РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Варна, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110200701 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на П. К. Ч. ЕГН ********** от гр. Търговище против Електронен фиш
серия К № 6610241, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП е
било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДП.
В жалбата си въззивницата твърди, че ЕФ е неправилен тъй като е
постановен в противоречие с материалния закон. Сочи, че неправилно била
определена санкционната норма, тъй като не била отчетена допустимата
грешка. Моли ЕФ да бъде отменен.
В съдебно заседание въззивницата редовно призована, не се явява и не
се представлява.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Лукова, в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски
за адвокатско възнаграждение, моли да бъдат присъдени такива в минимален
размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
1
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 6610241 е бил съставен от ОД на МВР
Варна за това, че на 16.11.2022год. в 15:28часа, , по път главен път І-9 от
гр.Варна в посока к.к. „Златни пясъци“ на спирка моста, при въведено
ограничение на скоростта с ПЗ В-26 60км/час с МПС „Мерцедес С 500” с рег.
№ СВ0808НР е извършено нарушение за скорост като автомобилът бил
управляван със скорост 82км./час при разрешена скорост 60км./час или
превишение 22км./час. и нарушението било установено с автоматизирано
техническо средство ARN CAM S1 № 120ccd1. Като собственик/ползвател на
автомобила била вписана въззивницата П. К. Ч.. Посочено, било че е
нарушена нормата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП и е наложена глоба в размер
на 100лв. на основание чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни
правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ
са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
2
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
След като прецени събраните по делото доказателства съдът счете, че
материалния закон е приложен правилно. По категоричен начин от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че е реализирано
нарушение по чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП като разрешената скорост за
движение е била 60км./час (регламентирана с нарочен пътен знак В-26), а
водачът се е се е движел с превишение от 22км./час. В горната насока е
приложената към АНП снимка (извлечение от техническото средство).
Нарушението е било установено с годно автоматизирано техническо
средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на
движение АТТС/ARH CAM S1 и при спазване на изискванията предвидени в
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В тази насока са приложените към АНП протокол за
използване на АТСС (приложение към чл.10, ал.1) рег. № 460р-
1024/16.11.2022год. придружен със снимка на разположение на АТСС и
съдържащ всички формални реквизити предвидени в наредбата,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 валидно
до 07.09.2027год. и Протокол от проверка № 25-СГ-ИСИС/13.04.2022год. от
проверка на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1. В случая следва да
се отбележи, че периодичността на последващите проверки на средствата за
измерване към които спада и процесната АТСС се определят със Заповед на
председателя на ДАМТН и такава заповед е издадена – заповед № А-
616/11.09.2018год.. Съгласно същата скоростомерите подлежат на
последваща проверка след една година.
От приложената към АНП снимка от нарушението и показанията на
радара е видно, че техническото средство е отчело скорост на движение
85км/час, а въззивницата е наказана за движение със скорост 82км/час, което
безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост на движение
АНО е взел предвид и допустимата регламентирана в ЗИ грешка, каквото
задължение е и вменено с нормата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
3
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е
бил определен коректно от органите на МВР доколкото видно от
приложените по делото доказателства автомобилът с който е извършено
нарушението е собственост на въззивницата. Последната като собственик на
МПС-то не е ангажирала доказателства, че друго лице е управлявало
автомобила на посочената дата, не е представила и упоменатата в ЕФ писмена
декларация, с данни за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на
това лице, каквото изискване е предвидено в ЗДП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от
ЗДП в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът, респективно
ползвателя заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. В тази насока и не съществува
задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител
във фиша да депозира декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП,
доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която
нарушителят може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения
законов срок от получаване на електронния фиш. В случая АНО няма
задължение да събира доказателства, кой е управлявал МПС, а въззивницата
като собственик на автомобила е длъжен да представи такива, ако разбира се
са налични такива. Такива доказателства в случая не са представени, а спор
досежно този факт по делото няма.
Доколкото превишението на скоростта е 22км/ч., а нарушението е
извършено в извън населено място, то правилно е приложена и санкционната
норма на чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДП като е определено наказание и във
фиксирания в тази норма размер – глоба в размер на 100лв.
Що се касае до изложеното в жалбата становище за неправилно
определена санкционна разпоредба, поради неотчитане на допустимата
грешка то не се споделя от съда като мотиви за това са изложени по-горе.
Допустимата грешка е отчетена като в ЕФ е посочена наказуемата скорост, а
не реално отчетената от техническото средство.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваният ЕФ е
законосъобразно издаден и както такъв следва да бъде потвърден.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането е направено своевременно, в депозирани преди даване ход на делото
писмени бележки.
При този изход на делото искането на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради
което съдът счете, че на основание 63д, ал.1 от ЗАНН такова следва да бъде
присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
4
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от
80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и
правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане
на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга това, че процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично в нито едно от
съдебните заседания по делото като единствено е представил писмени
бележки, съдът счете че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение
на минимума предвиден в наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума
следва да бъде заплатена от въззивницата в полза на ОД на МВР Варна.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.1, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 6610241, с който на П.
К. Ч. ЕГН **********, за нарушаване нормата на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДП,
на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в
размер на 100лв.
ОСЪЖДА П. К. Ч. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Търговище,
ул. „Веслец“ №2, ет.2, ап.3, да заплати на ОД на МВР Варна, сума в размер на
80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5