№ 136
гр. гр. Димитровград, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610101400 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът „Йеттел България“ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД и ответника К. Н. К. били сключени Договори за
предоставяне на мобилни услуги от 22.10.2016г. с предоставен мобилен №**********,
Допълнително споразумение №********* към договор за мобилни услуги и Договор за
лизинг от 16.03.2020г. Съгласно допълнителното споразумение за №********** абонатът
избрал ползването на абонаментен план със стандартна месечна такса от 40,99 лева с ДДС и
промоционална месечна абонаментна такса от 33,99 лева. На клиента бил предоставен
мобилен телефонен апарат APPLE iPhone 11 128GB White. Предоставянето на устройството
било уговорено между страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 1439,57 лева. Ответникът се задължил да плати на ищеца 23 месечни
лизингови вноски всяка в размер на 62,59 лева. Наред с това, на 16.03.2020г. страните
сключили и Договор за лизинг за базови аксесоари №*********. Съгласно този договор, на
клиентка бил предоставен пакет от аксесоари, включващ 4бр.вещи: CL Sensation case iPhone
11 White, HAMA Lightningcable MFI 1m white, CL Sensation case iPhone 11 Red, HAMA
Lightningcable MFI 1m white. Общата цена на комплекта аксесоари била 18,42 лева, като за
ползването му лизингополучателят трябвало да заплати 23 месечни лизингови вноски всяка
в размер на 4,93 лева. Ответникът не изпълнил свои задължения по процесните договори,
начислени му в 3бр.фактури, издадени в периода от м.август 2020г. до м.октомври 2020г.
Поради изпадането в забава на ответника по процесните договори, същите били предсрочно
прекратени от ищцовото дружество. Последното издало фактура №**********/25.10.2020г.,
включваща задължения за заплащане на неустойки за предсрочно прекратяване в размер на
227,45 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените с
1
договорите за лизинг мобилно устройство и аксесоари в общ размер на 1147,84 лева.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги били уредени в р.4 т.2 от Допълнителното
споразумение от 16.03.2020г., като дължимата неустойка била в размер на 227,45 лева-
сбора от три месечни абонаментни такси без включен ДДС, ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на
оставащия срок до края на договора и с добавена разлика от 98,73 лева. На следващо място,
предсрочно изискуемия остатък за мобилно устройство APPLE iPhone 11 128GB White
възлизал на общо 1064,03 лева, равняващ се на 17бр.неначислени лизингови вноски. За
комплекта от 4бр.аксесоари, предсрочно изискуемия остатък от лизингови вноски бил в общ
размер на 83,81 лева, равняващ се на 17бр.неначислени лизингови вноски. Общата
начислена сума по фактурата Била 1375,29 лева.
За така посочените задължения ищецът подал в РС-Димитровград Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като било образувано ч.гр.д.
№820/2022г. по което била издадена заповед за изпълнение против ответника за сумата от
1489,61 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея за периода от
01.07.2022г. до изплащане на вземането, както и държавна такса от 29,79 лева и адвокатско
възнаграждение 360 лева. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на ищеца възможността за предявяване на
настоящия установителен иск за вземането си. Иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на К. Н. К., че дължи на „Йеттел България“ЕАД с
предишно наименование „Теленор България“ЕАД сумите, за които е издадена Заповед
№396/04.07.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№820/2022г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на направените
разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответникът К. Н. К. не е представил в срок отговор на исковата молба. Редовно
призован, не се явява и не изпраща представител в проведеното по делото съдебно
заседание. Не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
При така установеното и като има предвид, че ищецът прави искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:
При наличие на съответните вече посочени предпоставки – ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото,
не е направил искане за разглеждане на същото в негово отсъствие, както и при наличие на
направеното от ищеца искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът не
мотивира решението си по същество. Налице са предпоставките по чл.239, ал.1 от ГПК – на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в с.з., както и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства- заверени преписи от Договор
за мобилни услуги №*********/22.10.2016г., Допълнително споразумение №********* към
Договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 16.03.2020г., Договор за лизинг на
2
базови аксесоари №*********/16.03.2020г., 3бр.фактури, както и материалите съдържащи
се в ч.гр.д.№820/2022г. по описа на РС-Димитровград.
Предвид изложеното, съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и чл.239 от
ГПК, поради което следва да се произнесе с неприсъствено решение, с което да уважи
изцяло предявения от ищеца иск.
С оглед уважаването на исковата претенция ответникът следва да бъде осъден да
заплати направените от ищеца разноски по настоящото дело –29,79 лева- държавна такса за
предявения иск и 401,12 лева- адвокатско възнаграждение, както и деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№820/2022г. по описа на РС-Димитровград- 29,79 лева
държавна такса и адвокатско възнаграждение 360 лева.
Поради изложеното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К. Н. К., с ЕГН **********, от
*****************************, че дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от
адв.Здравко Йорданов Цанев от САК, сумата от 1489,61 лева /хиляда четиристотин
осемдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща неплатени
задължения по фактури с №№**********/25.08.2020г., **********/25.09.2020г. и
**********/25.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
021.07.2022г. до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №396/04.07.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№820/2022г. по описа на РС-
Димитровград.
ОСЪЖДА К. Н. К., с ЕГН **********, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с
предишно наименование „Теленор България“ЕАД, сумата в размер на 430,21 лева
/четиристотин и тридесет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща разноски по
настоящото дело, както и сумата от 389,79 лева /триста осемдесет и девет лева и седемдесет
и девет стотинки/, представляваща деловодни разноски по ч.гр.д.№820/2022г. по описа на
РС-Димитровград.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
3