Р Е Ш Е Н И Е
№ ................
Гр. София, 02.04.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен
състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело № 11336 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 136575 от 09.06.2019 г.
по гр. дело № 8983/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 142 състав, съдът е осъдил Република България,
представлявана от Министъра на финансите, да заплати на "А." ЕАД на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 5 581.73 лв., представляваща получена без основание такса за
произведена в периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г. електрическа енергия,
внесена на основание чл. 35а от ЗЕВИ (обявен за противоконституционен с Решение
на Конституционния съд № 13/2014 г.), ведно със законната лихва, считано от
13.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Недоволна от така постановеното решение е останала Държавата,
която в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК
чрез Министъра на Финансите го обжалва с оплаквания за недопустимост
и неправилност поради нарушения на материалния закон. По допустимостта на
обжалваното решение поддържа, че с обявяването противоконституционността на
разпоредбите от ЗЕВИ не е отпаднал публичният характер на задължението за
такса, поради което редът за възстановяване на недължимо събрани публични
вземания е този, уреден в чл. 128 и следв. от ДОПК, а не общия. По съществото
на спора излага подробни съображения, че тъй като решението на КС действа
занапред, то до влизането му в сила е съществувало основание за плащане на
таксата. Сочи, че вземането в случая е възникнало при действието на отменените
от КС разпоредби, при съществуването им е произведена и енергията, за която е
удържана таксата, поради което отношенията са се развили и приключили преди
влизане в сла на решението на КС. Самото удържане и внасяне на таксата в
бюджета не са елементи от фактическия състав, пораждащ вземането за такса. Ето
защо моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и искът -
отхвърлен.
Въззиваемата страна "А." ЕАД оспорва въззивната жалба по
съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор. Моли обжалваното решение да бъде потвъредно.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При така очертаните правомощия като взе предвид събраните доказателства по
делото, доводите и възраженията на страните, Софийски градски съд намери от
фактическа и правна страна следното:
В случая, обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
обжалваното решение, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. В тази връзка възражението за недопустимост е
неоснователно. Процедурата за връщане на недължимо събрани публични
държавни вземания е приложима, когато законовото основание за тях, т.е.
нормативният акт, който е установил вземането, съществува, но юридическите
факти, при които то би възникнало, не са се осъществили. Когато се твърди, че е
била дадена сума без основание, във вид на такса, която не се е дължала, тъй
като при плащането изобщо не е съществувал закон, който да установява подобно
задължение, отношенията се развиват на основата на кондикциите и неоснователното
разместване на благата следва да бъде отстрането по общия гражданско-правен
ред. Характерът на публично държавно вземане на таксата по чл. 35а-чл. 35в
ЗЕВИ произтича от закона. Поради това, с отмяната му отпада и особения
характер на вземането. Ето защо, спорът за неосноватеното обогатяване на
държавата с така платените суми, е подсъден на гражданските съдилища.
По същество решението е и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло мотивите му, поради което и на основание чл.
272 ГПК препраща към същите. По доводите на страните, съдът съобрази следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно съединени в
условията евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 и чл. 59 от ЗЗД.
От фактическа страна не се спори, а и от
събраните доказателства по делото се установява, че ищецът "А." ЕАД е
производител на електричество от слънчева енергия, който притежавал два обекта за
производство на електроенергия от слънчева енергия - фотоволтаична
електроцентрала с обща инсталирана мощност от 158 КВтч и фотоволтаична
електроцентрала с обща инсталирана мощност от 78 КВтч. По силата на договри от 07.12.2011 г. и 15.05.2010 г. с "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД
двете електроцентрали са присъединени към електроразпределителната мрежа, а на
28.03.2012 г. са сключени договори за изкупуване на ел. енергия от ЕВН на
преферницална цена, определена от ДЕКВР в размер на 567.41 лв./МВтч без ДДС.
С
§ 6, ал.2 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2014 г. е създаден нов
раздел V от глава IV на ЗЕВИ, с който е
въведена такса за производство на електрическа енергия от вятърна и
слънчева енергия, като на производителите от посочените източници е вменено
задължението да плащат такса в размер на 20 % от преференциалната цена. Със
същите изменения е уреден и начинът за установяване на размера, и редът за
събирането й - таксата се удържа от крайния снабдител (в случая ЕВН), внася се
в КЕВР и постъпва в Държавния бюджет.
С решение
№ 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд, обнародвано в ДВ, бр. 65 от 2014
г., в сила от 10.08.2014 г., това изменение е обявено за противоконституционно.
Според заключението на вещото лице по
приетата пред СРС съдебно-счетоводна
експертиза, за м. юли 2014 г. и м. август 2014 г. третото за спора лице ЕВН
е удържало таксите по чл. 35а ЗЕВИ от ищеца на 15.10.2014 г. в размер на 5 581.73 лв. и същия ден е превело сумата по бюджетната сметка на КЕВР.
