№ 191
гр. Горна Оряховица, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Милена Ас. Карагьозова
при участието на секретаря Мария Ат. Първанова
като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно
наказателно дело № 20214120200395 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. Н. Б. атакува издадения електронен фиш
Серия К № 3679601 на ОД на МВР – Велико Търново. Излага подробни
доводи в жалбата за отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание не се явява, не се представлява. С писмено
становище се поддържа жалбата/л.59 и сл./.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново –
редовно призована страната, не изпраща процесуален представител и не заема
становище.
Районна прокуратура В.Търново– ТО Горна Оряховица – редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 25.05.2020 г. в 10:57 часа на територията на община Лясковец на път
I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със
1
стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0
лек автомобил „Тойота Ярис” с рег. № СВ ****ВМ, движещ се в посока към
град Варна със скорост 82 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Видно от справката за регистрацията и собствеността, приложена на
л.15, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението не е
дружеството „****“ ЕООД, представлявано от жалбоподателя М.Б., посочено
в електронния фиш.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение
против законния представител на „****“ ЕООД бил издаден електронен
фиш серия К № 3679601, в който било прието, че в момента на заснемането
автомобилът, който не е собственост на посоченото дружество, се е движел
със скорост 82 км/ч.
На 29.04.2021г. е депозирана жалба против фиша/л.4/, като в
съпроводителното писмо към преписката е посочено, че не е получаван
документ, удостоверяващ датата на връчване на ЕФ/л.2/. В този случай,
следва да се приеме в полза на жалбоподателя, че жалбата е процесуално
допустима.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от
лице, което има право да обжалва електронния фиш.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания
електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа
законоустановените реквизити.
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /София-
Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна” удовлетворява
изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото
2
съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне
на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на
скоростта и заснемане на нарушението.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и
регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената
скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният
знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е
движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия
автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на
изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за
изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на
нарушението.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.12 от
делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от
данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия
хартиен носител, се установява, че на 25.05.2020 г. в 10:57 часа при км
153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.
№ СВ **** ВМ се е движел със скорост 85 км/ч. с отчетен впоследствие
толеранс от -3км/ч./.
Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната
сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км
152+000 до км 155+00/л.57 и сл./, актуална към посочената във фиша дата на
нарушението, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в
посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26,
поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението
при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след
мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система
MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението
върху фотоснимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с
поставената върху нея табела с регистрационен номер. От друга страна, от
данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна
3
система MultaRadar SD 580 се установява, че дистанцията на измерване на
тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на
заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя
е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна
система, разположена при км 153+337.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на
нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган незаконосъобразно е приложил
нормата на чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът на
моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение.
След като е установено по безспорен начин, че въпросният автомобил, с
който е извършено нарушението, не е собственост на представляваното от
жалбоподателя дружество, то не е следвало да се ангажира неговата
отговорност. Жалб.М.Б. би имал възможност да депозира декларация,
съобразно чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лице, извършило
нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС
на лицето, което евентуално е управлявало превозното средство, с което е
извършено конкретното нарушение, ако би бил собственик на процесното
МПС. Видно и от справката, приложена на л.15 и от документа на л.52,
изходящ от въззиваемата страна, процесният автомобил „Тойота Ярис“ с рег.
№ СВ ****ВМ, считано от 17.05.2016г. е собственост на Н.Д.Т. и именно по
отношение на същия е следвало да се издаде ЕФ с възможността, предвидена
в ЗДвП, собственикът да декларира при нужда дали и на кого е предоставил
превозното средство за ползване.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед на това, че жалбоподателят е сторил разноски и не е станал
причина за това, следва да му се присъдят направените такива до размера на
предвидените за изготвяне на жалбата до съда съгласно чл.18 ал.1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения , вр.чл.7
ал.2- 50 лева, като се взе предвид размера на наложената санкция и факта, че
не е осъществявано процесуално представителство в производството пред
РС-Горна Оряховица/в тази насока Определение на Адм.съд-В.Търново от
08.07.21г. по частно КНАД 10153/21г./. Своевременно е заявено от другата
страна възражение относно размера на заплатеното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение.Оставя се по изложените съображения без
уважение претенцията за присъждане на разноски за разликата от 50лв. до
4
претендирания размер от 360лева/л.7 от делото/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 3679601, издаден от
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с който на М.Б. е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движение по
пътищата за нарушаване на разпоредбата на чл.21, ал.2, вр.ал.1 от същия
закон.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Велико Търново ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Б., с
ЕГН ********** , сумата от 50 лева/петдесет лева/, направени разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5