Р Е Ш Е Н И Е № 260421
гр. Сливен, 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 315 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
иск по чл. 127, ал. 2 СК от Г.Р.Р. срещу М.Е.Б. за предоставяне упражняването
на родителските права спрямо две малолетни деца на бащата, определяне на
местоживеенето на децата при бащата, определяне на режим на лични отношения на
майката с децата и осъждане на майката да заплаща на всяко от децата месечна
издръжка в размер на 250 лв.
Ищецът твърди, че с ответницата са
родители на малолетните деца Рая, родена на *** г. и Дария, родена на *** г.,
от фактическото съжителство между страните. Излага, че с ответницата се
разделили през лятото на 2017 г. като децата останали да живеят при нея, но
ищецът и съпругата му Юлия ги взимали всяка събота и неделя, а ищецът всяка
сутрин водел децата на детска градина и ясла и осигурявал средства за
издръжката им. Ответницата имала множество задължения, през лятото на 2020 г.
отрязала дългата коса на детето Рая, за да я продаде. Ответницата заживяла с
фактическия си съжител в гр. София, където взела и децата. Там децата не
посещавали училище и детска градина. Ответницата заложила златните обици на
детето Рая, подарени й от баща й и карала децата да просят на ул. „Витошка“.
През м. ноември 2020 г. ищецът взел децата при себе си, като до момента
ответницата не ги е търсила, не се е интересувала от тях и не е давала средства
за издръжка. Предвид липсата на родителски и възпитателски качества у
ответницата, ищецът моли съда да предостави упражняването на родителските права
спрямо малолетните деца на него, да определи местоживеенето на децата при него,
да определи режим на лични отношения на майката с децата и да осъди майката да
заплаща на всяко едно от децата месечна издръжка в размер на 250 лв., считано
от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
Ответницата не е подала отговор
на исковата молба в срок.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява
лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа иска и моли да бъде уважен.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответницата, редовно призована, се явява лично. Моли
искът да бъде отхвърлен. Желае да упражнява родителските права спрямо децата и
те да живеят при нея.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:
Няма спор между страните, а се установява и от
представените писмени доказателства, че Рая Георгиева Райчева, родена на *** г.
и Дария Георгиева Райчева, родена на *** г., са деца на ищеца Г.Р. и
ответницата М.Б., които са живели във фактическо съпружеско съжителство в
периода от 2011 г. до 2017 г.
Видно от приетите по делото удостоверение и служебна
бележка, детето Рая е записана като ученичка във II-ри „б“ клас на СУ „Константин Константинов“ гр.
Сливен, а детето Дария - във II-ра група на
ДГ „Детски рай“ - Сливен.
От представените от ищеца разписки, носещи подписа на
ответницата, се установява, че за месеците от октомври до декември 2018 г.
ищецът е заплащал ежемесечно по 350 лв. месечна издръжка на децата, за месеците
от януари до август 2019 г. - по 300 лв. месечно, за месеците от март до декември
2020 г. - по 305 лв. месечно, а за месеците от януари до септември 2021 г. - по
325 лв. месечно.
В хода на производството са назначени и
изготвени социални доклади от ДСП - Сливен и ДСП - Поморие.
Констатациите на социалния работник от ДСП -
Сливен са, че бащата на децата полага адекватни грижи за тях, задоволява
базовите им и емоционални потребности. Осигурени са отлични условия за
отглеждането на децата, а между бащата и децата е установена силна емоционална
връзка. В проведен с децата разговор същите са заявили, че желаят да живеят с
баща си. Установено е, че бащата може да разчита на помощ в грижите за децата
от съжителката му - Юлия Райчева и майка му Величка Ангелова. Децата са
записани в пациентската листа на д-р Емил Енчев. Осигурени са подходящи
жилищно-битови условия за отглеждане на децата. Наблюдавано е грижовно
отношение на бащата към децата, като е изведено заключение, че бащата е в
състояние да осигури добри условия за тяхното отглеждане, развитие и обучение.
