МОТИВИ:
НОХД №95 /2016 НА
РС-ТЕТЕВЕН
Срещу подсъдимия М.С.И. , ЕГН: **********
***, който е с постоянен адрес *** e повдигнато
обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по чл. 129, ал.1
от НК. Пострадалата от деянието К.С.И. *** явява лично и със
своя адвокат-повереник адв. С С от ЛАК и е
конституирана като частен обвинител и
граждански ищец по делото, като предевеният от нея граждански иск е в размер както следва :
за имуществени вреди се претендират
1989. 40 лв, а за неимуществени вреди се претендират
10 000лв. Делото се гледа по реда на чл.371 т.2 от НПК и представителят на
прокуратурата зам. районен прокурор Н П
подържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт, и пледира за
наказание три години лишаване от свобода
при условията на чл. 58а ,
тоест 2г , както и да се приложи и чл.66 от НК , като наказанието се отложи с
4г изпитателен срок, счита ,че така предявеният граждански иска за имуществени
вреди в резултат на престъплението размер на 1989, 40 лв
следва да се уважи , но предевянеият иск за
неимуществени вреди да се определи по
справедливост , защото размерът от 10 000лв е завишен.Частният обвинител и граждански ищец чрез своя адвокат-повереник се солидаризира
със становището на прокуратурата, че деянието не представлява особено тежък
случай и моли подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено
справедливо наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено при условията
на чл. 66, ал.1
от НК за изпитателен срок от 4г.
Подсъдимият М.С. И. се явява в съдебно заседание лично и с
служебен защитник адвокат С.В. от
ЛАК.Процесуалният представител на страните е направил искане по реда на чл.370
от НПК и следващите делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие.Подсъдимият се признава за виновен и признава фактите и
обстоятелствата , които са изложени в обвинителният акт.Прокурорът по делото
изявява съгласие делото да се гледа по този ред , както и частния обвинител и
граждански ищец.На подсъдимият са разяснени правата му по чл.371 ал.2 от НПК ,
както и че направените от него самопризнания могат да бъдат използвани при
постановяване на присъдата.Подсъдимият И. дава кратки обяснения по повдигнатото
му обвинение, в които прави пълни самопризнания относно извършеното и заявява,
че не оспорва изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт, признава се
за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и желае
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал.4
във връзка с чл.371 т.2 от НПК. Заявява ,че не желае да се изслушват свидетелите и вещото лице.
От самопризнания на подсъдимия И. . по повдигнатото му обвинение и
огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебно
производство №265 /2015г на РУП-Т,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка: На 14.07.2015 г., около 18 ч., св. К.С.И. – пострадала от престъплението, била заедно със
свидетелите Ф.Щ. и С.М., нейни познати, в случая и клиенти, на маса, пред магазин, намиращ се в двора на училището в с. Г, в
който обект тя осъществявала търговска дейност, като едноличен търговец.
Тримата разговаряли и видели преминаването на автомобил, управляван от
свидетелят А.М. ***, в който пътувал подсъдимият . Автомобилът спрял на
известно разстояние пред друг магазин, като при обратния си път, спрял и пред
магазина на пострадалата-частен обвинител и граждански ищец по делото , като от
колата слязъл само подсъдимият И.. Той преминал покрай масата и влязъл в
магазина. Заявил, че иска да разговаря с пострадалата, която също го последвала
в салона на магазина. От доказателствата
по досъдебното производство е видно, че подсъдимият И.
търсил сметка на И. защо е посочен като свидетел по дело за закрила от домашно
насилие, заведено от И. срещу трето лице. Тя отричала да е причина за
призоваването му. Излизайки навън и отивайки към автомобила, обвиняемият
употребил репликата: „Чао, курво”, а И., която също
се върнала на масата при познатите си, също отговорила: „Чао”.
Тогава и без видима причина, обвиняемият се върнал обратно, взел от масата
мобилния телефон на И. и го хвърлил срещу нея, като й нанесъл силен удар в
областта на главата. Телефонът се счупил, а от главата на пострадалата потекла
кръв.
От показанията в досъдебното
производство на свидетелката С.М. отвела зад заведението двегодишното дете на
пострадалата, което се разплакало, за да не гледа случващото се и да го успокои
и не възприела останалата част от събитията. И. взела от дамския си несесер
ножица и тръгнала срещу обвиняемия, викайки му:”Ела, бе, ела”, но той се
отдръпнал от нея, като започнали да обикалят около спрения автомобил. Въпреки,
че отстъпвал, за да не допуска близо до себе си пострадалата, обвиняемият
отправил множество закани, че ще я прибие, че тя „…ще
си глътне езика…”, ще я „очисти”, взел в ръце пластмасов кош и с него държал на
разстояние от себе си И.. След което казал на свидетеля М., който бил в
автомобила, да отвори багажника и от под постелката на пода на багажника взел
дървен предмет с формата на палка. М. излязъл от колата и се опитал да си вземе
палката, но подсъдимият И. не я дал. М.
се ядосал и казал, че си тръгва, потегляйки с автомобила с бавна скорост,
отдалечавайки се от местото. Поради тази причина свидетелят М. също не е
възприел цялото събитие, а само първия удар по тялото на пострадалата, който
нанесъл обвиняемия с дървения предмет. Този удар бил в областта на седалището
на пострадалата. Последвала нова размяна на реплики, при което очевидно и
пострадалата не отстъпила, а продължавала да заплашва И. с ножицата.
Подсъдимият нанесъл втори удар, този път в кръста на И.,
след което нанесъл поредица от удари с по- тънкия край на дървения предмет в
корема й, както и един удар в областта на лявата й китка. Според самата
пострадала, при този удар тя се запазила с ръка, за да не попадне в тялото й.
Последният удар с палката - според пострадалата, тя вдигнала ръка, за да се
предпази от удар, насочен към главата й ударът попаднал в лявата й ръка, в
областта на предмишницата. И. изпитала силна и остра
болка и извикала. Лявата й ръка, както описва и свидетелят Щ. , увиснала- от
разпита в досъдебното производство .Подсъдимият ,
виждайки какво е направил напуснал местото.
Свителят Щ.,
е разпитан пред съдия и е дал показания в смисъла на описаната обстановка. От съдебно-медицинската експертиза е видно, че в резултат на
последният удар с дървения предмет на И. е причинено травматично счупване на
двете кости на лявата предмишница, което е наложило
последващо оперативно лечение и свързване на костите посредством метал-плаки. Телесното увреждане е довело до затрудняване на
движенията на лявата ръка за период от 5-6 месеца. За лечението И. е
разходвала, за което е представила документи находящи се по досъдебното
производство , 1989. 40 лв., което представлява имуществена вреда в резултат на
престъплението.Събраният доказателствен материал е
достатъчен, за да се направят крайните изводи за авторството на престъплението,
изпълнителното деяние, субективната съставомерност и
подбудите за осъществяването му.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Подсъдимият М.И. е наказателноотговорен, тъй като към момента на извършване на
престъплението е бил пълнолетен и вменяем, разбирал е
свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките
си.. Той е бил в състояние правилно да възприема фактите от значение за делото,
тоест отговаря на изискванията на чл. 31 от НК
за наказателноотговорно лице.
Подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 129, ал. 1 от НК, за това, че на 14.07.2015 г., около
18 ч., в с. Г, Лов. обл., умишлено е причинил на К.С.И.
от с. Г и се по досъдебното производство на
ният акт ото се давали пари.в.ебен адрес гр. , средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на двете кости на
лявата предмишница, причинило затрудняване на
движенията на горен ляв крайник за траен период от време,Престъплението е осъществено
от субективна страна при форма на вината
- пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като подсъдимия
М.С.И. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал
е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното
настъпване. От субективна
страна той е имал представи
за обстоятелствата, визирани
от обективните признаци на състава на престъплението. Извършителят имал представа, че удря пострадалата И. нанесъл втори удар, този път в кръста
на И., след което нанесъл поредица от удари с по- тънкия край на дървения предмет в корема й, както и един удар в областта на лявата й китка ,и че
деянието му е от естество
да увреди здравето на последната и по - конкретно да причини в травматично счупване на двете кости на
лявата предмишница, причинило затрудняване на
движенията на горен ляв крайник за траен период от време,- т.е. интелектуалният елемент на умисъла е налице. Едновременно с това e искал, пряко се стремял към настъпването на причиненото увреждане - т.е. реализиран е и волевият момент на
умишлената вина. Изводът за
волевия елемент на вината, се извежда от механизма
на извършване на деянието и
пряката му насоченост към лицето, което неизбежно води до причиняване на реализирания
вредоносен резултат, а оттук
сочи на желание у обвиняемия за причиняването
му.Причини
за извършване на престъпното
деяние са незачитане на законодателството и ниски волеви задръжки,.
Предвид разглеждането на делото по реда на глава ХХVІІ
от НПК и императивната разпоредба на чл. 373, ал.
2 от НПК за извършените от подсъдимия М.с.И. престъпление, съдът му
наложи наказание при условията на чл. 58а от НК,
като се съобрази с принципите за неговата законоустановеност
и индивидуализация.При индивидуализацията
на наказанието на подсъдимия И. , съдът прие като отегчаващо обстоятелство
факта, че при извършване на деянието е проявил упоритост, като видно от съдебно-медицинската
експертиза, че в резултат на последният удар с дървения предмет на И. е
причинено травматично счупване на двете кости на лявата предмишница,
което е наложило последващо оперативно лечение и свързване на костите
посредством метал-плаки. Телесното увреждане е довело
до затрудняване на движенията на лявата ръка за период от 5-6 месеца.Смекчаващи
отговорността обстоятелства са , направените признания, факта, че не е осъждан
и обстоятелството, В конкретния случай,
съобразно с чл. 54 от НК,
при съвкупната преценка на обстоятелствата относно степента на обществена
опасност на деянието и дееца, както и релевантните за определяне на
отговорността обстоятелства, съдът следва да наложи на подсъдимия наказание
лишаване от свобода за срок три години съобразно пределите, предвидени за престъплението в
Особената част на Наказателния
кодекс. Това наказание според разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК, съдът намали с една трета и наложи с присъдата си на
подсъдимия М.С.И. наказание лишаване от
свобода за срок от 2/ две години/ .Налице
са и предпоставките на чл. 66 от НК
- наложеното наказание по вид и размер съответства на изискванията на
цитираната разпоредба, деецът не е осъждан, а посочените по - горе смекчаващи
отговорността обстоятелства убеждават, че той не е личност с висока степен на
обществена опасност и за постигане на целите по чл. 36 от НК
и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на дееца не е необходимо
наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Ето защо съдът отлага изтърпяването му
за срок от 4/четири / години от влизане на присъдата в сила.
По отношение на приетия за съвместно
разглеждане граждански иск в наказателния процес: Предявен е от граждански ищец К.С.И. граждански
иск против подсъдимия М.С.И. за сумата в
размер 1989. 40 лв., което представлява имуществена вреда в резултат на
престъплението в едно със законната лихва от датата на престъплението
14.07.2015 г.до окончателното изплащане на сумата , съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД,
съдът приема, че подсъдимият И. е длъжен да обезщети вредите, които е причинил
на пострадалото лице за имуществени вреди , тъй като същите са доказани
безспорно с документи по делото. По отношение на предевеният
на основание чл.45 ЗЗД граждански иска за сумата от 10 000лв , съдът счита
,че същият е прекомерен и следва да бъде намален на половина , като осъди
подсъдимия да заплати сумата от 5000лв неимуществени вреди , а за останалата
сума от още 5000лв искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан
Подсъдимият М.С.И. в резултат на своето виновно и противоправно престъпно поведение, свързано с извършено на
14.07.2015 г. деяние по чл. 129, ал.1
от НК. В настоящият случай от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че в резултат на извършеното от подсъдимия
деяние гражданския ищец и частен обвинител И. е претърпял физическо страдание,
вследствие на нанесени и удари от
подсъдимия удари, като и е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на двете кости на лявата предмишница,
причинило затрудняване на движенията на горен ляв
крайник
.
Ето защо съдът, счита, че подсъдимия И. следва да понесе и своята гражданска
отговорност за обезщетяване на претърпените от пострадалата К. И. неимуществени вреди, които по
справедливост оценя на сумата в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането 14.07.2015 г до окончателното
й изплащане.
При този изход на делото, следва да бъде
осъден подсъдимия И. да заплати на
основание чл. 189 ал.3 от НПК държавна такса съобразно уважения размер на
гражданския иск за имуществени и неимуществени вреди в размер на 279,58 лв /двеста и седемдесет и девет лева и петдесет и осем
стотинки /по сметка на районен съд Тетевен , както и 5 лв
/пет лева /за служебно издаване на изпълнителен лист .
На основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия да заплати направените деловодни
разноски в размер на 50 лв /петдесет лева / за
явяването на вещото лице в съдебно заседание по сметка на РС-Тетевен , както и
5 лв /пет лева /за служебно издаване на изпълнителен
лист .На основание чл. 189 ал.3 от НПК подсъдимия да заплати направените
разноски в размер на 60,90 лв /шейсет лева и
деветдесет стотинки за изготвената в досъдебно
производство №265 /2015г на РУП-Тетевен за съдебно медицинска експертиза по
сметката на на ОД на МВР-Ловеч , както и 5 лв /пет лева /за служебно издаване на изпълнителен лист .
Съдът, счита, че така наложеното наказание по вид и размер напълно
отговаря на извършеното от подсъдимия И. и така ще се осъществят целите на
личната и генералната превенция .
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си .
Председател: