р е
ш е н и е
№
гр. Плевен, 18.06.2019год.
в името на народа
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
IV граждански състав в
открито заседание, на десети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2401 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1,
предл.първо от ЗЗД.
Пред Плевенски районен съд е
депозирана искова молба от „М.“ ООД, ЕИК ***против „Г.Л.Т.“ ЕООД, ЕИК ***, в
която се твърди, че на 05.12.2018г. негов представител превел по банкова сметка
***,75лв. Като основание за превода били посочени три броя фактури, както
следва: ф-ра №***.; ф-ра №***. и ф-ра №***Твърди се, че впоследствие се
установило, че била допусната техническа грешка и че посочените фактури не били
издадени от ответника, а от ***и ***. Излага се, че констатирайки грешния
превод, представители на ищеца се свързали с представители на дружеството,
получило сумата от 2 585,75лв. и след извършена проверка от страна на
служители на последното, същите потвърдили, че от тяхна страна нямало издадени
фактури с посочените номера, както и че към датата на съставянето им, между
двете фирми не съществували търговски взаимоотношения. Сочи се, че въпреки
обещанието за връщане на получената сума по банкова сметка ***, ответника не
сторил това. При проведен разговор по повод получената без основание сума,
представители на ответника предложили на ищеца да му дадат стока вместо връщане
на процесната сума, но съгласие в такава насока не било постигнато. Като
следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което
да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от
2 585,75лв., получена от ответника без основание, ведно със законната лихва
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират
се и направените по делото разноски, в това число в проведеното обезпечително
производство.
Ответникът „Г.Л.Т.“ ЕООД не е
депозирал писмен отговор в предоставения му срок по чл.131 от ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид доводите и
възраженията на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните и се установява от приложеното
преводно нареждане (кредитен превод) от 05.12.2018г., че на посочената дата
ищецът „М.“ ООД превел по сметка на ответното дружество „Г.Л.Т.“ сума в размер
на 2 585,75лв. Видно е от същото
писмено доказателство, че като основание за превода били посочени фактури №***.;
№***. и №***От приложените преписи на цитираните фактури се установява, че
същите касаят правоотношения между ищеца и трети за спора търговски дружества – ***с ЕИК ***и ***с ЕИК ***.
Ответникът не твърди наличие на правно основание за
извършения по негова сметка превод на процесната сума и не ангажира доказателства
в тази насока.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Процесната сума се претендира от ищеца, като дадена при
начална липса на основание, т.е. без наличието на каквото и да е правоотношение
между страните.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже единствено
даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил
даденото.
Съдът счита, че от събраните доказателства се установи, че
ищеца е превел по банкова сметка ***,75лв. на 05.12.2018г., като този факт е и
безспорен.
Със заверяване банковата сметка на ответника е осъществено
даването на сумата от ищеца, т.к. имущественото благо е излязло от патримониума
на даващия и е постъпило в патримониума на получаващия. С това е изпълнен
фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
след като към същия момент не е имало основание за даването.
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен, респективно осъден ответника да заплати на ищеца
процесната сума от 2 586,75лв., като получена при начална липса на
основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 103,43лв.
за държавна такса и 350лв. за адвокатско възнаграждение Ответникът дължи на
ищеца и направените разноски във връзка с обезпечителното производство, които
са в размер на 40лв. за държавна такса, 300лв. за адвокатско възнаграждение по
молбата за обезпечение, разгледана в производството по гр.д.№***. по описа на
РС-***и 200лв. такова възнаграждение в производството по изп.дело №*** по описа
на ***, образувано въз основа на издадената обезпечителна заповед. Или общо
дължимите от ответника разноски възлизат на 993,43лв.
Водим от горното, Съдът
р е ш и :
ОСЪЖДА,
на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, „Г.Л.Т.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „М.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 585,75лева, като получена от ответника без основание.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Г.Л.Т.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на „М.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 993,43лв., представляваща деловодни разноски.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: