Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 02.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
четиридесет и девети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретаря
МИЛЕНА УЗУНОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3361/2018
година на ВРС, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба вх. № 15592 от 06.03.2018г. от „С.Б.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ****,
чрез пълномощник срещу „Е.П.” АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от
всеки двама от членовете на Управителния съвет ****, с искане до съда да приеме
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 263,08 лв. /двеста шестдесет и три
лева и 8 ст./, за което е образувано ч.г.д № 805 / 2018г. по описа на
ВРС-33 състав и е издадена заповед за изпълнение, като същата е прехвърлена с
договор за цесия от 14.08.2015г., между цедента „****"
ЕООД, ЕИК: ****и цесионера „КНМ Варна" ЕООД(ново
име „СМ БГ"),ЕИК: **** , представлявано от управителя ****, представляваща
,,4-та" по ред вноска, по сключен договор за разсрочено плащане № ДР 10633
от 13.09.2012г., недължимо заплатена в полза на ответника на 18.01.2013г..
относно издадена фактура № ********** / 31.08.2012 г., на стойност 1884,16 лв, начислена при първоначална липса на основание, по
констативен протокол от 14.08.2012 г., представляваща корекция на сметка, с
период на корекцията от 17.02.2012 г. до 14.08.2012 г., за обект с клиентски №
********** и абонатен № ********** и адрес на потребление: гр.Варна.ул.„****, с
титуляр на партидата „****" ЕООД, на основание чл.422 ,ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК вр.
чл.55, ал.1, предл. 1, вр.чл.99,
ал.3 от ЗЗД, за което вземане
по ч. гр.
д. № 805 по описа на Варненски районен
съд за 2018 год. е издадена Заповед № 387/19.01.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 ГПК. Претендират се и направените
съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че „****"
ЕООД, е титуляр по партида на електромер находящ се в
гр.Варна.ул.,,****. Ползваната електроенергия на този адрес се заплаща на
ответното дружество „Е.П."АД, с предходно име „Е.ОН България
Продажби"АД, по клиентски № ********** и абонатен № **********. Твърди се,
че на 14.08.2012 г., служители на „Е.ОН България Мрежи"АД ново име
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи"АД са извършили проверка на СТИ, и са съставили
констативен протокол, въз основа на които впоследствие е начислена сума по
дебитно известие № ********** / 31.08.2012 г., на стойност 1884,16 лева,
представляваща корекция на сметка за периода от 17.02.2012 г. до 14.08.2012г.,
като процесната сума по така извършената корекция на
сметка е заплатена изцяло на ответното дружество „Е.ОН България
Продажби"АД, ново име „Е.П."АД.
Твърди се, че по
силата на договор за цесия от 14.08.2015 г. между цедента
„****" ЕООД, ЕИК: ****и цесионера „КНМ
Варна" ЕООД(ново име „СМ БГ"), ЕИК: ****, представлявано от ****,
ищецът изцяло е встъпил в правата на кредитор по вземане за сумата от 263,08
лева, представляваща ,,4-та" по ред вноска, по сключен договор за
разсрочено плащане № ДР 10633 от 13.09.2012г., недължимо заплатена в полза на
ответника на 18.01.2013г.. относно издадена фактура № ********** / 31.08.2012
г., на стойност 1884,16 лева. Твърди се, че с уведомление по имейл с електронен
подпис от 30.04.2017 г. за сключен договор за цесия ответника е редовно
уведомен за новия кредитор по вземането.
В открито съдебно заседание
ищецът не се ппредставлява. В депозирана писмена
молба поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника ****, в който се излага, че искът е допустим, но се оспорва като
неоснователен. Оспорва активната материалноправна
легитимация на ищеца, основан на твърдения, че същият не се легитимира като
носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия от
14.08.2015 год. е нищожен, поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е
съществувало в патримониума на цедента
нито към датата на сключване на цесионния договор,
нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел
правен ефект. Евентуално, навежда доводи за недействителност на договора за
цесия като сключен от представител на цедента без
представителна власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията,
доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с
представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от фактическия
състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо
платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно
правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Релевира
съображения за редовността на извършената проверка на СТИ. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
В открито съдебно заседание
ответникът поддържа отговора на исковата молба и моли за присъждане на
сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч.гр.д. №805 по описа за 2018г. на ВРС, XXХIII състав,
че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК за сумата, предмет на установителния иск,
като срещу нея е постъпило в срока по чл.414 ГПК възражение от ответното
дружество и искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК.
Прието е за
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между цедента и ответното дружество е налице твърдяната договорна
връзка
по повод доставка на електроенергия, регулирана от
публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, че процесната сума е начислена като корекция
на сметката на ищеца, както и че същата е заплатена от цедента
в полза на ответника като встъпителна вноска по споразумителен
протокол.
От
представен констативен протокол се установява, че на 14.08.2012г.,
длъжностни лица на „Е.ОН България Мрежи” АД са извършили
техническа проверка на СТИ на абоната.
