Решение по дело №1596/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1150
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 20 август 2020 г.)
Съдия: Георги Цвятков Митев
Дело: 20203110201596
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 април 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

            1150/3.8.2020г.                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Варна, Пети наказателен състав,

на девети юли, две хиляди и двадесета година,

в публично заседание в следния състав:         

председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 1596 по описа на съда за 2020 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушение и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на К.В.С. ЕГН ********** чрез пълномощника му адв.В.С. против  Електронен фиш серия К № 3312903/2019 г. на ОД на МВР Варна, с който му е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.

            В жалбата въззивникът твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, поради което моли съда да го отмени.

           В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, посочва, че в електронния фиш не е било отбелязано дали е отчетена възможната грешка при измерването на скоростта до 3 км при скорост до 100 км/час и затова е подал жалбата, ако е знаел е щял да плати глобата си при облекчените условия за заплащане на 70 % в 14-дневен срок.

Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Катя С. Л.-А., която по същество моли съда електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Първоначално е бил издаден електронен фиш серия К № 2920076/02.08.2019 г. за същото нарушение на собственика Ж.К.Н.-С.. От приложената справка за собственик на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В 6532 СА към 16.04.2020 г. е видно, че това действително е била Ж.К.Н.-С.. На 07.01.2020 г. Ж.К.Н.-С. в качеството на собственик на превозното средство е подала заявление УРИ: 819000-838 и декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, че на посочената дата в електронен фиш серия К № 2920076 автомобилът е бил управляван от сина ѝ К.В. С. и е приложила копие от неговото свидетелство за управление на МПС. Електронен фиш серия К № 2920076/02.08.2019 г. на ОД на МВР Варна бил анулиран.

Против въззивника К.В.С. бил издаден електронен фиш серия К № 3312903 на ОД на МВР Варна, за това, че на 29.07.2019 г. в 22:00 часа в гр.Варна, по бул.Княз Борис I в посока бул.Цар Освободител, след Двореца на културата и спорта до Rosslyn Dimyat Hotel Varna, е управлявал лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В 6532 СА, със скорост от 82 км/час при разрешена за този пътен участък скорост от 50 км/час. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с9.

На въззивника К.В.С. била наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.   

Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия от: Клип № 11743С9 от 29.07.2019 г. в 22:00:15 часа; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 за преносима система за контрол  на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г. с приложения; Становище относно анулиране на електронен фиш серия К № 2920076/02.08.2019 г.; Справка от информационната система на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за собственост на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В 6532 СА; Справка от информационната система на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за издаден фиш серия К № 3312903 г.; Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/29.10.2018 г. от последваща проверка на преносима система за контрол  на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер  11743С9; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или система рег.№ 819р-17070 от 05.08.2019 г. за ARН САM S1 с идент.№ 11743С9 за дата на използване 29.07.2019 г. на път от общинската пътна мрежа в гр.Варна бул.Княз Борис I – спирка ДКС с общо ограничение на скоростта 50 км/ч, с изготвена дигитална снимка, със стационарен режим на измерване, с посока на задействане приближаващ, начало на работа 20:00 часа, край на работа 24:00 часа клипове номера от 102444 до 102589.

От съда бяха изискани и представени от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна следните писмени доказателствени средства: заверено копие от електронен фиш серия К № 2920076/02.08.2019 г.; заявление УРИ: 819000-838 и декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП; справка за наложените наказания на К. В.С. по ЗДвП като водач на моторно превозни средства.

От събраните доказателства е видно, че лек автомобил лек автомобил Фолксваген Голф с рег.№ В 6532 СА към 22:00 часа на 29.07.2019 г. е управляван от лицето К. В.С..

Съдът кредитира посочените писмени доказателствени средства, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

Електронният фиш е връчен на ответника на 02.04.2020 г. Жалбата срещу него е заведена в ОД на МВР Варна на 09.04.2020 г. Спазен е срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП. Жалбата е своевременна, подадена от процесуално легитимно лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Законодателната уредба, касаеща издаването на електронния фиш - чл.186 ал.4 и ал.5, чл.189 ал.4-8 от ЗДвП, регламентира издаването му против собственика на автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. С подаването на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, включително и свидетелството му за управление, в който случай издаденият електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач.  В този случай, след като е посочен надлежен водач, против който да бъде издаден нов електронен фиш, то с основание наказващият орган е анулирал първоначално издаденият и е издал нов – против въззивника. При тази законодателна уредба не може да се възлага на наказващия орган да прави разследване кой именно е бил водача на автомобила, което между впрочем е и вероятно практически невъзможно, като се има предвид механизма на регистриране на нарушението. Поради този механизъм в този случай е установена законовата презумпция за водач, която е оборима, но задължението за оборването ѝ е в тежест на лицето, посочено като водач от собственика, без в някоя от посочените по-горе правни норми законът да е възложил задължения на наказващия орган той да се увери, че соченото за водач лице реално е управлявало автомобила.

            В хода на съдебното производство бяха събрани всички възможни доказателства касаещи допуснатото от въззивника нарушение. Безспорно се потвърди твърдението му, че не е собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, но той е управлявал автомобила, с който е извършено нарушението на посочената дата и на посоченото място. Жалбоподателят не  направи възражения по служебно събраните доказателства от съда. С оглед на това и след като водачът не е оборил законовата презумпция чрез средствата, дадени му от закона, то настоящият съдебен състав счита, че процесният електронен фиш е законосъобразно издаден, като авторството на нарушението е безспорно доказано.

            Съдът не приема направеното възражение с въззивната жалба, че не е указано в електронния фиш дали допустимото отклонение от 3 км/час при измерване на скорост на движение до 100 км/час е взето предвид. Съгласно утвърдените технически и метрологични характеристики на средствата за измерване на скоростта на МПС е заложена максимално допустима грешка до 3 км/час при скорост до 100 км/час, тази възможна грешка винаги се изчислява в полза на нарушителя и се с нея се намалява реално измерената скорост. Така е процедирано и в този случай. Измерена е скорост на движение на лекия автомобил от 85 км/час, тази скорост е намалена с 3 км/час и на въззивника е повдигнато коректно обвинение за движение с 82 км/час. При желание от страна на въззивника той е имал възможност да се запознае с клипа от заснемане на нарушението и да установи тези обстоятелства. Приета е по-благоприятната за нарушителя скорост, така че няма извършено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване на правото му на защита.

Съдът не приема направеното възражение с въззивната жалба, че не е указано в електронния фиш какво е било разстоянието между автомобила и поставеното автоматично техническо средство към момента на установяване на нарушението. Следвайки изложените обстоятелства в горния абзац при евентуално запознаване с клипа от заснемане на нарушението въззивникът щеше да установи, че там е посочено разстоянието, а именно 124 метра, което е в обхвата на дистанцията за измерване на средството за измерване, който е от 25 до 600 метра, така че няма извършено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до нарушаване на правото му на защита.

Съдът не приема направеното възражение с въззивната жалба, че жалбоподателят не се явява собственик на автомобила, с който е извършена нарушението, както е посочено в електронния фиш. В електронния фиш името на жалбоподателя фигурира срещу графа „Собственик, на когото е регистрирано МПС, ползвател:“, като действително не е уточнено в качеството му на собственик или на ползвател му е наложено административното наказание, но в хода на производството безспорно са установени тези обстоятелства и те също не са довели до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице. Обстоятелството, че в бланката, връчена на жалбоподателя, не е отбелязано в какво конкретно качество е ангажирана административно-наказателната му отговорност – собственик или ползвател и по този начин се нарушавало правото му на защита, което било съществено процесуално нарушение, не се споделя от настоящия състав. В хода на развилото се въззивно производство, както вече беше посочено по-горе, въззивникът е имал неограничена и законово гарантирана възможност да се запознае с цялата административно-наказателна преписка, включително да се запознае с  приложените от административно-наказателния орган доказателства за годност на техническото средство и записите от системата за контрол, съответно да депозира конкретни допълнителни искания или  възражения. Обстоятелството, че същият не се е възползвал от нея не може да обуслови извод за ограничаване правото на защита до степен невъзможност за организиране на такава в пълен обем.

Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано, съответно посоченото от собственика лице като ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините на доброволното ѝ заплащане. В чл.182 от ЗДвП са посочени какви реквизити трябва да съдържа електронния фиш, в случая са спазени тези изисквания и електронният фиш е законосъобразен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, авторството е доказано.

Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 32 км/час законодателят в разпоредбата на ал.1 т.4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева. Санкцията е във фиксиран размер, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.

Не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост с 32 км/час в населено място, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, което не дава основание на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

Воден от гореизложеното и на осн. чл.63 от ЗАНН, съдът

                                   

Р Е Ш И:

 

Потвърждава Електронен фиш серия К № 3312903, издаден от  ОД на МВР Варна, с който на К.В.С. ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата.

Да се изпратят съобщения до К.В.С. ЕГН ********** ***.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че решението е изготвено.                                       

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :