РЕШЕНИЕ
№350
гр.
Враца, 26.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 29.09.2020г. /двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАН дело № 282 по описа на АдмС – Враца за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София против Решение № 32 от 13.03.2020
г., постановено по АНД № 15/2020 г. по описа на Районен съд - Мездра. С
оспореното решение е отменено като незаконосъобразно НП № 004932/18.12.2019
г., издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, с което на И.П.И. *** на основание чл.
179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00
лева за нарушение на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП и е постановено заплащане на таксата по чл. 10а, ал. 2 от
Закона за пътищата в размер на 10,00 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП
и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние във вр. с чл. 25
от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В касационната жалба са релевирани доводи за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила при постановяването му, касационни основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се
потвърди обжалваното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от
ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
От
процесуалния представител на ответника – * С.К. ***, е депозирано писмено становище
по касационната жалба, в което развива доводи за неоснователност на жалбата и
правилност на съдебния акт. Претендират се направените разноски за адвокатско
възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на съдебен
контрол пред Районен съд – Мездра е НП № 004932/18.12.2019
г., издадено от Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“
гр. София, с което на И.П.И. *** на основание чл.
179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на
300,00 лева за нарушение на чл.
139, ал. 6 от ЗДвП и е постановено заплащане на таксата по чл. 10а, ал. 2 от
Закона за пътищата в размер на 10,00 лева на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП
и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни
превозни средства на база време и на база изминато разстояние във вр. с чл. 25
от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В
обстоятелствената част на НП административнонаказващият орган е приел за
установено, че на 30.07.2019г. около 17:13 часа ответникът И.П.И., в качеството
на водач, е управлявал ППС с рег. № ***с обща допустима техническа маса до 3500
кг. по републикански път I-1
(Е-79), при километър 165+177, като за ППС не е заплатена винетна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
В мотивите
си първоинстанционният съд е приел за недоказано извършването на нарушението от
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, като се е позовал
на наличието на писмени доказателства за заплатена винетна такса за ППС с
изписан на латиница рег. № ***. Приел е, че отговорността на ответника не
следва да бъде ангажирана, тъй като същият не е бил собственик на процесния
автомобил към датата на извършване на проверката. Изложил е мотиви за наличието
на предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай и е
отменил издаденото НП като незаконосъобразно.
Постановеното решение
е правилно като краен резултат, макар настоящият касационен състав да не
споделя всички изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Неправилно съдът е
приел, че отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана, тъй като
същият не е бил собственик на процесния автомобил към датата на извършване на
проверката. Разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП сочи като субект на нарушението
„водач на ППС“. По делото е доказано и не се спори, че именно ответникът е
управлявал автомобила на посочените в АУАН и НП дата и място. Без правно
значение за отговорността на водача е чия собственост е автомобила, доколкото
именно водачът е задължен да се увери, че е заплатена винетна такса преди да
използва път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.
Неправилно въззивният
съд е приел, че от обективна страна не е извършено нарушение на чл. 139, ал. 6
от ЗДвП, тъй като е била заплатена винетната такса, определена в Закона за
пътищата, за ППС с изписан на латиница рег. № ***. Правилността на
регистрационния номер е едно от изискванията за валидност на заплатената
винетна такса. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредбата за условията, реда и
правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние,
при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират
регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на
валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл.
4, ал. 2, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер правилно е бил деклариран от съответното лице. Съгласно
чл. 5, ал. 3 от Наредбата, отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или
периода на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на
ползвателя, като в случай на неправилно декларирани данни се счита, че за
пътното превозно средство не е заплатена дължимата винетна такса. В този смисъл
следва да се приеме, че за процесното ППС не е заплатена дължимата винетна
такса.
Независимо от изложеното, настоящият състав намира, че
решението на въззивния съд следва да бъде потвърдено, по следните съображения:
Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите,
така и по правото, от които зависи изходът на делото, в т.ч. и правилността на
преценката на административно наказващия орган за «маловажност» на случая по
чл. 28 от ЗАНН, която е част от преценката за законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11
от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от НК. От анализа на цитираните норми следва, че
преценката дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен
случай, е поставена в зависимост от липсата или незначителността на вредните
последици, както и от всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Касационната инстанция намира, че с оглед тежестта на
санкционираното нарушение, същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че към датата
на извършената проверка е била заплатена винетна такса за ППС с рег. № ***, като
единствената разлика с рег. номер на процесното ППС е изписването на буквите на
латиница. Установено е, че в Р. Б. няма друг автомобил с посочения рег. номер,
който хипотетично ми могъл да се ползва от заплатената винетна такса. При това
положение настоящият състав приема, че от нарушението не са настъпили вредни последици, което сочи
на по-ниска степен на обществена опасност на констатираното деяние, в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Въз основа на изложените съображения, касационният състав
намира, че като не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, при наличие на визираните в посочения законов текст
предпоставки, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
материалния закон. Това нарушение е отчетено от районния съд и той правилно е отменил издаденото
НП като незаконосъобразно.
При извършената на
основание чл.
218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци,извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на
спора и своевременно направено искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, такива му се дължат на
основание чл. 63, ал. 3 вр. с ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 143 АПК. В
производството пред касационната инстанция е представен договор за правна
защита и съдействие от 25.09.2020 г. /л. 22 /, от който е видно, че ответникът
е договорил и заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
/триста/ лева. От процесуалния представител на касатора е направено възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Определен съобразно стойността на наложеното
административно наказание „глоба“ по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, в случая
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300,00 лева, поради което
не са налице основания за намаляването му. Претенцията за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде
уважена в пълен размер.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 32 от 13.03.2020 г., постановено по АНД № 15/2020 г. по
описа на Районен съд – Мездра.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да
заплати на И.П.И. *** разноски по делото в
размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.