Решение по дело №742/2019 на Районен съд - Нова Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №

 

гр.Нова Загора, 11. 03.2020 г.

 

В  ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесети февруари  през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА                                               

                                                                                                                                  

при секретаря: Диана Дечева 

и в присъствието на прокурора:                                 разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 742 по описа за 2019  год., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1, пр.1от ЗЗД.

            Производството е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК” ЕАД,  БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище,  ул. „Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт против С.И.И., с ЕГН **********, с адрес *** за установяване на вземане в размер на 5887,07 лева (пет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 07 ст.), от които: 5089,63 лева (пет хиляди и осемдесет и девет лева и 63 ст.)дължима главница до 17.05.2018г.; 645,74лева (шестстотин четиридесет и пет лева и 74ст.) - неплатена редовна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.05.2018г.; 31,70лева (тридесет и един лева и 70 ст.) - санкционираща лихва за периода от 09.05.2018г. до 17.05.2018г., 120,00 лева (сто и двадесет лева )- заемни такси и 267,74 лева (двеста шестдесет и седем лева и 74ст.)- представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 5089,63 лева (пет хиляди и осемдесет и девет лева и 63 ст.) считано от датата на подаване на заявлението - 18.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски направени в заповедното и исковото производство.

            В исковата молба се твърди, че на 18.05.2018г. „Банка ДСК”ЕАД в качеството си на кредитор подало до РС-Нова Загора заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу С.И. *** – кредитополучател и М. М.Р., с ЕГН **********, с адрес *** – поръчител, за заплащане задължението им към Банката, както следва: 5887,07 лева (пет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 07 ст.), от които: 5089,63 лева (пет хиляди и осемдесет и девет лева и 63 ст.)дължима главница до 17.05.2018г.; 645,74лева (шестстотин четиридесет и пет лева и 74ст.) - неплатена редовна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.05.2018г.; 31,70лева (тридесет и един лева и 70 ст.) - санкционираща лихва за периода от 09.05.2018г. до 17.05.2018г., 120,00 лева (сто и двадесет лева )- заемни такси и 267,74 лева (двеста шестдесет и седем лева и 74ст.)- представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 5089,63 лева (пет хиляди и осемдесет и девет лева и 63 ст.) считано от датата на подаване на заявлението в съда - 18.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноски направени в заповедното и исковото производство.

Към заявлението по чл. 417 от ГПК „Банка ДСК”ЕАД представила копия от Договор за кредит за текущо потребление от 27.03.2014г., Общи условия, неразделна част от договора за кредит, Договор за поръчителство от същата дата, извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК”ЕАД – извлечение от сметка № 11/21646127 от 18.05.2018г., от което бил виден размера на задължението и извлечение ПЗ показване на заем, от което било видно, че кредита бил усвоен на 28.03.2014г., нотариална покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разписка за доставяне към тях.

Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК в РС-Нова Загора е  било образувано ч.гр.д.№ 695/2018г. по описа на РС-Нова Загора, като съдът уважил искането и издал заповед №527/22.05.2018г. по чгрд № 695/2018г. по описа на РС-Нова Загора и изпълнителен лист за заплащане на горните суми. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е било образувано Изпълнително дело № 1325/2018г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев с район на действие – ОС-Сливен. Последният изпратил заповедта на длъжниците и тя била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от ГПК

На 10.05.2019г. „Банка ДСК”ЕАД получила съобщение от РС-Нова Загора, с което била уведомена, че издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 695/2018г. била връчена на длъжника С.И. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че във връзка с получените съобщения и в срока по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК изтичащ на 10.06.2019г. ищцовото дружество предявявало настоящия иск за установяване съществуването на вземането му и моли съда да разгледа същия.

В исковата молба се твърди, че основанията, обстоятелствата и фактите от които произтичало вземането на „Банка ДСК”ЕАД  били следните:

Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 27.03.2014г г., сключен
между „Банка ДСК" ЕАД, от една страна като кредитор и С.И.И., ЕГН **********, с адрес *** - кредитополучател, Банката била предоставила на г-жа С.И.И., кредит за текущо потребление в размер на 6 500.00/шест хиляди и петстотин/ лева при лихва 9,95%/девет цяло и деветдесет и пет десети процента/годишно. С договор за поръчителство от 27.03.2014г. М. М.Р. е поела солидарна отговорност за изпълнението на задълженията на С.И.И.. От извлечение от разплащателна сметка на длъжника С.И.И. , ЕГН: ********** с адрес: *** – кредитополучател било видно, че кредитът е бил усвоен на 28.03.2014г. От приложеното извлечение от счетоводните книги, било видно че падежната дата за издължаване на месечните вноски било 21-то число и че не били платени вноски с падежни дати: 21.05.2017г.; 21.06.2017г.; 21.07.2017г;, 21.08.2017г.; 21.09.2017г.; 21.10.2017г.; 21.11.2017г.; 21.12.2017г.; 21.01.2018г.; 21.02.2018г.; 21.03.2018г. 21.04.2018г. „ Допусната е забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни. „Банка ДСК" ЕАД е извършила уведомяване на длъжника - основен кредитополучател за настъпване на предсрочна изискуем на кредита, като била връчена нотариална покана рег.№98/08.01.2018г.,акт №6,т.1 от нотариус Николай Бъчваров с район на действие - района на PC Нова Загора и рег.№416 в НК на длъжника, което се считало за получено от него на 01.02.2018г. при условията на чл.47,ал.5 и във вр.сал.1 от ГПК

В исковата молба се твърди, че изискуемостта на вземането спрямо кредитополучателя и спрямо поръчителя настъпвала с уведомяването на кредитополучателя. От тогава целият или неплатеният остатък по кредита бил изискуем както по отношение на кредитополучателя и поръчителя. Изискуемостта била осчетоводена от банката - кредитор на 09.05.2018г.

В исковата си молба „Банка ДСК”ЕАД твърди, че обстоятелството, че към настоящият момент кредитополучателят не бил погасил задълженията си към Банката обосновавало нейния интерес да потърси защита на правата си и съобразно определеният и от PC - Нова Загора по ч.гр.д. № 695/2018г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията срещу ответниците, моли съда  да постанови решение с което  да приеме за установено, че към 18,05.2018г. ответника С.И.И.  дължи на „Банка ДСК"ЕАД: обща сума в размер на 5887,07 лева (пет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 07 ст.), от които: 5089,63 лева (пет хиляди и осемдесет и девет лева и 63 ст.)дължима главница до 17.05.2018г.; 645,74лева (шестстотин четиридесет и пет лева и 74ст.) - неплатена редовна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.05.2018г.; 31,70лева (тридесет и един лева и 70 ст.) - санкционираща лихва за периода от 09.05.2018г. до 17.05.2018г., 120,00 лева (сто и двадесет лева )- заемни такси и 267,74 лева (двеста шестдесет и седем лева и 74ст.)- представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 5089,63 лева (пет хиляди и осемдесет и девет лева и 63 ст.) считано от датата на подаване на заявлението - 18.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. „Банска ДСК”ЕАД моли съда осъди ответника по делото да заплати сторените по настоящото производство разноски, както и да ни присъдите и юрисконсултско възнаграждение в размер ,определен от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

            С исковата молба „Банка ДСК”ЕАД прави доказателствено искане, като моли съда ако ответника не признае иска да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси: 1. Кога е разрешен и кога е усвоен кредита, какви суми са постъпили по кредитната сметка на кредитополучателя и как са се погасявали с тях на падежната дата задълженията към Банката по главница и лихви с оглед условията на сключения Договор за кредит; 2. На коя дата кредита е станал предсрочно изискуем с оглед извършените плащания (постъпленията по кредитната сметка на кредитополучателя) и с оглед на условията на сключения Договор за кредит и Общи условия и 3. Какъв е размера на дължимите суми към Банката към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист -18.05.2018г.

С исковата молба са представени като доказателства -Договор за кредит от 27.03.2014г.. и договор за поръчителство от същата дата; Общи условия към договора за кредит; Подробно извлечение от кредитната сметка; нотариална покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разписка за доставяне към тях.; Пълномощно на процесуалния представител на „Банка ДСК" ЕАД; Разпечатка от Търговския регистър за актуалното състояние на БДСК; Платежно нареждане за внесена държавна такса; Подробно извлечение от разплащателната сметка, като се моли съда да ги приеме като доказателства по делото

 С исковата молба се моли съда да приложи като доказателство по делото и ч.гр.д. № 695/2о/8г. пф описа на РС-Нова Загора.

Ответникът  в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения от съда особен представител е депозирал отговор на предявения срещу него иск с който заявява че предявеният иск е допустим но частично неоснователен. Излага писмено подробни съображения за това.

Ответникът  в срока по чл.131 от ГПК чрез назначения от съда особен представител е депозирал отговор на предявения срещу него иск с който заявява, че предявеният иск е допустим но частично неоснователен, като прави следните възражения – възразява срещу твърдението на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по процесния договор за кредит за текущо потребление, като твърди че фактът на осчетоводената изискуемост от банката кредитор на 09.05.2019г. не бил настъпил. В НАСТОЯЩИЯ СЛУЧАЙ ФАКТИТЕ, ОТНОСИМИ КЪМ НАСТЪПВАНЕ И ОБЯВЯВАНЕ на предсрочната изискуемост, не се били осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и следователно вземането не било изискуемо в заявения от ищцовото дружество размер и не било възникнало на предявеното основание, като се твърди, че длъжникът дължал изпълнение само за онази част от дълга, по отношение на която бил настъпил падежът, договорен от страните. В отговора на исковата молба се сочи, че съгласно постановеното в ТР № 8/2018г. от 02.04.2019г. по тълк.дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС допустимо било предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.  Ответникът чрез особения си представител моли съда предвид изложените в отговора на исковата молба съображения и направените възражения да отхвърли частично иска като присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

След преценка доводите на страните и на събраната по делото доказателствена съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Договор за кредит от 27.03.2014г.. и договор за поръчителство от същата дата; Общи условия към договора за кредит; Подробно извлечение от кредитната сметка; нотариална покана до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разписка за доставяне към тях.; Пълномощно на процесуалния представител на „Банка ДСК" ЕАД; Разпечатка от Търговския регистър за актуалното състояние на БДСК; Платежно нареждане за внесена държавна такса; Подробно извлечение от разплащателната сметка

Видно от приетите доказателства по делото между ищеца „Банка ДСК” ЕАД – като кредитор и С.И.И., с ЕГН **********  – като кредитополучател е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление от 27.03.2014 г., по силата на който, „Банка ДСК” ЕАД и е предоставила сума под формата на кредит за текущо потребление в размер на 6500 лв. при лихва 9,95% годишно.

Безспорно е установено и че с договор за поръчителство от 27.03.2014 г. М. М.Р. с ЕГН ********** е поела солидарна отговорност за изпълнение задълженията на С.И.И..

Кредитът е усвоен на 28.03.2014 г., видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжника С.И.И..

Не е спорно, че ищеца е изпълнил поетите ангажименти по Договора за текущо потребление, докато ответната страна не е изпълнила задълженията си по него, като е просрочила погасяването на дължимите вноски и е допуснала забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни.

Кредитополучателят (респ. поръчителят) не е извършил действия за погасяване на задълженията си към Банката и това обосновава ищцовия интерес да потърси защита на правата си и съобразно определеният му от PC - Нова Загора по ч.гр.д. № 695/2018 г. едномесечен срок за предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника, като на 06.06.2019 г. в РС – Нова Загора е постъпила искова молба от „Банка ДСК” ЕАД против С.И.И..

Въз основа на подаденото заявление по чл. 417 от ГПК в заповедното производство е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, които са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ Павел Георгиев към КЧС и район на действие - района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело № 20188370401325 по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта на длъжниците и тя е връчена на двамата длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

„Банка ДСК” ЕАД е извършила уведомяване на длъжника – основен кредитополучател С.И.И.  за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, посредством връчена Нотариална покана рег. № 98/08.01.2018 г., акт № 6, т.1, от нотариус Николай Бъчваров с район на действие РС – Н.Загора, като нотариалната покана е връчена 01.02.2018г. на С.И.И., чрез Н.А.Ч. – свекърва на С.И.И. със задължение да я предаде на С.И.И..

Изискуемостта на цялото вземане е осчетоводена от банката - кредитор на 09.05.2018 г.

Процесните задължения са в размер на 5887.07/пет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и седем стотинки/лева, от които:

- 5089,63 лева (пет хиляди и осемдесет и девет лева и 63 ст.)дължима главница до 17.05.2018г.;

- 645,74лева (шестстотин четиридесет и пет лева и 74ст.) - неплатена редовна лихва за периода от 21.05.2017г. до 17.05.2018г.;

- 31,70лева (тридесет и един лева и 70 ст.) - санкционираща лихва за периода от 09.05.2018г. до 17.05.2018г.;

- 120,00 лева (сто и двадесет лева )- заемни такси и

- 267,74 лева (двеста шестдесет и седем лева и 74ст.) - представляващи разноски, направени в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, ведно със законната лихва върху главницата 5089,63 лева (пет хиляди и осемдесет и девет лева и 63 ст.) считано от датата на подаване на заявлението - 18.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Съдът е назначил на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца „Банка ДСК”ЕАД въпроси. 

В заключението си от 27.01.2020г. вещото лице С.К.С., в чиято компетентност и безпристрастност съда не се съмнява, посочва, че:

            1. Процесният кредит е разрешен на 27.03.2014г. и е усвоен на 28.03.2014г. По кредитната сметка на Кредитополучателя С.И. Илиев са постъпили – 3246.14лв., с които са погасени както следва: Лихва – 1827.02лв.; санкционираща лихва – 8.75лв.; главница 1410.37лв. С оглед условията на сключения договор за кредит задълженията са погасявани в порядък – редовна лихва; санкционираща лихва; главница.

            2. С оглед на извършените плащания/постъпления по кредитната сметка на кредитополучателя/ и с оглед на сключения Договор за кредит и Общите условия процесният кредит е станал предсрочно изискуем на 09.05.2018г.

            3. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 18.05.2018г. дължимите суми от ответника И. по процесния кредит са както следва:

            - Главница                                                                   - 5089.63лв.

- Редовна лихва от 21.05.2017г. до 17.05.2018г.                -   645.74 лв.

- Санкционираща лихва от 09.05.2018г. до 17.05.2018г.  -     31.70 лв.

- Заемни такси                                                                       -   120.00 лв.

ОБЩ РАЗМЕР НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО                              - 5 887.07 лв.

            4. На основание актуализираният погасителен план към датата на изготвяне на експертизата – 21.01.2020г. след 18.05.2018г./дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист/ броят на погасителните вноски с изтекъл падеж е 32 на обща стойност – 3085.02лв., от които: главница – 1413.76лв. и договорна лихва – 1671.26лв.; като се вземат в предвид горепосочените погасителни вноски с изтекъл падеж то към 21.01.2020г./момента на изготвяне на експертизата/ задълженията на ответника С.И. по процесния кредит, са както следва:

            - дължима главница                           - 3 655.87лв.;

            - дължима лихва                                 - 1 324.79 лв.;

            - санкционираща лихва                      -     31.70 лв.;

            - заемни такси                                     -     120.00 лв.

ОБЩ РАЗМЕР НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО:     - 5 132.36лв. 

            В съдебно заседание на 20.02.2020г. вещото лице С.К.С. заявява, че е допуснал техническа грешка и моли съда да коригира същата като в заключението на стр.6 следва да се чете:

- дължима главница                  – 1413.76лв.;

- дължимата лихва следва да е – 1671.26лв.;

- санкционираща лихва             – 31.70лв.;

 заемни такси                              – 120.00лв.

общия размер задължението  - 3 236.72лв.

Съдът е допуснал поправка на техническа грешка в заключението на вещото лице, като е приел, че в заключението на експертизата на стр.6 посочените суми са:

 - дължима главница                        – 1413.76лв.;

- дължимата лихва следва да е      – 1671.26лв.;

- санкционираща лихва                  – 31.70лв.;

- заемни такси                                 – 120.00лв.

общия размер задължението  - 3 236.72лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза с направената в с.з. на 20.02.2020г. поправка на техническа грешка.  В открито съдебно заседание на 20.02.2020 г. страните също са посочили, че приемат заключението на експертизата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение, произтичащо от сключения Договор за кредит за текущо потребление от 27.03.2014 г. и Договор за поръчителство от 27.03.2014г., по силата на които ищецът е кредитор, а ответникът, в качеството му на кредитополучател.

С оглед на всичко изложено по-горе, съдът приема, че ищецът се явява изправна страна по договора за кредит за текущо потребление, тъй като е изпълнил своето задължение да предостави уговорения потребителски кредит на кредитополучателя С.И.И.. Последният обаче е бил неизправна страна, тъй като не е заплащал в срок погасителните месечни вноски, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Ответникът С.И.И., като кредитополучател по сключения договор за кредит за текущо потребление се е съгласила да върне на ищеца/кредитора/ получения кредит при условията описани в Договора.

В откритото съдебно заседание на 20.02.2020г. особения представител на ответника  не оспори иска, като моли съда да постанови съдебния си акт съгласно заключението на вещото лице и направената в съдебно заседание корекция.

При тези съображения съдът счита, че предявеният положителен установителен иск срещу ответника – кредитополучател, като основен длъжник по процесния договор за кредит за текущо потребление от 27.03.2014г., че  основателен и доказан  до размера посочен в заключението на вещото лице и следва да бъде уважен до този размер, а именно в размер общо на 3 236.72/три хиляди двеста тридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/лева, от които:: 1413.76/хиляда четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/лева – главница; 1671.26/хиляда шестстотин седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/лева  - законна лихва; 31.70/тридесет и един лева и седемдесет стотинки/ лева – санкционираща лихва; 120.00/сто и двадесет/ лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от /пет хиляди осемдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/ лева, считано от 18.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, като следва предявения иск в останалата част над размера от 3236.72лв. до предявения размер от 5887.07 лева да бъде отхвърлен.

 При такъв изход на процеса и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника С.И.И. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Банка ДСК”ЕАД направените разноски по ч.гр.д. № 695/2018г. по описа на РС-Нова Загора и по настоящото производство съобразно уважената част на иска, или общо в размер на 815.12лв.

Водим от изложеното, съдът

             

                                                      Р     Е     Ш     И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на С.И.И., с ЕГН **********, с адрес *** ЧЕ ДЪЛЖИ на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявано от гл.юрк. Руска Георгиева ОБЩО  сумата в размер на 3 236.72/три хиляди двеста тридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/лева, от които: 1 413.76/хиляда четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки/лева – главница; 1 671.26/хиляда шестстотин седемдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/лева  - договорна лихва; 31.70/тридесет и един лева и седемдесет стотинки/ лева – санкционираща лихва; 120.00/сто и двадесет/ лева - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2018 г./датата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част над сумата  от 3 236.72лв..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК С.И.И., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК” ЕАД, с БУЛСТАТ: ********* сумата от 815.12/осемстотин и петнадесет лева и дванадесет стотинки/лева - разноски в заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: