№ 793
гр. Б., 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204154 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.48, ал.3 от Закона за
счетоводството.
Образувано е по повод постъпила жалба от „Г. Х. -А.“ ЕООД с ЕИК .... със
седалище в гр.А. и адрес на управление ул.“Р. Б.“ №14А, представлявано от управителя
Г. С. Х. с ЕГН ********** против наказателно постановление
№1257-F597086/08.07.2021г на заместник-директора на ТД на НАП– Б., с което на
дружеството на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.38 ал.1
т.1 от Закон за счетоводството (ЗСч).
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, конкретно чл.34 ал.3 от ЗАНН. Моли съда да го
отмени изцяло.
В съдебно заседание управителят на дружеството, редовно призован не се явява
лично. Представлява се от преупълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства.
Претендират се разноски.
Ответната страна по жалбата, ТД на НАП – Б., редовно призована се
представлява от ЮК. Не се сочат нови доказателства. Моли за присъждане на ЮК
възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирано лице. От наличните писмени доказателства
(лист 3 и лист 7 на гърба от делото) се установява спазването на 7-мо дневния
преклузивен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Жалбата е срещу подлежащ на обжалване
акт и е пред материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от
закона реквизити и настоящата инстанция счита производството пред БРС за редовно
образувано.
Доколкото твърдяното нарушение е свързано с неподаване в срок на заявление за
обявяване на годишен финансов отчет за 2019г пред Агенцията по вписванията–
Търговски регистър, то задължението е следвало да се изпълни в гр.Б., тъй като
службите по регистрация осъществяват функциите си по Закона за търговския
регистър на територията на съдебния район на съответния окръжен съд – аргумент от
чл.13, ал.7 от Закон за търговския регистър и чл.5, ал.2 от Устройствен правилник на
Агенцията по вписванията. В този смисъл компетентен да се произнесе по жалбата е
БРС.
1
Районен съд-Б., след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното :
На 14.12.2020г в ТД на НАП-Б. била извършена проверка в програмен продукт
„СУП“ по повод писмо №12-00-353 от Агенцията по вписванията адресирано до на ТД
на НАП, както и справка в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, при
която било установено следното:
„Г. Х. -А.“ ЕООД с ЕИК .... със седалище в гр.А. и адрес на управление ул.“Р. Б.“
№14А не е изпълнило задължението си да публикува годишния си данъчен отчет за
2019 г в Агенцията по вписванията –Търговския регистър в законоустановения срок до
30.09.2020г.
До дружеството била изпратена покана за образуване на административно
производство № ИТ1-00-1128/22.02.2021г (лист №9 и 13от делото). В указания срок
упълномощено от дружеството лице (пълномощно на лист 8 от делото) се е явило в ТД
на НАП-Б. и в негово присъствие на 04.03.2021г е бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (лист №11 от делото). Правната квалификация на
нарушението в акта е по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Нарушението било за първи път. В срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Като е взел предвид акта и останалите доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №
1257-F597086/08.07.2021г (лист №7 от делото). В него при идентичност на
фактическата обстановка и правна квалификация на основание чл. 74 ал.1 от ЗСч на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства прочетени и приети
към доказателствата по делото.
От правна страна съдът приема следното :
Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. в срок до 30 юни на следващата
календарна година, търговците публикуват чрез заявяване и представяне за
обявяването им в Търговския регистър годишния си финансов отчет и
консолидирания си финансов отчет, годишния доклад за дейността и годишния си
консолидиран доклад за дейността, приети от общото събрание на
съдружниците/акционерите или от съответния орган. Във връзка с §33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020г и за
преодоляване на последиците срокът бил удължен до 30.09.2020г
„Г. Х. -А.“ ЕООД с ЕИК .... със седалище в гр.А. и адрес на управление ул.“Р. Б.“
№14А е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г с вх.№0200И0618063 от 19.05.2020г и
от нея ставало ясно, че е извършвало дейност и е отчело нетни приходи съгласно
счетоводното законодателство в размер на 1 263 927, 76 лева.
Предвид горното, следва да се приеме, че дружеството е извършило вмененото
му нарушение.
Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон
посочени в императивните норми на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които да доведат до
отмяна на атакувания акт. Правилно е прието от административнонаказващия орган, че
е допуснато нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч. Безспорно е установено, че „Г. Х. -А.“
ЕООД с ЕИК .... със седалище в гр.А. и адрес на управление ул.“Р. Б.“ №14А е
търговец по смисъла на Търговския закон, поради което за дружеството е
съществувало задължение до 30.09.2020г да публикува годишния финансов отчет за
календарната 2019г чрез заявяване и предоставяне за обявяването му в Търговския
регистър.
Правилно е била определена и санкционната разпоредба на чл.74 ал.1 от ЗСч,
доколкото именно там е предвидено налагане на наказание за непубликуване на
годишен финансов отчет в сроковете на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, каквото поведение в
случая е налице. Начинът, по който се изчислява имуществената санкция и определен
изчерпателно в чл.74 ал.1 от ЗСч и размерът й е в рамките от 0,01 до 0,5 на сто от
нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликувания
2
финансов отчет, но не по-малко от 200 лева. Санкцията определена от органа е
съобразена с обществената опасност на административното нарушение. В конкретния
случай съдът намира, че нормата на чл.28 от ЗАНН не следва да се прилага, тъй като
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид. То по своята характер е формално и за неговата
съставомерност не се изисква настъпване на определен вредоносен резултат. Срокът за
публикуване на ГФО не е бил обвързан с една единствена конкретна дата, а е бил по-
продължителен и е следвало да бъде спазен, което не е било сторено.
За конкретния случай, първият възможен момент, от който може да бъде
установен нарушителят е денят, следващ крайния срок за публикуване на годишния
финансов отчет в Търговския регистър, поддържан от Агенцията по вписванията. В
конкретния случай това е 01.10.2020г. На ТД на НАП на 14.12.2020г е станал известен
субектът носещ административнонаказателна отговорност и актът е бил съставен в
тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН-на 04.03.2021г, а наказателното постановление е
издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта съгласно чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Бездействието на дружеството в установения от закона срок, при предвидено
конкретно поведение, изчерпва обективния състав на нарушението. Доколкото
деянието е осъществено от юридическо лице за съставомерността на стореното като
административно нарушение не се изисква виновно поведение, по аргумент на
разпоредбата на чл.83 от ЗАНН.
Правната квалификация и в акта, и в наказателното постановление отговаря на
извършеното административното нарушение.
Настоящата инстанция счита, че жалбата е неоснователна. Актът е съставен в 3
месечния срок от извършване на нарушението, а НП е издадено в 6 месечния срок от
съставянето на кат. НП е правилно и като такова следва безусловно да бъде
потвърдено. Размерът на санкция е определен правилно.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
В конкретния случай, представителят на административнонказващия орган е поискал
да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за
правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди
жалбоподателя да го заплати.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 предложение първо и ал.3 от ЗАНН,
Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1257-F597086/08.07.2021г. на
заместник-директора на ТД на НАП– Б., с което на „Г. Х. -А.“ ЕООД с ЕИК .... със
седалище в гр.А. и адрес на управление ул.“Р. Б.“ №14А представлявано от управителя
Г. С. Х. с ЕГН ********** на основание чл. 74 ал.1 от ЗСч е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закон за
счетоводството (ЗСч).
ОСЪЖДА „Г. Х. -А.“ ЕООД с ЕИК .... със седалище в гр.А. и адрес на
управление ул.“Р. Б.“ №14А представлявано от управителя Г. С. Х. с ЕГН **********
да заплати на ТД на НАП-Б. възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.
3
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Б. в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4