Решение по дело №2998/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1802
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 1 август 2019 г.)
Съдия: Калин Стефанов Кунчев
Дело: 20192120102998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1802

 

гр. Бургас, 11.07.2019 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на тре-ти юли през две хиляди и осемнадесета година, с

                                                                                                Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2998 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.128, т.2 от КТ, предявени от Н.Ч.Ч., с ЕГН: **********,***, срещу С.К.С., в качеството му на земеделски производител с Код по БУЛСТАТ: **********,***.

В исковата си молба ищецът е твърдял, че е работил по трудово правоотношение при ответника в птицеферма в с.Вълчин, както и че трудовият му договор е бил прекратен със Заповед № 10/19.09.2018г. Твърдял е също, че работодателят не му е заплатил дължимите трудови възнаграждения – 121.33 лв. за месец август и 74.14 лв. за месец септември 2018г., общо 195.47 лв. Искал е от Съда да го осъди да стори това. С последваща молба е заявил, че след завеждане на делото ответникът му е изплатил дължимите суми, но не и направе-ните разноски за адвокатско възнаграждение, които към настоящия момент само претенди-ра.

Ответникът не е взел становище по исковете, но е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК – за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно се установява по делото, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение, по силата на Трудов договор № 8/21.06.2016г., сключен съобразно разпо-редбата на чл.111 от КТ – за полагане на допълнителен труд при друг работодател, прекра-тен със Заповед № 10/19.09.2018г., на основание чл.334, ал.1 от КТ.

Видно от представеното с исковата молба писмо изх.№ 19012925/08.03.2019г. на Ди-рекция “Инспекция по труда“ – гр.Бургас при ИА “ГИТ“, неоспорено от ответника, при из-вършена по сигнал на Ч. проверка е било констатирано, че С. не му е изплатил дължимите трудови възнаграждения за месеците август и септември 2018 година, съответ-но: 121.34 лв. и 74.14 лв., поради което с Протокол № 1905245/07.03.2019г. спрямо послед-ния са били приложени принудителни административни мерки – задължителни за изпълне-ние предписания – да плати тези суми в срок до 29.03.2019г.

При негова доказателствена тежест, работодателят не е ангажирал доказателства да е заплатил на Ч. дължимите трудови възнаграждения от общо 195.48 лв. до горната да-та или след това, включително и до завеждането на иска.

С оглед твърденията на ищеца, обаче, че сумата му е платена – по съществото си при-знание на неблагоприятен за него факт, съобразно чл.175 от ГПК, исковете му – при усло-вията на чл.235, ал.3 от ГПК, следва да се отхвърлят.

Както беше казано, ответникът не е ангажирал доказателства да е платил исковата су-ма преди депозиране на исковата молба, поради което следва да се приеме, че с поведение-то си е дал повод за завеждането на делото и дължи на ищеца направените разходи – за ад-вокатско възнаграждение. Възражението му за прекомерност на платеното от Ч. тако-ва от 400 лв. – с оглед цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, е осно-вателно, поради което съобразно чл.78, ал.5 от ГПК хонорарът на процесуалния представи-тел следва да бъде намален до нормативно определения минимален размер от 300 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на РС Бургас.

Ето защо, Съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.Ч.Ч., с ЕГН: **********,*** срещу С.К.С., в качеството му на земеделски производител с Код по БУЛСТАТ: **********,***, искове за заплащане на сумите 121.33 лв. и 74.14 лв., представляващи трудови възнаграждения, съответно за месеците август и септември 2018 година, дължими по Трудов договор № 8/21.06.2016г., сключен от тях при условията на чл.111 от КТ, и пре-кратен със Заповед № 10/19.09.2018г., поради извършено в хода на делото плащане.

ОСЪЖДА С.К.С. да заплати на Н.Ч.Ч. сумата 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – държавна такса в размер на 50 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от посочения в съдебното заседание ден на обявяването му – 17.07.2019г.

 

 

                                                                                                Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                                Вярнос оригинала: З.М.