№ 195
гр. Дупница, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20211510101970 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от М. Ч. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** чрез адвокатско дружество „Димов и Х.“, Булстат *********,
представлявано от адвокат Г.Б. Х. – управител срещу „ЗД Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87
,
представлявано от *** и *** - изпълнителни директори съдебен адрес: гр. ***
Ищцата твърди, че на 23.06.2019 г., около 22:00 часа, в гр. Дупница, по ул. Патриарх
Евтимий, с посока от центъра към парк „Рила“ се движи МПС марка „***“, модел „***“, с
per. № ***, управлявано от ИВ. ВЛ. П.. При спиране на автомобила, за да изчака автомобила
пред него да извърши маневра „завой на ляво“, движещия се зад първото превозно средство
- МПС марка „***“, модел „***“, с per. № *** ***, управлявано от Р. Б., поради неспазване
на достатъчна дистанция блъска с предната си част спрялото отзад МПС марка „***“, модел
„***“, с per. № ***. Вследствие на инцидента ищцата М. Ч. Р., която е била пътник в лек
автомобил „***“ е претърпяла увреждания. По повод произшествието е съставен Протокол
за ПТП № 1583710/23.06.2019 г., издаден от РУ на МВР ~ Дупница. Спрямо виновния водач
е взето административно отношение с АУАН № 230157/23.06.2019 г. по описа на РУП -
Дупница. Непосредствено след пътния инцидент, ищцата М.Р. е транспортирана по
спешност в МБАЛ „Св. *** Рилски — 2003” ООД, където е хоспитализирана от 23.06.2019 г.
до 26.06.2019 г., била неконтактна за кратък период от време, не е имала ясен спомен за
случилото се. Била с оплаквания от главоболие, гадене и позиви за повръщане. В лечебното
заведение след направени изследвания, лекарите са установили, че в резултат на
претърпяното ПТП е получила мозъчно сътресение. След изписването й от болничното
заведение е продължила лечението си в домашни условия. Била й назначена
медикаментозна терапия. По време на възстановителния период, се е оплаквала от
световъртеж, гадене, като на моменти била дезориентирана и отпаднала. Допълнителен
дискомфорт й внасяли и болки от нестихващо главоболие, което й пречело на нормалния
сън, поради което пострадалата прибягвала до употребата и на седативни и обезболяващи
лекарства. През възстановителния период избягвала слънчевата светлина, стояла предимно
1
в затъмнена стая, избягвала също занимания като четене, работа с компютър и всякакви
дейности, свързани с натоварване на мозъчната дейност. Преживяното ПТП рефлектирало
значително върху психическото й здраве. Вследствие на изживения шок се оплаквала от
понижено настроение, тревожност, често се връщала към спомена от пътния инцидент.
Поради влошеното й психическо състояние на 24.07.2019 г. е освидетелствана от клиничен
психолог, който е установил, че е налице проявена силна тревожност, съпътстваща я през
цялото денонощие, цялостно напрежение и усещане, че всеки момент ще се случи нещо
застрашаващо нейния или този на близките й живот. Към момента дори и след изминалия
период от време все още изпитва притеснения при пътуване с автомобил. Често се сеща за
инцидента и връщайки се към спомена за произшествието видимо се натъжава и се затваря в
себе си. Видно от съставения по повод пътния инцидент Протокол за ПТП №
1583710/23.06.2019 г., издаден от РУ на МВР — Дупница, виновен за настъпване на
произшествието е водачът на МПС марка „***“, модел „***“, с per. № *** ***, който към
датата на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД
Бул Инс“ АД с полица № 02119000933881, валидна от 31.03.2019 г. до 16.07.2019 г. На
13.09.2021 г., от името на ищцата е подадена молба с вх. № ОК- 592639/13.09.2021 г. по
описа на „ЗД Бул Инс“ АД, с която е претендирано изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея, в резултат на процесното ПТП. По случая
застрахователят е образувал щета № **********. С Уведомление с изх. № НЩ-
6394/23.09.2021 г. по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, застрахователното дружество е
постановило отказ за изплащане на обезщетение, като е посочило, че липсва основание за
удовлетворяване на претенцията. Предвид гореизложеното и на основание с чл. 432, ал. 1
във вр. с чл. 496 КЗ моли съда да осъди „ЗД Бул Инс“ АД да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на
23.06.2019 г. в гр. Дупница, в размер 1 000 лв. (хиляда лева), предявен като частичен иск от
10 000 лв. (десет хиляди лева), ведно с законна лихва от датата на предявяване на настоящия
иск до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира сторените в производство
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника,
в който се изразява становище за неоснователност на предявената претенция. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за процесния автомобил „***”, с per. № *** ***. Оспорва
се механизма на ПТП. Твърди се съпричиняване, тъй като ищцата пътувала без поставен
предпазен колан. Оспорва се размерът на иска за неимуществени вреди.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
В приетия като доказателство по делото протокол за ПТП № 1583710/23.06.2019 г.
издаден от органите на МВР е описан следният механизъм на процесното ПТП: на
23.06.2029 г., в 22:15 ч. в гр. ***”, в посока от центъра към парк „Рила” водачът на лек
автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № *** ***, управлявано от Р. Б., който в района
на кръстовището с ул. „***” поради неспазване на достатъчна дистанция, блъска отзад лек
автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, вследствие на което настъпило ПТП.
От Епикриза И.З. № 3886/536, издадена от МБАЛ „Св. *** Рилски – 2003” се
установява, че ищцата е хоспитализирана с главоболие, болки във врата, гадене с позиви за
повръщане за периода от 23.06.2019г. до 26.06.2019 г. с диагноза „мозъчно сътресение“.
С Психологично удостоверение с изх. № 19/25.07.19 г. изготвено от *** – кл.
психолог се установява, че ищцата изпитва страх и ужас при мисълта за излизане
самостоятелно на открити места с трафик и преминаващи коли, придвижване с обществен
транспорт. Проявява силна тревожност в цялото преживяване през деня и нощта, цялостно
2
напрежение и усещане, че всеки момент ще се случи нещо ужасно.
С молба от 13.09.2021 г. до ответника „ЗД Бул Инс” АД, ищцата е претендирала
изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП в размер на 20 000 лева, а с писмо изх. № НЩ-6394/23.09.2021
г. по описа на „ЗД Бул Инс” АД, ответникът е отказал плащане на претенцията с мотив, че
не били ангажирани доказателства, че са причинените увреждания в следствие на ПТП,
както и че твърдените увреждания са в причинна връзка и са следствие от ПТП.
С Наказателно постановление № 19-0348-000399 от 27.06.2019 г., издадено от
Началника на ОД на МВР – Кюстендил на водача на лек автомобил „***”, модел „***”, с
рег. № *** *** – Р. Б. е наложено наказание – глоба в размер на 200, 00 лв. във връзка с
процесното ПТП, за което му е съставен акт за административно нарушение от 23.06.2019г. -
№ 230157 по описа на РУ - Дупница.
Прието е заключение на назначената съдебно – автотехническа екпертиза, изготвено
от вещото лице Р.М., неоспорено от страните, от което се установява, че на посочената
процесна дата по ул. „П. Евтимий“, се движи лек автомобил марка „***“, модел „***“, ДКН
(държавен контролен №) ***, преди кръстовището с ул. „***“, водачът му *** В. П.
намалява скоростта като почти спира, за да изчака движещият се преди него автомобил
марка „***“ с ДКН *** да направи завой по ул. „***“, движещият се след него лек
автомобил марка „***“, модел „***“, ДКН *** ***, управляван от Р. Б. удря спрелия лек
автомобил „*** ***“ с ДКН ***, а причина за реализиране на пътнотранспортното
произшествие е движение с несъобразена скорост или понижено внимание и концентрация
от страна на водача Р. Б., който по време на управляваното от него моторно превозно
средство л.а. „*** ***“ с ДКН *** *** не е успял да предотврати удара със спрелия пред
него л.а. „*** ***“ с ДКН *** с водач *** В. П.. Не се намира информация за наличието или
отсъствието на предпазни колани на всички седалки предназначени за водача и пътниците
на л.а. „*** ***“ към момента на реализиране на ПТП-то. При така протеклото ПТП /удар
между два автомобила/ наличието или не на поставен предпазен колан няма практическо
значение за предотвратяване на полученото от пострадалата увреждане /мозъчно
сътресение/, което може да се причини и в двата случая при поставен колан - главата не се
фиксира от него и при удара между автомобилите е възможно „разтърсването“ й от
инерционните движения /сгъване и разгъване на шията/, както и са възможни директни
удари на главата в страничната част на купето или облегалката на седалката отзад.
От приетото заключение на назначената съдебно – медицинска експертиза, изготвено
от вещото лице д-р Н., неоспорено от страните, се установява, че ищцата е получила
мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието - краткотрайно зашеме‐
тяване, замъгленост в момента на травмирането и кратко време след това и проява на
съответна посткомоционна симптоматика-главоболие, гадене, световъртеж и др. в
последващия период без „комоционна кома“ /пълна загуба на съзнанието от мозъчното
сътресение/, лечението е било медикаментозно със съответните медикаменти - в болничното
заведение и в последствие в домашни условия; покой; спазване на съответен щадящ
режим в последващия период до възстановяването й - избягване и ограничаване на по-
изразена физическа дейност и на дейности свързани с повишена концентрация и внимание
/работа с компютър, телевизия, четене, евентуално шофиране/ и др. В резултат на мозъчното
сътресение ищцата е търпяла болки и страдание от обичайното за такава травма по-
продължително главоболие, както и неблагоприятни усещания и последици от останалите
характерни посткомоционни симптоми – гадене /възможно и повръщане/, световъртеж и
нарушена координация, отпадналост и лесна уморяемост и др. При благоприятно протичащ
възстановителен процес обичайният срок за пълно физическо възстановяване е от около 3-
4 до 4-5 седмици. В случая в този срок е определена и временната нетрудоспособност на
пострадалата - издаден болничен лист за 24 дни. В доста случаи обаче е възможно по-
продължително задържане на посткомоционната симптоматика /главоболие, световъртеж,
3
лесна уморяемост и др./ и пълното възстановяването да настъпи за значително по-дълъг
период от време - до няколко месеца и повече. Няма обективен медицински метод, чрез
който към настоящия момент да се определи точното време за възстановяване в случая. По
наличните в делото данни не е възможно по медицински път да се установи дали по време
на инцидента пострадалата Р. е била е поставен предпазен колан или не. Сътресението на
мозъка се причинява в резултат на удар по или на главата, както и при рязкото й
„разтърсване“ по друга причина. Това увреждане е напълно възможно да се получи при
процесния инцидент - при вътреавтомобилна травма на пътник в л.а., сблъскал се е друг л.а.:
възможно от директен удар на главата в части от вътрешността на автомобилното купе;
възможно и от „разтърсване“ на главата при инерционните й движения в момента на удара
между автомобилите или при удари на други части на тялото й. При така протеклото ПТП
/удар между два автомобила/ наличието или не на правилно поставен предпазен колан
няма практическо значение за предотвратяване на полученото от пострадалата увреждане
/мозъчно сътресение/, което може да се причини и в двата случая: при поставен колан -
главата не се фиксира от него и при удара между автомобилите е възможно „разтърсването“
й от инерционните движения /сгъване и разгъване на шията/, както и са възможни директни
удари на главата в страничната част на купето или облегалката на седалката отзад; при
липса на колан - освен горепосочените възможности е възможен и директен удар на главата
в части на автомобилното купе напред/табло или предно стъкло, ако се намира на предна
седалка, облегалка на предна седалка ако седи отзад/ и др., няма данни пострадалата да е
страдала в миналото или да е имала към момента на инцидента някакви съпътстващи
заболявания - остри или хронични.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите *** Р., И.П. и
Р. Б.. От показанията на свидетеля *** Р. - майка на ищцата се установява, че е настанена в
болница след претърпяване на ПТП – в спешния център била трепереща, неконтактна,
неадекватна, много изплашена, плачела и не говорела, три или четири дни останала в
болницата, оплаквала се от болки в главата, дразнела я светлината, шумът също, не желаела
да говори, поради състоянието си пропуснала изпитите си. Състоянието й не позволявало
нито да ходи на работа, нито на изпити. Върнала се на работа след един месец, но през този
месец поне 10-15 дни основно искала да лежи, тъй като се оплаквала от гадене и главоболие,
приемала медикаменти, виело й се свят, имала болки във врата и кръста от изкривяване,
продължавала да се оплаква от световъртеж и се страхува от шофиране, постоянно гледа в
огледалото, стряска се от клаксони, от струпване на коли.
