№ 451
гр. Габрово, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20244210101037 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Й., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 2, ет. 5, ап. 13 срещу „СТС
ПРИНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.
„Станционна" № 14, за защита от незаконно уволнение.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за
претендираните права и възражения:
А. От страна на ищцата:
Твърди, че по силата на трудов договор № 33 от 04.03.2020 г. до 23.04.2024 г.
заемала длъжността „технолог" при „СТС Принт" АД, като работила добросъвестно и
изпълнявала отговорно служебните си задължения. Брутното й трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец /м.март 2024 г./ било в размер на
1507,00 лв., от които след удръжки й привели по личната й банкова сметка 1225,80 лв.
От 06.07.2022 г. била избрана в ръководството на учредената при работодателя
Синдикална секция на КТ „Подкрепа" в дружеството и заемала изборната длъжност
„секретар" на синдикалната секция.
На 23.04.2024 г. ръководителят на СТС Принт АД й връчил Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 27/23.04.2024 г. с правно основание
чл.328, ал.1, т.3 от КТ, считано от 24.04.2024 г.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била
незаконосъобразна и неправилна по следните съображения:
При предприемане на уволнението работодателят бил длъжен да набави
предварителна информация за наличието на предпоставките за прилагане на
предварителната закрила срещу уволнение в хипотезите, регламентирани в чл.333 от
Кодекса на труда. Подобна информация не била изисквана за представяне от нея до и
1
към датата на връчване на заповедта за уволнение.
Не било спазено процедурното правило посочено в чл.333, ал.3 от Кодекса на
труда, съгласно което при уволнение на основание чл.328, ал.1, т.2, 3, 5, 11 и чл.330,
ал.2, т.6 от КТ работодателят можел да уволни работник или служител, който бил член
на синдикално ръководство в предприятието, през времето докато заема съответната
синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното
съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на
съответната синдикална организация. Легалното определение на понятието
"синдикално ръководство” било дадено в §1, т. 6 на Допълнителните разпоредби на
КТ, съгласно което "синдикално ръководство" били председателят и секретарят на
съответната синдикална организация. От учредяването на синдикалната секция през
2022 г. до момента била избрана и до момента заемала изборната длъжност „секретар"
и се ползвала с предварителна закрила по чл.333, ал.3 от КТ.
Независимо от горното, не била спазена и процедурата по чл.333, ал.4 от КТ.
Съгласно чл.9, ал. 2 от Колективен трудов договор, сключен между ръководството на
„СТС Принт" АД и ръководството на синдикалната секция на КТ „Подкрепа",
работодателят и синдикатите се договорили, че на основание чл.333, ал.4 от Кодекса
на труда трудовото правоотношение поради съкращаване в щата или намаляване обема
на работа с работник или служител, член на синдикална организация страна по този
договор, се прекратявало само с предварителното писмено съгласие на синдикалното
ръководство в дружеството.
При прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят не се
съобразил с разпоредбите на чл.333, ал.3 и ал.4 от КТ, което водело до незаконност на
уволнението с произтичащите от това законни последици.
Прекратяването на трудовия договор на основание намаляването обема на
работа включвало в себе си определен фактически състав. Преди всичко то трябвало да
бъде действително а не фиктивно, както и да има сравнително траен характер, който
да не е свързан с годишния цикъл на предприятието. Наличието на намаляване на
обема на работата трябвало да се преценява в сравнение с обема на работата от
предишен период. При намаляване на обема на работата работодателят имал право да
уволни работниците или служителите, които изпълняват тази работа, но не и други
работници или служители, обемът на работата на които не намалял. Броят на
работниците или служителите, които той можел да уволни на това основание, трябвало
да отговаря на размера на намалението на обема на работата.
Заповедта не била мотивирана, не били спазени условията на чл. 329, ал. 1 от
КТ, тъй като работодателят не изпълнил задължението си да извърши подбор.
Подборът представлявал "сравнение" между работниците и служителите изпълняващи
една и съща или сходна трудова дейност по законоустановените критерии
професионална квалификация и ниво на изпълнение на работата. Ако не извършел
това уволнението щяло да е незаконно само на това основание.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било посочено
основание чл. 328, an. 1, т. 3 КТ, което било „намаляване обема на работа", но това не
било мотивирано и обективирано наличието на намаляване обема на работа чрез
изрично посочени обстоятелства, нито в действителност било така от гледна точка на
задачите, които изпълнявала и продължавала да се изпълнява във фирмата -
работодател.
Оспорва наличието на намален обем на работа при ответното дружество.
