№ 656
гр. Разград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330101889 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 422, ал. 1, вр. с
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от
Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК
********* и адрес на управление: гр. Варна 9009, район Владислав
Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., действащи чрез пълномощник, с
която се моли съда да признае за установено по отношение на ответника АНГ.
В. П. с ЕГН-**********, че същата дължи на ищеца 461,05 лв. – главница за
доставена и ползвана ел. енергия за отчетен период 22.12.2020 г. – 08.02.2021
г. в обект в гр. ***, абонатен номер ********** и клиентски номер
********** на името на АНГ. В. П. и сумата 10,12 лв. мораторна лихва.
Претендира главницата ведно със законната лихва от депозиране на
заявлението на 04.06.2021 г. Претендира и разноски от заповедното и
съдебното производства. За претенцията си ищецът има издадена Заповед за
изпълнение № 783/08.06.21 г. по гр.д. № 1232/21 г. на Районен съд - Разград,
по която ответницата е възразила в срок и на заявителя са предоставени
указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. В законоустановения месечен срок
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.
Ищецът твърди, че ответницата като клиент на "Енерго-Про Продажби"
АД е обвързана от Общи условия за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона
за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Посочва, че задължението за заплащане стойността на
използваната ел. енергия и сроковете за това са разписани в ОУ (чл. 17, т. 2 и
чл. 26). Потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
1
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на
съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
заплащане на дължимите суми и дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден".
Дължимата сума е 471,17 лв., в която са включени неплатените фактури
за ел. енергия в размер на 461,05 лв., представляваща главница за
консумирана ел. енергия от ответника по фактури издадени в периода
09.02.2021 г. – 09.02.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 10,12 лв. представляваща сбора от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа и до 20.05.2021 г., посочени подробно в извлечение от
сметка на ответника по клиентски № ********** към същата дата.
Представят се: извлечение от сметка към 20.05.2021 г. по партида на
ответника, копия от фактури, справка за консумирана ел. енергия в обекта на
потребление на ответника за процесния период, справка по партида на
ответника със списък на платените и неплатени фактури, Общи условия за
продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, решения
на ДКЕВР и публикации на Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД.
Към доказателства е прието ч.г.д. № 1232/2021 г. по описа на Районен
съд – Разград.
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК правят възражение за прекономерност
на претендираното от насрещната страна възнаграждение за адвокат.
Ответницата АНГ. В. П. оспорва исковете като твърди, че ведно с
исковата молба по делото са представени Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на “Енерго-Про Продажби” АД, за които
не са представени доказателства да са одобрявани от КЕВР. Приложеното
Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране е относимо единствено и само спрямо Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България
продажби“ АД. Предвид на това счита, че не е налице валидна облигационна
връзка между двете страни, което е основание за отхвърляне на исковете.
Счита, че ищеца не следва да се ползва от разпоредбата на чл. 147 от ГПК и
да твърди същите за налични, тъй като искането му е преклудирано с
депозирането на книжата по исковата молба и същия в действителност е бил
наясно със промяната, както във името, така и с „новите“ ОУ и
необходимостта да докаже тяхното одобрение, респективно публикуване
(приложените извадки от вестници са нечетливи и не следва да бъдат взимани
под внимание).
В чл. 4 от приложените ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД е дадена дефиниция на понятието
„потребител на електрическа енергия“, а именно това могат да бъдат
физически или юридически лица, който са собственици или ползватели на
имоти. А.П. с открит клиентски номер № ********** следва да е собственик
или ползвател на ел. енергия за обект заведен с аб. № **********, находящ
се в град ***, за да е налице валидна облигационна връзка и същата да има
качеството на „потребител“. Съгласно Справка № 1174650/29.09.2021 г. чрез
отдалечен достъп по данни за физическо/юридическо лице за периода
01.01.2002 г. до 29.09.2021 г. е видно, че на 15.09.2017 г. чрез публичен търг
2
имот, находящ се в град ***, на който е доставена ел. енергия е продаден на
„ТОКУДА БАНК“ АД и е налице промяна в собствеността. Макар и
оспорена, така случилата се продан от страна на А.П., същата е установена
със влязло в сила решение в полза на банката (в този смисъл и всички
заличавания на наложени възбрани след 2017 г.). Ето защо счита, че не е
налице валидно облигационно отношение и не е налице качеството
потребител спрямо А.П.. Обстоятелството, че А.П. не е изпълнила
задължението си, визирано в чл. 17, т. 3 от ОУ и не уведомила ищцовото
дружество за настъпилата промяна в правото на собственост не обосновава
възникване на задължение за същата да плаща доставена до обекта
електрическа енергия.
В условия на евентуалност и ако горното не е достатъчно, с оглед
отхвърляне в цялост на предявения иск, то моли съда да съобрази, че
процесната фактура обхваща отчетен период по дълъг от един месец
(22.12.2020 г. - 08.02.2021 г.), без горното да е обосновано на какво се дължи,
както и защо е извършено засичане на 08.02.2021 г., а не на дата определена
за това 21.02.2021 г. В този смисъл оспорва изцяло така приложената фактура,
както по основание за издаване, така и по отношение на формиране на
дължимост на начислена сума. Прави възражение за негодност на
измервателното устройство, като счита същото за негодно такова (горното е
обвързано с приложената от ищцовата страна - справка за фактури и
плащания с период 13.09.2019 г. - 09.02.2021 г., от която е видна драстична
разлика в потреблението - примерно за м. 011.2021 г. - 24,90 лева, за м.
12.2020 г. - 17,63 лева, за м. 11.2020 г. - 37,97 и т. н.). Не са посочени и
доказателства, че така издадената фактура е вид корекционна по своя смисъл.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа страна, следното:
За имот находящ се в гр. *** е предоставен абонатен номер **********,
а на ответницата е предоставен и клиентски номер **********. Този
клиентски номер е издаден на ответника във връзка с продажбата на ел.
енергия за обект с абонатен номер **********.
От съдържанието на приложеното ЧГД се установява, че към момента
на издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение ответницата е
била настоящ адрес в гр. Разград на ул. Венелин № 9, ап. 1. Видно от
представеното извлечение за фактури и плащания в имота е имало
потребление, като фактурите издадени на името на ответницата. На
09.02.2020 г. е издадена Фактура № ********** за потребление за периода от
22.12.2020 г. до 08.02.2021 г. в размер на 461,05 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира
иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ и пар. 1 т. 2а и т. 42 ДР на ЗЕ потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
"ЕНЕГРО-ПРО Мрежи" АД, което ползва ел. енергия за домакинството си, и
е снабдено и закупува същата от “ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД.
Следователно потребител на електрическа енергия е лицето, което я получава
като ползва присъединен към електроснабдителната мрежа имот по силата на
вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и
дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на
3
електрическа енергия при публично известни общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. Напротив при
несъгласие с ОУ ответникът е следвало да възрази в законово определения
срок. Общите условия са влезли в сила и действат от 2007 г., като ответникът
е ползвал ел. енергия и след това, без да възрази същият има качеството на
заварен потребител. Откриването на партида на името на ответника
установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки
че тези отношения се презюмират от закона.
Ирелевантно е възражението на ответника, че Решение № ОУ-
061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е
относимо единствено и само спрямо Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България продажби“ АД. Следва
да се има предвид, че видно от вписванията в ТР наименованието на
ищцовото дружество е сменено.
Ответникът ангажира доказателства относно собствеността на имота, за
който е издаден абонатния номер. От представената Справка №
1174650/29.09.2021 г. е видно, че на 15.09.2017 г. чрез публичен търг е
продаден на „ТОКУДА БАНК“ АД имот, находящ се в град ***. По делото
обаче не са събрани доказателства новият собственик да е въведен във
владение. Освен това от последващите вписвания е видно, че след продажбата
е наложена възбрана в полза на ответницата. Не се твърди и не се представят
доказателства, че ответницата е изпълнила задължението си съгласно ОУ да
уведоми в 30-дневен срок ищцовото дружество за промяната на
собствеността.
Предвид изложеното, съдът приема, че през посочения период
ответницата е ползвала имота/предоставила го е за ползване на другиго. Във
фактурата е посочен периода по-голям от един месец, но ОУ позволят
отчитане и за интервал по-дълъг от един месец.
С писмения отговор се прави възражение за негодност на
измервателното устройство, но ответницата не е направила такова възражение
в 30-дневен срок от издаване на фактурата.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответницата не е изпълнила
задължението си да заплаща консумираната електрическа енергия, като
стойността на изразходваната електрическа енергия за обекта възлиза на
461,05 лв. (четиристотин шестдесет и един лева и пет стотинки).
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение
своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата. В чл. 32, ал. 1 от ОУ е
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Общият размер на дължимото обезщетение за забава за
периода от 02.03.2021 г. до 20.05.2021 г. възлиза на 10,12 лв. (десет лева и 12
стотинки). Ответницата ведно обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 461,05 лв., считано от 04.06.2021 г. до окончателното и
плащане.
Претенцията на ищеца за присъждане на разноски в двете производства
е основателна.
4
В заповедното производство сторените разноски са в размер на 75,00
(седемдесет и пет) лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение), а в исковото производство разноските са в
размер на 75,00 (седемдесет и пет) лева за държавна такса и се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
Преди определянето им съдът следва да се произнесе по направеното
възражение от ответника за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждения по заповедното и по настоящото исково
производство. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. На основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази вида и
количеството правна дейност, извършена по настоящото исково производство
от пълномощника-юрисконсулт при осъществяване на процесуално
представителство, съдът приема, че при направеното искане, в полза на
ищеца – юридическо лице, следва да бъдат определени разноски в
настоящото исково производство – възнаграждение за пълномощника-
юрисконсулт, в размер на 100,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.
415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 98а от
Закона за енергетиката и чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответницата
АНГ. В. П. с ЕГН-**********, с постоянен адрес: с. ***, със съдебен адрес:
гр. ***, дължи на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна 9009, район Владислав
Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г,
представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., сумата от 461,05 лв.,
представляваща стойността на незаплатена доставена и ползвана ел. енергия
за отчетен период 22.12.2020 г. – 08.02.2021 г. в обект в гр. ***, абонатен
номер ********** и клиентски номер **********, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху посочената сума, считано от
04.06.2021 г. до окончателното и плащане, както и сумата от 10,12 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.03.2021 г. до 20.05.2021 г.
ОПРЕДЕЛЯ в полза на ищеца „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД
разноски в настоящото исково производство – възнаграждение за
пълномощника-юрисконсулт в размер на 100,00 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата АНГ. В. П. с
ЕГН-********** и с постоянен адрес: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и
5
Д.К.Д.:
- сумата от 75,00 (седемдесет и пет) лева лв. направени разноски по
заповедното производство по ч. гр. д. № 20213330101232 по описа за 2021 г.
на Районен съд – Разград и
- сумата от 175,00 (сто седемдесет и пет) лева за направени разноски по
настоящото исково производство.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение препис от него да се
приложи по ч. гр. д. № 20213330101232 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Разград с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6