Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262407
26.10.2021
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II граждански състав, в
публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Районен съдия: Диляна Славова
при
участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 8292 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба,
подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против С.Н.А. с ЕГН: **********,
с адрес ***, с която са предявени обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди
се, че за периода от 11.07.2017г. до 07.11.2019г. ответника С.Н.А. има
задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за предоставени от ищеца
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на
911,72 лева и мораторна лихва върху главницата за
периода от 30.09.2017г. до 31.10.2019г. в размер на 72,27 лева за обект с адрес
в гр. Пловдив, ул. ***.
Посочения период бил сформиран от
датите на издадените за тази доставка фактури, подробно описани в исковата
молба в табличен вид.
Ответникът бил потребител на ВИК
услуги по смисъла на ЗРВКУ и фигурирал в
базата данни на дружеството – ищец като потребител с абонатен номер № ***, като
отношенията между дружеството и потребителя се уреждали от публично известни
общи условия. Ответникът бил собственик на процесния
имот, за който подал и Декларация по чл.
14 от ЗМДТ. Отчетът в имота на потребителя бил извършван по показанията на
водомери с номера в картотеката на дружеството- ***, монтиран в банята на имота
и водомер с номер ***, монтиран в кухнята на имота. И за двата водомера бил
извършван реален отчет в имота, като за целта инкасатор снемал показанията на
водомера в присъствието на потребителя, респективно-негов представител, за
което били полагани и подписи. Била записана и датата на монтажа на двата
водомера, като било видно, че не са налице основания за служебно начисляване на
потребените количества вода за процесния
период.
Отделно от това се твърди в
исковата молба, че с оглед неплатените задължения на ответника били връчвани
покани за доброволно изпълнение, в които фигурирали размера на задължението към
датата на поканата и последиците от неплащането. Поради липса на доброволно
изпълнение ищецът подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 20347/2019г. по описа на ПРС, 15-ти гр. състав.
Съдът уважил искането, като издал Заповед за изпълнение за процесните
суми, но същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което и в изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът подал
настоящия иск за установяване на вземането си.
Въз основа на гореизложените
твърдения съдът е сезиран с искане да постанови Решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 911,72 лева,
представляваща стойността на предоставени услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за периода от 11.07.2017г. до 07.11.2019г., както и мораторна лихва за периода от 30.09.2017г. до 31.10.2019г.
в размер на 72,27 лева за обект на потребление с адрес в гр. Пловдив, ул. ***,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 20347/2019г. по
описа на ПРС, 15-ти гр. състав. Претендира и присъждане на направените в
настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от
ответника, чрез назначения му особен представител – адв.
В.Т. е постъпил писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца, че начислените количества
вода са за реално потребени такива по показанията на
монтираните в имота водомери. Счита, че
след като сам ищецът твърди, че издадената Заповед за спиране на водоподаването в имота същото не е преустановено поради
липса на достъп до водомера, от което следвал извод, че няма как през процесния период реално да са отчитани показателите.
Оспорва твърдението на ищеца, че подписите положени в колона „подпис на
потребителя“ в приложените към исковата молба карнети
са подписани от ответника. Въз основа на гореизложените твърдения моли за
отхвърляне на предявените искове. Подробни съображения се излагат от особения
представител на ответната страна в писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
въз основа на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 20347/2019г. по описа на ПРС, 15-ти гр. състав е
издадена Заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 410 от ГПК № 10935/12.12.2019г.
за следните суми: 911,72 лева- неплатена консумирана питейна и отведена канална
вода за периода от 11.07.2017г. до 07.11.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението- 11.12.2019г. до
окончателното изплащане 72,27лева- обезщетение
за забавено плащане за периода от 30.09.2017г. до 31.10.2019г., както и за
сумата от 75 лева, представляваща направени по делото разноски.
Заповедта
за изпълнение е връчена надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл.
415, ал. 1 ГПК. Налице е идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими
и подлежат на разглеждане по същество.
За
уважаване на предявените искове дружеството – ищец следва да докаже наличието
на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, т.е. да установи
вземането си на претендираното договорно основание и
в претендирания размер, както и изправността си – че
през процесния период е извършвал в договореното
качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода
за обект, както и, че през процесния период ответникът
е имал качеството потребител по смисъла на общите условия, тъй като е бил
собственик на имота през процесния период и партидата
към ищцовото дружество се е водила на негово име.
Не се спори, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за
водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място
трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е
предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите
на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, в който
смисъл е и чл. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ищеца.
От приетите
по делото писмени доказателства- декларация по чл. 14 от ЗМДТ, Нотариален акт и
Удостоверение за наследници се установява, че процесния
имот е бил собственост на Н.Я.А., а след неговата смърт, по наследство същия са
придобили неговите синове- ответникът С.Н.А. и лицето Д.Н.А.. При тези данни
безспорно ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги, но
размера на задълженията същия отговаря съобразно неговия дял от собствеността-
т.е до размера на ½ част.
Съгласно
чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния
случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от
одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба,
сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за
питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и съответните Общи условия на ВиК Пловдив. Според чл. 5, т. 1 ОУ, потребителите са длъжни да осигуряват свободен и
безопасен достъп на длъжностните лица, упълномощени от оператора, за отчитане
на индивидуалните водомери в жилищата, като в чл. 6, т. 1 е регламентираното
правото на ВиК оператора на достъп за извършване на
отчетите. По този начин са уредени насрещните права и задължения на страните
във връзка с достъпа за отчет на измервателните устройства /водомери/. Отчетът
в имота на потребителя е извършван по показанията на водомери с номера в
картотеката на дружеството -***, монтиран в банята на имота и водомер с номер ***,
монтиран в кухнята на имота. И за двата имота е извършван реален отчет в имота,
като за целта инкасаторът е снемал показанията на водомера в присъствието на
лице, ползвало имота през процесния период, като в
графа „подпис на потребителя“ са налице подписи. Ищецът не твърди лично
ответникът да е полагал подпис, а напротив- твърди се, че достъп до водомера е
предоставян от наемателя на имота- Г.А., която е полагала и съответните
подписи. В тази връзка по делото са събрани и гласни доказателства посредством
показанията на св. В.С. /обективирани в протокол от
съдебно заседание, проведено на 03.06.2021г./
От
показанията на същата се установява, че е извършвала отчет в процесния имот по показанията на водомерите. Достъп до тях
осигурявала млада жена, която се подписвала в карнетата.
На същия адрес носила и покани за доброволно изпълнение, които жената приемала.
Постъпвали някакви суми. Отчет извършвала през периода от месец юли 2017г. до
есента на 2019г.
Съдът
кредитира показанията на св. С., тъй като възпроизвежда непосредствените си
възприятия относно релевантни за делото факти и показанията й съставляват първичен
източник на информация, а и същите намират опора в доказателствената
съвкупност по делото.
От
заключението на приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза, извършена от вещото лице М.С. се установява, че в представените за
изследване карнети няма положен подпис в графа
„подпис за потребителя“, който да е изпълнен от ответника С.Н.А..
По делото е
приета и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява,
че вещото лице Т.Р. е извършил проверка на представените от ищеца карнети за водомери № *** и № *** по партидата на С.А., на процесните фактури, разписки за плащания и справка за
неплатени задължения.
В периода
от 11.07.2017г. до 07.11.2019г. по партидата на ответника с разписка от
22.01.2019г. е постъпило едно плащане на обща стойност 197,57 лева, с което са
погасени разноски по изп. дело № 3111/2018г.
Размерът на
начислените и неплатени задължения-главница по процесните
фактури, с начислена и непогасена лихва към 31.10.2019г. вещото лице подробно е
описало в Приложение № 1 към заключението и същите са както следва: главница
911,72 лева и лихва 72,27лева /начислена до 31.10.2019г./, а общото задължение
възлиза на 983,99 лева. Процесните фактури, описани в
Приложение № 1 са намерили счетоводно отразяване в счетоводството на ищеца.
Отчетеното количество /в куб.м./ по карнети е
изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния
период.
Съдът
кредитира заключенията на съдебно-почерковата и съдебно-счетоводната
експертизи, като компетентно извършени, отговарящи пълно и ясно на поставените
въпроси и неоспорени от страните.
От заключението
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на задължението за
процесния обект възлиза на сумата от общо 983,99
лева, от които- главница -911,72 лева и лихва- 72,27 лева, който размер съвпада
с исковата претенция. В имота е извършван реален отчет, като без значение е
факта, че в карнетите не е полаган подпис от
ответника , а те са подписвани от негов представител. В същото време обаче от
приетите по делото писмени доказателства се установи, че имотът е придобит по
наследство от ответникаС. А. и трето за спора лице
при равни права- по 1/2 идеална част за всеки от съсобствениците. При тези
данни искът следва да се уважи до размера на притежаваните от ответника права,
до който размер същия отговаря за задълженията за предоставената услуга или за
сумата от 455,86 лева главница и 36,13 лева обезщетение за забава, до който
размер предявените установителни искове следва да се
уважат.
По
разноските:
С оглед изхода от спора
право на разноски имат и двете страни съразмерно с уважената, респективно- с
отхвърлената част от иска. Разноски се претендират и са налице доказателства за
реалната им направа само по отношение на ищцовата
страна и съразмерно с уважената част от иска същите възлизат на сумата от
307,49 лева и заплащането им ще се възложи в тежест на ответната страна.
Направените в заповедното производство разноски също следва да се присъдят на
ищеца съразмерно с уважената част от претенцията и същите възлизат на сумата от
37,49 лева.
От бюджета
на съда е заплатена сумата от 80 лева за допуснатата по искане на особения
представител на ответника съдебно-графологична
експертиза и с оглед изхода от спора, ответника следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 40 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.Н.А. с ЕГН: **********, с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250 следните суми: 455,86 лева /четиристотин петдесет и
пет лева и осемдесет и шест стотинки/- неплатена консумирана питейна и отведена
канална вода за периода от 11.07.2017г. до 07.11.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 11.12.2019г. до
окончателното изплащане и 36,13 лева /тридесет и шест лева и
тринадесет стотинки/- обезщетение за забавено плащане за периода от
30.09.2017г. до 31.10.2019г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 410 от ГПК № 10935/12.12.2019г. по ч.
гр. д. № 20347/2019г. по описа на ПРС, 15-ти гр. състав, като отхвърля предявените установителни искове за
разликата над уважения размер на главницата, до претендирания
размер от 911,72 лева и за разликата над уважения размер на обезщетението за
забава до претендирания размер от 72,27 лева.
ОСЪЖДА С.Н.А. с ЕГН: **********, с
адрес *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 сумата от 307,49 лева /триста и седем лева и четиридесет и девет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от иска, както и сумата от 37,49
лева /тридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща
направени в заповедното производство разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА С.Н.А. с ЕГН: **********, с
адрес *** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета
на съдебната власт сумата от 40 лева
/четиридесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице, заплатено от
бюджета на съда.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Диляна
Славова/
Вярно с
оригинала
РС