Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.06.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично
заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Евгения Генева
Членове:1.Дора
Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 159/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Я.С.Д. с ЕГН ********** ***,против решение № 175/20.12.2018г. по гр.д.
№ 249/2017г., с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 45 ЗЗД
против Н.П.Н. за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди с цена 1600 лв.,представляващи болки и
страдания ,унижение и накърнено достойнство,телесни увреждания-избиване на
първи горен деседн зъб,разклащане на първи и втори
горни леви зъби,кръвонасядания по лицето и затруднено
дъвчене и говорене,претърпени вследствие на нанесен му от ответника на
22.11.2015г.пред дома на ищеца побой, и
ищецът е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 1700 лв.Релевират се оплаквания за необоснованост на решението и
нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо
се в допускане на преклудирано съдебно удостоверение
с предназначение да потвърди версията на ответника.Съдът игнорирала признанието
на ответника в отговора по чл.131 ГПК и в обясненията му от 17.12.2015г. по пр.пр. № 1168/2016. На РП-П.,че между страните е имало лична
среща на процесната дата около 9 ч.
сутринта.Същевременно съдът отхвърлил искането му за допускане на
свидетел,който да установи,че фактически не е бил на работа,тъй като неформално
получил разрешение да бъде заместен от колега именно поради побоя.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Фактът,че на процесната дата страните се срещнали,бил ирелевантен за деликта, тъй като
живеели в съседство и визуалният контакт
бил обичаен,както и нямал отношение към побоя.Доказателственото
искане за удостоверението било направено с оглед показанията на свидетелката
Делева-майка на ищеца,поради което не било преклудирано.Обратно-доказателствата
за на ищеца с оглед твърдението,че не би
бил на работа в деня и часа на побоя, били преклудирани.Ищецът
не оспорил удодстоверението пред районния съд по
надлежния ред,въпреки че то било частен документ,неподписан от него.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед доводите на страните,съдът намира въззивната жалба процесуално допустима,но неоснователна.
В исковата молба се твърди,че на
22.11.2015г. ответникът-негов съсед-го пребил ,нанасяйки му удари в слабините и
по главата и тялото.Побоят продължил докато майката на ищеца се появила .На
26.11.2015г. си направил рентгенограма, а на 30.11.2015г. бил освидетелстван от
„С. М. Е.“ ООД.На 10.06.2016г. му било
проведено лечение в болница“Л.“-С.Получил увреждания : избит първи горен десен
зъб,разклащане на 1 ви и 2 ри леви зъба,кръвонасядане
на горния ляв клепач и оток в областта на горната устна.наложило се да си
извади всичките предни горни зъби поради силната болка и имал затруднения при
хранене.В исковата молба не се посочва в колко часа и на кое място е нанесен
побоя,впрочем дори не се твърди конкретно,че е станал в гр.П.Понеже се
твърди,че е „безпричинно“,не може да бъде изведено от обстоятелствата къде и при какви обстоятелства е станал
инцидентът.Липсва твърдение,че не е бил на работа през деня и че не се е явил
на работа през следващите дни по уговорка с прекия си началник.Ето защо не може
да се приеме за процесуално нарушение неотразяването на такива твърдения в
доклада,било като спорни или безспорни.съдебно-медеценското
удостоверение от 30.11.2015г. установява
обективно само „кафеникаво синкаво кръвонасядане на
площ 181 см“,без да се уточнява местонахождението му. В „заключение“ се
възпроизвеждат данни от други медицински документи, а не установени „обективно
,при външен оглед“,поради което не следва да бъдат приети за достоверни
данни.От представеното медицинско свидетелство, издадено от дентиста
д-М., се
установява,че при прегледа 27.11.2015г. установила липса на горния първи десен
зъби силно разклащане и болка във фронталните зъби,поради което има увреждане
на дъвкателната функция в етапа на
отхапване,говорната функция и естетичния вид.Тъй като между датата на твърдения
побой и медицинския преглед са изминали пет дни,не може да се установи травмата
е получена вследствие на побой или удар от или върху твърд предмет, а още по
малко ,че има връзка с личността на ответника.В отговора си по чл.131 ГПК
последният отрича да е нанасял побой на ищеца.Последният имал лошо състояние на
зъбите от години поради парадонтоза.На процесната дата го срещал два пъти-веднъж на улицата пред дома
му в присъствие на познати и вечерта в местно заведение, отново в присъствие на
познати,където пиел и изглеждал нормално.Свидетелките Н. и В. установяват,че на процесната дата са срещнали ищеца ,но не са видели контакт
между него и ответника,впрочем няма данни за други свидетели на побоя освен
майката на последния.Свидетелката Д. потвърждава версията на ищеца в
исковата молба,но съдът намира,че поради близостта й с ищеца показанията й не следва
да бъдат кредитирани.Твърдението й,че след побоя ищецът не бил на работа
няколко дни,не се потвърждава нито от представените удостоверение и график на
работодателя, нито от показанията на разпитания от настоящата инстанция
свидетел дословно възпроизвежда версията на ищеца,с изключение на месеца на събитието,поименно
посочва лицата,които заместили ищеца,но посочва като дата на събитието средата
на м.септември, т.е. повече от два месеца по-рано от процесната
дата.Ето защо съдът приема,че показанията му са недостоверни.Медицинската
експертиза,приета от районния съд, е изготвена въз основа на медицинските
документи и теоретични познания,както посочва в нея самото вещо лице.Същата не
допринася за попълване на делото с доказателствен
материал,тъй като не енужна квалифицирана медицинска
подготовка,за да се заключи,че по принцип е възможно избиване на преден зъб с
юмручен удар, от което следва разклащане на зъбите,“необратима загуба“ предвид
възрастта на ищеца,болки при дъвчене и
говорене,естетически и душевен дискомфорт.От
приложеното НЧХД № 867/2016г. на РС-Пирдоп,прекратено на осн.чл.24,ал.4,т.5 НПК, се установява,че в тъжбата си ищецът поддържа съвсем друга версия-
събитието станало в дома на ищеца в присъствие на съпругата на ответника.При
тези данни районният съд е достигнал до категоричния извод,че липсват
доказателства процесното увреждане да е причинено от
ответника, което е един от елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД.Настоящият състав достига до същия извод,поради което решението следва да
бъде потвърдено.Предвид изхода на делото въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна съдебни разноски за
въззивното производство в размер на 350 лв. за
адвокатски хонорар заплатени в брой съгласно представения договор.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
175/20.12.2018г. по гр.д. № 249/2017г. на ПРС.
ОСЪЖДА Я.С.Д. с ЕГН ********** с
адрес ***,да заплати на Н.П.Н., ЕГН ********** с адрес ***,съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 350/триста и петдесет/
лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.