Решение по дело №160/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е образувано по жалба от Община Сливен, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1, п. от С. Р. - К. срещу Решение № РД-02-14-251/12.03.2024 г., издадено от Заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, с което е приключен сигнал № 2389, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, МРРБ на РБългария, във връзка с установени нарушения при процедура по ЗОП с предмет: „Доставка на оборудване, обзавеждане и техника за туристически обекти“ по проект BG16RFOP001-6.002-0015-C01 „Интегриран проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческа инфраструктура в Община Сливен по ОПРР 2014-2020“ по три обособени позиции“, като сигналът е приключен с установяване на нередност на бенефициента Община Сливен, установяване на извършено нарушение и е определена финансова корекция, изчислена по пропорционален подход в размер на 78 692,28 лв., представляваща 10 % върху допустимите разходи по засегнатия договор № BG16RFOP001-6.002-0015-С01-D2 от 08.12.2023 г. с изпълнител „Контракс“ АД на стойност 790 084,00 лв. без ДДС.

Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 73 ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата са изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на административния акт и несъответствие на същия с целта на закона. Твърди се, че нарушение на чл. 49 ал. 1 от ЗОП не е налице, доколкото нормата на уреждала изискване възложителят да разделя предмета на обществената поръчка на обособени позиции, нито изобщо касае тези отношения. Дори да не било така, ЗОП предоставял на възложителите на обществени поръчки възможност по своя преценка да разделят обществената поръчка на обособени позиции, както повелявала разпоредбата на чл. 46 ал. 1 от ЗОП, като преценката се извършвала в рамките на оперативната самостоятелност на възложителя. Позовава се и на нормата на чл. 46 ал. 3 от ЗОП, уреждаща изключение от това правило и според която МС можел да определя области, в които обществените поръчки задължително се разделят на обособени позиции. Поради така изложеното възложителят имал възможност в условията на дискрецията си да определи предмета на обществената поръчка и обхвата на обособените й позиции. С разделянето на поръчката на три обособени позиции се давала възможност на максимално широк кръг лица да вземат участие в процедурата, поради което и не било налице нарушение на ЗОП. Твърди още, че неправилно било въз приетото от ответника, че предметът на ОП № 2 включвал доставката на различни по вид артикули, налагащо разделянето на обособената позиция на няколко части, в която връзка заявява, че цитираният предмет включвал взаимообвързани дейности по доставка на специализирано музейно/експозиционно, сценично и друго обзавеждане, оборудване и техника за туристически обекти. Съобразно това и възложителят в рамките на оперативната си самостоятелност преценил, че за качественото изпълнение на поръчката доставката на всички артикули следва да се извърши от един изпълнител. Разделянето можело да осуети едновременното и своевременно изпълнение на доставките, гарантиращо постигането на целения резултат. Неправилни били и изводите на УО, че артикулите, предмет на доставката по обособена позиция № 2 са различни и се доставят от различни икономически оператори, тъй като: нямало изискване доставчикът да е производител; доставчикът да доставя артикули само на един производител; няма пречка артикулите да се доставят от един доставчик, като това се потвърждавало и от успешното възлагане на ОП. Заявява, че дори нарушение да е налице, то нарушената разпоредба не е чл. 49 ал. 1 от ЗОП, тъй като техническите спецификации нито препятстват равния достъп на участниците до поръчката, нито създават пречки пред възлагането й в условия на конкуренция. Жалбоподателят твърди още липса на нарушение по чл. 2 от ЗОП, доколкото не било налице каквото и да било ограничение на конкуренцията и участниците в процедурата, но дори да се допуснело наличие на такава, то същото следвало да се квалифицира като нередност по т. 3 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите, за каквато се налага корекция в размер на 3 % от допустимите разходи. Моли съда да отмени като незаконосъобразно атакуваното административно решение, с претенция за присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В открито съдебно заседание оспорващата страна Община Сливен, редовно и своевременно призована, се представлява от надлежно упълномощен адв. Д. С. от АК – С., който поддържа жалбата на посочените в същата отменителни основания и моли съда за отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски по представен списък.

В открито съдебно заседание административният орган Министър на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на Ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“, редовно и своевременно призован, не се представлява. В писмено становище по делото заявява неоснователност на жалбата и моли съда да отхвърли същата. Излага подробни съображения в подкрепа на изложените в оспорения акт изводи, с твърдение за валидност и законосъобразност на оспореното административно решение. Счита, че в предмета на ОП № 2 по поръчката е предвидена доставка на различни по своята същност стоки и обединяването им се явявало ограничително, доколкото кръгът на икономическите оператори, потенциално заинтересовани да осигурят всяка от тези категории стоки е различен. Групирането на всички разнородни стоки в една поръчка водело до значително и необосновано ограничаване кръга на заинтересованите участници и възпрепятствало потенциални изпълнители да участват в процедурата само по отношение на някоя от отделните категории стоки. Моли съда да отхвърли жалбата, с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да редуцира същото до минимално предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. размер.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава становище за основателност на жалбата.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Община Сливен е бенефициент по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG16RFOP001-6.002-0015 по ОПРР 2014-2020, сключен между Управляващия орган на ОПРР и Община Сливен по проект „Интегриран проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческа инфраструктура в Община Сливен“.

С Решение № РД 15-1803 от 19.09.2023 г. била открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Доставка на оборудване, обзавеждане и техника за туристически обекти по проект BG16RFOP001-6.002-0015-C01 по ОПРР 2014-2020 г., като доставките били разделени според своя характер на три обособени позиции, както следва: Обособена позиция № 1 - доставка на оборудване, обзавеждане на туристически обекти; Обособена позиция № 2 – доставка на специализирано музейно/експозиционно, сценично и друго обзавеждане, оборудване и техника за туристически обекти; Обособена позиция № 3 – доставка на офис и друга техника за туристически обекти, на стойност 1 109 738 лв. без ДДС.

Поръчката била публикувана в АОП и обявена надлежно, в т.ч. в притурка към Официален вестник на ЕС с наименование: „Доставка на специализирано музейно/експозиционно, сценично и друго обзавеждане, оборудване и техника за туристически обекти“. Видно от Техническа спецификация към ОП, по Обособена позиция № 2 предметът на доставката включва: 3D принтер – технология с консумативи, 3D скенер за сканиране на обекти, касов апарат и ПОС – терминал в едно, POP UP система за изложения, VR очила за виртуална реалност, 2 бр. аудио гид система, аудиомедия и тъчгайд – таблети, баркод-скенер, брандиране на прозорци и входна врата, бюро, вана за работа с пясък, 2 бр. витрина вертикална, 5 бр. витрина за артефакти и реплики, витрина за сувенири, 2 бр. витрини за артефакти, голям рекламен дисплей (стена), грънчарско колело, детектор за банкноти, дигитален електронен микроскоп, доставка и монтаж на сенник тип „кошница“ с визия „ротонда“, изложбена шатра, инфо дисплей с наклонена снап рамка А4 и поставка за брошури, оборудване за кабинет за научна работа, каса за пари, 2 бр. киоск – машина на самообслужване, коктейлна маса кръгла+еластанова покривка, комплект занаятчийски инструменти, комплект за работни инструменти, комплект маса и стол – анимация, лаптоп, 11 бр. манекен с облекло, маса правоъгълна+ покривка, маса, микро-мотори, микроскоп, мобилен ПОС – терминал, мобилен пясъкоструен апарат/пясъкоструйка, мултифункционален прав шлайф, ниски витрини, обемни макети, ограничителни колчета, пещ за изпичане на керамика, пистолет за горещ въздух, пистолет за топло лепене, постамент тип „матрьошка“, постамент/параван за окачване на картини, постаменти, прободен трион и др. (л. 146).

Проведената обществена поръчка, документите по която са приобщени по доказателствата, приключила с избор на изпълнител по трите обособени позиции, като по обособена позиция № 2 било избрано за изпълнител „Контракс“ АД и сключен с дружеството договор № BG16RFOP001-6.002-0015-C01-D2/08.12.2023 г. – ********* на стойност 790 084,00 лв. без ДДС за доставка на специализирано музейно/експозиционно, сценично и друго обзавеждане, оборудване и техника за туристически обекти.

С Решение № 02-14-251/12.03.2024 г. на Ръководителя на УО на ОПРР 2014-2020 г. бил приключен сигнал 2389 със съмнение за нередност, с установена нередност на бенефициента Община Сливен по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2 ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, установено било нарушение на бенефициента по чл. 49 ал. 1 и чл. 2 ал. 2 от ЗОП и определена финансова корекция, изчислена по пропорционалния подход, представляваща 10 % от допустимите разходи по Договор № BG16RFOP001-6.002-0015-С01-D2 от 08.12.2023 г. - ********* с изпълнител „Контракс“ АД на стойност 790 084,00 лв. без ДДС с предмет на договора Обособена позиция № 2, с размер на финансовата корекция 78 692,28 лв. В решението си административният орган приел, че в предмета по обособена позиция № 2 от поръчката е предвидена доставка на различни по своята същност стоки, които се доставят от различни икономически оператори и обединяването им е ограничително. Кръгът на икономическите оператори, потенциално заинтересовани да осигурят всяка от тези отделни категории стоки е различен, а групирането на всички разнородни стоки в една поръчка води до значително и необосновано ограничаване на кръга на заинтересованите участници и е възпрепятствало потенциални изпълнители да участват в процедурата само по отношение на някоя от отделните категории стоки. Според изводите на административния орган, в позицията са включени артикули като техника, обзавеждане и оборудване, които са разнородни, поради което в техническата спецификация била с ограничителен характер. УО формирал извод, че са нарушени разпоредбите на чл. 49 ал. 1 и чл. 2 ал. 2 от ЗОП.

Решението било връчено на неговия адресат Община Сливен на 12.03.2024 г. (л. 16) чрез ИСУН. Жалбата срещу същото е подадена настоящия съд на 26.03.2024 г.

По доказателствата е приобщена цялата документация по проведената обществена поръчка, както и административната преписка, приключила с издаване на оспорения акт, в т.ч. пълната кореспонденция между жалбоподателя и ответния орган.

По доказателствата е приета и Заповед № РД-02-14-642/15.06.2023 г., с която м. на РРБ А. Ц. определя А. Т. - Б. – з. – м. на РРБ за ръководител на УО на ОПРР 2014-2020 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е допустимо като направено в законоустановения срок, от легитимирано лице с правен интерес от това производство и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Предмет на съдебен контрол е Решение от 12.03.2024 г., издадено от Заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Ръководител на УО на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., с което на бенефициента по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 г. Община Сливен е наложена финансова корекция на основание чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

Между страните не е спорно, че Община Сливен, в качеството на бенефициент е получила безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Региони в растеж“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз, които по своята същност представляват средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по смисъла на чл. 1 ал. 2 от ЗУСЕФСУ и попадат в приложното поле на този закон. Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на Ръководител на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. в рамките на делегирани правомощия със Заповед № РД 02-14-642/15.06.2023 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството (л. 30), в качеството му на компетентен административен орган, на който са възложени правомощия на ръководител на управляващия орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г.“

Съобразно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 от ЗУСЕФСУ, управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2 т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общо приложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013). Нормата на чл. 73 ал. 1 от ЗУСЕФСУ предвижда, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Следователно, Заместник – министърът на регионалното развитие и благоустройството в качеството му на ръководител на УО на ОПРР 2014 - 2020 е изрично оправомощен за постановяване на административни актове от категорията на процесното решение, с което е наложена финансова корекция на бенефициента Община Сливен. Това налага извода, че оспореното решение е постановено от материално и персонално компетентен орган, в кръга на неговите нормативно и административно определени правомощия. При издаване на процесния акт са спазени и нормативно установената предметна форма и съдържание – писмен акт с форма на решение, в което са изложени фактическите и правни основания за неговото постановяване. Поради това, атакуваното административно решение се преценява от настоящата съдебна инстанция като валиден акт. В производството по неговото постановяване съдът не намира и извършени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обусловят процесуална незаконосъобразност на акта.

Макар валидно и процесуално законосъобразно, при преценка на събраните по делото писмени доказателства и относимите и приложими правни норми, настоящата съдебна инстанция намира, че оспореното решение е постановено в противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146 т. 3 от АПК, при следните съображения:

Материалната законосъобразност на акта за определяне на финансова корекция се свързва с преценката налице ли е възприетото от ръководителя на УО на ОПРР основание за налагането й, съответно правилно ли е определен размерът на финансовата корекция. Съгласно чл. 71 от ЗУСЕФСУ, чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция са нормативно регламентирани в чл. 70 ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В процесния случай ответният административен орган е приел, че Община Сливен като бенефициент на безвъзмездна помощ при провеждане на обществена поръчка е допуснал нарушение, изразяващо се от фактическа страна в групиране на разнородни стоки в една поръчка, довело до значително и необосновано ограничаване на кръга на заинтересованите участници и възпрепятствало потенциалните изпълнители да участват в процедурата само по отношение на някоя от отделните видове стоки. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 49 ал. 1 от ЗОП и чл. 2 ал. 2 от с.з. Съгласно първата от посочените разпоредби, техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. Така възприетото от ответника настоящата съдебна инстанция намира за постановено при несъответствие между фактическите и правните основания за издаване на административния акт. Според фактическото описание на възприетото нарушение, бенефициентът е следвало да раздели доставката на стоките по Обособена позиция № 2 от обществената поръчка, поради тяхната разнородност, като е прието, че кръгът на икономическите оператори, потенциално заинтересовани да осигурят всяка от отделните категории стоки е различен. Систематичното място на разпоредбата на чл. 49 ал. 1 от ЗОП е в Раздел II "Технически спецификации. Маркировки. Протоколи от изпитвания" в Глава 6 "Подготовка на процедурата". В § 2, т. 54 от ДР на ЗОП е дадено легално определение на понятието "технически спецификации", според чиято б. „б“, при обществените поръчки за доставки или услуги – спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните характеристики на продукта или услугата, като равнище на качество, ниво на изпълнение спрямо изискванията за опазване на околната среда и климата, проектиране, което да отговаря на всички изисквания (включително достъп за хора с увреждания) и оценяване на съответствието, работни характеристики, приложение на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието. Следователно, за да е налице нарушение на чл. 49 ал. 1 от ЗОП, според вложеното в нормата съдържание, е необходимо възложителят да е поставил такива условия, които да водят до необосновани пречки пред съответните участници, като чрез въведените изисквания да не се осигурява равен достъп на кандидатите до процедурата по възлагане, т. е. да са въведени такива специфични условия в техническите спецификации, които да водят до ограничение на конкуренцията. Видно от съдържанието на раздел „Технически спецификации“ от процесната обществена поръчка по обособена позиция № 2, в същото са изчерпателно и ясно изброени и посочени техническите характеристики и специфични изисквания на всеки един от артикулите, чиято доставка е предмет на поръчката. От друга страна, според фактическото описание на възприетото нарушение в атакувания акт, бенефициентът не е разделил поръчката по тази обособена позиция на отделни позиции, в които да се обособят артикулите с различен характер. Тази фактическа констатация обаче не изпълва състава на нарушение на посочената от ответника разпоредба на чл. 49 ал. 1 от ЗОП, цитирана по – горе. Разделянето на обществената поръчка на обособени позиции е нормирано в чл. 46 ал. 1 от ЗОП като правна възможност за възложителя и се извършва по негова преценка, като задължение за такова законодателят е предвидил само в разпоредбата на чл. 46 ал. 3 от ЗОП, според която Министерският съвет може да определи области, в които обществените поръчки задължително се разделят на обособени позиции съобразно специализираните сектори на дейност на малките и средните предприятия и техните капацитетни възможности. Необосновано в оспорения акт във връзка с така определената правна квалификация и нарушението от фактическа страна е прието, че кръгът на икономическите оператори, в чиито възможности е да осигурят всяка от категориите стоки е различен. Липсва правило, което да определя икономическата дейност на участниците само като доставка на обзавеждане, но не и на техника и оборудване, а в процесната обществена поръчка не е въведено условие посочените стоки, предмет на доставка да са произведени от съответния икономически оператор. Както се отбеляза по – горе, неразделянето на поръчката по ОП № 2 на обособени позиции за посочените в техническите спецификации артикули не изпълва състав на нарушение на чл. 49 ал. 1 от ЗОП, доколкото тази разпоредба нормира изискванията към съдържанието на тези спецификации, а не създава правило за поведение на възложителя по отношение формирането на обособени позиции чрез забрана или вменяване на задължение.

При горните доводи настоящата съдебна инстанция намира за неправилен извода на ответния административен орган, че с неразделянето на обособени позиции на процесната обществена поръчка в частта й по обособена позиция № 2 Община Сливен като бенефициент е нарушила чл. 49 ал. 1 от ЗОП и е осъществена нередност по смисъла на чл. 2 т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г.

По изложените съображения жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна, а оспореното Решение № РД-02-14-251/12.03.2024 г., издадено от Заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, с което е приключен сигнал № 2389, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, МРРБ на РБългария, във връзка с установени нарушения при процедура по ЗОП с предмет: „Доставка на оборудване, обзавеждане и техника за туристически обекти“ по проект BG16RFOP001-6.002-0015-C01 „Интегриран проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческа инфраструктура в Община Сливен по ОПРР 2014-2020“ по три обособени позиции“, като сигналът е приключен с установяване на нередност на бенефициента Община Сливен, установяване на извършено нарушение и е определена финансова корекция, изчислена по пропорционален подход в размер на 78 692,28 лв., представляваща 10 % върху допустимите разходи по засегнатия договор № BG16RFOP001-6.002-0015-С01-D2 от 08.12.2023 г. с изпълнител „Контракс“ АД на стойност 790 084,00 лв. без ДДС - като постановено в нарушение на материалния закон. При констатация за незаконосъобразност на оспорения акт, същият следва да бъде отменен.

При този изход на делото, претенцията на оспорващата страна за присъждане на разноски се явява основателна. Реално извършените такива възлизат общо на 9 269,54 (девет хиляди двеста шестдесет и девет 0,54) лева, от които 629,54 (шестстотин двадесет и девет 0,54) лева внесена държавна такса и договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в размер на 8 640,00 (осем хиляди шестстотин и четиридесет) лева. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне, с оглед Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съгласно чиито мотиви, съдът следва да съобрази принципа на справедливостта и съразмерността. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съобразно чийто чл. 1, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Към процесния случай с материален интерес по делото в размер на 78 692,28 лв. приложима е нормата на чл. 8 ал. 1, във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 4 от наредбата. Последната разпоредба регламентира минимален размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес - при интерес от 25 000 до 100 000 лв. – 2 650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000 лв., поради което договореният и заплатен по банков път размер на процесното адвокатско възнаграждение, който е почти на нормативния минимум от 8 640,00 лв. се явява съобразен с цитираните норми, като с оглед § 2а от ДР на Наредбата в същото е включено и ДДС. Според чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В процесния случай договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, е в размер, съобразен с горните норми, поради което възражението за прекомерност на ответната страна следва да се приеме за неоснователно. Така определените и възприети от съдебния състав разноски в общ размер на 9 269,54 лв., включващи възнаграждение за адвокат и внесена държавна такса следва да се възложат в тежест на ответния административен орган.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-14-251/12.03.2024 г., издадено от Заместник - министъра на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, с което е приключен сигнал № 2389, регистриран в Регистъра на сигнали и нередности в Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“, МРРБ на РБългария, във връзка с установени нарушения при процедура по ЗОП с предмет: „Доставка на оборудване, обзавеждане и техника за туристически обекти“ по проект BG16RFOP001-6.002-0015-C01 „Интегриран проект за развитие на туризма и подобряване на културната и историческа инфраструктура в Община Сливен по ОПРР 2014-2020“ по три обособени позиции“, като сигналът е приключен с установяване на нередност на бенефициента Община Сливен, установяване на извършено нарушение и е определена финансова корекция, изчислена по пропорционален подход в размер на 78 692,28 лв., представляваща 10 % върху допустимите разходи по засегнатия договор № BG16RFOP001-6.002-0015-С01-D2 от 08.12.2023 г. с изпълнител „Контракс“ АД на стойност 790 084,00 лв. без ДДС.

 

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Община Сливен, ЕИК *********, със седалище гр. Сливен, бул. „Цар Освободител“ № 1 разноски по делото в размер на 9 269,54 (девет хиляди двеста шестдесет и девет 0,54) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния Административен съд на РБългария в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.