Отразено е
още, че при
проверката е констатирано неточно отчитане. Обективирано е, че
протоколът е подписан от служители на
„Е.ОН България Мрежи” АД, както и от свидетел.
От представения констативен протокол за метрологична експертиза № АУ-12-557/31.08.2012г. на БИМ-Русе, Сектор Габрово е видно, че при извършеното изследване е установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера – монтирано
допълнително устройство /електронна платка/ за манипулиране на електромера, както
и дчупен и лепен винт на основата/капак/, водещо до промяна на
метрологичните му характеристики.
Видно
от справка за корекция на
неточно измерванa ел.енергия, съставена по реда чл.38, ал.3, т.1 от ОУ на ДПЕЕEM и справка за
консумирана електроенергия и на
основание констатациите, отразени в горепосочения протокол,
корекцията е извършена за период 17.02.2012г. до 14.08.2012г.
Установява се от
справка за консумирана енергия и дебитно известие, че в резултат на корекцията,
на „****“ЕООД е начислена сумата от 1884.16лв. за периода 17.02.2012г. до
14.08.2011г.
Видно е от приетото
по делото извлечение за фактури и плащания, че на 18.01.2013г. „****“ЕООД е заплатил сумата от 263.08лв. по дебитно известие №
********** / 31.08.2012 г.
Приет по делото е
договор за прехвърляне на вземане от 14.08.2015г., по силата на който „****“ЕООД,
чрез пълномощника си ****, прехвърля на цесионера „С.Б.”
ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про – Продажби” АД за сумата от 263.08лв, представляваща
платена на 18.03.2013г. без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия за периода 17.02.2012г. до
14.08.2012г., начислена по дебитно известие № ********** / 31.08.2012 г., за
обект с клиентски № ********** и абонатен № ********** и адрес на потребление:
гр.Варна.ул.„****, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Приобщено е на
/л.13/ пълномощно от ****, в качеството на представлващ
„****“ЕООД към ****, с което последният е упълномощен от потребителя
да завежда и води дело, да сключва договор за цесия, както и да уведомява
длъжника „Е.П.“ АД за сключени такива, сключва споразумения, спогодба и отказ
от иска, разписка искови молби, жалби, възражения, приложени доказателства и
др., изисква справки, заплаща такси и хонорари, получава депозирани разноски по
делата, в които „****“ ЕООД е било страна. Пълномощното е с дата 26.08.2013г.
С уведомление
/л.12/, „****“ЕООД, чрез ****, уведомява **** за сключения договор за цесия.
Представена е извадка от електронна поща на ****, от която е видно, че с имейл
от 30.04.2017г. до ответника са изпратени уведомление и пълномощно от „****“ЕООД,
подписани с електронен подпис.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори по
делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение за претендираната сума, срещу
която в срок е постъпило възражение от длъжника и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да
докаже наличието на имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест
фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна; твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за
предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума; факта и
момента на уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземането.
В тежест на
ответника е да установи дължимостта
на сумата по корекцията, а именно той следва
да установи основанието и размера на вземането си.
В тази връзка
той трябва да докаже, че
в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната
и е начислил сумата, предмет на иска,
в правилен размер.
В
процесния случай не се спори,
че цедентът „****“ЕООД в периода, за който е
извършена корекцията, е бил потребител
на ел.
енергия за
битови нужди по силата на договорни
отношения с ответника, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От
представените писмени доказателства по делото се установява,
че ответникът
е извършил корекция на сметката на
„****“ЕООД по реда на чл.38, ал.3,
т.1
от ОУ към ДПЕЕЕМ.
Относно законосъобразността на направената корекция от страна на
предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице задължителна съдебна практика по така
поставения материалноправен
въпрос. С решения № 189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г., II т.о. на ВКС и №79/11.05.2011г. по т.д.
№582/2010г., II т.о. на
ВКС, Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д.№ 1080/2011 год. на
ВКС на РБ, Второ т. о., които
на основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2009г., ОСГТК са задължителни
за съдилищата, ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност
на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи
едностранна корекция. Едностранното изчисляване на сметката без
да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период,
би предоставило на доставчика правото
да получи плащане за недоставена
от него енергия,
което от своя страна поставя
потребителя в неравноправно
положение и противоречи на заложения в чл.2, ал.2 ЗЕ принцип за защита
на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния
характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна
корекция по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за
защита на потребителите, същите са нищожни на
основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и
като такива не могат да
породят правни последици и да бъдат годно основание
за извършване на корекция на
сметката на потребителя.
На
следващо място, коригирането на сметките за вече
доставена електрическа енергия само въз
основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл.81, ал.1 ЗЗД виновен
характер на договорната отговорност и по същество представлява
санкция за потребителя без да се установи
виновно поведение от страна на
същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана
само от законодателя,
което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба №6 от
9.06.2004г. за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното правоотношение, не е закрепена възможност при констатиране на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната енергия, да бъде
извършвана корекция на сметката от
страна на преносното предприятие. Също така средството
за търговско измерване по силата
на чл.120 ЗЕ е собственост на разпределителното предприятие и на основание чл.89, т.4 ЗЕ поддържането
в изправност и в съответствие
с техническите изисквания на електромера е в тежест на разпределителното
дружество, не е задължение на потребителя,
за да бъде
той в неизпълнение при неточно отчитане.
Горният извод на съда не
се променя и от установената с нормата на чл. 83, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ възможност
за извършване на корекции на
сметки на потребителите в случаите на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергията. Корекцията следва да бъде
извършена при спазване на определени правила,
приети от ДЕКВР – чл. 83, ал.
2 ЗЕ. В случая
корекционната процедура е реализирана въз основа общите условия
на доставчика, одобрени от регулаторния
орган и влезли в сила преди изменението
на ЗЕ, на която законодателят не е придал обратно
действие. При това положение и при липсата на последващо приемане от ДКЕВР на
правила за реализиране на корекционната процедура, не може да
се приеме, че доставчикът надлежно е реализирал правомощието си да коригира сметката
на ищеца за минал период
от време.
С оглед
нищожността на клаузата за едностранна
корекция за минал период, ирелевантно
е обстоятелството дали правилно е извършена съобразно общите условия корекцията и са направени изчисленията.
Съдът намира, че по
делото не се установи наличието
на основание и законосъобразност на извършване на корекцията
на сметката на абоната, с оглед
на което, се явява недоказано
от ответната по иска страна
- „Е.П.”
АД, че процесната сума му се
дължи.
От друга
страна, не е спорно и от представените по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че процесната сума, е
заплатена от потребителя към ответника.
Спори се по делото относно валидността на сключения
договор за цесия. С този договор, уреден в чл.99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно
вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава
върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и
другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за
недействителност на договора за цесия поради липса на предмет. Предмет на
договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо
както от договорен, така и от извъндоговорен
източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне. По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия може да
има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо,
каквото процесното безспорно е. В този смисъл,
вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване, е годен
предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на
основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни
указания с т.7 от Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр.
д. № 1/79 г., Пленум на ВС е изискуемо
от момента на престацията. От този момент възниква и
е определено основанието за връщане на даденото, както и размерът на сумата,
идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на
вземането цедентът е имал съществуващо вземане към
ответника.
В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото
вземане към ответника, което преминава към новия кредитор, е конкретно
определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника,
сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура.
Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на
ответника съобразно изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено
от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е
извършено от името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Не
се касае до лично и незаместимо
действие, поради което няма
пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл
Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
При
това положение следва да се
приеме, че ищецът към датата на подаване на
исковата молба
е носител на процесното вземане,
произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните мотиви.
При този извод,
следва да се посочи, че е неоснователно възражението на ответника за изтекла
погасителна давност. В процесния случай,
изискуемостта на вземането настъпва от момента на плащането. Няма спор по
делото, че това е датата 18.01.2013г. Вземането се погасява с общата петгодишна
давност, която изтича на 18.01.2018г. в случая релевантна дата за преценка
спазване на давностния срок е датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а не датата на подаване на
исковата молба, както сочи ответникът. По правилото на чл.422, ал.1 ГПК, искът
се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В случая заявлението е постъпило в съда на 18.01.2018г., т.е.
преди изтичане на петгодишния давностен срок.
Поради тези
съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде установено вземането за претендираната сума по
издадената заповед за изпълнение.
С оглед
изхода на спора и отправеното искане в петитума на
исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 326,50лв., както и сторените в исково производство
разноски в размер от 326,50лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/собразно Заповед №387/19.01.2018г./, съгласно чл.78, ал.8 и
5 ГПК и чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** дължи на ищеца „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***
сумата от 263,08 лв. /двеста шестдесет и
три лева и 8 ст./, представляваща заплатена на 18.01.2013г. без основание сума за ел.енергия, начислена служебно по констативен протокол от 14.08.2012 г. и дебитно
известие № ********** / 31.08.2012 г., на стойност 1884,16 лв,
представляваща корекция на сметка, с период на корекцията от 17.02.2012 г. до
14.08.2012 г., за обект с клиентски № ********** и абонатен № ********** и
адрес на потребление: гр.Варна.ул.„****, с титуляр на партидата „****"
ЕООД, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 14.08.2015г. между цедента „****"
ЕООД, ЕИК: ****и цесионера „КНМ Варна" ЕООД(ново
име „СМ БГ"),ЕИК: **** , представлявано от управителя ****, за което
вземане по ч. гр. д. № 805 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. е
издадена Заповед № 387/19.01.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК на Варненски районен съд, ХХХIII състав, на основание
чл.422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 326,50лв./триста двадесет и шест лева и петдесет
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство разноски по ч.
гр. д. № 805 по описа на Варненски районен съд за 2018 год. на Варненски
районен съд, ХХХIII състав за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „С.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***
сумата от 326,50лв. /триста двадесет и шест лева и петдесет
стотинки/, представляваща сторени в исковото производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и 8
ГПК.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: