РЕШЕНИЕ №
Гр.Плевен , 21.01.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на тринадесети януари ,
през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№181 / 2019г. по описа
на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е Искова молба от А. Т.А. , чрез пълномощника и адв. Н.Н.Д.,*** ,ул. „ ***
„ № 87 е предявен иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД с
цена на иска 100 000лв.,представляващи обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди поради смъртта на сестра и Е. Т. С. ,настъпила вследствие на ПТП на 26.10.2018г. ,причинено
поради виновното поведение на водача на лекия автомобил „*** „ с рег № *** – В.М.П.
,който автомобил е застрахован при ответника , ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от изтичане на 15-дневния
срок по чл. 497,ал.1 т.1 от КЗ до
окончателното плащане на сумата.
Предвид заявения
от ищеца предмет на иска, съдът намира, че се касае за търговски спор по
чл.365, т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото стои наличието на застрахователен договор , страна по който е
ответното дружество ЗД „*** „ АД,което е регистрирано с такъв предмет на
дейност. Поради това съдът приема,че спорът
следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.
Предявеният от А. Т.А. , чрез пълномощника и адв. Н.Н.Д. *** ,ул. „ ***
„ № 87 , съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК е
родово подсъден на ПлОС.
В исковата молба е описана следната фактическата обстановка от която ищцата черпи
претенцията си :
На 26.10.2018г.
около19,10ч. в с.*** водачът В.М.П. управлявал лек автомобил „*** „ с рег. № ***,собственост
на С.Р.В. ,но поради невнимание и несъобразителност оставил МПС на възвишение
,без да го обезопаси чрез активиране на ръчна спирачка и оставяйки го на
неутрална скорост ,което довело до свободно тръгване на автомобила по наклона и
падане в котловина при което била причинена
смъртта на намиращата се в колата Е. Т. С. ,която е сестра на ищцата.
Твърди се ,че Е. Т. С. се е намирала на задния ред седалки на автомобила като
пътник и в резултат на падането на МПС е получила тежка съчетана травма
вследствие на което е настъпила смъртта и на място. Твърди се също така,че по
отношение на процесния лек автомобил е
имало валидно застрахователно правоотношение със Застрахователно дружество „***„
АД по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите „с
полица № *** с начална дата на покритие 19.07.2018г. и крайна дата на покритие
18.07.2019г. Твърди се ,че между ищцата и починалата и сестра е имало
изключително близки отношения на взаимна обич ,привързаност и подкрепа ; че
двете са се виждали постоянно ,били са добри приятелки и са разчитали на
взаимна опора в живота ,провеждали почивките и екскурзиите си заедно ,поради
което загубата на сестра и представлявала
изключителен срив за ищцата и че тя и досега не е превъзмогнала тази загуба , отчуждила се от
предишната си компания ,защото всичко и напомняло за сестра и ,която пък
била изключително жизнена , активна
,отзивчива и имала силно желание да помага на близките и семейството си.
Ищцата
поради изложеното по –горе претендира обезщетение за причинените и
неимуществени вреди поради смъртта на сестра и ,които оценява в размер на 100
000 лв. Върху тази сума се претендира и законна лихва ,считано от изтичане на
15-дневния срок по чл. 497,ал.1 т.1 от КЗ. Претендират се и направените
деловодни разноски в настоящото исково производство.
В даденият му двуседмичен
срок за писмен отговор ответното дружество ЗД„*** „ АД – гр.С. ,ул. „ *** „ № 87 е подало писмен отговор. Най –напред се
излагат съображения за нередовност на исковата молба, свързана с липсата на
достатъчно пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства от които
ищцата извлича претенцията си –недостатък
по чл. 127, ал.1 т. 4 от ГПК ,което съставлявало пречка ответникът да
има достатъчно информация и да изрази становището си по иска и да направи
съответните възражения.
По основателността
на предявените искове е изразено становище ,че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и не дължи лихва от деня на увреждането.В т.вр. се сочи ,че
ищцата чрез пълномощник е депозирала претенцията си
за обезвреда пред ответника с
молба, заведена на 07.03.2019г. по повод на което е била заведена щета № *** ,но
след анализи на предоставената информация ,експертен съвет на заседание от
13.03.2019г. е приел ,че няма основание за удовлетворяване на претенцията ,тъй
като не са налице особено близки взаимоотношения между ищцата и починалата и
сестра , и че ищцата не е претърпяла вреди вследствие на вредоносния резултат.
На следващо място се възразява ,че сред
представените с претенцията документи нямало
такива от които да се прави извод за наличието на деяние ,което да е
противоправно и виновно ,както и за причинната връзка с настъпилите вреди,капо
по този начин увреденото лице поставило ответника в невъзможност да определи
има ли основание за изплащане на обезщетение и в какъв размер и да може да
изплати евентуално такова в 3-месечн срок.
Оспорва се ,че
вредата е настъпила вследствие на деликт ,тъй като не били налице всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
-противоправно деяние , вреди и причинна връзка между тях, а се касаело
за случайно деяние –самопотегляне на паркирал автомобил. Оспорва се и механизма
на настъпване на транспортния инцидент , а именно ,че е настъпил вследствие действия от водача на
лекия автомобил,както и че пострадалата имала качеството пътник в този
автомобил. Твърди се че не е налице престой на автомобила по смисъла на ЗДвП и
КЗ ,а същият е бил паркиран , като в
т.вр. се прави възражение ,че не е налице покрит застрахователен риск ,тъй като
дори да са налице вреди,те не произтичали от използването на МПС по
предназначение.Оспорва се и причинно-следствената връзка между пътния инцидент и претендираните от
ищцата неимуществени вреди.
Прави се и
възражение за изключителен принос от
страна на пострадалата на процесното ПТП
, а оттам и на вредата от него ,тъй като самата тя се била поставила в това
положение със своите действия и понеже не е предприела мерки да напусне
автомобила своевременно или да спре
същия ,т.е според ответника е налице самоувреждане на пострадалата Е. Т. С..
Възразява се срещу
размера на предявената претенция ,който според ответника е необосновано завишен
и че е в противоречие с ТР № 1/2016г. на ОСГНТК ,както и с §96, ал.1 от ПЗК на КЗ ,който предвижда
лимит от 5000 лв. за обезщетение на лица по
чл. 439а , ал. 4 от КЗ.
Не се оспорва
наличието на застрахователно правоотношение с ответника за процесния автомобил
към датата на процесното
ПТП/според ищеца / или пътен
инцидент /според терминологията на ответника/.
В срока по чл.
372 от ГПК ищците са подали допълнителна
искова молба в която се взели отношение по оспорванията и възраженията ,направени
от ответника с писмения му отговор.Пояснява се защо ищцата счита ,че сестра и е
имала качеството „пътник“ в лекия автомобил и се изяснява в какво се изразява
виновното и противоправно поведение на водача на лекия автомобил ,които според
ищцата е нарушил чл. 96 от ЗДвП .Оспорва се тезата на ответника за изключителен
принос на пострадалата за настъпване на процесното ПТП ,доколкото тя е била на
задния ред седалки и не имала достъп до органите за управление на автомобила ,а
и не е имала познания за устройството и управлението на МПС.Изяснява се защо
ищцата счита ,че се касае за използване на превозното средство по
предназначение .
Постъпил е и
допълнителен отговор на допълнителната искова молба . В него се поддържат вече
направените с писмения отговор оспорвания и възражения .
По отношение
оспорването редовността на исковата молба от гл.т. на нормата на чл. 127, ал. 1
т. 4 от ГПК ,съдът намира ,че от
изложението в исковата молба ,заедно с уточненията от допълнителната искова
молба става достатъчно ясно каква е твърдяната от ищцата фактическа обстановка
от която тя извлича претенцията си ,в т.ч. и по отношение механизма на
настъпване на произшествието .