2
Твърди, че длъжността „технолог" се заемала от повече от едно лице /общо 5
работника с тази длъжност/, което превръщало правото на подбор на работодателя по
чл. 329, aп. 1 в негово абсолютно задължение, а в заповедта не било изрично посочено
дали е извършен подбор и какъв е резултатът от него.
При липса на мотиви в заповедта и неизпълнение на задължението на
работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ, което изрично следвало да бъде посочено в
заповедта, последната се явявала незаконосъобразна.
Дължало й се обезщетение за 6 месечния периода през който останала без работа, а
именно от момента на уволнението й 23.04.2024 г. до 23.10.2024 г., което било в размер на
9042 лв. и се формирало на база полученото последно брутно трудово възнаграждение за
месеца преди уволнението. Размерът на брутното трудово възнаграждение съгласно
приложеното към делото Допълнително споразумение № 53/21.01.2014 г. към трудов
договор № 33/04.03.2014 г., било в размер на 1507 лв.
Искането на ищцата е:
1. Да бъде отменена издадената Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение №27/23.04.2024 г., с която било прекратено трудовото й
правоотношение, като незаконосъобразна.
2. Да бъде възстановена на предишната работа.
3. Да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение в размер на 9042 лева
за времето, през което останала без работа поради уволнението, считано от 23.04.2024
г. до 23.10.2024 г.
Обезщетението да бъде заплатено по банкова сметка, разкрита при банка "Алианц
Банк България" АД с IBAN: BG59BUIN95611000664930, с титуляр: Т. Т. Й.
Б. От страна на ответника:
Признава като основателни подадените искове да бъде признато за незаконно
уволнението на ищцата и да бъде възстановена на предишната й работа.
Искът да бъде осъден ответникът да заплати обезщетение на ищцата за
времето, през което е останала без работа се признава от ответника до размера от 7788
лв. за периода от 23.04.2024 г. до 26.09.2024 г. вкл.
Твърди, че на ищцата във връзка с оспорваната Заповед № 27/23.04.2024 г.
били заплатени следните обезщетения:
- обезщетение за неспазен срок на предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер
на 1529,39 лв. и
- обезщетение за оставане без работа на осн. чл. 222, ал. 1 КТ в размер на
1529,39 лв.
Общият размер на изплатените обезщетения по КТ бил 3058,78 лв.
С признаване на иска изплащането на обезщетенията били с отпаднало
основание. Прави възражение за прихващане на вземането на ищцата по чл. 225, ал. 1
КТ с изплатените обезщетения от ответника по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ, като
след прихващането съдът следвало да осъди ответно дружество на остатъчната сума от
4729,22 лв.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на страните, и
данните по делото, намира следното:
3
1. Правна квалификация на претендираните от страните права:
1.1 Пред съда са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация:
- чл. 344 ал. 1 т. 1 от Кодекса на труда КТ/ с искане да бъде отменена
издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата;
- чл. 344 ал. 1 т. 2 от Кодекса на труда КТ/ с искане да бъде възстановена
ищцата на предишната си работа;
- чл. 344 ал. 1 т. 3 от Кодекса на труда КТ/ с искане да бъде осъден
ответникът да заплати обезщетение на ищцата за времето, през което е останала без
работа.
1.2. Насрещното искане на ответника за прихващане е с правно основание чл.
103, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
2. От фактическа и правна страна:
2.1. Относно исковете по чл. 344 ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ:
Направеното признание от ответника на исковете по чл. 344 ал. 1, т. 1 и т. 2 от
КТ не противоречи на закона или на добрите нрави, признато е право, с което страната
може да се разпорежда. Поради това са налице условията предвидени в чл. 237, ал. 1
от ГПК за постановяване на решение съобразно признанието на исковете по чл. 344 ал.
1, т. 1 и т. 2 от КТ, като бъдат уважени двата иска.
2.2. Относно иска по чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ:
Същият е в зависимост от уважаване на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, като
от значение са и следните обстоятелства:
- че ищецът действително е останал след уволнението без работа за
претендирания период от време, като за иска е релевантен шестмесечния срок от
датата на уволнението;
- размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца;
- размерът на обезщетението за претендирания период /но за не повече от
шест месеца след уволнението/, изчислено въз основа на брутното му трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
Тъй като искът по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна е уважен, то са налице предпоставките за заплащане на
обезщетение на ищцата за времето през което е останала без работа, но за не повече от
6 месеца от датата на уволнението, ако през претендирания период ищцата е останала
без работа.
От отвеника се признава иска за заплащане на обезщетение за периода от
23.04.2024 г. /датата на уволнението на ищцата/ до 26.09.2024 г. за размера от 7788 лв.
4
Признава се от страните /и от ищцата и от ответника/, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е в размер на 1507
лева и изчислено въз основа на него за периода от 23 април до 26.09.2024 г. вкл.
дължимото обезщетение е 7788 лв. Това се установява и чрез извършване на
съответното изчисление, за което не са необходими специални знания.
Тъй като искът се признава за този размер и период от ответника и това
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, и е признато право, с което
страната може да се разпорежда, то не е необходимо доказване, че ищцата е останала
без работа за този период, а в тази част искът следа да се уважи въз основа на
принанието на ответника.
Относно разликата над признатата сума до претендирания размер от 9042
лева, явяваща се обезщетение за периода от 27.09.2024 г. до 23.10.2024 г., съдът намира
следното:
Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, но до приключване на съдебното дирене, тъй като те могат
да бъдат установени за този период. В конкретният случай съдебното дирене е
приключило на 12.09.2024 г. Тъй като от страна на ответника се признава иска за
присъждане на обезщетение за периода до 26.09.2024 г. вкл., то с оглед признанието на
ответника искат следва да бъде уважен за този период. За останалата част от периода
не могат да бъдат събрани доказателства относно осъществяване на фактическия
състав на иска, и по конкретно дали ищцата е останала без работа. Поради това искът
за присъждане на обезщетение за разликата над признатата сума 7788 лв. до
претендирания размер от 9042 лева, явяваща се обезщетение за периода от 27.09.2024
г. до 23.10.2024 г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Основателно е възражението за прихващане на ответника по следните
причини:
От страна на ищцата се признава, че е получила обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на 1529,39 лв. /с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ/ и за
оставане 1 месец без работа в размер на 1529,39 лв. /с правно основание чл. 222, ал. 1
от КТ/, или общо обезщетения във връзка с прекратяване на договора в размер на общо
3058,78 лв. Посоченото обстоятелство се подкрепя и от представения фиш за заплати
от април до юни 2024 г. на ищцата, в който са отразени и начислените обезщетения и
от представените платежни нареждания за заплащане на ищцата на сумата 2550,70
лева и 1225,80 лева. Дължимостта на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 222,
ал. 1 от КТ предполага наличие на законосъобразно прекратяване на трудовото
правоотношение, каквото в случая не е налице, поради което е отпаднало основанието
за тяхната дължимост от страна на ответника /в този смисъл Решение № 67 от
09.04.2014 г., ГД № 4085/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о./. От страна на ищцата се дължи
заплащане на тази сума на ответника, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и тя следва да
бъде прихваната от дължимото й се обезщетение и след извършеното прихващане
5
ответникът следва да заплати на ищцата разликата от 4729,22 лв.
3. Такси и разноски:
Страните не претендират разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по бюджетната сметка на РС-
Габрово държавни такси в общ размер на 411,52 лева, която сума включва по
държавни такси 50 лева по двата неоценяеми иска и държавна такса 311,52 лева върху
оценяемия такъв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА уволнението на Т. Т. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „*********" № 2, ет. 5, ап. 13 извършено със ЗАПОВЕД №
27/23.04.2024 г., издадена от Ръководителя на „СТС Принт" АД, ЕИК *********, за
НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
2. ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Т. Й., с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „технолог" в „СТС ПРИНТ" АД, ЕИК *********, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
След влизане на решението в сила на Т. Т. Й., с ЕГН ********** да се
изпрати съобщение за правата й по чл. 345 от КТ.
3. ОСЪЖДА „СТС ПРИНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Станционна" № 14 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т. Й., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 2, ет. 5, ап. 13 сумата 4729,22
лева, представляваща обезщетение в размер на 7788 лв. за периода от 23.04.2024 г.
/датата на уволнението/ до 26.09.2024 г. вкл. през който ищцата е останала без работа,
от която сума е прихваната сумата 3058,78 лв., представляваща сума от заплатени на
ищцата във връзка с уволнението обезщетения за неспазено предизвестие в размер на
1529,39 лв. /с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ/ и за оставане 1 месец без работа в
размер на 1529,39 лв. /с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ/, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 103, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Сумата да бъде заплатена по банкова сметка, разкрита при банка "Алианц Банк
България" АД, с IBAN: BG59BUIN95611000664930, с титуляр: Т. Т. Й.
Оставя без уважение предявения иск за присъждане на обезщетение за
разликата над сумата 7788 лв. до претендирания размер от 9042 лева, представляваща
обезщетение за периода от 27.09.2024 г. до 23.10.2024 г., като неоснователен и
недоказан.
4. ОСЪЖДА „СТС ПРИНТ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Станционна" № 14 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
6
на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС-Габрово сумата 411,52 лева
- държавни такси върху уважените искове, на основание чл. 71 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Габрово в
двуседмичен срок от 26.09.2024 г., за което на страните е съобщено в откритото
съдебно заседание по делото.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7