Решение по дело №457/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на Й.Ф. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4687/15.12.2023 г., издадена от Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Сливен, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "б" и т. 4, буква "б" от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на лек автомобил "Форд Транзит" с рег. № ******, собственост на Й.Ф. Х. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.№ ****** и отнемане на свидетелство за регистрация  част II № *******; на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство № *******на водача Й.Ф. Х.- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Твърди, че не е извършил нарушението, за което му е наложена ПАМ. Заявява, че на посочената дата действително в управляваното от него МПС са се возили две лица, но със същите не са имали никаква уговорка за заплащане на пари, нито били реално заплатени такива. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло ЗППАМ и да разпореди да бъде върната регистрационна табела и СУМПС на Х..

В с. з. оспорващи, чрез пълномощника си адв. П. Т. АК Сливен поддържа жалбата. Уточнява, че в случая не е имало заплащане, поради което и не е имало обществен превоз. Сведенията на пътуващите не били снети от служителите на ОО“АА“. Ангажира доказателства. Не претендира разноски.

Административния орган - Началник Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Сливен, чрез пълномощника си А. М., с. с ю. о., оспорва подадената жалба. Заявява, че заплащането е доказано, а сведенията от лицата били взети от полицейски служители пред служители на "Автомобилна администрация". Обществен превоз бил този превоз, който е за чужда сметка или срещу заплащане. В писмено становище заявява, че издадената заповед е съобразена с материалните и процесуални правила при издаването. Моли същата да бъде потвърдена. Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от оспорващия.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 15.12.2023 г. около 13:30 часа в гр. Ш., до Пощенската станция при извършена проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, въз основа на взети сведения по показания на пътуващите П. П. Р.с ЕГН ********** и Я. И.Х. с ЕГН ********** и на водача Й.Ф. Х. с ЕГН ********** /л.16 и сл./, и. С.Д.Д. е установил, че водачът на автомобила Й.Ф. Х. с ЕГН ********** извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане, с автомобил „Форд Транзит“, категория Ml с рег. № ******, собственост на Й.Ф. Х., за който след направена справка в информационната система на ИА "Автомобилна администрация" е установено, че към момента не е вписан в лиценз на Общността за  превоз на пътници или в лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на РБългария.

За констатираното на Й.Ф. Х. бил съставен AУAH № 337149 от 15.12.2023 г. за нарушение на чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвтП. Със съставянето на АУАН били иззети СУМПС, СРМПС и 1 бр. рег. табела № ******. (л. 15)

Въз основа на съставения АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-4687/15.12.2023 г. от Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Сливен, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква "б" и т. 4, буква "б" от Закона за автомобилните превози е приложена принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на лек автомобил "Форд Транзит" с рег. № ******, собственост на Й.Ф. Х. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 (дванадесет) месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег.№ ****** и отнемане на свидетелство за регистрация  част II № *******; на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство № *******на водача Й.Ф. Х.- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. ЗППАМ е връчена на Х. на 18.12.2023 г. /л.14/

От сведенията на Я. И.Х. и на П. П. Р., снети на 15.12.2023г. от п. и. М. П. се установява, че на 15.12.2023 г. двамата имали намерение да пътуват от гр. Т. до гр. Ш., когато на автобусната спирка до ЖП гарата в гр. Т., жалбоподателят Х. спрял с жълт бус и ги поканил да ги закара до гр. Ш. срещу заплащане на сума от по 3 лева на човек или общо 6 лева. Пътуващите заплатили с банкнота от 20 лева, а Х. им върнал 15 лева, защото нямал други дребни пари.

По делото е разпитан г. и. С.Д.Д., от показанията на който се установява, че във връзка със сигнал за нерегламентиран превоз на пътници са пристигнали с к. си П. В.П. в гр. Ш., където в полицейския участък пътуващите в проверяваното превозно средство потвърдили, че за превоза са заплатили парична сума, а шофьорът също заявил, че „какво толкова е  станало“.

От показанията на свидетеля г. и. П. В.П. се установява, че при пристигането си в гр. Ш. са се запознали с писмените обяснения и сведения на пътуващите, уверили се  че е имало заплащане, а след справка в информационната система на ОО“АА“ установили, че автомобилът няма лиценз за превоз на пътници на територията на РБългария, поради което к. му С.Д. съставил на водача Х. АУАН. П. изтъква, че водачът на буса потвърдил пред него, че е взел пари, като пътниците му дали 20 лева, а им върнал 15 лева.

От показанията на свидетеля М. П.П.,*** се установява, че на спирката на ул. “Г. Д.“ в центъра на гр. Ш. са спрели с колегата си жълт бус, в който пътували мъж и жена. При разпита същите заявили, че шофьорът ги е качил в гр. Т., предложил да ги закара до гр. Ш. срещу сумата от по 3 лева на човек, като пътниците заплатили с банкнота от 20 лева, а шофьорът им върнал 15 лева. П. снел лично сведенията на двамата пътуващи, които те му диктували, а той записал, след което същите ги подписали. Свидетелят сочи, че служителите на ИА “АА“ са пристигнали още докато снемал сведенията, като им предоставил същите, за да се запознаят с тях.

От показанията на свидетеля М.И. И., т. на оспорващия се установява, че въпросния ден пътувал в буса на з. си, когато на спирката в гр. Т. з. му спрял, за да качи и закара свои познати – мъж и жена до гр. Ш.. Докато пътували не било ставало дума за заплащане на превоза. И.слязъл преди гр. Ш. и не е ставал свидетел нито на разговор за заплащане, нито на такова заплащане на превоза.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства и разпитаните свидетели.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 149, ал. 3 във вр. с ал. 1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат от акта.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Със Заповед № РД-01-553/23.11.2021 г., на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция "Автомобилна Администрация", Изпълнителният директор на ИА "АА" – гр. София е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАП редица длъжностни лица, сред които е и Началник областен отдел "Автомобилна администрация" в регионална дирекция "Автомобилна администрация" (т. 7 от заповедта, л. 28). Издателят на заповедта е заемал длъжността началник областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Сливен в регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Бургас.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК, спазени са и материалноправните и процесуални изисквания за издаването му.

По смисъла на чл. 106а, ал. 1 от ЗАП, принудителните административни мерки се прилагат за преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка: временно отнемане на СУМПС на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП, "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната практика е прието, че анализът на § 1, т. 1 и т. 3, във вр. с т. 4, б. "б" от ДР на ЗАП налага извод, че основната предпоставка, по която се различават "общественият превоз" и "превозът за собствена сметка" е възмездният характер на дейността. (Решение № 14081 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., )

За да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство се установява несъмнено по делото.

Приложената в случая ПАМ е от вида преустановяващи, предвидени за преустановяване извършването на посочените в закона нарушения.

Видно от представените по делото писмени доказателства в хода на административното производство са били снети по реда на чл. 44 от АПК писмени сведения от три физически лица, едно от които е водача на МПС, а другите двама са пътници (л. 16-18), които обяснения са оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2 от АПК. Според този текст от закона сведенията се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не може да даде сведения писмено, какъвто е случая поради неграмотност, то се призовава да ги даде устно, но отново пред административния орган или от определен от него служител. В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е началник областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Сливен, а писмените обяснения са дадени пред лицата, които са служители на "Автомобилна администрация" гр. Сливен, въпреки че са оформени от служител на РУ Т.. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на оспорващия, че доказателствата не са събрани непосредствено от органа, установяващ административното нарушение, тъй като видно от доказателствата по делото, както и от свидетелските показания, че при даването на обясненията и установяването на нарушението са присъствали служители на ОО на ИА"АА", които лично са възприели, че е било осъществено плащане на сумата от 5 лева за превоза и които именно са компетентни да установяват този вид нарушения и съответно да издават такива заповеди. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК допустими в административното производство са всички доказателствени средства, които не са забранени със закон. Дадените в хода на проведеното административно производство сведения са свидетелстващ документ, същите са съставени по предвидения в закона ред и са допустими за установяване на фактите в производството. Ето защо сведенията на превозваните лица представляват редовно събрани в хода на административното производство доказателство, същите се ползват с формална и материална доказателствена сила, която обвързва съда. Настоящият съдебен състав не допусна до разпит лицата, дали сведенията, като свидетели, тъй събраните в хода на административното производство сведения са годни доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В случая в обясненията си двете лица са посочили, че са дали общо 5 лева на Й. Х.. Тоест причината, поради която сумите са получени от Х. е безспорно установена още в хода на административното производство. Ето защо не е налице необходимост настоящият състав да изслушва непосредствено посочените свидетели. По делото е установено и от останалите събрани доказателства – свидетелските показания на С.Д., П.Д. и М.П., че е било извършено плащане на услугата превоз. Съдът кредитира и показанията на свид. М.И., относно маршрута и лицата, на които е осъществен превоза. Съдът не кредитира показанията му, че не е имало заплащане на превоза, доколкото същият е слязъл от буса преди гр. Ш. и не е бил свидетел на заплащането на сумата за превоза.

