РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Русе, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20244520202182 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Оргахим Резинс“ АД, представлявано от изпълнителния
директор Р. - М. Г. до Районен съд-Русе, против Наказателно постановление №
30/09.12.2024 г. на Директора на РИОСВ – гр. Русе, с която моли съда да отмени
наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, „Оргахим Резинс“ АД, редовно призован изпраща
процесуален представител, редовно упълномощен, който поддържа жалбата.
РИОСВ – Русе, редовно призовани, явява се процесуален представител, който
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното :
Наказаното дружество имало качеството на оператор на „Инсталация за
производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове,
полиестерни смоли, акрилатни дисперсии и лепила“, попадащи в Приложение т. 4.1 б.
„а“ и „б“ от Приложение № 4 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и в тази
връзка му било издадено Комплексно разрешително ( КР ) № 15 - Н1- ИО – А0/2019г.
Съгласно условие 9.4.1. от него притежателят на настоящото разрешително е длъжен
да извършва всички дейности на площадката по начин, ограничаващ
1
разпространението на миризми (интензивно миришещи вещества) извън границите на
производствената площадка.
На 22.10.2024г. в часовия диапазон от 06,16 ч. до 10,45 ч. множество граждани
подали сигнали на зеления телефон в РИОСВ-гр.Русе за наличие на неприятни
миризми на химикали, химически миризми на ацетон, смоли и лакочистител, които се
носели във въздуха в района на центъра на гр.Русе, по
ул.“Александровска“, ул.“Хан Аспарух“, ул.“Мостова“, кв.“Възраждане“ и в района на
сградата на АНО по бул.“Придунавски“ №20. Тези сигнали били входирани както
следва - № С -1156/22.10.2024г., № С -1158/22.10.2024г., № С -1159/22.10.2024г. и № С
-1160/22.10.2024г. В изпълнение на плана за контролна дейност на РИОСВ – Русе и
съгласно Заповед № 604/18.10.2024г. на Директора на РИОСВ – Русе в периода
21.10.2024г. – 01.11.2024г. се извършвал контрол по изпълнение на условията на КР,
издадено на дружеството. Преди постъпилите сигнали на 22.10.2024г. в 9,20 ч. била
извършена извънредна проверка от експерти на РИОСВ – Русе, която била
обективирана в Констативен протокол № ДЦ -27/22.10.2024г. Още при излизането си
пред административната сграда на РИОСВ – Русе експертите усетили характерна и
специфична химическа миризма, характерна за производствената дейност на
дружеството. Те се придвижили до производствената площадка на дружеството и
извършили проверка. В хода на същата се установило, че на производствената
площадка на дружеството са протичали производствени дейности без прекъсване с
изключение на интервала от 05,30ч. до 06,05ч. когато е настъпило прекъсване на
електрическото захранване, съответно и спиране на производствения процес в
инсталацията за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори,
електроизолационни лакове и полиестерни смоли, вкл. цех „Смоли“ на дружеството.
За констатираното нарушение св.Д. Ц. съставила АУАН против дружеството,
изразяващо се в това, че в часовия диапазон от 06,16ч. до 10,45ч. на 22.10.2024г.
„Оргахим Резинс“ АД в качеството му на оператор по КР не е изпълнил условие 9.4.1
от него, като е извършвал на производствената си площадка дейности по начин, по
който е допуснал разпространение в жилищните зони на града на специфична за
производството му миризма. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение по чл.123в т.2 вр. чл.164 ал.1 от ЗООС му
наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лв.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по
настоящото производство доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от
лице, което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна.
2
Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е приложен
правилно материалният закон и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Отделно от това, обвинението е доказано по категоричен и
несъмнен начин.
Същественият по делото въпрос е дружеството допуснало ли е нарушение на
издаденото КР № 15 - Н1- ИО – А0/2019г. и по-точно на условие 9.4.1. от него с
усетените множество миризми в различни жилищни зони на гр.Русе от различни
граждани, които са сигнализирали на „Зеления телефон“ на РОИСВ – Русе и в
частност именно дружеството ли е техен източник.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е допуснато
нарушение на условие 9.4.1. на посоченото КР. На първо място още в началото на
проверката, пред сградата на РИОСВ - Русе проверяващите са констатирали наличие
на специфични химически миризми, характерни за производствения процес на
наказаното дружество. От показанията на актосъставителката св.Ц. се установява, че:
„Екипът тръгна за извършване на комплексна проверка в 09,20ч., бяхме пред
административната сграда на РИОСВ – Русе и усетих абсолютно идентична миризма с
тази, която е в производствения цех на „Оргахим Резинс“ АД, показанията и на л.81 от
̀
делото, гърба. Напълно идентично възприятие се наблюдава и в показанията на
свидетеля по АУАН – св.П., който заявява: „На тръгване на проверката също на входа
на гаражите на инспекцията също усетихме тази специфична миризма, която е
специфична за производството на дружеството. Тази миризма я знам, тъй като сме
извършвали множество проверки и сме посещавали цех „Смоли“ и там миризмата
трудно може да бъде сбъркана от човек, който е бил там“, л.260 гърба.
Следва да се посочи, че тези двама свидетели са дългогодишни служители на
РИОСВ – Русе и в процеса на изпълнение на служебните си задължения многократно
са извършвали проверки на дружеството и са много и изключително детайлно
запознати с всички негови производствени процеси, като вкл. св.И. П. отговаря по
условие 9 от КР „Емисии в атмосферата. Неподвижни източници“. При това
положение съдът приема, че действително в периода от 06,16ч – 10,45ч на 22.10.2204г.,
когато множество граждани са подавали сигнали на „Зеления телефон“ на 22.10.2024г.
наказаното дружество е нарушило условието по т.9.4.1 от КР, като е изпускало
специфични химични миризми извън производствената площадка на дружеството. От
показанията на двамата свидетели се установява, че тези специфични за дружеството
миризми могат да се емитират от цех „Смоли“ компенсационна система с
абсорбционни колони с циркулираща в оборотен цикъл вода и бункери за твърди
суровини, където има ръкавни филтри, които са неподвижни източници и вентилатори,
които не са оборудвани със системи за пречистване, които поначало могат да се пускат
3
и спират ръчно с бутон и автоматично посредством газ-анализатор с оглед пожарната
безопасност.
Съдът изцяло кредитира показанията и на двамата свидетели, както бе посочено
и предвид дългогодишния им професионален опит и множеството детайлни
наблюдения върху дейността на дружеството, но също и предвид обстоятелството, че
двамата изрично заявяват, че към момента на проверката, около 09,40ч. на
22.10.2024г. на самата производствена площадка не са усещали тази специфична
миризма, въпреки че гражданите са продължавали да подават сигнали до 10,45 ч. по
електронната поща на РИОСВ - Русе, което се установява от проверка на електронната
система, но е налице пълна идентичност с тази вътре в производствената сграда. От
това следва единствено, че същите са в максимална степен добросъвестни в
показанията си и по никакъв начин не се наблюдава склонност към едностранчивост
при възприятията на фактите, респ. тяхната интерпретация, но и по никакъв начин не
опровергава извода, че химическите миризми, усетени пред сградата на РИОСВ – Русе
могат да са с източник, различен от производствената дейност на наказаното
дружество. Това налага несъмнения извод, че процесът на разпространението на
специфичните за производството на дружеството миризми в ранните часове на
22.10.2024г. е продължил поне около четири часа, като тези миризми следва да се
причислят на пентаеритрит с източник сухите смеси, които се намират в
производствените бункерите и на ксилен, който участва в синтеза на смоли. Също така
от показанията на двамата свидетели, особено св.Ц. се налага и извода, че тези
миризми, усетени от множество граждани в различни части на града, а също и от тях
пред сградата на РИОСВ -гр.Русе към момента на започване на проверката не могат да
са с друг източник, освен производствената дейност на наказаното дружество, най-
малко, защото са констатирани в производствените помещения. От нейните показания
се установява, че в близост до производствената площадка на дружеството се намира
единствено предприятието „Еконт - 91“ ООД, което също синтезира смоли, но е с
далеч по-малък капацитет, при проверките по спазване на екологичното
законодателство там никога не са констатирани подобни миризми, вкл. и
производственият процес е по-различен спрямо този на „Оргахим – Резинс“ АД.
Доколкото разликата в производствените процеси на „Еконт – 91“ ООД се изразява в
това, че при процеса на синтеза няма отделяне на води извън реактора, а те
циркулират, за разлика от тези при наказаното дружество е налице отделяне извън
реактора. В този смисъл съдът приема, че по делото са налице безспорни
доказателства, че именно производствените процеси в наказаното дружество в
интервала 06,16ч. до 10,45 ч. на 22.10.2024г. са станали причина за обгазяване на
гр.Русе в този период. Веригата на косвеното доказване – доколкото не са иззети и
сравнени напр. лабораторно усетените химически миризми с тези, които се генерират
при производството на дружеството, изключва всякакъв друг извод, което да
4
разколебава и в най-малка степен тази вероятност – че източникът им може да е
някакво друго предприятие. В този смисъл съдът намира, че нарушението е безспорно
доказано и установено по несъмнен начин съобразно изискванията на чл.303 от НПК.
За съставомерността на нарушението по чл.164 ал.1 от ЗООС не е необходимо
нарушението на издаденото КР, в случая – извършването на всички дейности на
производствената площадка по начин, ограничаващ разпространението на миризми
извън нейните граници – да е установено по надлежен или някакъв друг особен и
специален ред (изобщо нормативен), каквито признаци от обективна страна въвеждат
други състави на подобни административни нарушения на екологичното
законодателство, защото в противен случай това щеше да бъде посочено изрично, т.е.
този извод се налага от сравнителното и граматическото тълкуване. В този смисъл
предметът на доказване може да бъде реализиран с всички доказателства,
доказателствени средства и способи за доказване, предвидени в НПК, един от които
са свидетелски показания на базата на органолептични възприятия и то на лица, които
са изключително добре запознати с производството на дружеството и то в относително
дълъг период от време. В тази връзка следва да се посочи, че напр. дружеството не е
наказано по чл. 69 ал.2 вр. ал.8 от ЗООС вр.чл.20 от Наредба за вида, размера и реда за
налагане на санкции при увреждане или при замърсяване на околната среда над
допустимите норми и/или при неспазване на определените емисионни норми и
ограничения, респ. по чл.36 вр.чл.18 т.1 от ЗЧАВ.
Именно нарушението на чл.123в т.2 от ЗООС води до съставомерност на
извършеното по чл.164 ал.1 от ЗООС, чиято диспозиция пряко препраща към чл.123в
т.2 от с.з. Дружеството е годен субект на нарушението, тъй като по силата на
индивидуалния административен акт – КР № 15-Н1/2019г., издаден на основание чл.
117 от ЗООС, му е признато качеството на оператор (по смисъла на § 1 т.43 от ДР на
ЗООС) на „Инсталация за производство на смоли, лакове ,безири, пластификатори,
електроизолационни лакове и полиестерни смоли“, попадаща в Приложение т.4.1 „б“
от Приложение № 4 на ЗООС, като следва да се отбележи, че по този въпрос страните
по делото не спорят.
Въпросът за субективната страна на юридическите лица не се изследва, тъй като
отговорността им е обективна (безвиновна).Неоснователно и възражението на
защитата, че няма как източникът на химическите миризми да е наказаното дружество,
обосновано с посоката на вятъра през часовия интервал от 06,00 ч. до 11,00 ч. на
22.10.2024г. Това е така, защото видно от приложената по делото справка от
Измервателна станция Русе - АИС Възраждане, л.130 от делото, кардиналната посока
на вятъра в по-голяма част от времето (доколкото справката е на кръгъл час, а не по
минути) е била север – североизток, респ.север, като следва да се посочи, че районите
на града откъдето са постъпвали сигналите от гражданите и сградата на РИОСВ – Русе
5
се намират именно в такава посока спрямо производствените помещения/площадка на
наказаното дружество. Доколкото както е известно вятърът е променливо движение на
въздушни маси, т.е. динамична величина, горният извод не се променя от това, че
единствено в 09,00 ч. на 22.10.2024г. (моментно) посоката му е била север –
северозапад, тъй като очевидно нивата на концентрация на химически миризми са
били от естество да се усещат повсеместно в града. Не е основателно и възражението,
че изпълнителното деяние на нарушението не е извършено по съображения, посочени
по-горе и които не е необходимо да се преповтарят. Задължението на контролния
орган да уведоми оператора по комплексното разрешително при постъпили сигнали за
миризми, които се предполага, че именно той е допуснал да излязат извън
производствената му площадка, по никакъв начин не е обвързано с въпроса за
реализацията на административнонаказателната отговорност, най-малко защото такава
процесуална предпоставка в ЗАНН, респ. в специалния ЗООС не съществува, защото в
противен случай щеше да бъде изрично предвидена.
Възраженията на защитата относно неправилното приложение на чл.27 ал.2 от
ЗАНН са основателни, но с обратен знак. Индивидуализацията на имуществената
санкция съдът намира, че е в грубо нарушение с тази разпоредба съгласно, която при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за
неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както
и имотното състояние на нарушителя. От представените и приети по делото писмени
доказателства се установява, че „Оргахим Резинс“ АД е наказвано през 2023г. с пет
влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения по чл.123в т.2
вр.чл.164 ал.1 от ЗООС - № 10/2023г., № 18/2023г., № 21/2023г., № 22/2023г. и №
64/2023г., издадени от РИОСВ – Русе, всички за нарушения по чл.123в т.2 от ЗООС. В
този смисъл очевидно наложените наказания по никакъв начин не са постигнали
целите по чл.12 от ЗАНН и в случая АНО е следвало да наложи санкция към
максималния размер. От това следва извода, че се касае за траен и системен
нарушител на екологичното законодателство, който по никакъв начин не зачита
установения правов ред и в частност ограниченията и забраните, които съществуват в
издаденото му КР. По делото също така е приложена и справка за подавани сигнали на
„Зеления телефон“ на РИОСВ – Русе с характер на химия и смоли (обгазяване) за
периода 01.01.2024г. – 31.12.2024г. От същата се установява, че за посочения период в
гр.Русе граждани са подали общо 444 бр. сигнали, като общото между всички тях е, че
са с предмет „силна, остра, химична, отровна, задушлива, пареща миризма, смрад“,
миризма на „ацетон, бои, лакове, разредители, смоли“, водещи до парене на очите,
кашляне, дискомфорт. В огромна част от сигналите, които са подавани от граждани на
практика от всички квартали на града и по всяко време на денонощието, източникът
директно се свързва с наказаното дружество, вкл. и в много от тях се посочва че тези
миризми се усещат изключително осезаемо и пред самото предприятие по ул.“Трети
6
март“ в гр.Русе. Въз основа на всичко това без никакво преувеличение може да се
заключи и то без дори елементарни и базови познания в областта на медицинската
наука, че с дейността си наказаното дружество постоянно и без прекъсване поставя
пред огромен риск от заболявания и смъртност населението на гр.Русе.
Недвусмисленият извод, който се налага при подобен подход от страна на дружеството
е, че очевидно същото предпочита да понася административнонаказателна отговорност
и да търпи ПАМ, вместо да инвестира средства в пълно привеждане на дейността си в
съответствие с екологичното законодателство с цел недопускане обгазяване на
гражданите на гр.Русе.
Доколкото санкцията за подобни нарушения по чл.164 ал.1 от ЗООС е в размер от
10 000 лв. до 500 000 лв. АНО, предвид всички гореизброени отегчаващи
отговорността обстоятелства и липсата дори на едно смекчаващо такова, е допуснал
изключително грубо нарушение на чл.27 ал.2 от ЗАНН, като го е индивидуализирал
близо до минималния размер вместо към максималния от 500 000 лв., тъй като по
преценка на съда при подобен нарушител следва да се въздейства с максимална
интензивност на административнонаказателната репресия. В настоящия случай за
съда не съществува процесуална възможност да увеличи размера на имуществената
санкция предвид липсата на съответен протест от прокурора за увеличаване на размера
на наказанието по реда на чл.59 ал.2 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено съдът намира, че наказателно постановление следва
да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно и липсата на основания за
неговата отмяна или изменение.
При такъв изход на делото в полза на АНО следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., доколкото е ангажиран
процесуален представител юрисконсулт.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 т.5 вр. ал.9 вр.чл.63д ал.4 ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 30/09.12.2024 г. на
Директора на РИОСВ – Русе, с което на „Оргахим Резинс “ АД, представлявано от
изпълнителния директор Р.-М. Г., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ на основание чл.164 ал.1 от ЗООС в размер на 50 000 лв. за
нарушение по чл.123в т.2 от ЗООС.
ОСЪЖДА „Оргахим Резинс“ АД да заплати на РИОСВ - гр.Русе сумата от 150
лв., представляваща разноски по делото.
7
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Директора на
РИОСВ – гр. Русе.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8