Р Е Ш Е Н И Е
№
16.11.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 4075/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. *** против М.З.Ш. с която се твърди, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 6713/2015г, по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на
топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.12.2008-31.01.2016г и не е
погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на
посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция,
от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във
в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 2765,33лв., от
които сумата от 2362,98лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.10.2012-02.12.2015г. и сумата от 402,44лв- лихва за забава,
за периода 03.12.2012-09.12.2015г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Моли съдът да конституира, като
трето лице- помагач, на страната на ищеца, ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД.
Ответникът
М.З.Ш., в срока на чл.133 от ГПК, чрез адв. Н. Д., изразява становище за
недопустимост на иска, тъй като настоящият установителен иск е предявен за
период и размер, различен от отразения в издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 6713/2015г. Заедно с това се посочва, че искът е погасен по давност за периода
01.10.2012-09.12.2012год. Не оспорва качеството си на потребител на ТЕ.
С определение № 3210/22.08.2016г.,
по делото, като трето лице помагач на страната на ищеца, е конституирано „ХОЛИДЕЙ
И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №116/14.01.2016г.,
по ч. гр.д.№ 6713/2015г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим. Безспорно по
делото е установено също,че заповедта за изпълнение, е издадена против отв. М.Ш.,
като единствен наследник на насл. ***, за потребена ТЕ, за имот, с адрес гр. ***.
По делото безспорно се установява
също, че отв. М. Ш., е собственик на топлоснабден имот, и има качеството на
потребител на топлинна енергия, за имот,
находящ се на адрес гр. ***.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява следното: ответникът, с аб. № 12017,
е използвал доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, която във връзка с
консумираната ТЕ, за всеки календарен месец, е възниквало задължение за плащане
на определена сума, за което са издавани данъчни фактури. Сумите са начислявани
въз основа на изготвени отчети от
фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ, в сградата, на база отчет на уредите за дялово разпределение,
а при ползване на топла вода- на база показанията на водомерите. ВЛ е
установило, че стойността на потребената ТЕ, за периода 01.12.2012-31.10.2015г,
е общо в размер на 2362,89лв- главница, от която сума за отопление- 548,29лв., сума за ТЕ, отдадена от сградната
инсталация- 558,09лв., БГВ- 1168лв, сума за услуга дялово разпределение-
88,51лв. ВЛ е посочило, че по данни на ищеца и топлинния счетоводител, в имота
има 1бр водомер, 3 броя уреди; отопление без ИРУ- щранг- лира в банята. Сумите
за ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
изчислена на база на действителния обем на жилището от
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от
ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да
заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се
дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на
забавата до деня на постъпване на дължимата сума. По делото, както бе посочено
по-горе, безспорно се установи качеството на отв. М.Ш., на потребител на ТЕ,
реално доставяна от ищеца, за процесния период.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че предявеният иск е основателен,
поради което следва да бъде разгледано по същество приетото за съвместно разглеждане възражение
за изтекла погасителна давност. В случая
меродавна е датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК- или дата 17.12.2015г.
Съобразно момента на настъпване на
изискуемостта на отделните претенции- или месеца, следващ месеца, за
който е начислена сумата, съдът намира, че
погасено по давност е вземането за м. октомври 2012г., изискуемостта на
което е настъпила през м. ноември 2012г.
изискуемостта на вземането за м. ноември 2012г, е възникнала през м. декември
2012г, поради което, съдът приема, че същото не е погасено по давност.
Задължението за м. октомври 2012г, е в размер на 32лв, съобразно изготвената от
ВЛ таблица. Лихвата за забава, върху
сумата от 32лв., която се явява погасена
по давност, е в размер на 9,92лв., съобразно изготвената от ищеца справка.
При така установеното, следва да
бъде признато за установено спрямо отв. М.Ш., че дължи сумата от 2330,89лв.-главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за
периода 01.11.2012-31.10.2015г, и сумата от 392,52лв.- лихва за забава, за
периода 09.12.2012-09.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК- 17.12.2015г., като за
разликата до пълния предявен размер на иска от 2363,89лв.- главница,
съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.10.2012-31.12.2015. и
от 402,44лв- лихва за забава, за периода 03.12.2012-09.12.2015г., следва
да бъде отхвърлен като неоснователен,
като погасен по давност. В случая е приложима кратката тригодишна давност.
С оглед изхода на делото, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно на уважената част от иска, в
размер на 531,04лв.
Следва съдът да се произнесе и по
направените от ищеца разноски, в заповедното производство. Следва в полза на
ищеца, да бъдат присъдени разноски в заповедното производство, съобразно частта
от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и
за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, или сумата от 201,89лв.-разноски.
В полза на ответника следва
да бъдат присъдени разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска- или сумата
от 4,55лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М.З.Ш., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона, №128, представлявано
от законния си представител ***, сумата
от общо 2723,41лв., от които сумата от 2330,89лв.-главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за
периода 01.11.2012г.-31.10.2015г., за имот, с адрес: гр. ***, и сумата от 392,52лв.-лихва
за забава, за периода 09.12.2012г. -09.12.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК- 17.12.2015г.,
до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №116/14.01.2016г., по ч.гр.д.№ 6713/2015г. по описа на ПлРС, като за РАЗЛИКАТА до пълния предявен размер от
2363,89лв. -главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.10.2012г.-31.12.2015г. и от 402,44лв.-лихва за забава, за периода 03.12.2012г.-09.12.2015г.,
ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН, като погасен по ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.З.Ш., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, представлявано
от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална
зона”, ЕИК *********, сумата от 531,04лв., съставляващи направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, М.З.Ш., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********,
представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, №128, сумата от 201,89лв.-разноски по ч.гр.д.№
6713/2015г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, №128, ДА
ЗАПЛАТИ НА М.З.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 4,55лв. разноски по делото.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач, на
страната на ищеца„ХОЛИДЕЙ И РАЙЗЕН” ЕООД, гр. Варна.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: