№ 83
гр. Пловдив, 24.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария П. Петрова
Членове:Деница Ц. Стойнова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Кр. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600080 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:04 часа се явиха:
Жалбоподателката Б. АЛ. Н., редовно призована, се явява лично.
Присъства и защитникът й адв. Л. Л..
За Апелативна прокуратура Пловдив се явява прокурор П..
Адв. Л.: Да се даде ход на делото.
Обв. Н.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото. Не възразявам.
Адв. Л.: Поддържам частната жалба. Нямам искания за отводи. Ще ви
моля, отвън пред залата е майката на обвиняемата Б.Н.. Взимам повод от
това, че тя на два пъти припада при първоначалното разглеждане на мярката –
веднъж по време на заседанието и веднъж след заседанието. Това би трябвало
да е отразено в съдебния протокол. Тъй като не са налице някакви
медицински документи, които да сочат на заболяване, аз ви моля да
допуснете за съвсем кратък разпит майката, тъй като от известно време тя е
отключила някакви припадъци, които са сходни с епилептични. Няма такива
данни по делото, медицински, но тя действително припадна и, поне според
мен, не беше симулация. Ужасиха се както прокурорът, така и съдията по
делото. В тази връзка ви моля да допуснете за кратък разпит майката на
обвиняемата, за събиране на данни в тази посока. Казва се Н. Я. М..
1
Обв. Н.: Поддържам частната жалба. Нямам искания за отводи и
доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда и искания
за доказателства.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, като намира доказателственото искане за
основателно и относимо към предмета на разглеждане, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ДОПУСКА до разпит явяващата се в залата Н. Я. М..
СНЕ СЕ самоличността на свидетелката:
Н. Я. М. – 60 години, българка, бълг. гражданка, неосъждана, майка на
обвиняемата Б.Н..
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 НК.
Свид. Н. М.: Желая да свидетелствам. Ще говоря. Б. има здравословни
проблеми. Тя започна да боледува от около година и половина – 2 години.
Разведе се с мъжа си преди 2 години и започна да боледува. Припада. Има на
главата нещо, идва една настинка, започва да трепери, ръцете й треперят,
зъби стиска. Помощ й давам. Отварям устата и дърпам езика в такъв случай.
Това се случва по 2 – 3 пъти на ден понякога. Тя беше в Германия. Викнах я
да я водим на лекар. Има две деца. Голямото и то е с епилепсия. И нея я
водим на лекар. Водихме я на магнитен резонанс. Б. я водихме на лекар също.
И на нея й направиха магнитен резонанс на главата, на гърба. Навсякъде.
Имаше в гърба дискова херния. Има силни нерви. Има документ от
магнитния резонанс. Това, което е дал адвокатът, това имам.
Адв. Л.: Нямам повече въпроси. Нямаме искания.
Прокурорът: Нямам въпроси. Нямам доказателствени искания.
2
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, съдът след съвещание
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите
жалбата без уважение. В писмения вид се набляга не толкова на обоснованото
предположение, колкото на малозначителността на деянието. В писмения вид
няма данни за влошено здравословно състояние, разпитахме свидетелката.
Тези доводи не са убягнали на окръжния съд. Доколкото ми е известно,
колегата Л. го потвърди, действително се е наложило в заседанието пред
първа инстанция да бъде повикана Спешна помощ, която не е установила
някакво влошено здравословно състояние. Не подлагам под съмнение
твърденията на свидетелката, но, в крайна сметка, за да добие то някаква
доказателствена стойност и то най-вече относимо към мярката за
неотклонение, следва да се получи медицински отговор, да се назначи
експертиза и няма пречка това да бъде сторено в рамките на ДП. Но това,
което ме навежда на мисълта, че следва да бъде потвърдено определението на
Пазарджишкия окръжен съд, е по-скоро криминалното битие на
жалбоподателката и, по-важното, наличието на възобновено наказателно
производство за деяние, извършено през 2021 г. Причината за неговото
спиране не е толкова липса на доказателства, а необходимостта от разпита на
свидетел – очевидец, но той е починал и производството е възобновено. Но и
там има обилни доказателства за престъпление по чл. 354а НК. Там става
дума за по-голямо количество – 52 броя пликчета по 19 – 20 грама, доколкото
си спомням. Самото настоящо деяние е, според мен, абсолютно доказано и
производството би могло да приключи като бързо производство, ако беше
необходимостта от обединяване с това, за което ви споменах, възобновеното.
Няма да има позиция на липса на авторство. И тримата полицейски
служители, които са разпитани, и свидетеля, на който е разпространено това
3
количество, от огледните протоколи, които са налични, са достатъчно
убедителни в подкрепа на наличието на обосновано предположение. Моето
виждане е, че по-нататък, въз основа на експертиза, може да се докаже това
медицинско състояние, което би довело до промяна на позициите на органите
на ДП и до друго съдебно решение, но засега, дори при алтернативата
„домашен арест“, тази мярка е, според мен, тази алтернатива не би попречила
на Б.Н. да извърши друго престъпление. Обилни са доказателствата по делото
до момента, че това е единствената дейност по набавяне на доходи на тази
обвиняема. Други източници на доходи няма. При тази ситуация не виждам
причина да считаме, че няма да продължи с тази дейност. Това е опасността
да извърши и друго престъпление. Тя, според мен, е осезаема и налична.
Моля да потвърдите определението на Пазарджишкия окръжен съд от
18.02.2022 г.
Адв. Л.: Уважаеми апелативни съдии! Моля да уважите жалбата, която
съм подал, с промяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в по-лека, а именно „домашен арест“. Видно от протокола на
първоинстанционното разглеждане на мярката, ние не сме оспорили
обоснованото предположение. Оспорихме единствено опасността
подзащитната ми да се укрие или извърши друго престъпление. И двете
предпоставки не са налични, независимо Пазарджишкият окръжен съд е счел,
че е налице опасност да извърши друго престъпление. Доводите в тази посока
са спряното и възобновено ДП, което, забележете, е от 01.02.2021 г. Цяла
година не са били налични доказателства, за това че Б. трябва да бъде
привлечена като обвиняема по това дело, независимо дали има затруднения
по събиране на доказателства, след като са намерени тези полиетиленови
топчета, ако са били налични доказателства, уличаващи я в държането, за 1
година във всички случаи тя щеше да бъде привлечена като обвиняема, а не
да бъде спряно наказателното производство. Пред вас е изправена във връзка
с искане на мярка за неотклонение за едно пренебрежимо малко количество,
независимо че е налице и промяна в квалификация по ал. 1, т.е. държането с
цел разпространение. И другата по тежест, малко по-лека, но също тежка
мярка за неотклонение след „задържане под стража“ – „домашен арест“ може
да спомогне за постигане на целите, които мярката за неотклонение си
поставя, които законът поставя, а именно да не се укрие или извърши друго
престъпление. Мярката за неотклонение „домашен арест“ се контролира от
4
органите на МВР периодично, с чести и внезапни проверки за това дали
лицето се намира на адреса, на който се изпълнява тази мярка. При една
такава мярка, при едни такива проверки, няма как да се твърди, че Б.Н. би
вършила престъпления или пък конкретното това престъпление, за което се
твърди, че е единствен източник на доходи за подзащитната ми.
Мен ме смущава и друго нещо в краткото определение на
Пазарджишкия окръжен съд. Мерките за неотклонение в никакъв случай
нямат за цел лишаване от свобода, а там, в заключителната му част, преди
диспозитива, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че ако бъде оставена на
свобода, има реална опасност да извърши престъпление. Мярката за
неотклонение не е лишаване от свобода. Целите са изрично посочени. И
домашният арест би изиграл роля и би спомогнал да се постигнат тези цели.
Налични са данни и за това, че има две малолетни деца. Тези деца,
независимо че няма да останат без грижа, но наличието на майката при децата
и майчината грижа е съвсем по-различна от тази, която би осъществявала
бабата или някой друг от роднините. Не е осъждана до този момент. И в
заключение пак, взимайки повод от определението на Пазарджишкия
окръжен съд - не следва да се прави тежък извод за негативна
характеристика, само за това, защото се приема, че тя не осъществявала
активна трудова дейност и че мнението в кв. Изток – това е ромската махала в
гр. Пазарджик, било с негативни нагласи към нея. Това е характеристика,
написана от полицейски служител, за да обслужи ДП, както често се случва.
Моля да погледнете внимателно казуса и измените мярката за
неотклонение, т.е. отмените определението на Пазарджишкия окръжен съд,
като определите другата тежка мярка за неотклонение „домашен арест“. Това
е, което имам да кажа. Благодаря!
Обвиняемата Б.Н. (за лична защита): Съгласна съм с казаното от моя
адвокат. Искам да ме освободите. Госпожо, няма да се случи това нещо. Моля
ви се да ме пускате при децата! Няма да се повторят тези работи повече.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
5
ДАДЕ СЕ ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМАТА.
Обвиняемата Б.Н.: Моля ви се да ме пуснете при децата!
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните съдебния си акт.
Производството е по реда на чл. 64 ал.8 от НПК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално
легитимирана страна – упълномощен защитник на обвиняемата, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява процесуално ДОПУСТИМА, а
по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правилно е становището на първостепенният съд, че са налице всички,
предвидени в чл.63 от НК кумулативно изискуеми предпоставки за вземане
спрямо Н. на най – тежката мярка за неотклонение.
Спрямо нея е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода. Събрания в хода на разследването
доказателствен материал – протоколи за доброволно предаване, за оглед на
веществени доказателства, свидетелски показания и самопризнанието на Н. са
достатъчни да обосноват извод за съпричастност на лицето към
престъплението, в извършване на което е обвинена. Авторството на деянието,
правната му квалификация и съставомерността впрочем, не са и спорни
въпроси по делото.
Окръжният съд не е намерил доказателства, от които да се извлече
опасност от укриване, като мотивите в този аспект се споделят от настоящия
съдебен състав и е ненужно да се преповтарят. Споделя се и виждането на
първата инстанция, че реална е опасността от извършване на престъпление и
то от същият вид като това, за което по настоящето дело Н. е привлечена към
наказателна отговорност. Освен негативната характеристика, дадена на Н. от
6
членове на общността, в която тя живее постоянно и която е обвързана
именно с разпространяване на наркотични вещества, досегът на обвиняемата
с такива очевидно не е инцидентна, видно от приложеното по делото
постановление за възобновяване на наказателно производство №96/2021г. То
се води отново за притежание на наркотични вещества от Н. и то в
значителни количества. Поради казаното и независимо от чистото съдебно
минало, семейното положение и здравословните проблеми на обвиняемата, на
този етап от наказателното производство целите по чл.57 от НПК могат да се
постигнат само и единствено с прилагане на най – тежката мярка за
процесуална принуда.
Здравословният статус и конкретно предложената в съдебна зала от
защитата на подсъдимата диагноза епилепсия не намира опора в приложените
медицински документи. Независимо от това, данните, извлечени от
показанията на майката на Н. са тревожни и органите на досъдебното
производство следва да предприемат спешни мерки за установяване на
медицинският статус на обвиняемата с цел прилагане на адекватна терапия, а
при необходимост и за настаняването й в медицинско заведение. Към този
момент няма обективни медицински сведения, че здравето на Н. не позволява
престоя й в ареста, а инкриминираното поведение на обвиняемата, което се е
извършвало от нея именно в домашни условия / държане в дома й на
наркотични вещества с цел разпространение от този дом/ е пречка да й се
наложи мярка за неотклонение „Домашен арест“. Тя би изиграла роля Н. да
не се отклони от наказателното производство, но не й успешно да я възпре да
извърши идентично с настоящето престъпно деяние.
Поради всичко казано ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
намира, че обжалваното определение, като обосновано и законосъобразно
следва да бъде потвърдено, за което:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №50/18.02.2022г., постановено по
ЧНД№65/2022г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
7
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10:30 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8