Впрочем в това
отношение самият ответник отрича собствените си твърдения за невъзможност да се
защитни адекватно поради непълнота на фактическата обстановка , изложена в
исковата молба ,тъй като съвсем ясно и категорично оспорва механизма на
настъпване на пътния инцидент и причинната му връзка със смъртта на Е. Т. С..
С оглед позицията
на страните по делото отразена в разменените книжа,съдът е приел за безспорни
между тях следните обстоятелства :
- че е имало
валидно застрахователно правоотношение със Застрахователно дружество „***„ АД
по задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите „с
полица № *** с начална дата на покритие 19.07.2018г. и крайна дата на покритие
18.07.2019г. относно лекия автомобил „*** „ с рег. № ***.
- че ответното
застрахователно дружество е отказало извънсъдебно да удовлетвори претенцията на
ищцата ,депозирана с молба вх.№ ОК-146917/07.03.2019г.
При
разпределението на доказателствената тежест между страните, съдът е посочил ,че
върху ищцата е доказателствената тежест
да докаже пред съда претенцията си по основание и размер ,като установи настъпването на
твърдяното в исковата молба застрахователно събитие,в т.ч. и механизма на
настъпването му ,както и наличието на
противоправно поведение на водача на лекия автомобил ,което да се намира в
причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, а така също да докаже и
твърдяната трайна и дълбока емоционална връзка с починалата,както и вида , обема , интензивността и
продължителността на претърпените от
ищцата болки и страдания.
Върху ответника е
тежестта да докаже основателността на своите възражения и преди всичко твърдяното от него изключително причиняване или поне съпричиняване
на вредите от починалата Е. С. .
При извършената
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства ,съдът намира ,че ищцата
е изнесла успешно възложената и доказателствена тежест изцяло по доказване на основанието на предявения от
нея иск и частично по доказване размера му,докато ответникът не е изнесъл
възложената му доказателствена тежест по доказване основателността на
направените от него възражения срещу иска.
В конкретния
случай не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд ,която да е
задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това дали е извършено
деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца. Не е спорно между
страните по делото ,че образуваното във връзка с настъпилата смърт на Е. Т. С.
досъдебно производство №218/ 2018г. по описа на ОП-Плевен е все още висящо и не е приключило.
Поради това се
налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата
противоправност и за виновността на дееца да се извърши в рамките на настоящото
исково производство след преценка на събраните годни доказателства.
В това отношение
съдът съобрази на първо място представеният по делото от ищцата констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№1 от 26.10.2018г. ,съставен от мл. автоконтрольор при РУ-Г. К.Н.В.,който е
съставен на осн. чл. 125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр. с чл.
2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР ,комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд .Този протокол представлява официален документ по смисъла на
чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за
извършените от него и пред него действия.В раздела „ обстоятелства и причини за
ПТП длъжностното лице е отразило ,че „водача на лек автомобил *** „ с рег № ***
паркира МПС на възвишение без да го обезопаси . Автомобила тръгва самостоятелно
по наклона и пада в дере,като причинява смъртта на намираща се в колата
пътничка“.
Констатираното в
този протокол относно причините и механизма на възникване и протичане на
произшествието е подкрепено и от другите
писмени доказателства по делото,както и
от приетите от страните без възражения и оспорвания съдебна автотехническа експертиза
и съдебно –медицинска експертиза.Такова писмено доказателство представлява
конкретно протокола за оглед на ПТП от 26.10.2018г., съставен от разследващ
полицай П.Н. при РУ-Г. в който при извършения оглед на лекия автомобил *** „ с рег. № *** изрично е отразено „Скоростният
лост се намери в неутрално положение. Ръчна спирачка долно положение
–незадействана.“ Автотехническата експертиза приета по делото и изготвена от
в.л. инж.В.П. е категорична в извода си ,че автомобилът не е бил с
включена скорост и ръчната спирачка не е
задействана и че именно това е причината за потеглянето му вследствие дебалансирането на автомобила в резултат на разтоварването на чували от него и
качването на пътник/ Е. С. / на задната
седалка на автомобила.В случая водачът на лекия автомобил не е задействал
ръчната спирачка на автомобила ,нито е включил
скоростния лост , а го е оставил на неутрално положение ,като по този
начин не е осуетил възможността то да потегли само , а след това да пропадне и
в дерето вследствие на което е била причинена и смъртта на намиращата се на
задната седалка на същия лек автомобил Е. С.. Според съда няма установени по
делото обстоятелства ,които да изключват отговорността на водача на лекия автомобил В.П. за причинената вреда
.Същият ,разпитан като свидетел по делото твърди ,че е оставил автомобила на
първа скорост ,както и че е дръпнал ръчната спирачка ,но тези негови показания
не се подкрепят нито от посочените по
–горе констативен протокол ,протокол за оглед от 26.10.2018г. и автотехническа
експертиза,нито пък се подкрепят от показания на други свидетели. Освен това при преценката на тези
свидетелски показания съдът съобрази ,че
се касае за показания на заинтересован свидетел ,който има интерес да избегне ангажиране на неговата отговорност
за причинените вреди.Що се отнася до твърдението му ,че изрично е забранил на Е.
С. да се качва в лекия автомобил ,то и това обстоятелство не може да се приеме
за безспорно установено поради посочената вече заинтересованост на свидетеля от
изхода на делото .В т.вр. следва да се съобрази ,че самият свидетел не отрича
,че е възнамерявал да вози с процесния лек автомобил Е. С. и мъжът и до с.*** с
оглед на което е логично същата да се качи в автомобила в очакване водачът на
лекия автомобил и другият спътник да разтоварят чувалите от автомобила след
което да потеглят към с.***. Заедно с това следва да се има предвид и обстоятелството
,че автомобилът очевидно е бил оставен с
отключени врати ,т.е. не е бил обезопасен по отношение достъпа на трети
лица, различни от водача му до вътрешността на автомобила в т.ч.и до уредите за
управление.По този начин дори да се приеме ,че водача на лекия автомобил е
казал на Е. С. да не се качва все още в автомобила ,той не е направил нужното/
не е заключил вратите на автомобила / за
да осуети това.
Същественото обстоятелство от фактическата
обстановка ,обаче е ,че водачът не е задействал ръчната спирачка на
автомобила ,нито е включил скоростния
лост , а го е оставил на неутрално положение ,като по този начин не е осуетил
възможността то да потегли само,дори без намеса на други лица . Не се установи от доказателствата по делото Е.
С. да е въздействала по какъвто и да било начин било върху скоростния лост
,било върху ръчната спирачка на автомобила и това да е станало причина за
потеглянето му.При положение ,че е била на задната седалка,тя няма как да
промени положението на скоростния лост ,тъй като това изисква въздействие и
върху педала на съединителя ,което е невъзможно от позицията на Е. С. на
задната седалка на автомобила. В т.см. са и изричните обяснения на вещото лице
В.П. дадени в с.з. на 09.12.2019г.
Поради това ПлОС намира ,че е налице виновно и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил- В.М.П.,което намира израз
в неизпълнение на задължението му по чл. 96 от Закона за движение по пътищата
,който задължава водача на спряно за
престой или паркирано пътно превозно средство
да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли
само.Тъй като това задължение по чл. 96 от ЗДвП ,което водачът не е изпълнил
важи както по отношение на пътно превозно средство ,което е в престой ,така и
по отношение на паркирано ,то за случая е без значение дали автомобилът е бил в
престой по смисъла на чл. 93,ал.1 или е бил паркиран по смисъла на чл. 93,ал.2
от ЗДвП,каквито възражения прави ответникът по иска.
Това поведение се
намира в пряка причинна връзка с последвалото потегляне на автомобила по склона
и падането му в дерето при което пък Е. С. е получила несъвместима със живота съчетана механична травма с увреждане
на жизненоважни вътрешни органи /сърце ,бели дробове , черен дроб / и масивна
вътрешна кръвозагуба в резултата на което смъртта е настъпила веднага.В т.см. е
заключението на съдебно-медицинската експертиза ,която дава категоричен отговор
на въпроса налице ли е причинно-следствена връзка между получените телесни
увреждания на Е. С. при ПТП на 26.10.2018г. и настъпилата и смърт .Вещото лице
подробно изяснява механизма на причиняване на получените телесни
увреждания и от въздействието на кои част на автомобила
са причинени те.
Що се отнася до това дали Е. С. е имала
качеството „пътник „в процесния лек автомобил
,съдът намира ,че тя е имала това качество по смисъла на §6 т.26 от ДР
на ЗДП според който „пътник е лице
,което се намира във или на пътно превозно средство ,но не участва в
управлението му „. Обстоятелството ,че тя се е качила и заела място на задната седалка на лекия автомобил с оглед
предстоящото и превозване от водача В.П.
до с.*** , и придава именно такова качество.
Колкото до възражението на ответника за
изключителен принос от страна на
пострадалата на процесното ПТП , а оттам
и на вредата от него ,тъй като самата тя се била поставила в това положение със
своите действия и понеже не е предприела мерки да напусне автомобила
своевременно или да спре същия ,съдът
намира ,че това възражение остана недоказано. По-горе бяха изложени съображения
по твърдението,че водача на автомобила бил забранил на Е. С. да се качи в него
и защо съдът счита ,че това твърдение е
недоказано , а ако условно се приеме за вярно ,то пък не представлява съпричиняване на вредата от
пострадалата, тъй като причината за потеглянето на автомобила се корени в
неизпълнение на задълженията на водача по чл. 96 от ЗДП , а не в поведението на
самата Е. С.. Освен това, от заключението на вещото лице инж.В.П.
става ясно ,че пострадалата Е. С. не е имала техническа възможност нито
да спре автомобила преди падането му в дерето ,нито пък да го напусне безопасно
/ вж. отговора на въпрос 6 от задачата
на САТЕ/.В т.см. съдът приема ,че не е налице съпричиняване на вредата от
самата пострадала Е. С. ,което да бъде основание за намаляване на размера на
дължимото обезщетение.
В т.вр. следва да се
отбележи ,че по делото има данни ,че Е. С.
не е поставила предпазен колан при качването си на задната седалка на
автомобила ,но от страна на ответника не е било въведено такова възражение за
съпричиняване от нейна страна нито с първоначалния отговор на исковата молба
,нито с допълнителния отговор,поради което съдът не обсъжда това обстоятелство като форма на
съпричиняване .
Безспорно е , че при
настоящия правен спор следва да бъде съобразено ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на
ОСНГТК на ВКС според което „материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата посочени
в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на
Пленума на ВС , и по изключение всяко друго лице ,което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговото смърт продължителни
болки и страдания ,които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени“. Според настоящия съд въпросното
ТР е вътрешно противоречиво ,тъй като веднъж в него се приема че „ в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите
,съответно бабите /дядовците и внуците ,са част от най-близкия родствен и
семеен кръг …“ ,което разбиране, ако се
изтеглят логическите му консеквенции , предполага извеждането на оборима презумпция ,че лицата от този кръг поначало
търпят неимуществени вреди от смъртта на починалия си родственик и вече е само
въпрос на конкретно доказване какъв е размера на тези болки и страдания , но заедно с това по-нататък пък се приема ,че
такова обезщетение се дължи само по изключение –когато претендиращия
обезщетение докаже ,че е изградил с
починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки
и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето.
Въвеждането на критерий значителност на търпените от ищците болки и страдания за да се
обоснове правото на тази категория пострадали лица на обезщетение е погрешно ,тъй като въпроса дали те са значителни, е въпрос
не по основанието на иска за обезщетение на имуществени вреди , а касае неговия размер.По тази причина критерият
значителност на вредите не би следвало да бъде от значение при преценката за
това дали изобщо ищецът има право на
обезщетение,както се приема в ТР , а би следвало да се отрази само върху неговия размер.
Сходни съображения важат и по отношение на
възприетия в ТР критерий продължителност на търпените болки и страдания,който
би следвало да рефлектира само върху размера на дължимото обезщетение , а не
върху това дали такова обезщетение изобщо се дължи или не.
Тъй като ,обаче ,
въпросното ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС е задължително за
настоящия съд ,то се налага изследването на въпроса дали в конкретния случай
между ищцата и починалата и сестра , е
била изградена толкова близка и трайна житейска връзка ,която да надхвърля
формалната връзка на родство ,че поради загубата на родственика ищцата да
търпят значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето.
Според съда , от
показанията на разпитаният като свидетел
Л.М.С. се установява ,че между починалата
Е. С. и сестра и / ищцата по делото / са
били установени именно такива близки и
трайни житейски връзки ,характеризиращи се с взаимна близост,доверие и
взаимопомощ ,които са се проявявали ежедневно в продължение на повече от
десетилетие/ свидетелят установява такива за времето,откогато живее на
семейни начала с ищцата ,което е 13 години/
. Вярно е ,че всеки от тези родственици е създал отделно свое семейство ,но това само по себе си не
изключва наличието и поддържането на близки
емоционални взаимоотношения в родствения кръг на
сестрите , които са запазили връзката помежду си дори след като са се
отделили да живеят в различни къщи със своите семейства. Поддържането на такава
близка и продължителна връзка безспорно е било улеснено от обстоятелството
,че те първоначално те са живели в едно
и също населено място ,което е позволявало почти ежедневно те да се събират
заедно и да се подкрепят взаимно, а след като Е. С. е заминала да живее и работи
в с.*** ,то все пак населените места в които са живеели сестрите са били
близки и са им давали възможност да се
събират пред ден-два в с.*** където са живеели техните родители,както сочи
свидтелят. Сестрите през посочения
период години са продължили да се виждат много често и да си помагат една на друга с работа и с
пари ,когато някоя от тях е имала нужда. При това
търпените от ищцата болки и страдания в резултат на загубата на сестра и са с достатъчен интензитет и продължително проявление във времето , за да
обосноват предпоставките,посочени в ТР № 1/2016г от 21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС,тъй като свидетелят Л.С. сочи ,че ищцата е “ щяла да припадне ,когато е
разбрала за смъртта на сестра си „,както и че ищцата А. и „ досега се тормози
,че сестра и е починала „ . Освен това по делото е прието и заключение на
съдебно-психологическа експертиза,според която „след настъпването на процесното
ПТП в емоционалното състояние на ищцата са настъпили значими по степен промени
,изразяващи се в изпитване на силни отрицателни емоции ,довели до неепилептичен
припадък ,както и че „има настъпили промени в психологичното и емоционално състояние
на ищцата след процесното ПТП и смъртта на сестра и ,изразяващи се в преобладаващо
емоционално състояние на тъга и мъка ,както и леко по степен социално
отдръпване. „
Според експерта ,изготвил
съдебно-психологическата експертиза- Ч.М. „ и досега в психическото и
емоционално състояние на ищцата водещо
преживяване е неприемането на смъртта на сестра и , изпитване на отрицателни
емоции като мъка и тъга ,което намира израз под формата на нарушения на съня и
храненето и „
Тези проявни форми
на търпените от тях болки и страдания,тяхната интензивност и тяхната значителна
продължителност според съда обосновават в достатъчна степен нуждата от
обезщетяването им чрез присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Във вр. с това
следва да се отбележи ,че съдът приема за неоснователно възражението на ответника по размера на исковата претенция , обосновано с приложение на нормите на чл. 493,а, ал. 4 от КЗ и на §
96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ . Съгласно разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 КЗ размерът на обезщетението
се определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ,
който предвижда приемането на наредба за утвърждаване на методика за определяне
размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от смърт и
телесно увреждане на пострадало лице. С параграф 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ
обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ е ограничено до размер от
5 000 лева за периода до влизане в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката.
Съдът намира, че
така въведеното ограничение за размера на обезщетението за неимуществени вреди
противоречи на основния принцип за определяне на обезщетение, регламентиран в
чл. 52 ЗЗД – принципа на справедливостта. Нормата на параграф 96, ал. 1 от ПЗР
на ЗИДКЗ е в противоречие и с чл. 9, ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката
"гражданска отговорност" при използването на моторни превозни
средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка,
която гласи: "Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които
държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква
застраховката, посочена в чл. 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане – минимална
застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие,
независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди – 1 000
000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите".
Цитираната норма е била възприета
както в чл. 266 КЗ (отм.), така и в чл. 492 КЗ,която в актуалната си
редакция предвижда минимална застрахователна сума /лимит
на отговорност /за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт -10 420 000лв. за всяко събитие ,независимо от
броя на пострадалите лица. Въвеждането в националното законодателство на
нормите на редица директиви, в това число и Директива 2009/103/ЕО е видно и от
параграф 7 от ДР на КЗ.
Въведеният с параграф 96, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДКЗ , и то само за определена категория пострадали лица ,лимит на
максималното обезщетение, което може да се получи при застраховка
"гражданска отговорност на автомобилистите" е значително
по-нисък от минималния размер на
застрахователната сума, уреден в Директива 2009/103/ЕО ,както и в КЗ . Като
противоречаща на европейското законодателство, тази норма не следва да се
прилага от съда, а приложение следва да намери общностното право.
Това е наложително и
предвид разпоредбата на чл. 633 ГПК, доколкото с Решение на Съда на Европейския
съюз от 24.10.2013 г. по дело С277/12, постановено по преюдициално запитване, е
прието, че "държавите-членки трябва да упражняват своята компетентност в
тази област при спазване правото на Съюза и че разпоредбите на националното
право, които уреждат обезщетяването при произшествия при използване на моторни
превозни средства, не могат да лишат посочените по-горе директиви от тяхното
полезно действие". Постановено е в
решението, че "чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 и 2 от Втора
директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска
отговорност" при използването на моторни превозни средства покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива
84/5".
Заедно с това ,в
случая ответникът не е направил възражение ,че поради наличие на множество пострадали лица в резултат на процесното
ПТП ,
при присъждане на обезщетение в размер над 5000лв. ще се надвиши общият
лимит на отговорността на застрахователя
,предвиден в чл. 492 от КЗ ,който както беше посочено по –горе е 10 420
000лв.,считано от 07.12.2018г.
Предвид изложеното
съдът счита, че в настоящия случай дължимото на ищцата обезщетение следва да се
определи по справедливост, без да се съобразява предвидения в параграф 96, ал.
1 от ПЗР на ЗИДКЗ максимален размер.
Като съобрази вида , обема , интензитета и продължителността
на търпените от ищцата болки и
страдания ,съдът намира ,че адекватния
размер за тяхното обезщетяване е 10 000
лв.
Съдът също така приема ,че върху този размер
на обезщетението,ответното застрахователно дружество дължи и законна лихва за
забава на осн. чл. 497, ал. 1 т.1 от КЗ .Както се вижда от представените с
исковата молба доказателства, ищцата е предявила извънсъдебната си претенция
към застрахователното дружество на
07.03.2019г. / л. 54 и 55 от делото / ,като към тази претенция са били
приложени всички необходими доказателства по чл. 106,ал.3 от КЗ .Няма твърдения
от страна на ответника , а и няма доказателства за това застрахователят да е
изисквал от молителката /пострадалата / представянето на каквито и да било
допълнителни доказателства извън представените от нея. Поради това застрахователят
е следвало да определи и изплати застрахователното обезщетение до изтичането на
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,ал. 3 от КЗ
,което в конкретния случай с оглед датата на тяхното представяне - 07.03.2019г.
е станало на 28.03.2019г., когато е последният ден от посоченият 15-дневен
срок. Няма спор ,че такова обезщетение не е било определено и изплатено на
пострадалата. Поради това законната лихва се дължи считано от 29.03.2019г. до
окончателното му изплащане.
С оглед този изход
на делото , ищцата има право на част от
направените от нея деловодни разноски ,съразмерно с уважената част на иска.Тя ,
обаче, е била освободена от такси и разноски по настоящото исково производство
с разпореждане № 1333/ 14.08.2019г.на
съда,поради което не е направила такива
разноски. Следва ,обаче в полза на адв.Н.Н.Д.- пълномощник на ищцата да се
присъди адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 ,т.2 от
Закона за адвокатурата ,тъй като на ищцата е оказана безплатна правна помощ в това исково
производство. Това възнаграждение ,
определено на осн. чл. 7,ал. 2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ,с оглед уважения размер на
иска се равнява на 830 лв. , а с ДДС / което се начислява , като се имат предвид представените доказателства
за регистрация на адв.Д. по ЗДДС на л. 140от делото / става в размер 996лв.
Ответникът също така има право на част от
направените от него деловодни разноски ,съразмерно с отхвърлената част на
иска. Общият размер на направените от
ответника деловодни разноски ,съгласно списъка по чл. 80 от ГПК е 5 076 лв. , а съразмерно с
отхвърлената част на иска ,която е 90 000 лв. ответникът има право на
разноски в размер на 4 568,40лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „*** „ АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на
управление гр.С. *** ,бул. „ ***„ № 87 на осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 497,ал.1 т.1 от КЗ ДА ЗАПЛАТИ
на А. Т.А. , ЕГН-********** *** сумата 10 000 лв./десет хиляди лева /, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди
поради смъртта на сестра и Е. Т. С. ,настъпила
вследствие на ПТП на 26.10.2018г. ,причинено поради виновното поведение
на водача на лекия автомобил „*** „ с рег. № *** – В.М.П.,който автомобил е бил
застрахован при ответника по задължителна застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите „с полица № *** с начална дата на покритие 19.07.2018г. и
крайна дата на покритие 18.07.2019г.,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от 29.03.2019г. до
окончателното и изплащане, като ЗА РАЗЛИКАТА
над 10 000лв. до претендираните 100 000 лв./сто хиляди лева /
, ОТХВЪРЛЯ предявеният иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „*** „ АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.С. *** ,бул. „ ***„ № 87 на осн. чл. 38 ,ал.2 във вр. с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Н.Н.Д. със служебен адрес *** ,четвърти полуетаж ,офис № 4 сумата 996лв. –адвокатско възнаграждение за оказаната на А. Т.А. безплатна правна помощ в това производство.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „*** „ АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на
управление гр.С. *** ,бул. „ ***„ № 87 да
заплати 400 лв.- д.т. по сметка на Плевенски окръжен съд върху уважения размер
на иска , както и да заплати на ПлОС
сумата 50 лв. –част от разходите за експертизи ,направени от бюджета на ПлОС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК , А.
Т.А.,с ЕГН-********** *** да
заплати на Застрахователно дружество „*** „
АД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление гр.С. *** ,бул. „ ***„ № 87 деловодни разноски в размер на 4 568,40лв.,съразмерно с отхвърлената част на
иска.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :