№ 15180
гр. С., 26.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110174595 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от А. В. Д., уточнена с молба от 29.03.2022 г., против
ПРБ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 25000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно
повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 198, ал.1 НК, ведно с
обезщетение за забава върху главницата, считано от задържане на лицето под стража на
10.05.2016 г. със заповед за задържане.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца било образувано
наказателно производство за това, че на 11.11.2015 г. около 23.30 часа в гр. С., пред входа
на жилищен блок на ул. „Б.“ № 3 отнел чужди движими вещи от владението на Д.К., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – дърпал дамската
чанта на пострадалата, в резултат на което я съборил на земята, след което й нанесъл удари
с юмруци в областта на лявата част на главата и устните – престъпление по чл. 198, ал. 1 НК.
Страната поддържа, че за така описаното деяние било образувано ДП № 2775/2015 г. по
описа на 05 РУ СДВР, пр. пр. № 43837/2015 г. по описа на СРП. В исковата молба са
изложени твърдения, че А. Д. бил задържан на 10.05.2016 г. със заповед за задържане, след
което по отношение на лицето била взета мярка за неотклонение с Определение от
13.05.2016 г. по НЧД № 8512/2016 г. по описа на СРС, НО, 116 състав, което било
потвърдено с Определение от 26.05.2016 г. по ВНЧД № 2342/2016 г. по описа на СГС, НО,
3-ти въззивен състав. Ищецът поддържа, че по силата на наложената му мярка за
неотклонение прекарал в следствен арест над 4 месеца и половина до освобождаването му
на 27.09.2016 г. когато взетата по отношение на него мярка била изменена в „гаранция“. В
исковата молба са изложени твърдения, че повдигането на обвинение на А. Д. за извършване
на грабеж и задържането му под стража се дължи на грешка на разследващите органи, тъй
като към датата на извършване на деянието ищецът се намирал в чужбина, а действителният
извършител бил неговият брат близнак - Г. Д.. Страната поддържа, че в хода на
образуваното наказателно производство защитата многократно отправяла искания до
разследващите органи за предприемане на действия по установяване на действителния
извършител. В исковата молба са изложени твърдения, че братът на ищеца бил осъден за
извършване на описаното в исковата молба деяние с одобрено от Софийски градски съд,
Наказателно отделение, 18-състав, споразумение. А. Д. поддържа, че по време на воденото
срещу него наказателно производство изживял силни негативни емоции, изразяващи се в
безпокойство, стрес, срам и унижение, които чувства рефлектирали неблагоприятно в
личния и професионалния му живот. Ищецът поддържа, че в резултат на
1
незаконосъобразното му задържане не можел да работи и да се грижи за децата и съпругата
си. Страната намира, че при определяне на обезщетението дължимо от ответника следва да
бъде отчетена тежестта на повдигнатото обвинение, обстоятелството, че наказателното
производство срещу него се водило за продължителен период от време при очевидни данни
за грешка, продължителността на задържането с мярка за неотклонение, данните относно
личността му, а именно, че се касае за млад човек с чисто съдебно минало, трудово
ангажиран и семеен ( с две деца). По изложените съображения е направено искане
ответникът да заплати обезщетение в размер на 25000 лева, ведно със законна лихва за
забава считано от задържането на А. Д. на 10.05.2016 г., сумата в размер на 1500 лева
адвокатски хонорар и направените по делото разноски.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане за изискване в
цялост на производството по НОХД № 2771/2017 г. по описа на СГС, НО, 18 състав, с арх.
№ 1838/2017 г. вр. 338. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане от страната за установяване на
изложените в исковата молба обстоятелства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. В подадения отговор са изложени съображения, че не са налице данни за датата, на
която е влязло в сила постановлението за прекратяване на образуваното срещу ищеца
наказателно производство. Представителят на ответника поддържа, че по делото не са
ангажирани доказателства в подкрепа на доводите на А. Д. за претърпени неимуществени
вреди в резултат на повдигнатото му обвинение. В допълнение в подадения отговор са
изложени съображения, че ищецът е имал нееднократно досег с правоохранителни и
правоприлагащи органи още от 1999 г., когато е бил малолетно лице, като периодично във
времето са събирани данни, че е извършвал престъпления от общ характер ( предимно
такива срещу собствеността), за две от които деяния е осъден с влезли в сила присъди.
Представителят на ответника оспорва заявеният размер на претендираното обезщетение
като завишен и несъответстващ на тежестта на обвинението, вида и интензитета на
извършените с участие на лицето процесуални действия, продължителността на
производството и икономическата ситуация в страната. В допълнение е отбелязано, че
срещу ищецът са водени и други наказателни производства, поради което евентуално
търпените от него психологически страдания не са сравними с тези на лице, по отношение
на което никога не е повдигнато обвинение. Представителят на ответника оспорва искането
на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, тъй като
липсват доказателства за реална направа на разход за осъществена адвокатска защита в
наказателното производство. При условията на евентуалност е направено възражение за
прекомерност на претендираните имуществени вреди, изразяващи се в разноски за
адвокатско възнаграждение по наказателното производство, като представителят на
ответника намира, че разноските следва да бъдат определени при съобразяване на праговете
разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. С подадения отговор е оспорено заявеното от ищеца искане за присъждане
на обезщетение за забава върху главницата, считано от задържане на лицето под стража, тъй
като съгласно задължителните указания дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г.
на ОСГК вземането за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ става изискуемо от датата, на която
прекратителното постановление е влязло в сила. При условията на евентуалност е направено
възражение за погасяване по давност на претенцията за обезщетение за забава. По
изложените съображения е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени.
С подадения отговор е направено искане образуваното за описаното в исковата молба
деяние наказателно производство да бъде изискано.
По редовността на исковата молба, съдът намира следното:
Съдът намира, че следва да предостави възможност на ищеца да конкретизира
отправеното искане за присъждане на сумата в размер на 1500 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, като посочи дали се касае за претърпяна имуществена вреда за
2
заплащане на адвокатски хонорар за защита в наказателното производство или искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по настоящото
дело.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните доказателствени
искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато обвинение в извършване на престъпление,
приключило с влязло в сила акт; 2) претърпени неимуществени вреди в претендирания
размер, посочен в исковата молба, в причинна връзка с проведеното наказателно
преследване. Ответникът следва да проведе насрещно доказване.
Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени
доказателства, както и следва да бъде изискано в цялост производството по НОХД №
2771/2017 г. по описа на СГС, НО, 18 състав, с арх. № 1838/2017 г. вр. 338.
Съдът намира, че на основание чл. 159, ал. 2 ГПК, следва да допусне събиране на
гласни доказателствени средства за установяване на поддържаните от ищеца твърдения чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане, като искането за разпит на втори
свидетел бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба по делото с препис за ответника да уточни отправеното искане за присъждане на
сумата в размер на 1500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, като посочи дали
се касае за претърпяна имуществена вреда за заплащане на адвокатски хонорар за защита в
наказателното производство или искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото дело. В случай, че сумата представлява
претърпяна имуществена вреда за заплащане на хонорар за правна помощ и защита по
наказателното производство ищецът следва допълнително да посочи дали той или трето за
спора лице е заплатило адвокатското възнаграждение, кога и за какви извършени от
защитника действия.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срок на молба от ищеца в изпълнение на дадените от съда
указания препис от същата без делото да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати
на ответника за становище в срок най – късно до първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата
молба и отговора документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по НОХД № 2771/2017 г. по описа
на СГС, НО, 18 състав, с арх. № 1838/2017 г. вр. 338. В съпроводителното писмо да се
посочи датата на насроченото по настоящото дело открито съдебно заседание.
3
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един
свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на посочените в исковата молба
обстоятелства, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втори свидетел.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.05.2023 г. от 13.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4