№ 184
гр. Пловдив , 20.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Емил Люб. Митев
Вера Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000279 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 248 от ГПК.
Образувано по молба с вх.№ 2190 от 16.07.2021 г., подадена от „С. И.“
ЕООД, ЕГН *******, представлявано от адв. Ст. И., с която иска съдът да
измени постановеното от него решение в частта относно разноските, тъй като
същото е неправилно. Твърди, че с оглед изхода на спора – неоснователност
на жалбата на другата страна му се дължат разноски, в т.ч. адвокатско
възнаграждение в размер на уговореното и платено такова от 4000 лв..
Аргумент за това е намерен в разпоредбата на чл. 7, ал.3 във вр. с ал.2, т.5 от
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която възнаграждението се изчислява на базата на стойността на
предявените вземания и след като размерът на предявените вземания е
132 827.35 лв., то дължимия минимален размер на адвокатското
възнаграждение е в размер на 4186.55 лв.. Затова и като счита, че платеното
му възнаграждение не е прекомерно, тъй като е под минимално дължимия
размер, както и че за съда не е съществувало основание да намали същото,
като съобразява напълно ирелевантни обстоятелства като правна и
фактическа сложност на спора, настоява да бъде изменено постановеното
решение в частта, касаеща разноските като на „С. И.“ ЕООД, ЕГН *******
бъдат присъдени такива в пълния заявен размер от 4350 лв..
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна „СЗП“ ЕООД, ЕИК *******, с който молбата е намерена за
неоснователна и искането е да бъде отхвърлена.
1
След преценка на изложените искания и възражения, съдът прие
следното:
С решение № 67 от 09.07.2021г., постановено по настоящото дело съдът е
потвърдил решение № 260039 от 08.02.2021г. на ПОС, с което е отхвърлена
молбата на „СЗП“ ЕООД ЕИК ******* за откриване производство по
несъстоятелност на „С. И.“ ЕООД, ЕИК ******* и съобразно изхода на спора
е присъдил разноски на ответника по жалбата. При определяне на дължимите
разноски, съдът е приел за основателно заявеното възражение за
прекомерност на уговореното и заплатено възнаграждение на адв. Ст. И. в
размер на 4000 лв. и като е отчел процесуалната активност на адв. И. е
определил възнаграждение в размер на 2000 лв., което макар и над минимума,
съгласно чл.7, ал.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е приел за адекватно.
Неоснователни, като несъобразени със закона са твърденията на адв. Ст.
И. в депозираната от него молба по реда на чл. 248 ГПК за това, че
минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен при условията на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и като се съобразят предявените
вземания на кредитора в размер на 132 827.35 лв..
Разпоредбата на чл.7, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения урежда начина на
определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела за
несъстоятелност на базата на стойността на предявените вземания - по
методиката на ал. 2, но не по-малко от 800 лв.. Тълкуването на посочената
правна норма налага извода, че препращането към методиката на чл.7, ал.2 се
отнася само до втората фаза на развитие на делото по несъстоятелност - по
предявяване на вземания и одобряване на списъците, в която индивидуалните
вземания на кредиторите получават правна защита. В първата фаза на
производството по несъстоятелност предмет на делото не е отделно вземане, а
финансовото състояние на длъжника, до което се разпростират обективните
предели на силата на пресъдено нещо. В конкретният случай делото е във
фазата на разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, а твърдяното от кредитора – молител в производството
вземане с произход търговска сделка не е предявено вземане по смисъла на
Глава четиридесет и трета ТЗ. Затова и база за определяне на минималния
2
размер на адвокатското възнаграждение не може да бъде стойността на
предявените вземания, тъй като такива с оглед фазата на производството не са
налице, а минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи с
приложението на чл.7, ал.1, т.4 и ал.6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Изложените от съда съображения за правната и фактическа сложност на
делото не само не са ирелевантни, както твърди молителя в производство по
чл. 248 ГПК, но са и определящи за основателността на заявеното възражение
по чл. 78, ал.5 ГПК. Следва да се има предвид, че след като възражението за
прекомерност е намерено за основателно, съдът е обосновал присъждане на
размер на дължимото се на адв. Ст. И. адвокатско възнаграждение, далеч
надвишаващ минималния, съгласно приложимия по чл.7, ал.1, т.4 и ал.6 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Изводът е, че не са налице основания за корекция на постановеното
решение в частта, касаеща разноските, поради което и искането за това ще се
остави без уважение.
Мотивиран от изложеното съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 2190 от 16.07.2021 г.,
подадена от „С. И.“ ЕООД, ЕГН *******, представлявано от адв. Ст. И., с
която се иска съдът да измени решение № 67 от 09.07.2021г. в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмодневен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3