От показанията на свидетеля И.П. се установява, че на 23.06.2019г. шофирал в посока
ж.к. „***“, и на градинката „***“ кола завивала на ляво, той спрял зад него и в тях се ударил
друг автомобил в задната част на колата, като впоследствие се ударили в предния
автомобил, станала верижна катастрофа, имало маркировка, знаци за ограничаване на
скоростта - 40 км/час, летен ден, след обяд около 16:30-17:00 часа, при процесното ПТП,
довело до верижна катастрофа в колата с него била ищцата М.Р., ударила в колонката на
автомобила по средата на вратите и в облегалката главата си, за момент загубила съзнание,
не могла да слезе от колата, защото й се вило вят, била в шок, боляла я главата и вратът, в
болницата била закарана след това, свидетелят П. я видял там трепереща цялата, не могла да
стои права на краката си. По време на възстановяването й имала световъртеж и паника при
шофиране или транспорт, светлината й пречела, имала главоболие, вратът я болял и един
месец си стояла вкъщи за лечение, не ходела на работа.
От показанията на свидетеля Р. Б. се установява, че той ударил „***“-то пред него,
след което „***“-то ударило колата пред него, настилката била мокра, „***“ – то се движел
със скорост по ограниченията за града, управлявано от св. И.П., защото той карал зад него с
30 км/час. Свидетеля Б. за момент гледал на друго място и затова се ударили, след
катастрофата ищцата, която седяла на предната седалка, изглеждала зле.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 29.03.2022г. съдът е допуснал
на основание чл. 214 ГПК изменение на предявения иск за неимуществени вреди относно
размера му, а именно същият да се счита предявен за сумата от 5 000 лева, предявен като
4
частичен от 10 000 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи :
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже настъпването на
вредите, техния размер, причинно-следствена връзка между вредите и застрахователното
събитие, доколкото в случая не се оспорва от ответника наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между причинителя на вредите и
ответника.
Ответника от своя страна следва да докаже онези свои възражения –
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе се правни последици.
Безспорно е по делото, че автомобилът, за чийто водач се твърди да е причинил
процесното ПТП има сключена застраховка „Гражданско отговорност“ с ответника „ЗД Бул
Инс” АД от 31.03.2019 г., валидна до 30.03.2020 г., ето защо приложим в случая е КЗ в сила
от 01.01.2016 г. /арг. от § 22 ПЗР на КЗ/. Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите
на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ ( чл. 432, ал. 1 от КЗ). Правната
норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние
лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните групи материални предпоставки: 1) застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования; 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника – застраховател; 3) отправяне
към застрахователя на писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с
предоставяне на пълни и точни данни за банковата сметка на увреденото лице, по която да
се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в
натура и 4) застрахователят да не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
Настъпването на ПТП не е спорно. Спорен е механизмът на събитието. Събрани са
писмени и гласни доказателства ( вкл. и чрез разпита на виновния водач Р. Б.) в тази насока
и е прието заключение на назначена по делото съдебно – автотехническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обосновано. От заключението на назначената съдебно -
автотехническа експертиза и протоколът за ПТП, приет като писмено доказателство по
делото безспорно се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е този,
описан в протокола от ПТП - поради неспазване на достатъчна дистанция от л.а. „*** ***”, с
държавен контролен номер *** ***, управлявано от Р. Б., за което от приетите по делото
писмени доказателства се установява, че му е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 399 от 23.06.2019г. от органите на МВР и е издадено
Наказателно постановление № 19-0348-000399 от 27.06.2019 г. на началника на ОД на МВР
5
– Кюстендил, с което му е наложено наказание – глоба в размер на 200 лв., което
наказателно постановление е влязло в сила. Произшествието е настъпило поради виновното
/доколкото не се установи обратното/ - чл. 45, ал. 2 ЗЗД и противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 ЗЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на
такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко при завиване наляво за
навлизане в друг път, водачът на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства. Водачът на лек автомобил марка „***”,
модел „***”, с рег. № *** ***, управлявано от Р. Б., поради неспазване на достатъчна
дистанция, блъска отзад лек автомобил марка „***”, модел „***” с рег. № ***, управлявано
от ищеца вследствие на което е настъпило процесното ПТП.
Неоснователни са доводите на ответника за съпричиняване на резултата. Тълкуването
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице вина на участник в пътното
движение и принос на увредения към резултата, е необходимо не само извършваните от
последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение,
но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. По
делото не се установява при условията на пълно и главно доказване възраженията за такова
поведение на ищеца, което да се намира в причинно - следствена връзка с ПТП и да е
допринесло за настъпване на вредите. Според заключението на съдебно – автотехническата
експертиза – причината за реализиране на събитието е липсата на достатъчно осигурена
дистанция от водач на л.а. „***”, модел „***”, с рег. № *** ***. Няма данни ищецът да има
принос или да е нарушил правилата за движение по пътищата, а според заключението на
съдебно- медицинската експертиза – увреждането е възможно да се получи както при
непоставен колан, така и при поставен такъв, тъй като главата не е фиксирана от предпазния
колан. Отделно, дори да е налице някакво нарушение /каквото в случая не се установява/ -
то трябва да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да
е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено
от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането. Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на
определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е
доказан, а не хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки,
застъпени в т. 7 на ПП*** 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда
на чл. 290 ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение №
206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др. Изложеното обуславя извод за
провеждане на пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав на
претенцията – противоправно поведение от страна на водача на МПС, който е предизвикал
инцидента по твърдения механизъм, в резултат от който са настъпили твърдените
неимуществените вреди за ищцата. В тази насока са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Р., П. и Б..
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът следва да съобрази обективно съществуващите обстоятелства
във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има
остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и
6
общественото му положение; налице ли е намалена трудоспособност; дали са установени по
делото обстоятелствата, от които да се направи извод за съпричиняване от страна на
увредения и за степента на съпричиняването. При определяне на дължимото обезщетение в
случая, съдът взима предвид всички горепосочени обстоятелства, като прецени, че на
ищцата в резултат на претърпяното ПТП са причинени травматични увреждания, които не
са довели до разстройство на здравето, опасно за живота. Видно от заключението на вещото
лице по съдебно - медицинската експертиза, всички травматични увреждания подлежат на
пълно възстановяване за около 3-4 седмици до няколко месеца, като възстановяването е
налице, доколкото няма данни за възникнали усложнения. Следователно както
необходимото лечение, така и възстановителният процес са протекли за сравнително кратък
период от време ( най – много три –четири месеца съобразно и показанията на разпитаните в
хода на процеса свидетели). В този период пострадалият е изпитвал болки в областта на
главата, световъртеж, гадене, моменти на дезориентация и отпадналост. Не е налице загуба
на двигателна способност, както и намалена трудоспособност, дължащи се на процесното
ПТП. Инцидентът се е отразил негативно и на психичното му състояние, което се установява
от събраните гласни доказателства, съдът взема предвид и това, че по делото няма данни за
провеждане на назначената психотерапия, медикаментозно лечение и пр., което /заедно с
младата възраст на ищцата М.Р. води до извод, че психологическият стрес у нея също не е
бил с голям интензитет и е отшумял сравнително бързо. Съдът, като взе предвид естеството
на причинените неимуществени вреди на ищеца, по свое вътрешно убеждение и с оглед на
всички обстоятелства от значение за случая счита, че искът следва да бъде уважен за сума в
размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на процесното ПТП, настъпило на 23.06.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на завеждането на исковата молба до окончателното й изплащане, а за разликата до
5 000 лева или за сумата от 3 000 следва да се птхвърли, като неоснователен.
По разноските:
Направено е възражение от ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът счита, че следва да намали размера на адвокатския хонорар на
процесуалният представител на ищеца от 700, 00 лв. на 580, 00 лв. Предвид изхода от делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват разноски претендирани със списък по
чл. 80 ГПК съобразно уважената част от исковете в общ размер на 406, 00 лева.
Ответникът също е претендирал разноски, като ищецът също е направил възражение
за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ответника в становище от 22.02.2021г.,
което също съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът счита, че следва да намали от 1 080 лв. на 580, 00 лв. като на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, на ответника се дължи сумата от 486, 00 лева, разноски за адвокатски хонорар,
възнаграждения за вещи лица и разноски за призоваване на свидетел съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от *** и ***-
изпълнителни директори да заплати на М. Ч. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. *** сума в
размер на 2 000 лева, която сума по предявен като частичен иск от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на пътно –
7
транспортно произшествие, реализирано на 23.06.2029 г., около 22:00 ч. в гр. ***”, в посока
от центъра към парк „Рила” по вина на водач на застрахования при „ЗД Бул Инс” АД, лек
автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № *** ***, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 05.10.2021 г. до окончателното й
изплащане, като до пълния предявен размер от 5000 лева като частичен иск от 10 000 лева
или за сумата от 3 000 лева, ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от *** и ***-изпълнителни директори да заплати на М. Ч. Р., ЕГН
**********, с адрес: гр. *** сумата в размер на 406, 00 лева, представляваща сторените от
ищеца разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М. Ч. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
да заплати на „ЗД Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87, представлявано от *** и ***-
изпълнителни директори сумата в размер на 486, 00 лева, представляваща сторените от
ответника разноски по делото за адвокатски хонорар съразмерно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8