Съдът намира, че от така снетите обяснения и от разпита на свидетелите в съдебно заседание по делото е безспорно установено, че маршрутът на превоза е от гр. Т. за гр. Ш.. Установено е, че е извършен нерегламентиран превоз на пътници, без водачът да притежава лиценз за международен превоз на пътници срещу заплащане или лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Превозваните лица дават сведения, в които същите потвърждават, че са пътували гр. Т. до гр. Ш., като за превоза уговорили да заплатят на шофьора цена от по 3 лева, но реално са му заплатили цена от по 2,50 лв. на човек в края на пътуването. Следователно е налице първата предпоставка за издаване на оспорената ПАМ. Следва да се има предвид, че за извършеното от оспорващия нарушение на чл.93 от ЗАвтП е съставен и акт за установяване на административното нарушение, който е съставен от компетентен държавен орган в кръга на службата му и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства до доказване на противното. Установените в него факти се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които не бяха оспорени по предвидения в закона ред. Доказателствената тежест за оборване на изложените в АУАН обстоятелства тежи върху оспорващия. В този смисъл са и Решение № 11062 от 20.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2012 г., VII о., Решение № 7026 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10048/2014 г., VII о., Решение № 4894 от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6244/2016 г., VII о., Решение № 9322 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15486/2018 г., VII о., Решение № 9099 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2017 г., VII о.

По отношение на втората предпоставка – МПС, с което е извършен превозът да не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или същият е без разрешение за извършване на такъв превоз за съответната община по делото не са представени доказателства за противното, което предопределя извода, че е осъществен съставът на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП за налагане на процесната ПАМ.

Въпреки че не е посочен краен срок на мярката, доколкото същата по чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП притежава качествени характеристики както на превантивните, така и на преустановителните ПАМ. Това е така, тъй като безспорно с нея се преустановява факта на извършване на нарушение от страна на водача – временното спиране от движение на МПС-то, което същият е управлявал към момента на констатиране на нарушението, и което се явява средството за неговото извършване, като на практика се осуетява възможността както на водача да управлява МПС (освен за да го придвижи в рамките на 12 часа до мястото му на домуване за срока на мярката), в т. ч. да предоставя услуги по таксиметров превоз на пътници по смисъла на закона. Мярката има качествените характеристики и на превантивна мярка, с оглед обществената значимост на законосъобразното извършване на автомобилните превози, която се намира в правопропорционална зависимост с реалната и непосредствена опасност за живота и здравето на българските граждани, в случай на нарушение, засягащо тези законови изисквания, като препятства възможността водача или друго лице, в т. ч. собственика на превозното средство да извършва горното чрез същото средство. Именно за предотвратяване настъпването на подобни нежелани последици, законодателят е регламентирал процесната ПАМ. Ограничаването на възможността на водача-нарушител или на собственика, който е предоставил превозното средство на водача, да ползват отново средството за извършване на нарушението, по принцип осуетяват възможността за извършване на друго нарушение, поставящо в риск описаните по-горе обществено значими и правно защитени блага.

Преследваната от законодателя превантивна цел се отразява и на начина, по който е определен срокът на действие на процесната ПАМ. Прочитът на разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП - "за не повече от 12 месеца" - сочи, че продължителността на неблагоприятното засягане правната сфера на адресата зависи единствено и само от неговата воля да отстрани нетърпимото от закона несъответствие. Така опасността от засягане на припознатите от законодателя като важни и в този смисъл нуждаещи се от предвидената защита обществени интереси ще отпадне с предприемането на действия по привеждане на дейността в съответствие с приложимата нормативна регламентация, тъй като надлежното регистриране за осъществяване на таксиметров превоз на пътници ще предпостави обективна невъзможност за извършване на друго нарушение със същото средство, представляващо основание за прилагане на процесната ПАМ. Фактът на евентуална регистрация ще направи безпредметно постигането на легитимната законова преустановителна и превантивна цел, продиктувана от необходимостта от защита именно срещу извършването на подобни нарушения. Ето защо и е предвиден относително определен срок, който съдържа прекратително условие, състоящо се в отстраняване на нарушението. Дали и кога ще настъпи последното, зависи единствено от волята и активността на адресата, както и от свързаните с регистрационното производство действия на компетентната администрация. От друга страна, в съответствие с принципа за съразмерност, е предвиден краен 12-месечен срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие върху адресата, за да се гарантира, че същият няма да бъде засегнат в по-голяма от необходимото степен.

Изложеното налага извод, че всички елементи от състава на нарушението, чието проявление се явява основание за налагане на процесната ПАМ, в т. число и времетраенето й, са очертани в предписанията на чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП. От това следва, че органът няма възможност за преценка. Формулировката "до отстраняване на нарушението" не предполага възможност за преценка, доколкото и отстраняването му не зависи от действия на самия орган. При проявлението на юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на визираната разпоредба, органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията ПАМ, и то за посочения срок – до отстраняване на нарушението. Вярно е, че същият е относително определен, но това съвсем не е равнозначно на неопределеност, изискваща допълнително конкретизиране. Напротив – моментът, до който ще действа мярката е изрично дефиниран в закона и е обусловен от факта на отстраняване на нарушението. Доколкото органът в случай на установено такова нарушение на изискванията на ЗАвтП действа в условията на обвързана компетентност, не е необходимо нито допълнително конкретизиране на срока, нито посочване на конкретни действия, които биха довели до преустановяване на ПАМ преди изтичане на максималния 12-месечен срок на нейното действие.

Без значение за настоящия спор е дали нарушението е извършвано повече от веднъж (индиция за което се съдържа в подадения сигнал на л.26 от делото), както и дали има желание за регистрирането си като превозвач и доколко това е постижимо в случая. Това е така, тъй като наложената ПАМ на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП е насочена не към извършителя, а към средството, с което е извършено нарушението.

Съдът счита също, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. За да е налице такова несъответствие, би трябвало административният орган да е упражнил предоставеното му публично субективно право не за осъществяване на интереса, за който е установено от закона това публично право, или да е нарушил принципа на съразмерност при издаване на оспорения акт. Общественият превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората, което обуславя подробната й регламентация в ЗАвтП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Мерките по чл. 106а, ал. 1 от ЗАвтП са именно такива.

По изложените съображения, атакуваното волеизявление на началника на ОО“АА“ – гр. Сливен е съответно на материалния закон и неговата цел, като не е налице приетият за съществен порок в неговата форма и не е нарушен принципът за съразмерност, прогласен в чл. 6, ал. 2 АПК.

Ето защо заповедта на Началник ОО“АА“ Сливен е законосъобразен акт, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена. В този смисъл са решения на ВАС по адм. д. № 4700/2023 г., по адм. д. №  5866/2021г., по адм.дело № 3018/2023г. и 1426/2023г. , VII отд.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за разноски е основателна. Претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се определи в размер на 100, 00 (сто) лева по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съобразно правната и фактическа сложност на правния спор и реалното процесуално участие на страната, като следва да бъде възложено в тежест на оспорващия.

Водим от горното Административен съд Сливен

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.Ф. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4687/15.12.2023 г., издадена от Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Сливен като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Й.Ф. *** с ЕГН ********** да заплати на ИА "Автомобилна администрация" сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му пред ВАС.

              Решението да се съобщи на страните.