ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 11667
21.10.2019
г., гр. Пловдив
Пловдивски районен съд, Гражданско отделение, XXII състав, в закрито заседание на 21.10.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Людмила Митрева
след като разгледа докладваното гр.д. № 13024/2019 г. по описа на ПРС, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. И. К. срещу „Финанс Про Колект“ ООД, с която е предявен отрицателен установителен иск за недължимост на сумата в размер на 300.06 лева, представляващо задължение за месечни такси и неустойки по договор с „Мобилтел“ ЕАД по партида № *** за месеците януари – септември 2012 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 01.08.2019 г. ищецът получил покана за доброволно плащане от ответника на сумата в размер на 300.06 лева, дължима към „Мобилтел“ ЕАД по партида № ***, като с нея ищецът бил уведомен, че това вземане било прехвърлено на „Финанс Про Колект“ ООД по реда на чл.99 ЗЗД.
През месец юни 2019 г. ищецът бил получил телефонно обаждане от представител на ответника, като последният заявил на ищеца, че има просрочени задължения към „Мобилтел“ в размер на 300.06 лева, които били цедирани на „Финанс Про Колект“ ООД.
Твърди се, че между ищеца и „Мобилтел“ ЕАД няма възникнало правоотношение по силата на което да дължи сумата в размер на 300.06 лева, наред с това счита, че и да е имало такова, вземането е погасено по давност.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който прави възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото твърди, че никога не е съобщавал на ищеца, че „Мобилтел“ ЕАД е прехвърлил свои вземания към него на„Финанс Про Колект“ ООД. Не е претендирал суми за себе си и не се е легитимирал като кредитор на ищеца.
С разпореждане на съда е дадена възможност на ищеца да обоснове правен интерес от водене на настоящото производство, като има предвид и съдържанието на писменото доказателство, приложено към исковата молба.
С молба от 17.10.2019 г. ищецът заявява, че правният му интерес произтича от обстоятелството, че от представената по делото покана за плащане ответникът се легитимирал като кредитор на ищеца и бил уведомен с тази покана, че вземането на „Мобилтел“ ЕАД били прехвърлено по реда на чл.99 ЗЗД на ответника. Последният бил заплашил ищеца, че при неизпълнение на задълженията си в определен срок, щели да му образуват ***. Счита, че в извънсъдебната покана с „просто око“ е видно, че ответникът търси за себе си заплащане на сумата в размер на 300.06 лева.
Пловдивският районен съд, след като разгледа
исковата молба, приложеното към нея доказателство, молба от 15.08.2019 г. и
молба от 17.10.2019 г. на ищеца, както и възраженията на ответника в отговора
на исковата молба намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки има право да установи несъществуване на едно правно отношение или право когато има интерес от това.
От изложените в исковата молба и уточнителните молби на ищеца от 15.08.2019 г. и 17.10.2019 г. се твърди, че ответникът с покана за доброволно плащане, представена към исковата молба, претендирал от ищеца заплащане на сума в размер на 300.06 лева, задължение възникнало за „Мобилтел“ ЕАД и прехвърлено на „Финанс Про Колект“ ООД, като в тази покана ищецът бил уведомен, че именно последното дружество е негов кредитор и претендирал за себе си плащане на посочената сума. Същото се изтъква, че ответникът е заявил на ищеца и при проведен телефонен разговор.
Съдът намира, че в случая правният интерес не може да се основава единствено на твърденията на ищеца, а следва да се преценява и на база представените по делото от последния доказателства, а и от изявленията на ответника.
Видно от представената по делото извънсъдебна покана /л.6/, с която ищецът твърди, че ответникът се легитимирал като негов кредитор и го уведомявал, че вземането на „Мобилтел“ ЕАД в размер на 300.06 лева му е прехвърлено по реда на чл.99 ЗЗД, поради което и претендирал за себе си посочената сума, се установява че тя е с доста по-различно съдържание от твърдяното от ищеца. В същата „Финанс Про Колект“ ООД уведомява ищеца, че по силата на рамков договор за извънсъдебно събиране на вземания „Мобилтел“ ЕАД е възложил на ответника да организира събирането на просрочени задължения към мобилния оператор. В поканата се предоставя срок на ищеца да заплати задълженията си към мобилния оператор в магазините на „А1 България“ ЕАД /предишно наименование „Мобилтел“/ или партньорската мрежа или по друг начин, описан в официалния сайт на „А1 България“ ЕАД. С поканата е уведомен ищецът, че при неплащане в срок „Финанс Про Колект“ ООД ще посъветва клиента си да прибегне към съдебно събиране на сумата по дълга. В нито един момент от поканата не се твърди, че „Финанс Про Колект“ ООД е придобил вземане от „Мобилтел“ ЕАД срещу ищеца, нито се претендира вземането в полза на ответното дружество. От поканата става ясно, че вземането се претендира за „А1 България“ ЕАД /предишно наименование „Мобилтел“/.
Предвид изложеното съдът намира, че ищецът неправилно интерпретира приложената по делото извънсъдебна покана. След като по този начин се интерпретира писмено доказателство, приложено по делото, съдът намира, че по същият начин се интерпретира и проведения между ищеца и ответника телефонен разговор, досежно твърдението за наличие на договор за цесия.
Действително ищецът има правен интерес да иска да бъде установено с влязъл в сила съдебен акт, че недължи вземане спрямо ответника, но тогава когато това вземане се претендира от ответника, включително и извънсъдебно. Ищецът има правен интерес да поддържа такъв иск и когато ответникът не го оспорва, с оглед снабдяването му с решение при признание на иска и отново да получи сила на присъдено нещо за недължимост на вземането.
В случая от представеното с исковата молба писмено доказателство – извънсъдебна покана, а и от изявлението на ответника в отговора на исковата молба, става ясно, че ответникът не е претендирал вземането за себе си, не твърди, че това вземане му е прехвърлено и е преминало в неговия патримониум, нито е заплашвал ищецът, че ще пристъпи към принудително изпълнение на това вземане.
Предвид изложеното съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство, доколкото от доказателства, на които се основа самият ищец е видно, че ответникът не претендира вземането за себе си, не твърди, че вземането му е прехвърлено или има някакви лични претенции по отношение на вземането, предмет на делото. Делото следва да бъде прекратено като недопустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото ответникът има право на разноски, каквото искане е направено своевременно от ответника в отговора на исковата молба. Ответникът доказа разноски в размер на 360 лева, платено адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна защита и съдействие /л.21/
С оглед изложените съображения и на основание чл.130 ГПК, Пловдивският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 13024/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, поради липса на правен интерес.
ОСЪЖДА И.Й.К., ЕГН ********** да заплати на „Финанс Про Колект“ ООД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата в размер на 360 лева – платено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването му пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от определението да се връчи на ищците, чрез адв. С.П. на съдебния адрес.
Районен съдия: /п/
/Людмила Митрева/
Вярно с оригинала!ВГ