При така установената фактическа
обстановка съдът споделя извода на първоинстанционния съд за основателност на
иска по чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД. Както това е изяснено още с т.1 от
Постановление на Пленума № 1/1979 г. на ВС, първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при
получаването липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго. Фактическият състав, следователно, включва
даване на нещо от едната страна, получаване от другата страна и липса на
основание за това разместване на благата. По тази кондикция в тежест на ищеца е
да докаже при условията на пълно и главно доказване даването и постъпване на
даденото в патримониума на насрещната страна, а ответникът - наличие на законно основание за получаването. За
да съществува основание за получавенето, на първо място следва да съществува
нормативен акт, който абстрактно да предвижда, че при осъществяване на дадените
в хипотезата на правната норма факти, едно лице "трябва" да престира на
друго, и в този смисъл материалното благо "се следва" на последния.
На следващо място, нужно е и самите юридически факти да са нъстъпили, между
конкретните лица да е възникнало конкретно правно отношение, по което едната
страна е длъжна да престира на другата страна. Същественото в случая е, че неоснователното
обогатяване, което следва да бъде отстранено по пътя на чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД, настъпва не в момента на даването, а в момента на получаването. Следователно наличието на основание за разместването на благата следва
да се преценява не към момента на даването, а към момента на получаването. В
случая, по отношение на ответника РБ фактическият състав на разместването на блага завършва в момента на
внасяне на таксата от третото лице (ЕВН) в бюджетната сметка на ДКЕВР. Ето защо
преценката за наличие на основание за получаване на таксата следва да се прави
към датата, на която е следвало задължението за внасяне да бъде изпълнено
(15.10.2014 г.) и към датата, на която то действително е изпълнено (15.10.2014
г.), тъй като към този момент настъпва разместването на благата чрез
"получаване" на "нещо" по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
На основание чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на РБ противоконституционният закон не се прилага от
деня на влизане на решението на КС в сила, което
означава, че същият е действал в периода, в който е произведена
електроенергията, за която е удържана и платена процесната такса. Впрочем, ищецът
не твърди към този момент да е липсвало основание за плащане на таксата, нито
основанието да е отпаднало с обратна сила. Поради това,
изложените от ответника аргументи в смисъл, че решението на Конституционният
съд действа занапред и не засяга действията, извършени до влизането му в сила,
макар и напълно съответно на закона, се явява неотносимо към настоящия спор.
В конкретния казус,
както се посочи по-горе, сумата от 5
581.73 лв. е удържана от ищеца и получена от ответника на 15.10.2014 г. Към
този момент, законово основание за плащането, съответно - за усвояването й не е
съществувало. Поради отпадането на нормата, установяваща финансовото
задължение на ищеца за таксата от 20 % към ответника, между страните не е
съществувало и валидно правоотношение, по силата на което за ищеца да е тежало
задължение да плати, респ. ответникът да е имал правото да получи същата.
Следователно, получаването на процесната сума от 5581.73 лв. на 15.10.2014 г. е
осъществено при начална липса на основание и така платеното следва да бъде
върнато. Произвеждането на
енергията е част от фактическия състав, от който възниква
спорното вземане, но не и самостоятелно основание за получаването. В настоящия
случай към момента на настъпване на изискуемостта на задължението за превеждане
на удържаната такса в полза на държавния бюджет (до 15-то число на месеца,
следващ тримесечието, за което таксата се отнася - чл. 35б, ал. 4 вр. ал. 3
ЗЕВИ) юридическото основание за изпълнение на това задължение не е налице
(противоконституционният закон не се
прилага към тази дата - чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ).
Това означава, че третото лице-технически платец е изпълнило едно задължение
към момент, към който това задължение не е предвидено в закона. Получаването
следователно е без основание. Този извод
съответства и на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 Конституцията на РБ, която
установява принципа на законоустановеност на публичните
задължения за данъци и такси - тя включва наличие
на законово задължение за плащане на таксата не само към момента, към който се
осъществяват фактите, поради които тя се дължи, но и към момента на настъпване
на изискуемостта на задължението. Ето защо искът за връщане на полученото без
основание при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен, без да се разглежда евентуалната претенция по чл. 59 ЗЗД.
Поради съвпадане на изводите на двете
съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на въззивника не
следва да бъдат присъдени разноските сторени пред въззивната инстанция. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има въззиваемата страна "А."
ЕАД, на която въззивникът следва да заплати сумата от 1 320.00 лв.
направени разноски пред въззивиня съд, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 136575 от 09.06.2019 г.
по гр. дело № 8983/2017 г. на СРС, ІІІ ГО, 142 състав.
ОСЪЖДА Република България,
представлявана от Министъра на финансите, със съдебен адрес:***, да заплати на
„А.“ ЕАД, с ЕИК-******, със съдебен адрес:***, чрез адв. Г., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 1 320.00 лв., направени разноски
пред въззивния съд.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.