От социалния доклад, изготвен от ДСП -
Поморие, се установява, че майката желае да отглежда децата, заедно със своя
съжител в гр. Свети Влас. По данни на майката за децата са осигурени подходящи грижи,
като същата може да разчита за помощ от нейните родители при отглеждането на
децата. Майката е заявила, че притежава необходимия родителски капацитет, за да
се грижи за децата, както и че между нея и децата има изградена силна
емоционална връзка.
Разговор с децата не е проведен.
По отношение на грижите за децата и родителския
капацитет на родителите са събрани и свидетелски показания чрез разпит на
свидетелите И.М. - учител в ДГ „Детски рай“ - гр. Сливен, Емил Енчев - личен
лекар на децата и Юлия Райчева - фактическа съжителка на бащата.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите И.М.
и Емил Енчев, тъй като същите са обективни и незаинтересовани.
От показанията на свид. М. - учител на детето Дария,
се установява, че от девет месеца бащата водел детето на градина. Детето било
здраво и всеки ден посещавало детската градина, общувало с другите деца. Имало период,
в който детето било неспокойно, по-плахо и свито, но сега се чувствало добре. През
последните девет месеца детето било по-спокойно и си личало, че не се
притеснява от нищо. Свидетелката описва, че и двамата родители са водели детето
в добро състояние, добре облечено, а Дария не се е оплаквала никога нито от
майка си, нито от баща си. Св. М. допълва, че когато бащата записал детето
отново в детската градина, е имало незаплатени такси за предходни месеци.
От показанията на свид. Емил Енчев - личен лекар на
децата, се установява, че грижи за децата полагат ищецът и съжителката му Юлия.
Децата били в нормално здравословно и
психично състояние, откакто били при баща си. Децата били добре обгрижвани,
добре облечени, докато ищецът споделял на свидетеля, че ответницата е
неглижирала децата, не са се чувствали добре с нея и са били в несигурна среда.
Свидетелят описва, че ищецът е сериозен човек, работлив, не е избухлив, като
според свид. Енчев бащата разполага с всички качества да се грижи за децата си.
Когато са били на преглед при д-р Енчев децата винаги са били спокойни, виждал
ги е и с баща им да ходят заедно на разходка, докато майката не ги е водила при
него.
Показанията на свид. Юлия Райчева - фактическа
съжителка на ищеца, съдът прецени критично, поради евентуалната нейна
заинтересованост от изхода на спора. Въпреки това съдът също ги кредитира
изцяло, поради тяхната логичност и липсата на противоречия с останалите събрани
по делото доказателства.
От показанията на свид. Райчева се установява, че когато
с ищеца са взели децата да живеят при тях, същите са били без дрехи, без
навици. Дария била все още с памперс. Ответницата не е звъняла да пита за
децата. Свидетелката описва, че Дария не е ходила на градина в гр. София, а Рая
е била записана в училище, но детето е споделило, че когато майката се е
успивала сутрин, се е обаждала на госпожата и е казвала, че детето няма да ходи
на училище. Децата са споделяли със свидетелката, че ответницата ги е водила на
ул. „Витошка“ в гр. София с приятеля на майка им и с някаква кутийка и когато
нейният приятел правил фокуси, в тази кутийка децата са събирали пари. Свид.
Райчева излага, че децата се чувстват добре при тях, сами желаят да живеят при тях,
имат самостоятелна стая, имат изграден режим на хранене. Свидетелката
напътствала децата да учат и четат, като според нея децата се развивали много
добре откакто са при тях. Изразява желанието и готовността си да помага на
ищеца в грижите за децата.
Съдът е изслушал лично и двамата родители.
Ищецът изтъква, че се е наложило да вземе децата при
себе си, тъй като са били в недобро състояние, били са отглеждани от майката в
лоши условия в гр. София, като той счита, че е по-добрият родител за отглеждане
на децата.
Ответницата
не отрича, че е получавала средства за издръжка на децата от ищеца като
решението й да се премести в гр. София било продиктувано именно от желанието й
да получат по-добро образование. Въпреки това, когато са заминали с децата за
София и то след началото на учебната година, децата не са били записани в
училище и детска градина.
Ответницата
описва, че веднага е записала Рая в училище и я е водила редовно, а Дария
записала в частна детска градина, което наложило да се преместят в по-евтина
квартира.
Признава,
че баща й действително е предложил на ищеца да вземе децата при себе си, както
и че не е посещавала децата откакто са в гр. Сливен, но твърди, че се
страхувала от ищеца.
Майката
излага, че от 15.05.2021 год. живее с приятеля си - илюзионист в гр. Свети Влас
и вече ще живее там окончателно. Иска да отглежда и децата там, като нямала
роднини или близки, които да могат да й помагат в грижите за децата, но с
приятеля й не се нуждаели от помощ.
Ответницата
признава, че има дългове по взети кредити, но е започнала да ги връща,
доколкото има възможност.
Изразява
желание да упражнява родителските права върху децата и да живеят при нея в гр.
Свето Влас.
Мотивиран от всички установени по делото
обстоятелства, съдът намира молбата, въз основа на която е образувано
производството по делото, за допустима,
а по същество и за основателна.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК е такова по спорна
съдебна администрация. При произнасяне по сезиралата
съда молба относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата
съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, в който смисъл е
и разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК.
Съгласно Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС,
което макар и постановено по отменения Семеен кодекс от 1968 г., все още не е
загубило значението си, предвид идентичността на разпоредбите както в Семейния
кодекс от 1985 г., така и в действащия Семеен кодекс от 2009 г., определянето на родител, който еднолично ще упражнява
родителските права става като се държи сметка за интересите на децата. В
понятието „интереси на децата“ се включват необходимостта от правилно
отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, така че всяко дете да
стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и
материалните интереси на децата - обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др.
Решаващо значение за интересите на децата има цялата съвкупност от интереси, но
от аспекта на всестранното развитие на личността. Желанието на родителите и
това на децата, а също така и мненията на близките, не са задължителни за съда.
Те обаче се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства с оглед интересите на децата и съвкупността от
обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно
естество като по-съществени от тях са възпитателските
качества и моралния лик на родителите.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установиха по-добри възпитателски качества именно у бащата на
децата. Безспорно е, че майката обича децата си и иска да се грижи за тях, друг
е въпросът обаче в какво се изразяват тези грижи.
От събраните по делото доказателства се
установи, че докато децата са били при майката в гр. София, същите не са били в
добро състояние, не са имали изградени навици, отглеждани са в лоши
жилищно-битови условия. Майката не е водила Рая редовно на училище, а Дария не
е била записана веднага на детска градина. Майката описва, че се е преместила в
гр. София, за да получат децата по-добро образование, но фактът, че е
предприела преместването след началото на учебната година и преди да е проучила
възможностите за записването им в училище и детска градина там, води до
противоположния извод за непроявяване от нейна страна на достатъчна грижа.
От друга страна се събраха множество
писмени и гласни доказателства, че бащата полага необходими и адекватни грижи
за правилното възпитание на децата, като се грижи за социалното им и културно
развитие, както и че децата се намират в по-добро състояние, откакто са при
него. Децата са в добро здравословно и емоционално състояние, посещават редовно
училище и детска градина, имат изграден режим, записани са при личен лекар.
Бащата е създал постоянна спокойна и здравословна среда за отглеждането и
развитието им.
По време на личното изслушване на
родителите съдът също се убеди, че именно бащата е родителят, който ще даде в
по-голяма степен положителен пример на децата и ще им внушава правилни
постъпки.
Предвид ранната училищна и предучилищна
възраст на децата съдът намира, че и за в бъдеще по-адекватни грижи ще може да
полага бащата, тъй като видно от събраните доказателства, майката на децата не винаги
е успявала да става сутрин и да полага необходимите грижи за децата, докато
бащата е водел децата редовно на училище и детска градина.
В случая и двамата родители желаят да
отглеждат и възпитават децата, като в разговор на децата със социалния работник
от ДСП - Сливен, същите са изразили желание да живеят при баща си, което
желание съдът прецени като кореспондиращо с най-добрия интерес на децата.
Съгласно цитираното Постановление № 1 от 1974 г. на ППВС, полът и
възрастта на децата също са обстоятелства, които следва да бъдат взети под
внимание, като при деца от женски пол и на ниска възраст, майката има
приоритет. В случая обаче, Рая е на 9 години, а Дария - на 5 години, поради
което не може да се прецени, че възрастта им е ниска и се нуждаят от
непосредствена майчина грижа. От друга страна, не се намират и в пубертетна възраст, като дори и през този период ищецът ще
може да разчита на помощта на своята съжителка и на своята майка. Ето защо
това, че децата са момичета на 9 год. и на 5 год., не пречи родителските права,
тоест ежедневните грижи за тях, да се полагат от баща им.
Установи се безспорно по делото, че ищецът може да
разчита безрезервно на помощта на своята съжителка - свид. Юлия Райчева и на
своята майка в отглеждането на децата.
Ответницата е заявила пред ДСП - Поморие, че нейните
родители могат да й помагат, но майка й живее в Австрия, а баща й в гр. Карлово.
В личното си изслушване пред съда признава, че няма близки, които да могат да й
помагат, но излага, че не се нуждае от помощ.
В този смисъл съдът намира и социалното
обкръжение и среда на бащата за по-добре балансирана, по-спокойна и сигурна,
която ще въздейства на децата благотворно за изграждането на правилни
нравствени разбирания и добро поведение в обществото и семейството.
Макар и на последно място по значимост
жилищно-битовите и материални условия на живот са също предпоставка за
отглеждането и възпитанието на децата и правилното формиране на личността. Както
се установи от събраните по делото доказателства и двамата родители са
осигурили добри условия за отглеждане на децата, което означава, че те ще се
чувстват еднакво добре по този критерий както ежедневно при родителя, на когото
се предоставят родителските права, така и по време на упражняване на режима на
лични отношения с другия родител.
Тъй като упражняването на родителските права и свързаното с него местоживеене на
децата при този родител изисква за децата да се полагат ежедневни грижи,
свързани с тяхното отглеждане, изхранване, възпитание и обучение, съдът намира,
че с оглед събраните по делото доказателства, се установи в една по-висока
степен родителският капацитет на бащата да полага именно ежедневните грижи за
децата и възпитанието им.
Децата са в такава
възраст, в която макар и да са вече относително самостоятелни, имат нужда от грижи
и от двамата си родители, като личният
пример и на двамата родители е изключително важен за по-нататъшното им възпитание
и изграждане на характера на децата.
Ето защо съдът намира,
че следва да предостави упражняването на родителските права спрямо децата на
бащата и да определи местоживеенето им при него, а на майката да определи разширен
задължителен режим на лични отношения с децата, който следва да се спазва
стриктно, за да се задоволи нуждата на децата от пълноценно общуване и с
двамата родители.
Съдът намира, че децата
следва да прекарват при майка си всяка първа и трета седмица от месеца от 17.00
ч. на петъчния ден до 17.00 ч. на неделния ден с преспиване; един месец през
лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата; всяка четна година
Коледните празници /от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 17.00 ч. на
последния официален почивен ден/ децата да прекарват при майка си с преспиване,
а Новогодишните празници и Великденските празници /от 10.00 ч. на първия
официален почивен ден до 17.00 ч. на последния официален почивен ден/ - при бащата,
съответно всяка нечетна година Коледните празници, децата да прекарват при баща
си, а Новогодишните празници и Великденските празници - при майката с
преспиване. Децата следва също да общуват с майката чрез
технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, като телефони
(стационарни и мобилни), компютър, таблет и др., като предвид ниската
възраст на децата, времето за това следва да бъде ограничено до 15 минути, за
да не вреди на децата, а и следва да бъде задължен родителят, на когото се
предоставят родителските права, да осигури условия за това. Предвид
обстоятелството, че майката на детето живее в гр. Свети Влас, а местоживеенето
на децата се определя при баща им в гр. Сливен, то майката следва да взима и
връща децата в дома на бащата в гр. Сливен.
Съдът намира, че този
модел на упражняване на родителските права и лични отношения ще е
най-благоприятен за страните и най-вече за децата, тъй като ще им се осигури
възможност да общуват пълноценно и с двамата си родители.
Предвид предоставянето
на упражняването на родителските права спрямо децата на бащата, то майката
следва да бъде осъдена да заплаща на всяко от децата чрез техния баща и законен
представител месечна издръжка. Като отчете, че нуждите на всяко от децата са
основно за храна, дрехи, обувки, книжки и пособия за рисуване и приложни
изкуства, социални и културни развлечения, съдът намира, че са необходими и достатъчни
средства за издръжка на всяко от децата от около 400 лв. месечно. От тях,
предвид обстоятелството, че и двамата родители са здрави и в трудоспособна
възраст и като прецени, че от една страна бащата ще полага ежедневните грижи за
децата, но от друга страна майката живее в град Свети Влас и за осъществяването
на режима на лични отношения също ще извършва разходи по-големи от обичайното,
то съдът намира за справедливо всеки от
родителите да поеме равна част от издръжката на децата или по 200 лв. месечно
за всяко дете.
Ето защо майката следва
да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на по
200 лв., като претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна за
разликата над уважения размер и до пълния претендиран размер от по 250 лв. за
всяко дете.
Родителят, задължен за
заплащането на издръжката, следва да бъде осъден и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се заплащат от съдилищата по ГПК и чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК,
да заплати държавна такса в размер на 4 % върху сбора на тригодишните платежи
на месечната издръжка или 576,00 лв. (0,04 х 36 х 400 лв.)
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
делото разноски, претендирани съгласно представения списък в размер на 400,00 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 127, ал. 2 СК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
спрямо малолетните деца Р. Г. Р.,
ЕГН: ********** и Д. Г. Р., ЕГН: **********, на бащата Г.Р.Р., ЕГН: **********, с адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на децата Р. Г. Р., ЕГН: ********** и Д.Г. Р., ЕГН: ********** да бъде при бащата
Г.Р.Р., ЕГН: **********, на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ
на майката М.Е.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, задължителен режим на лични отношения с
децата Р. Г.Р., ЕГН: ********** и Д. Г. Р., ЕГН:
**********, както следва: всяка първа
и трета седмица от месеца от 17.00 ч. на петъчния ден до 17.00 ч. на неделния ден с преспиване; един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на бащата; всяка четна година Коледните празници /от 10.00 ч. на първия официален
почивен ден до 17.00 ч. на последния официален почивен ден/ децата да прекарват
при майка си с преспиване, а Новогодишните празници и Великденските празници
/от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 17.00 ч. на последния официален
почивен ден/ - при бащата, съответно всяка нечетна
година Коледните празници, децата да прекарват при баща си, а Новогодишните
празници и Великденските празници - при майката с преспиване, като майката взима децата от дома на баща
им в гр. Сливен и ги връща там; ЗАДЪЛЖАВА бащата Г.Р.Р. да предостави възможност и за допълнителен контакт на
майката с децата чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна
връзка, като телефони (стационарни и мобилни), компютър, таблет и др., с продължителност до 15,00 мин.
/петнадесет минути/ всеки, най-малко три пъти седмично, в делничен ден в
часовия интервал от 17.00 до 21.00 часа или в почивните дни, в които децата не са
при майката, в часовия интервал от 10.00 до 21.00 часа.
ОСЪЖДА майката М.Е.Б., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на всяко от малолетните деца Р. Г.Р., ЕГН: ********** и Д. Г. Р., ЕГН: **********, чрез техния
баща и законен представител Г.Р.Р.,
ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на по
200,00 лв. /двеста лева/ за всяко дете, считано от датата на
исковата молба - 29.01.2021 г., до навършване
на пълнолетие на всяко едно от децата или до настъпване на друга
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от по 200 лв. месечно за всяко дете до пълния претендиран
размер от по 250 лв. месечно за всяко дете като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Е.Б., ЕГН: **********, с адрес ***,
да заплати на Г.Р.Р., ЕГН: **********,
с адрес *** сумата от 400,00 лв. /четиристотин
лева/, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Е.Б.,
ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
и по сметка на РС - Сливен сумата от 576,00
лв. /петстотин седемдесет и шест лева/,
представляваща държавна такса по делото.
Решението може да бъде обжалвано от
страните пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: