Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.05.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV А въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и осемнадесети
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Светлана
Влахова, като разгледа докладваното от мл.съдия Атанасова в.гр. дело
№ 2973 по
описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
286474/06.12.2017г., постановено по гр.д. № 57095/2017г. по описа на Софийски
районен съд, 76ти състав, са отхвърлени предявените от Г.М.Ч. срещу „Ю.с.ц.“
ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр.
с чл. 225 от КТ: да се отмени заповед № 73/03.08.2017г. на представляващ
ответника, с която трудовото му правоотношение е прекратено; да се възстанови
работникът на заемната до уволнението длъжност – „старши бизнес анализатор“, и
да се осъди работодателят да му заплати сумата от 19 608 лева –
обезщетение за оставане без работа за периода от 04.08.2017г. до 04.02.2018г.,
като неоснователни. Първоинстанционният
съд се е произнесъл и по искането на ответника за присъждане на разноски, като
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК е осъдил ищеца да заплати на „Ю.с.ц.“ ЕООД сума в размер на 1640 лева.
В срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от ищеца Г.М.Ч. е подадена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което са
отхвърлени предявените от него искове, като се излагат доводи за неговата
неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон. Жалбоподателят счита, че работодателят е следвало при
условие на пълно и главно доказване да установи всички елементи от фактическия
състав на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. В жалбата се твърди, че районният съд е
кредитирал единствено представените от ответното дружество доказателства, като
е игнорирал представените от ищеца. Посочва се, че някои от доказателствата,
представени от ответната страна, са съставени след оспорването на законността
на уволнението. Въззивникът застъпва становището, че
свидетелските показания, дадени от свидетелите С.и Д., не е следвало да бъдат ценени
от съда, тъй като същите са служители в ответното дружество, а казаното от тях
съдържа главно общи оценки и процентни стойности. Излага доводи, че следвало да
бъдат кредитирани дадените от свидетеля Ш.показания, с които се опровергавало
твърдението на работодателя, че ищецът не бил комуникативен. Оспорва приетото
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. Предвид изложеното се
моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо това бъде постановено
друго, с което предявените от него искове да бъдат уважени. Претендира
присъждането на сторените пред двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника „Ю.с.ц.“
ЕООД, в който се поддържа, че постановеното решение е правилно и се моли същото
да бъде потвърдено, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените
разноски. Направен е подробен анализ на възраженията на ищеца, обективирани във въззивната жалба,
като се застъпва становището, че първоинстанционният съд не е допуснал
съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото. Посочва се, че
работодателят е установил с представените по делото доказателства наличието на
трите основни елемента от фактическия състав на основанието, на което трудовото
правоотношение между страните било прекратено, а именно – липса на качества на
служителя, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях.
Изложени са подробни съображения във връзка с неоснователността на предявените
искова, като е направен и цялостен анализ на събраните в рамките на първоинстанционното производство доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
За да отхвърли
предявените от Г.Ч. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т.2 от КТ,
първоинстанционният съд е приел, че от представените доказателства е
установено, че ищецът не притежава посочените от работодателя качества, а
именно концентрираност, отговорност, отдаденост на работата и комуникативност
в достатъчна степен. Счел е, че за дълъг период по отношение на всяко едно от
тези качества е обръщано внимание на Г.Ч., но той не е възприел сериозно.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта и по наличието на противоречие с
императивните правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата
състав намира постановеното от СРС, 76ти състав, решение за валидно, допустимо
и правилно. Предвид доводите във въззивната жалба
съдът намира следното:
Страните в
настоящото производство не спорят, че между ищеца и ответника е съществувало
валидно трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „старши бизнес
анализатор”. Същото се установява и от представения безсрочен трудов договор № 750/07.06.2016г.,
подписан от Г.М.Ч. и „Ю.с.ц.” ЕООД. В чл. 4 от него е уговорено, че месечното
трудово възнаграждение на служителя е в размерна 3100 лева, като работодателят
се е съгласил да му заплаща допълнително трудово възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.06 на сто за всяка година.
Съгласно
приложената към исковата молба длъжностна характеристика целта на длъжността на
ищеца е да гарантира, че всички поръчки са получени, обработени и попълнени
правилно и навреме чрез сътрудничество с доставчици, клиенти и вътрешни
ресурси. Основните отговорности на
длъжността са свързани с ежедневно извършване на дейности, свързани с поръчки
за продажба и поръчки за покупки, в това число и правилното изпълнение на
поръчките чрез регистриране, издаване и проследяване на поръчките за продажба и
поръчките за обслужване, като работи едновременно с вътрешни колеги и външни
заинтересовани лица. В задълженията на ищеца е включено и предоставянето на
препоръки за подобряване, базирани на разширен анализ на първопричината, както
и обработване на стандартни SAP трансакции като
например записи на поръчките, закриване, таксуване, правилно разпределение на
разходите, валидиране на пакети за поръчки и
потвърждения. От него се изисква да разполага с познания по workflow и свързани системи и инструменти, както
и умения за изграждане на контакти и комуникация с колегите и ръководството.
За първата
половина на 2017г. от прекия ръководител на ищеца е изготвен преглед на диалога
за личностно развитие за периода от 01.01.2017г. до 30.06.2017г., в който е
посочено, че Г.Ч. не отговаря на очакванията на дружеството-работодател, тъй
като седмичните проценти на грешки му за последните два месеца не отговаряли на
стандартите и надвишавали ежемесечно с между 30 и 50 % целта от 5%. Посочено е,
че служителят няма идеи за подобряване на процесите като и че няма подготвена
инициатива. В графата коментари по секции е отбелязано от ръководителя на ищеца
– П.С., че Г.Ч. се е съгласил за участие в едномесечен план за подобряване на представянето
през юли 2017г. с оглед ниските резултати. Във връзка с направените констатации
от управителите на дружеството-работодател е издадена заповед от 01.06.2017г.,
с която на П.С.и на Д.М.е възложено да извършат атестиране на Г.Ч., като при
необходимост да изготвят и изпълнят план за подобрение на представянето (ППП)
на служителя със срок за извършване на възложеното до 01.08.2017г.
Във връзка с
възложеното, видно от представените доказателства, е изготвен план за
подобряване на представянето, подписан на 29.06.2017г. от Г.Ч., в който е
посочено, че сферите, будещи притеснения по отношение на ищеца са големия процент
грешки, което е довело и до получаване на отрицателни отзиви от колегите в
екипа му, както и от други отдели и екипа в Италия. Като проблеми са упоменати
- липсата на подкрепа за младшите членове, непоемането на отговорност за
грешките му, не проследяване на ангажиментите му, липса на нагласа за решаване
на проблемите и на ръководно отношение в работата и поведението му. Предвидени
са и различни начина за подобряване на работата, както и график на контрола на
напредъка при изпълнение на дейността му, като са посочени точните дати на
срещите и очакваните резултати. Към ППП е приложен преглед на комисия по
качеството за Г.Ч. за месеците април, май и юни 2017г., от който е видно как
варират допусканите от ищеца грешки и дали грешката е била критична или не.
По делото са
представени и протоколи от срещите, проведени във връзка с плана за подобрение
на представянето. От контролен преглед на напредъка по плана за подобрение на
представянето на Г. Ч.с дата 10.07.2017г., носещ неговия подпис, се установява,
че за периода от 30.06.2017г. до 7.07.2017г. процентът на грешките на служителя
е 25 %, като изрично е посочено, че целта за качество от 15 % във връзка с
контрола на напредъка не е постигнат и е упоменато, че до следващия контролен
преглед по ППП, планирана за 17.07.2017г. се очаква значително подобрение на
качеството на работа – целеви процент на грешките под 10 %. На следващата среща
от 17.07.2017г., видно от приложения протокол с подпис на ищеца, за периода от
07.07.2017г. до 14.07.2017г. допуснатите от служителя Г.Ч. грешки са 15 %, като
целта не е постигната, а за следващата среща се очаква постижение на грешки под
5 %. Представен е протокол от среща от 25.07.2017г. във връзка с изпълнението на ППП, в който е
отбелязано, че допуснатите грешки за периода от 17.07.2017г. до 21.07.2017г. са
35 %. Във всеки от изброените протоколи е направено обобщение, че като цяло се
забелязва лек напредък, висока мотивираност и заинтересованост, като е
договорена сфера за подобрение – независимост и поемане на отговорност и
отчетност. В последния протокол от проведена на 02.08.2017г. среща във връзка с
изпълнение на ППП е установено, че за периода от 24.07.2017г. до 28.07.2017г.
допуснатите от ищеца грешки са били 26 %, като целта от 5% за контролния преглед
не е изпълнена. В графата старша позиция/екипен дух е посочено, че като цяло
няма значително подобрение на представянето от гледна точка на старша позиция и
че липсват основни познания за оборудване и фактуриране, изготвяне на кредитни
известия, работа с платформи за фактуриране и доказателства за доставка.
От ответника е
приложена към отговора на исковата молба и докладна записка с вх.№
19/02.08.2017г. от П.С., която в качеството си на тийм
лидер на екип на ищеца заявява, че Г.Ч. не притежава качества за ефективно
изпълнение на възложената му работа и въпреки че работел в дружеството от
повече от година не познавал основни процеси на работата – не успявал
своевременно и точно да обработва транзакции и записи на поръчки, както и
тяхната промяна, закриване и таксуване. Посочва, че не бил добре организиран и
самостоятелен, допускал грешки в значителна степен и не бил в състояние да
довежда до край поетите от него задачи, като нямал нормална комуникация с
колегите си. Отрицателни отзиви били получени и от партньорите от Италия.
По делото е представена
заповед № 73/03.08.2017г., издадена от двамата управители на ответното
дружество, с която на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца,
считано от 04.07.2016г., поради липса на качества на служителя за ефективно
изпълнение на работата. Изложени са подробни мотиви във връзка с липсващите на Г.Ч.
качества, като е посочено, че същият не познава основни процеси на работата, в
това число не показвал знания относно оборудването, процесите на фактуриране и
издаване на кредитни известия, както и относно работата с платформите за
фактуриране. Работодателят е мотивира решението си и с невъзможността на
служителя да организира добре работата си и това, че същият не съумявал да
изпълнява ефективно възложените му задачи, тъй като не успявал своевременно и
точно да обработва транзакции, записи на поръчки, промяна на поръчки,
закриването и таксуването им, както и точно да валидира
пакети за поръчки и потвържденията им, да следи натрупаните и подлежащи на
таксуване поръчки за продажба. Твърди се, че допусканите грешки от служителя
при поставена от работодателя цел от максимум 4% за допустимост на грешките в
работата за периода от 30.06.2017г. до 07.07.2017г. били в 25 % от случаите, в
периода от 07.07.2017г. до 14.07.2017г. в 15 % от случаите, а в периода от
17.07.2017г. до 21.07.2017г. в 35 % от случаите. Посочено е, че ищецът не
притежава аналитични умения за грешките си и не можел да поема отговорност за
тях. Били налице и отрицателни отзиви за работата му от колегите от екипа му,
включително от други отдели и от партньорския екип в Италия, като не съумявал
да оказва подкрепа и да работи съвместно с младшите членове на екипа, като не
успявал да ги подкрепя в работата им като старши служител. Същевременно ищецът
не можел да работи достатъчно самостоятелно при изпълнение на поставените
задачи, тъй като бил силно зависим в работата си от партньорите в Италия,
въпреки че била изминала почти година от постъпването му на работа в
дружеството.
В заповедта е
посочено, че на основание чл. 220, ал. 1 от КТ на служителя следвало да се
изплати обезщетение в размер на 3211.60 лева, а на основание чл. 224, ал. 1 от КТ – 1223.47 лева обезщетение за неизползван платен отпуск за 8 дни. Заповедта
е била връчена на ищеца срещу подпис на 03.08.2017г.
Не се спори, че
до ищеца е изпратено и предизвестие № 88/03.08.2017г., в което е посочено, че
дружеството прекратява правоотношението си с него, поради липса на качества,
като срокът на предизвестието няма да бъде спазен.
Ищецът е
представил и документи от бюрото по труда, от които се установява, че същият е регистриран там, съгласно
регистрационна карта № 20011120/08.08.2017г. и отпусната обезщетение за
безработица, видно от разпореждане № 122-00-1297-1 от 21.08.2017г.
Пред
първоинстанционния съд са разпитани и трима свидетели - И.Ш., П.С.и Д.Д..
Свидетелката С.заявява,
че е била пряк ръководител на ищеца, като разяснява, че работата им се изразява
в обработка на данни в система, като основната цел бела тези данни да бъдат правилно въведени в системата.
Твърди, че ищецът за дълъг период от време е показал неразбиране на процесите и
е допускал системни грешки в основната дейност - въвеждане на поръчка с цена,
количество и адрес за доставка. Заявява, че е имало случаи в които екипът
регистрира грешка в адреса, направена от него, като той не я поправял и въпреки
че му било обръщано внимание е нямало последващи
действия от негова страна. Посочва, че това била дейност, с която дори и
младшите експерти се справят, а той бил старши експерт. Свидетелства, че Г.Ч. е
отказвал да изготвя кредитни известия, което е довело до необходимостта тази
дейност да се изпълнява от младши експерт или от човек от другите екипи.
Свидетелката твърди, че ищецът не е работил самостоятелно, като колега от
Италия се е налагало да му диктува стъпка по стъпка какво да направи, а на
въпроси на младши експерти не е можел да отговори, което ги е демотивирало.
Посочва, че той не се включвал в оперативната работа, въпреки че това било част
от длъжностната му характеристика. Твърди, че е получавала множество писмени и
устни сигнали от колеги, че Г.Ч. има проблем с качеството на работата.
Свидетелката Д.
също разяснява, че е служител на ответното дружество – „бизнес партньор –
човешки ресурси“ и че работодателят има процедури за оценяване на всички
служители, която се провежда два пъти годишно – на всеки шест месеца. Заявява,
че има поставени цели, като служителят се оценява сам, а оценка дава и прекият
му ръководител. При разминаване в оценките се провеждали срещи, където се
обсъждали разминаванията. Оценките в системата били от 1 до 5, като 5 била
най-високата оценка. Заявява, че оценката на Г.Ч. била под 2. Ако служител бил
с незадоволителна оценка, прекият му ръководител започва работа с него за
подобряване на представянето му, като ищецът бил част от такъв план за
подобряване на представянето за около месец, но резултатът отново бил
незадоволителен. При провежданите срещи му била давана възможност да прави
възражения и да се дискутира случилото се. Свидетелката обобщава, че е имало
4-5 подобни на ищеца случая, но той е единственият с прекратено трудово
правоотношение, като причината за това била, че качествата и уменията, които
той е представил през този дълъг период от време, не отговаряли на изискванията
за длъжността.
От показанията
на свидетеля Ш.се установява, че той също е служител на ответното дружество.
Заявява, че работата му била сходна с тази на ищеца, като се е налагало
понякога да работят заедно, но бил останал с добри впечатления от него като
специалист. Бил комуникативен и имал добри езикови познания. Поддържа, че са
работили в различни екипи. Твърди, че има достъп до определен вид информация,
въз основа на която счита, че ищецът е бил по-натоварен от колегите си, като
предполага, че причината за това е че е бил старши експерт. Свидетелства, че не
са му известни пропуски, допускани от страна на ищеца, предвид това, което е
чувал от останалите си колеги. В последствие заявява, че ищецът е допускал
грешки, но това било нормално заради по-големия обем работа. Твърди, че Г.Ч. не
е бил адресат на вътрешнофирмени интриги, като не е личало да има проблеми
между него и ръководството. Потвърждава, че когато ищецът не е бил сигурен в
нещо винаги се е обръщал към колегите си от Италия.
Въззивният състав
кредитира изслушаните свидетелски показания, като отчита обстоятелството, че
свидетелят Ш.не е бил част от екипа на ищеца и заявеното от него се основава на
впечатленията му като страничен наблюдател, докато свидетелката С.в качеството
си на пряк ръководител на Г.Ч. е можела най-пълно да възприеме неговите
качества и умения във връзка с изпълнение на трудовите му задължения. В допълнение
според казаното от Ш.между ищеца и ръководството не е имало проблеми. Предвид
това за неоснователно настоящият състав приема възражението, направено във въззивната жалба, че показанията на свидетелките С.и Д. не
следвало да са кредитират, защото се намирали в служебна връзка и йерархични
отношения с ответника. Заявеното от двете свидетелки е непротиворечиво, взаимодопълващо се и последователно, като изцяло
кореспондира с представените писмени доказателства. Обстоятелството, че същите
са служители при ответника не води непременно до извод, че са преднамерени.
Следва да се вземе предвид и, че свидетелките са били изрично предупредени за
наказателната отговорност, която носят.
Първоинстанционният съд е приел и
заключение по допусната съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице
разяснява, че след посещение при ответното дружество и извършена проверка е
установил, че за периода от 03.04.2017г. да 28.07.2017г. ищецът е допуснал 104
грешки, които съобразно целия обем от извършена от него работа е 27.1583 %,
като грешките са били при оформяне на документи при поръчки, покупки и
договори, вкарване, вписване и стартиране на служебни процеси.
Настоящият
състав кредитира заключението на вещото лице по реда на чл. 202 от ГПК, като
изготвено от експерт с необходимите професионални знания и квалификация, въз
основа на събраните по делото доказателства.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ:
От представената
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение се установява, че същото е
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ – поради липса на качества за
ефективно изпълнение на работата. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна
защита с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес, са свързани с липсата на фактическия състав на цитираната правна норма.
За да бъде
прието, че уволнението е извършено законосъобразно следва при условие на пълно
и главно доказване да бъде установено наличието на три кумулативно дадени
елемента, а именно 1. липса на качества на съответния работник или служител, които
следва да бъдат съобразени с длъжностната характеристика, 2. неефективно
изпълнение на работата и 3. причинна връзка между тях. Не е необходимо
наличието на вина от страна на работника или служителя, доколкото основанието
на чл. 328, ал.1, т. 5 от КТ е безвиновно, като не
следва да се обосновава с дисциплинарни нарушения. В този смисъл и константната
съдебно практика, обективирана в решение №
150/11.06.2015г. по гр.д.№ 5166/2014г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 425/18.10.2011г.
по гр.д.№1966/2010г. на ВКС, ІV г.о.
В тежест на
работодателя е да докаже липсата на претендираните
качества. Доказването на отрицателните факти „липса на качества” се осъществява
чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по
който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява
определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с
възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на
недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за
работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на липса на
професионални качества или на лични качества, липса на образование или опит, на
кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях (в същия
смисъл и решение № 186/11.12.2015г. по гр.д.№ 295/2015г. на ВКС, ІІІ г.о., решение
№ 202/19.06.2012г. по гр.д.№ 804/2011г. на ВКС, ІV г.о., решение №
165/06.07.2011г. по гр.д.№ 1611/2009г. на ВКС, ІV г.о.)
Заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение следва да бъде и достатъчно
мотивирана, т.е в нея работодателят
трябва да е посочил качествата, които липсват на работника или служителя за
ефективно изпълнение на възложената му работа, и/или да е посочил начина, по
който работникът или служителят се справя с работата. В този смисъл решение №
320/07.03.2016г. по гр.д.№6501/2014г. на ВКС, ІV г.о.
Предвид изложеното, настоящият
състав приема, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между
ищеца и ответното дружество е посочено, че Г.Ч. не разполага с нужните качества
за ефективното изпълнение на работата си, като са посочени точно и конкретно
кои качества работодателят счита, че не се притежават от служителя, а са
необходими за изпълнение на възложената му работа - че не е добре организиран,
че не може да поема отговорност, че не е комуникативен, не съумява да изпълнява
качествено поставените му задачи. Така изброените качества са обвързани с
трудовата му характеристика, доколкото в нея е предвидено, че ищецът следва да
осъществява комуникация с вътрешни и външни контакти, да отговаря за правилното
изпълнение на поръчките, следене на натрупаните и подлежащите на таксуване
поръчки, че следва да е ориентиран към качеството и добре организиран. Ето
защо, настоящият състав счита, че работодателят е
обосновал подробно и аргументирано уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ с
едно обективно, безвиновно състояние, водещо до
трайна неспособност на ищеца да изпълнява ефективно възложените му трудови
задължения - резултат от липсата на изискуемите от характера на трудовата
функция качества.
Видно от представения преглед на диалог за личностно развитие за първата
половина на 2017г. оценката на ищеца, поставена от прекия му ръководител, е
незадоволителна, тъй като е допускал множество грешки в работата си, поради
което не отговаря на стандартите, не демонстрира достатъчно положително
отношение и ангажираност в ежедневната си комуникация. Предвид ниските
резултати дори се е съгласил да премине през едномесечен план за подобряване на
представянето, в който като цел е поставено както намаляване на процента на
допусканите грешки, така и демонстриране на поемане на отговорност, постигане
на по-голяма самостоятелност и да подкрепя екипа. Следователно ответникът не е
прекратил трудовото правоотношение с ищеца, въпреки че е установил липса на
качества след почти година работа (достатъчно дълъг период от време), които са
от съществено значение на изпълняване на трудовите му функции, а му е
предоставил възможност да подобри работата си, като положи усилия за
придобиване на липсващите качества. Видно от представените протоколи от
преведените по време на работа по плана за подобряване на представянето
напредъкът на ищеца е бил минимален. Същото се потвърждава и от показанията на
разпитаните свидетели – Д. и С., която дори е била и пряк ръководител на Г.Ч..
Казаното от свидетелката С.във връзка с липсата на комуникативност
на ищеца не се разколебава от показанията на свидетеля Ш., тъй като
отношенията, които се описват от него, показват само едната страна на работната
среда, а именно колегиалните взаимоотношения, възникнали между служители, които
не работят пряко заедно, но не отчитат начина, по който се извършва
комуникацията и поддържането на екипен дух в рамките на работния екип на ищеца,
наблюдения върху които има единствено свидетелката С., като негов пряк
ръководител. От показанията и се установява и че липсата именно на това
качество е оказала влияние не само върху работата на ищеца, но и върху работата
на целия екип.
От казаното от С.се установява и обстоятелството, че при изпълнение на
задълженията си ищецът не е бил самостоятелен, доколкото непрекъснато е очаквал
помощ от страна на партньорите на дружеството в Италия, като в този смисъл са и
показанията на свидетеля Ш., който също заявява, че Г.Ч. при възникване на
проблем се е обръщал към колегите си в Италия.
Допускането на множество грешки от страна на ищеца в работата му също е
доказано по делото, както от писмените и гласните доказателства, така и от
изслушаното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Това
показва, че липсва едно от основните качества, включени и в трудовата
характеристика на ищеца, а именно ориентираност към качеството на работа. То
очевидно е от съществено значение за работата на ищеца, доколкото от
разясненията, направени от свидетелката С.във връзка с характера на
осъществяваната от ответника дейност, се установява, че основните задължения на
Г.Ч. са били свързани с правилното въвеждани на данни в системата.
Не може да се сподели застъпената във въззивната
жалба теза на ищеца, че допусканите от него грешки се дължали единствено на
висока степен на натовареност, за която свидетелства Ш.в сравнение с останалите
служители, доколкото същият свидетел отдава по-голямата натовареност на
по-високата позиция, която Ч. е заема. Освен това без правно значение е какви
качества притежават, какви качества нямат и по какви показатели се различава
работата на ищеца с тази на други служители в ответното дружество, изпълняващи
същата трудова функция. Тези обстоятелства биха имали значение, ако
работодателя извършва подбор, като и в този случай меродавна е общата оценка, а
не разликата в отделни качества. В този смисъл и решение № 163/12.07.2017г. по гр.д.№ 4494/2016г. на
ВКС, ІV г.о.
Предвид
изложените аргументи, въззивният съд приема, че
предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Досежно искът по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ:
Съгласно
разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г. по тълк.д. № 2/2012г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ е конститутивен
и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови
съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и
работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното
уволнение и то предпоставя признаването му за
незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на
постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на
възстановяване. В конкретния случай не е налице още първата предпоставка –
незаконно уволнение, поради което искът за
възстановяване на предишната работа на ищеца е неоснователен.
По осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ:
Съгласно чл.
225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но не за повече
от 6 месеца. В действителност от представените по делото доказателства –
регистрационна карта за бюрото по труда се установява, че ищецът е останал без
работа, като предвид представения препис от трудов договор същият е в трудови
правоотношения с трето за спора лице едва от 16.11.2017г. Оставането му без
работа обаче не се дължи на незаконно уволнение, доколкото заповедта за
прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество е
законосъобразна. Предвид това и с оглед обстоятелството, че искът по чл. 344,
ал.1, т. 3 от КТ е обусловен от изхода на спора по иск с правно основание чл.
344, ал.1, т. 1 от КТ, и исковата претенция за присъждане на обезщетение следва
да бъде оставено без уважение.
Съобразявайки
всичко изложено, тъй като крайните изводи на въззивиня
и първоинстанционния състав по отношение основателността на предявените
кумулативно съединени искове съвпадат, решението на Софийски районен съд следва
да бъде потвърдено.
По
разноските:
Предвид изхода
на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в настоящото
производство има ответника. Процесуалният му представител своевременно е
направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1440
лева и 5 лева заплатена такса за издаване на съдебно удостоверение. Съобразно
разясненията дадени в т. 1 на
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълкувателно дело №6/2012г. на ВКС,
ОСГТК са представени доказателства за извършеното заплащане на посоченото
възнаграждение за адвокат, което съгласно приложения договор за правна защита и
съдействие е в размер на 1200 лева без ДДС платими по банков път, а видно от
фактура № 979/13.02.2018г. и извлечение от сметка е заплатена общо сума в
размер на 1440 лева с ДДС.
Своевременно е направено от процесуалния представител на въззивника възражение за прекомерност на платеното
възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което следва да бъде разгледано
от настоящия състав. Съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1, вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и обстоятелството, че има три обективно
съединени искове, като единият от тях е с цена 19608 лева, настоящият състав
приема, че възнаграждението в размер на 1200 лева без ДДС не е прекомерно, като
по аргумент от §2а от ДР на НМРАВ върху тази сума се начислява и ДДС, когато
адвокатът е регистриран по ЗДДС, т.е дължимата сума е 1440 лева с ДДС. С оглед
изложеното, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемата страна на основание чл. 78,
ал.3, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 1445 лева.
По аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК настоящият съдебен акт може да бъде обжалван пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
286474/06.12.2017г., постановено по гр.д. № 57095/2017г. по описа на Софийски
районен съд, 76ти състав.
ОСЪЖДА Г.М.Ч.,
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Ю.с.ц.“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 1445 лева, представляваща разноски
сторени пред въззивната инстанция.
Решението може
да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.