението е погасено по посочения в отговора на исковата молба начин. При
тези съображения главната искова претенция се явява частично основателна за сумата от
312,80 лева, като за разликата над уважения размер от 312,80 лева до
пълно предявеният размер от 2317,80 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Върху тази сума се дължи законна лихва считано от депозиране на исковата молба
в съда – 31.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението.
По
отношение на акцесорната задължение за заплащане на лихва за забава:
Законната лихва
при неизпълнение на парично задължение се дължи от
деня на забавата. Длъжникът изпада в забава
от деня, определен за изпълнението,
а в противен случай от поканата.
Процесният договор
за паричен заем е неформален. Не се установи твърдението на ищеца, че е
уговорен месечен срок за връщане на задължението, а и самата страна представи
писмена покана, с която е релевирала искане за връщане на даденото, преди
сезиране на съда с искова молба. Поканата от 08.10.2019г. е адресирана до
представляваното от ответницата търговско дружество както и до самата нея. От
обратната разписка към писмото, с което е изпратена поканата се установява, че
същата е останала непотърсена. При тези данни от доказателствата по делото не
може да бъде прието, че ищецът е довел до знанието на ответницата намерението
си за отправяне на покана до длъжника за връщане на процесната дадена в заем
сума на датата посочена в исковата молба. Съгласно ГПК – връчването
на съобщение по пощата е надлежен способ за уведомяване. Удостоверяването му става с обратна
разписка.
Връчването
съгласно чл.44 от ГПК е редовно, когато
връчителят е удостоверил с подписа си датата
и начина на връчването и всички действия във връзка с връчването.При
точно удостоверяване на извършените действия и отразяване
в документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща доказателствена сила относно удостоверените
с него факти. В конкретния случай удостоверяването върху известието, извършено от съответният пощенски служител, е че пратката не е
потърсена, от което не може да бъде направен извода, че ответницата е поставена
в забава считано от посочената от ищеца в
исковата молба дата, от която същата дължи лихва забава. В тази хипотеза
кредиторът би могъл да постави длъжника в забава ако бе инициирал искане за
връчване на нотариална покана, в която хипотеза биха били приложими правилата
на чл. 47, ал.5 ГПК, но доказателства в тази насока не се ангажират по делото.
По
изложените съображения съдът намира, че на ответницата не е връчена надлежно
покана на 14.10.2019г., поради което същата не е поставена в забава за
задължението си за връщане на заетата сума, с оглед на което акцесорната
претенция е изцяло неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат
съдебно – деловодни разноски съразмерно уважената част на предявените искове,
като преди съдът да определи същите следва да се произнесе по възражението за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което е релевирано от ответника, чрез
процесуалния си представител.
Под формата на възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство ищецът прави искане за
присъждане на сумата от 2570,10 лева, от които 1120,90 лева за исковото
производство, 679,20 лева за обезпечение на исковете и 770 лева за защита срещу
възраженията на насрещната страна. На първо време съдът посочва, че разноски на
страната се дължат в производството по делото, което се развива пред настоящата
съдебна инстанция и за един адвокат. Вярно е, че разноските в обезпечителното
производство се присъждат с акта по същество, но не и в хипотезата, в която
обезпечителното производство е част от исковия процес. Тази хипотеза не е
приложима при допускане обезпечение на вече предявен иск (какъвто е настоящият
случай), като това е така защото ново дело по искането за обезпечение не се
образува,доколкото съдопроизводствените действия се осъществяват във вече
образуваното такова. Липсват по делото доказателства за образувано изпълнително
производство въз основа на издадената
обезпечителна заповед, като факта на заплащане на държавна такса за
образуване на изпълнително производство не установява съществуване на
последното. При тези съображения разноските търсени под формата на
възнаграждение за процесуално представителство за изпълнително производство в
размер на 500,20 лева, така и сумата от 43,50 лева – заплатена държавна такса,
не следва да бъдат включвани в общият сбор на сторените от ищеца разноски.
Производството по делото не е с
голяма фактическа и правна сложност. Съдебното производство приключи в рамките
на две съдебни заседания, в които бяха осъществени окончателните процесуални
действия по разпит на допуснати свидетели на двете страни. Материалният интерес
възлиза на 2386,69 лева, като минималното възнаграждение за процесуално
представителство възлиза на 397,06 лева. Съдът като взима в предвид не голямата
фактическа и правна сложност на спора, но същевременно като отчита
осъществените процесуални действия по
събиране на доказателства, които действия се осъществиха с участието на
процесуалния представител на страната намира, че следва по справедливост да
определи възнаграждение за процесуално представителство на ищеца в размер на
600 лева. Така определеният размер съответства с размера на уговореното и
заплатено възнаграждение на насрещната страна, което съдът намира, че не е
прекомерно.
При така изложеното сторените в
исковото производство разноски за ищеца възлизат на 749,21 лева, от които
142,71 лева дължима държавна такса, 6,50 лева – държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед и 600 лева определено възнаграждение за процесуално
представителство. От посочена сума в полза на ищеца се следват разноски
съразмерно уважената част на предявените искове или общо сумата от 98,19 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат
разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове или сумата от 521,36 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Г.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на И.В.Н.,
ЕГН ********** *** сумата от 312,80
(триста и дванадесет лева и 80 ст.) лева, представляваща главница по
неформален договор за паричен заем от 04.02.2019г.,ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 31.01.2020г.
до окончателно изплащане на задължението, като
отхвърля предявеният иск в частта за разликата над уваженият
размер от 312,80 лева до пълно предявеният размер от 2317,80 лева, както изцяло по отношение на сумата от
68,89 лева мораторна лихва върху главницата за периода 14.10.2019г. до
30.01.2020г.,на осн. чл. 240 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД.
Осъжда Г.С.М., ЕГН ********** *** да заплати на И.В.Н.,
ЕГН ********** *** сумата от 98,19
(деветдесет и осем лева и 19 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски
съразмерно уважената част на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда И.В.Н., ЕГН ********** *** да
заплати на Г.С.М., ЕГН ********** *** сумата от 521,36 (петстотин двадесет и един лева и 36 ст.) лева,
съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на предявените
искове, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :