РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр.София,
…………2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, XII въззивен състав в публично съдебно заседание проведено на
петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първата година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
при секретаря Г.Цветков и с участието на
прокурор А. Панчева при СГП, като разгледа докладваното от младши съдия
Генадиева ВНОХД № 4493 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №
304868 от 18.12.2029г. по НОХД № 4183/18г., Софийски районен съд, НО 129-ти
състав е признал подсъдимия М.И.М. /със снета по делото самоличност/ за
невиновен в това, че на 16.03.2014г., около 14:15 часа в гр. София на
територията на Национален стадион „Васил Левски“, сектор „Г“ , като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, като извършител в съучастие е М. Д. и Б.К. - съизвършители чрез
нанасяне на удари е крак и ръка в областта на главата и тялото на Л.Л., му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в множество пръснати ограничени
охлузвания и неправилно окръглено кръвонасядане в окосмената част на главата в
темената област леко в ляво от срединната линия, подчертан оток и мораво
кръвонасядане по кожата на дясната челно- слепоочна област, подчертан оток и
кръвонасядане в окосмената част на лявата слепоочна област и охлузване по
предната повърхност на дясното коляно, които са причинили на пострадалия
временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено
по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал
по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12вр. е
чл. 130, ал. 1, вр. е чл. 20, ал. 2, вр. е ал.1, вр. с чл. 63, ал. 1,т. 4 отНК.
Със съдебния
акт, СРС е признал подсъдимия М.Г. Д. /със снета по делото самоличност/ за
виновен в това, че на 16.03.2014г., около 14:15 часа в гр. София на територията
на Национален стадион „Васил Левски“, сектор „Г, като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
като извършител в съучастие е Б.К. - съизвършители чрез нанасяне на удари с
крак и ръка в областта на главата и тялото на Л.Л., му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в множество пръснати ограничени охлузвания и неправилно
окръглено кръвонасядане в окосмената част на главата в темената област леко
вляво от срединната линия, подчертан оток и мораво кръвонасядане по кожата на
дясната челно- слепоочна област, подчертан оток и кръвонасядане в окосмената
част на лявата слепоочна област и охлузване по предната повърхност на дясното
коляно, които са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради
което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 2, б „б“ от НК вр. с чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1от НК му е наложено
наказание „ПРОБАЦИЯ“ включваща следните пробационни мерки:
-задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца с периодичност - два пъти
седмично, по чл. 42а, ал. 2,т. 1от НК и
-задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца по чл. 42а, ал.
2,т.2от НК, като е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил
деянието в съучастие с М.М..
С присъдата,
съдът е признал подсъдимия Б.В.К. /със снета по
делото самоличност/ за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1,
т. 12, вр. с чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал.1от НК, изразяващо
се в това, че на 16.03.2014г., около 14:15 часа в гр. София на територията на
Национален стадион „Васил Левски“, сектор „Г“ , като непълнолетен, но могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
като извършител в съучастие с М. Д. - съизвършители чрез нанасяне на удари с
крак и ръка в областта на главата и тялото на Л.Л., му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в множество пръснати ограничени охлузвания и неправилно
окръглено кръвонасядане в окосмената част на главата в темената област леко в
ляво от срединната линия, подчертан оток и мораво кръвонасядане по кожата на
дясната челно- слепоочна област, подчертан оток и кръвонасядане в окосмената
част на лявата слепоочна област и охлузване по предната повърхност на дясното
коляно, които са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради
което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК вр. с чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК го
е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно
наказание глоба в размер на 1000/хиляда лева/, като го е признат за невиновен и
оправдан по обвинението да е извършил деянието в съучастие с М.М..
С присъдата,
съдът е осъдил подсъдимите М. Д. и Б.К. да заплатят солидарно на гражданския
ищец Л.П.Л., сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лева.
Осъдил е подсъдимия и за сумата от 500 лева, представляваща направените
разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.
189, ал. 3 от НПК, СРС е осъдил всеки от подсъдимите М. Д. и Б.К. да заплатят
сумата от по 265, 62 лева, представляваща 1/2 от направените в хода на ДП
разноски по сметка на СДВР, сумата от по 257, 33 лева, представляваща 1/2 от
направените в хода на съдебното производство разноски, както и сумата от по 80
лева, представляваща половината от държавната такса върху уважената част от гр.
иск. по сметка на СРС.
На основание чл.
301, т. 11 от НПК съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е
постановил оптичните носители да останат по делото.
Срещу така
постановения съдебен акт, в законоустановения срок е постъпила жалба от
подсъдимия Б.К. чрез защитника му- адв. С. М., в която се твърди, че
постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. Счита, че СРС
неправилно е признал подсъдимия К. за виновен в противоречие е доказателствата
по делото. Отправено е искане присъдата да бъде отменена, като подсъдимия К.
бъде призната за невиновен.
В жалбата не е
направено искане за събиране на нови доказателства пред въззивния съд.
На основание чл.
327 от НПК въззивният съд също е преценил, че за вярното решаване на делото не се
налага събиране на гласни, писмени или веществени доказателства, включително и
разпит на подсъдимите лица.
В хода на
пледоарията пред въззивния съд защитата моли обжалваната присъда да бъде
отменена, като поддържа доводите за материалната й незаконосъобразност, посочени
в сезиращата горната инстанция жалба. Изразява становище, че от събраните в първата
инстанция доказателства не се установява безспорно виновността на подзащитния
му, като счита, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото доказателства
и е достигнал до необосновани изводи. Релевират се и доводи за недостоверност
на показанията на пострадалия, които са и основния доказателствен материал за
извършеното от подсъдимия К. деяние. Сочи
и че съдът неправилно, в противоречие със съдебната практика е ценил дадените от
пострадалия в по - късен момент показания, вместо тези депозирани
непосредствено след инцидента. Отделно от това се счита, че от приетата по
делото СТЕ не
се установява с категоричност, че подсъдимият К. му е нанесъл удар на
пострадалия. На следващо място защитата счита, че разпознаването не следва да
бъде ценено, тъй като подсъдимия е имал възможност да се запознае с
публикуваните в общественото пространство видеоматериали. Поради което счита,
че по отношение на подсъдимия К. може да бъде направен само за вероятен извод за съпричастност към
извършване на вмененото му престъпление. Отделно от изложените съображения в
условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на присъденото
от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди, тъй като пред първата
инстанция гражданският ищец не бил ангажира никакви доказателства за
установяване размера на тези вреди. Претендира
се първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимият К. да бъде оправдан. Алтернативно, се иска присъдата да бъде
изменена в частта, с която е уважен гражданския иск, като бъде определен размер
съответстващ на действително претърпените от пострадалия неимуществени вреди.
Представителят
на Софийска градска прокуратура изразява становище за правилност и
законосъобразност на постановения съдебен акт и пледира присъда на СРС да бъде
потвърдена. Изразява становище, че фактическата обстановка е изяснена от събраните
по делото доказателства и се присъединява се към направените от съда правни
изводи. Подчертава, че първият съд правилно е определил размера на наказанието.
Повереника на
частния обвините и граждански ищец подържа изявлението на представителя на
държавното обвинение и също моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
изцяло. Счита, че съдът правилно е анализирал доказателствата по делото и
правилно е определил както размера на наказанието така и размера на гражданския
иск.
Частният
обвинител и граждански ищец Л.Л. подържа казаното от своя процесуален
представител.
Защитника на
подсъдимия М.М. – адв. И. пледира първоинстанционата присъда да бъде
потвърдена, тъй като същата е благоприятна за доверителя му. Досежно
гражданския иск предоставя на съда.
Подсъдимия М. в
своя защита подържа казаното от защитника си. В предоставеното му право на
последна дума заявява, че няма какво друго да добави.
В проведеното
съдебно заседание не се явяват подсъдимите Б.К. и М. Д..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният
съдебен акт е постановен при пълно и всестранно изясняване на обстоятелствата
по делото. Направен е задълбочен анализ на събраните по делото доказателства,
въз основа на които СРС е изградил правилни изводи за фактическата обстановка.
За да постанови
присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал в качеството им на
гласни и писмени доказателствени средства, и обсъдил показанията на показанията
на св.Л.Л. / непосредствено дадени пред първоинстанционния съд и тези приобщени
чрез прочитане им на основание чл. 281, ал. 4,вр. с ал. 1,т. 1 от НПК/; показанията
на св.Т.М. /дадени в хода на ДП и прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.
4, пр.2 от НПК/, показанията на свидетелите И.Т., И. С., А.Д., Й.Р.и П.К./дадени
в хода на съдебното следствие пред СРС и приобщени по реда на чл.281 НПК/;
протокол за доброволно предаване от 16.03.2014 г. на 1 бр. оптичен носител /СД/
от камера на Стадион „Васил Левски“, протокол за доброволно предаване от
16.03.2014г. на 1 бр. оптичен носител /СД/ на видео и снимков материал, заснет
от репортер на ИА „Блиц“ от футболна среща между ФК „Ботев - Пловдив“ и ФК
„Локомотив - Пловдив“; протокол за разпознаване на поде. Б.К., протокол за
разпознаване на поде. М.Д.; протокол за разпознаване на св. А.Д., ведно с
фотоалбуми към протоколите за разпознаване; протоколи за освидетелстване на
поде. Б.К., на поде. М.М., на поде. М.Д., на св. А.Д. и на пострадалия Л.Л.;
изготвените и приети КСППЕ на св. А.Д. /л.109 от ДП/; СМЕ на живо лице по
отношение на пострадалия Л.П.Л.; ВТЕ; КСППЕ на поде. М.И.М.; съдебно-графическа
експертиза, назначена и изготвена в хода на съдебното следствие; писмените
доказателства: план-разстановка на силите и средствата на МВР в СПО по охрана
на обществения ред преди, по време и след футболната среща между отборите на
ПФК „Ботев -Пловдив“ и ПФК „Локомотив - Пловдив“ на 16.03.2014 г„ утвърдена от
ВНД Директор на СДВР на 14.03.2014 г„ съгласно която пол. Л. Л. /пострадалият/
е определен за служител за оперативно обезпечаване на футболната среща; справки
за съдимост на тримата подсъдими, копие от акт за смърт на св. Т.М., писмо per.
№14900/03.06.2019 г. от зам.председателя на PC - Пловдив, ведно с разписка за
получаване от АДВ - РД Пловдив на изпълнителен лист /ИЛ/, издаден срещу Б.В.К.
за сумата от 500,00 лева - наложена му глоба по НОХД №2363/2004 г. по описа на
PC -Пловдив, е отразяване в разписката, че въз основа на този ИЛ е образувано
изп.дело №2089/11.03.2005 г.
При изграждане
на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата,
относими към предмета на доказване по делото, съдът е кредитирал в основни
линии показанията на разпитаните по делото свидетели в това число и върху
показанията на св. Л.Л., като подробно е анализирал същите и правилно е приел,
че не се констатират съществени противоречия както вътрешни така и при тяхното
съпоставяне. Останалите събрани по делото, писмени доказателствени средства и
заключението на вещото лице, изготвило ВТЕ и заключението на вещото лице
изготвило СМЕ, съдът е кредитирал изцяло, като е приел, че същите са единни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в
производството.
Въз основа на
така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от
фактическа страна, че на 16.03.2014 г. на Национален стадион „Васил Левски“ в
гр. София, се провеждала футболна среща между отборите на футболен клуб /ФК/
„Ботев-Пловдив“ и ФК „Локомотив - Пловдив“, с начален час 14:00 часа. Около
14:10 часа св. Л.П.Л. /на длъжност „полицай“ в сектор „Масови мероприятия“ към
СДВР/ влязъл през вход на стадиона, намиращ се до сектор „Г“, изпълнявайки
служебните си задължения, сред които е било в качеството на цивилен полицай да
извършва наблюдение върху посетителите на футболното мероприятие, в рамките на
провеждана специализирана полицейска операция /СПО/ по охрана на обществения
ред преди, по време и след провеждане на футболната среща. Свидетелят Л.
възнамерявал да провери какви са настроенията сред привържениците на ФК
„Ботев-Пловдив“, като за целта бил застанал в цивилно облекло и със слушалка на
едното си ухо, в сектор „Г“ на стадиона, в близост до входа. Тогава към него се
приближили 2-3 от привържениците на ФК „Ботев-Пловдив“, чиято самоличност не е
установена по делото, и го попитали какво слуша с тези слушалки. Свидетелят Л.
се представил като полицейски служител, при което тези лица го нападнали и
започнали да го блъскат странично към стъпалата, като го избутали блъскайки го
до първите няколко стъпала. Там, към тях се присъединили и други привърженици
на ФК „Ботев-Пловдив“, които започнали да удрят св. Л. по главата и тялото.
Сред лицата, които нанасяли удари на св. Л. са били подсъдимите М.Д. и Б.К.,
като последният го ударил с юмрук в дясната част на главата, а подсъдимият Д.
го ударил с ръка и ритнал с крак, след като св. Л. бил повален на земята. В
близост до случващото се по това време, от лявата страна на св. Л. е бил и подс.
М.М., който също замахнал с ръка, за да удари св. Л.. През това време и други
лица са нанасяли удари с ръка и крак по главата и тялото на св. Л., сред които
и св. А.Н.Д., който го ритнал с крак в областта на тялото, след като пострадалият
паднал на стъпалата. Докато траел побоят над св. Л., от тълпата спрямо него се
чували викове от рода на „буфер“, „циганин“, „шпионин“ и други, които обичайно
се използвали като обръщения от привържениците на ФК „Ботев - Пловдив“ към
привържениците на ФК „Локомотив - Пловдив“. Своевременната намеса на униформени
полицейски служители - колеги на пострадалия, предотвратила настъпването на
по-тежки последици за св. Л., тъй като той е бил бързо изведен от трибуната, на
която се е развил инцидентът. След извеждането му от стадиона, св. Л. е бил във
видимо стресирано емоционално състояние.
По-време на
инцидента е имало струпване на множество хора, като обективно не е можело нито
да се възприеме, нито да се заснемат извършваните фактически действия от
лицата, които са се били струпали около пострадалия, поради което останалите лица,
които са нанесли удари по главата и тялото на св. Л. не са установени.
От изготвената
по делото СМЕ се установява, че при гореописания побой на св. Л. са били
причинени следните травматични увреждания: контузия на главата, изразяваща се в
множество пръснати ограничени охлузвания и неправилно окръглено кръвонасядане в
окосмената част на главата в теменната област срединно и леко вляво от
срединната линия, подчертан оток и мораво кръвонасядане по кожата на дясната
челно-слепоочна област, подчертан оток и кръвонасядане в окосмената част на
лявата слепоочна област и охлузване по предната повърхност на дясното коляно,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.
Настоящият
въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по
делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните изводи
на първоинстанционният съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото гласни
доказателства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка,
установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимите Б.К. и М.
Д. по отношение на инкриминираното деяние.
Правилно
първостепенния съд е ценил показанията на свидетелят Л.Л., тъй като същите са основен
източник на информация за развоя на процесните събития. Свидетелят с оглед
качеството си на пострадал е конституиран и като страна в съдебното
производство, поради което показанията на последния са подложени от
първостепенния съд на подробен и критичен анализ. От внимателното и задълбочено
изследване и съпоставяне на изложените от пострадалия сведения решаващият съдът
е достигна до верния извод, че същите са последователни, логични и достоверни.
При наличието на
категоричните твърдения на пострадалия, че е възприел хронологията на
инцидента, както и своите нападатели, разпознал е същите при проведените
действия по разследването, видно от съставените протоколи и фотоалбуми към тях,
съдът не би могъл да ги отхвърли, тъй като това би означавало да изопачи по
недопустим начин съдържанието на обсъжданите показания. Още повече, че същите
не са изолирани, а се подкрепят и от показанията на свидетелят А.Д., който не
само е присъствал по време на въпросната
футболна среща, но и е бил в непосредствена близост до пострадалия Л..
Свидетелят в показанията си съобщава за нанесените на Л. удари, описвайки едно
от лицата извършили конкретните посегателства, съответстващо по физически
характеристики на подсъдимия Б.К., описано и по абсолютно идентичен начин и от
св. Л.. Свидетелят А.Д. в показанията си също признава за собственото си
неправомерно поведение спрямо пострадалия и изказва разкаяние за действията си,
което според настоящия състав е още една индикация за добросъвестност при
излагане на обстоятелствата имащи значение за настоящото производство.
Правилно
първостепенния съд ценил показанията на св. Д.при своите фактически и правни
изводи, доколкото свидетелската му годно е установена от изготвената в хода на досъдебното
производство СППЕ, съгласно която непълнолетието му не е пречка да участва в
наказателното производство и да дава достоверни сведения за известните му факти
и обстоятелства.
В корелация с
показанията на пострадалия и страна в процеса Л.Л. са и изложените от
свидетелите Т.М., И.Т. и П.К., които не са били в непосредствена близост до
пострадали по- време, когато е започнал инцидента, но са се намесили
впоследствие и са пряко са възприели действията на тълпата и състоянието на Л.
след това.
На следващо
място показанията на свидетеля Л.Л. напълно се подкрепят от изготвената в хода
на досъдебно производство съдебно – медицинска експертиза дала заключение за
медико - биологичните характеристики на получените увреждания от пострадалия.
Установените от вещите лица медицински находки напълно съответстват на сочената
от пострадалия локализация на ударите, както и за това да са получени по времето
и начина описан от него.
Първоинстанционният
съд изключително прецизно е обсъдил и наведените от защитата доводи за
наличието на противоречия в показанията на пострадалия Л., изразяващи се в
това, че в хода на досъдебното производство при първия си разпит, проведен
непосредствено след инцидента е описал две от трите лицата, които са му били
нанесли удари, а в последствие е описал три лица. Правилно съдът е посочил, че
дори да е налице някакво разминаване същото
е несъществено. Непълнотата в конкретния случай безспорно се дължи на
силното стресово състояние в което се е намирал пострадалия непосредствено след
инцидента, за което свидетелстват неговите колеги, полицейските служители
извели Л. от стадиона и по този начин предотвратили възможни по- тежки
последици. Същия довод е релевиран е пред настоящия състав, като е посочено, че
първостепенния съд неправилно и в
противоречие със съдебната практика е
ценил показанията на свидетеля Л. дадени в по - късен момент, а не тези
непосредствено след инцидента. Това възражение е несъстоятелно, тъй като на
първо място решаващият съд е кредитирал показанията свидетеля Л. дадени както
на досъдебно производство, така и в съдебна фаза като е приел, че между тях
няма съществено противоречие, а непълнотата в първоначалноните показания се
дължи на емоционалното състояние в което се е намирал свидетеля в този момент.
Отделно от това следва да се посочи, че по начало при преценката на доказателства съдът е длъжен да съобрази
всички обстоятелства, с оглед конкретиката за всеки отделен случай. Съдът може
да кредитира показанията на даден
свидетел и само в отделни негови части,а по отношение да други да не им даде
вяра. В тази връзка настоящия състав счита, че съдът не е допуснал нарушение
или превратно тълкуване на доказателствата по делото.
Неоснователно
според настоящия състав е и довода на защитата, че от доказателствената
съвкупност следва да бъде изключен и протокола за разпознаване, находящ се на
л. 70 от ДП, при който пострадалия Л. е разпознал подсъдимия Б.К., като лицето,
което му е нанесло удари на инкриминираната дата. На първо място не може да
бъдат споделени доводите на защитата за недобросъвестно на свидетеля Л., че при
извършване на разпознаването, последния вече се е запознал с кадри от
процесните събития разпространени в интернет. Това е така, тъй като от
цялостното поведение на пострадалия не може да се направи извод за
тенденциозност, а напротив. При първоначалния си разпит проведен на 16.03.14г.
,макар и пестелив и непълен в описанието на лицата нанесли му побой, той
категорична заявява, че може да ги разпознае и още тогава дава описание
наподобяващо на това на подсъдимия К.. Още повече, както беше вече посочено
авторството в лицето на подсъдимия Б.К. се установява и от показанията на
свидетеля А.Д..
Отделно от това
няма основания протокола за разпознаване да бъде изключен от доказателствената
съвкупност, доколкото същият е извършен
съобразно изискванията на процесуалния закон, предвидени в разпоредбите на чл. 169-171 от НПК. Преди конкретното действие по разследването е извършен разпит на
пострадалия Л.. Действието е извършено и
в присъствието на две поемни лица, свидетелите Г.Й. и Й.Р., разпитани и в
съдебна фаза. С оглед заявеното от свидетелката Й., че протокола за
разпознаване и протокола от проведения й разпит в хода на досъдебното
производство не носят нейния подпис, решаващия съд е назначил изготвянето на
СГЕ. От заключението на вещото лице прието в съдебно заседание без възражения
на страните тези нейни твърдения се опровергават поради което правилно съдът не
е дал вяра на заявеното непосредствено пред съда, а е ценил показанията й
дадени в предходната фаза на процеса.
Не на последно
място в подкрепа на изложеното от свидетеля Л. за нанесените му удари от
подсъдимите лица и е заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство ВТЕ, съгласно която и тримата подсъдими са се намирали в
непосредствена близост до пострадалия по време на инцидента и са налице кадри
при които същите замахват с юмруци към
него. Действително, както сочи защитата
вещото лице изготвило експертизата е посочило, че не може с категоричност да
отговори, дали е настъпило съприкосновение. Това обаче не води автоматично и до
обратния извод. Напротив при съвкупната преценка на показанията на свидетеля Л.,
А.Д., извършените разпознавания и заключенията на ВТЕ и СМЕ обосновано съдът е
приел, че авторството на деянието в лицето на подсъдимите Б.К. и М.Д. е
доказано по безспорен начин.
Предвид
изложеното не може да се сподели становището на защитата, че фактическите
изводи по авторството в лицето на подсъдимия Б.К. са основани на предположения.
Напротив същите са основават на подробен и задълбочен анализ от страна на
първоинстанционния съд на показанията на пострадалия Л.Л. и и на други
свидетели присъстващи по време и място на инкриминираното събитие. Последните
са последователни, логични, безпротиворечиви и в пълна корелация с останалия
доказателствен материал, поради което възражението на защитата в тази насока е
неоснователно. Нещо повече, известно е, че за доказаността на обвинението е
важно не количеството на доказателствата и доказателствените средства, а
тяхното съдържание. При положение, че показанията на свидетеля не са
схематични, колебливи, неясни, непоследователни или нелогични и се отнасят до
факти, които той лично е възприел, няма процесуална пречка те да бъдат
поставени в основата на осъдителна присъда.
Независимо, че
настоящата инстанция е сезирана с жалба само от подсъдимия Б.К., съгласно разпоредбите
на чл. 313 и чл. 314 от НПК в обхвата на въззивна проверка е цялостната
правилност на невлязлата в сила присъда.
В тази връзка
настоящата инстанция намира за правилни изводите на първостепенния съд и
досежно доказателствената обезпеченост на обвинението спрямо подсъдимия М.Д.. Напълно
основателно съдът е ценил показанията на пострадалия Л.Л. по изложените вече
съображения. Изрично съдът се е позовал на показанията на Л. дадени
непосредствено преди извършеното разпознаван от 31.07.2014г. /л. 62 от ДП/,
досежно индивидуализиращите общи признаци на подсъдимият Д., доколкото в
съдебна фаза е заявил, че няма ясен и конкретен спомен, за тях, както и за
извършените от този подсъдим действия спрямо него. Освен показанията на
свидетеля Л. решаващия съд е ценил и извършеното действие по разпознаване, при
което са стриктно са съблюдавани и изпълнени изискванията на процесуалния
закон, както и заключението на ВТЕ. Всички тези доказателства обсъдени по
отделно и в своята взаимовръзка водят и според настоящата инстанция до несъмнен
извод, за това че подсъдимият М.Д. е
нанесъл удар на пострадалия Л.Л..
На следващо
място няма как настоящия състав да не съгласи с изводите на СРС за липсата на
достатъчно доказателства, за да се обоснове с категоричност участието и на
подсъдимияМ.М. и нанасянето от негова страна на удари спрямо пострадалия Л..
Действително с оглед показанията на пострадалия дадени в хода на съдебното
следствие пред първостепенния съд и приетата ВТЕ се установява, че и подсъдимия
М. е присъствал на въпросната футболна среща. Липсват обаче доказателства, от
които да може безспорно да се направи извод за нанесен от него удар. Напълно
правилно протокола за разпознаване е изключен от доказателствената съвкуност,
поради нарушаване на процедурата по чл. 170 от НПК, съгласно която
непосредствено преди разпознаването следва да се разпита разпознавящия, който
да посочи индивидуализиращите белези на лицето, което предстои да
разпознава. Предвид това единствените
доказателства по делото, които да свързва подсъдимия М. с инкриминираното деяние както вече беше
посочено са показанията на св. Л. дадени в хода на съдебното следствие и ВТЕ.
Последните обаче както е констатирала и първата инстанция са изключително
абстрактни и уклончиви, за да може на база на тези доказателства да се направи
несъмнен извод за съпричастността на дееца.
Правилно първостепенния
съд е кредитирал изготвените в хода на досъдебното производство ВТЕ, СППЕ на
св. Д.и СППЕ на подсъдимия М., както и заключението на СМЕ, от което се
установяват получените от пострадалия в резултат на насените му удари телесни
увреждания. Напълно основателно по същия начин е ценена и изготвената в хода на
съдебното следствие СГЕ. Всички посочени експертните заключения за изготвени от
компетентни вещи лица в кръга на своите знания и са приети от съда без
възражения на страните.
Предвид всичко
изложено и от извършения самостоятелен анализ на наличната по делото
доказателствена съвкупност, в нейната последователност и взаимовръзка, според
СГС в този му състав, се явява достатъчна, за да обоснове от правна страна по
необходимия несъмнен и категоричен начин изводите относно авторството на
подсъдимия Б.К. и подсъдимия М. Д. по отношение на инкриминираното деяние.
От обективна
страна на 16.03.2014г., около 14.15ч., в гр. София, на територията на Националния
стадион „Васил Левски", сектор „Г“, подсъдимите Б. К. и М.Д., при
условията на съучастие, като съизвършители и с други неустановени по делото
лица са нанесли удари с ръце и с крака
по главата и на св. Л.Л., с което са причинил на свидетеля контузия на главата,
изразяваща се в множество пръснати ограничени охлузвания и неправилно окръглено
кръвонасядане в окосмената част на главата в теменната област срединно и леко
вляво от срединната линия, подчертан оток и мораво кръвонасядане по кожата на
дясната челно-слепоочна област, подчертан оток и кръвонасядане в окосмената
част на лявата слепоочна област и охлузване по предната повърхност на дясното
коляно, което е причинило на свидетеля временно разстройство на здравето,
неопасно за живота му. Това увреждане по своята медико - биологична
характеристика представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Посочената телесна повреда се намира в пряка причинно-следствена връзка с
действията на подсъдимите лица .
Верни са
изводите на СРС и относно субективната съставомерност на деянието на
подсъдимите К. и М., които са действали виновно, при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът им е обхващал
представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав
с горепосочената правна квалификация. Нанасяйки удари с крак и ръка в областта
на тялото и главата на пострадалия Л.Л. са съзнавали възможността и
неизбежността от накърняване телесния интегритет на последния. Посочените
обстоятелства се интерпретират от съда като недвусмислено обективиращи
намерението на дееца да причини телесна повреда от обсъждания вид. Подсъдимите
са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са неговите
общественоопасни последици и пряко са целяли настъпването им.
Деянието е
осъществено от подсъдимите лица по хулигански подбуди, по смисъла на чл. 131,
ал. 1, т. 12 НК. За съставомерността на деянието по този законов текст е
необходимо да се установи, че същото се предхожда, съпътства или последва от
хулиганско поведение на дееца (Р 92-68-II), израз на явното му неуважение към
обществото и незачитането на установените правопорядки (Р 307-71-II, Р
82-80-II), както и отсъствието на лични отношения, на вражда, на завист и други
подобни между виновния и пострадалия.
В конкретния случай
поведението на подсъдимите К. и Д., намерило израз в нанасянето на удари спрямо
пострадалия Л., не е било провокирано от предходни отношения помежду им, а е
сторено единствено и само заради футболната им принадлежност и породилото се в
съзнанието им убеждение, че пострадалия е от противниковия отбор. Поведението
на двамата подсъдими е израз на демонстрация на безнаказаност и пренебрежение
към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнството на личността.
При това,
правилно и законосъобразно подсъдимите Б.К. и М.Д. са бил признати за виновни в
осъществяване на състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 1 НК. Подсъдимите са извършили деянието в условията на съучастие, като
съизвършители помежду си, а също и с други неустановени по делото лица.
Въззивния съд се
солидаризира и с извършената от първата инстанция индивидуализация на
наказанията по отношение на двамата подсъдими.
На подсъдимия М.Д.
за извършеното от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130,
ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК първостепенният съд е наложил наказание
"Пробация" при следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2
от НК: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца,
изразяваща се в явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител с
периодичност два пъти седмично;
- задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца.
Така наложеното
наказание на подс. Д. е определено към минимума предвиден в закона, като
въззивният съдебен състав споделя изводите на първостепенният съд при
определяне на наказанието, както по вид, така и по размер. Отчетени са всички
смекчаващи отговорността обстоятелства. Правилно първостепенният съд е преценил,
че по отношение на подсъдимия М.Д. в казуистиката на делото е неприложима
разпоредбата на чл.78а,ал.1 от НК, поради наличието на отрицателната предпоставка.
Подсъдимият Д. към момента на извършване на престъплението, видно от
приложената по делото справка за съдимост е осъждан трикратно, все за
престъпления извършени от него като непълнолетен.
Първостепенния
съд законосъобразно е освободил подсъдимия
Б.К. от наказателна отговорност, тъй като за инкриминираната деятелност, за
която последният е признат за виновен- чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл.130,ал.1,
вр. чл.20,ал.2, вр. с ал.1 от НК, е предвидено наказание "лишаване от
свобода" за срок до две години или „пробация“. Подсъдимия К. не е осъждан.
Освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК по НОХД
№ 2263/2004г. на РС Пловдив, но към момента на извършване на настоящото деяние
е отпаднала отрицателната предпоставка
по реда на чл. 78а, ал. 1, б „б“. Също така от деянието не са причинени
имуществени вреди.
При определяне
на наказанието на подсъдимия Б.К., законосъобразно първостепенният съд е приел,
че административното наказание "глоба", което трябва да се наложи на
последния следва да бъде определено при превес на смекчаващите обстоятелства и
същото да бъде в размер на 1000 лева.
По отношение
предявения граждански иск срещу подсъдимите лица да заплатят в условията на
солидарност на гражданския ищец и частен обвинител Л.Л. сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12вр. с
чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което подсъдимите са
предаден на съд по настоящото дело. На първо място правилно съдът е отхвърлил
изцяло предявения иск срещу подсъдимия М. М., тъй като същият е оправдан,
респективно гражданския иск срещи него е неоснователен.
Признаването на
двамата подсъдими Б.К. и М.Д. за виновни обосновава основателност на
гражданско- правната претенция, както е посочил и първостепенният съд. По отношение на тях гражданския иск се явява доказан
по своето основание – извършено престъпление, което представлява и деликт на
основание чл.45 ЗЗД. Налице е пряка причинна връзка между поведението на
дейците и настъпилия противоправен резултат, което е видно от показанията на
пострадалия и изготвената медицинска документация и СМЕ. При определяне размера
обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени, първостепенния съд взе
в предвид характера на причиненото увреждане, както и периода необходим за
пълното възстановяване на пострадалия
между 12 и 16 дни. По делото не са ангажирани никакви други доказателства
установяващи претърпени от пострадалия прекомерни болки и страдания или особени
затруднения на ежедневните дейности на пострадалия респ. на трудовата му
ангажираност, в това число пред първостепепния съд не са ангажирани и доказателства пострадалия да е сменил
месторабота си, както е заявил пред съда. Напълно основателно е съобразено и обстоятелството, че
съставомерния резултат е причинен освен от двамата подсъдими, а и от други
неустановени по делото лица. Предвид
това настоящата инстанция намира, че в съответствие с принципа за справедливост
залегнал в чл.52 ЗЗД, първостепенния съд определил сумата от 4 000лв, която с
оглед конкретния случай е достатъчна да
компенсира пострадалия за преживения стрес, болки и неудобства. В останалата
част за разликата до пълният предявен размер от 20 000 /двадесет хиляди/ лева
предявения граждански иск е отхвърлен като недоказан.
Въззвиния съд не
намери основание за изменения на размера на присъденото от първостепенния съд
обезщетения за неимуществени вреди, като счита възражението на защитата, че
гражданския иск е останал недоказан за неоснователно. Доказателства в тази
насока както вече беше посочено са както
СМЕ, установяваща получените от пострадалия Л. увреждания, така и
неговите показания за причинения му стрес и негативните емоции от самия
инцидент и от подигравките на колеги и приятели след него.
Предвид изхода
на делото на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът правилно е възложил в тежест
на подсъдимите лица сторените на фазата на досъдебното производство разноски за
възнаграждение за вещи лица в размер на по 265, 62 лева за всеки от подсъдимите
по сметка на СДВР, сторените в съдебната фаза разноски за възнаграждение за
вещи лица, експертизи и свидетели в размер на по 257,33 лева за всеки от
подсъдимите лица, както и по 80,00 лева, представляваща дължимата държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск по смета на СРС.
При извършената
на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените
съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и
на основание чл. 334 ал. 1 т. 6 и чл. 338 от НПК, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 304868 от 18.12.2019г., постановена по НОХД № 4183/2018г.
по описа Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129-ти състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.