РЕШЕНИЕ
№ 30.09.2019
г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К.
районен съд,
І-ви
граждански състав
На
18.09 2019 година,
В
открито съдебно заседание,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Елена Стоилова
като
разгледа докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско
дело № 956 по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
от „Д.З.“ АД, *** против Л.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът твърди,
че на 27.08.2014 г., на път ***, свързващ С. манастир с Етнографски музей на
открито „Е.“, било реализирано ПТП между л.а. „***“ с ДК № ***, управляван от
ответника Л.Г.Л., и л.а. „***“ с ДК № ***с водач Т.П.С.. Видно от приложения
към настоящата искова молба Протокол за ПТП № 1482780, съставен на 27.08.2014
г. от ОД на МВР - гр. Г., ответникът Л., при управление на л.а. „***“ с ДК № ***,
нарушил правилата за движение по пътищата и виновно причинил телесни увреждания
(контузия на главата, кръвонасядане в срединната и дясна челна област и отток в
лявата окосмена слепоочна област, мозъчно сътресение, травма на меките тъкани
на лява ръка, ляво и дясно коляно и посттравматична церебрестения) на водача на
л.а. „***“ Т.П.С.. В резултат на противоправното и виновно поведение на
ответника били нанесени и материални щети на л.а. „***“ с ДК № ***, собственост
на „Е.Е.“ ООД. Причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие и реализиране на вредоносния резултат била
единствено противоправното деяние на ответника, който поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия и релефа на местността, губи контрол над
управляваното от него МПС, навлиза в лявата половина на пътя и блъска насрещно
движещия се л.а. „***“. Освен това, след реализиране на процесното
застрахователно събитие делинквентът Л.Г.Л. отказал да се подложи на
задължителна проверка за алкохол, което обстоятелство било надлежно
удостоверено от органите на реда, посетили мястото на събитието, в съставения
от тях за констатиране на случая Протокол за ПТП. Твърди, че „Д.З.“ АД сключило
със собственика на л.а. „***“ с ДК № *** задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ автомобилистите -
полица № ***, валидна от 22.09.2013 г. до 21.09.2014 г. Съгласно чл. 267 от КЗ
/отм./ застраховката покривала гражданската отговорност на водача Л.Г.Л. -
ответник по делото, за причинените от него вреди на трети лица. Ползвайки се от
сключената застраховка „Гражданска отговорност“ пострадалият Т.П.С. предявил
към „Д.З.“ АД претенция за изплащане на обезщетение за причинените му в
резултат на виновното и противоправно поведение на Л.Л.
имуществени и неимуществени вреди, по повод на която в ищцовото дружество била
образувана преписка по щета № *** от 2016 г. Твърди, че отделно от това, „Е.Е.“ ООД - собственик на увредения при процесното ПТП л.а. „***“,
отправило към „Д.З.“ АД претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
относно прЕ.пените от него имуществени вреди, съставляващи
стойността на щетите по л.а. „***“, във връзка с която била образувана преписка
по щета № *** г. Между „Д.З.“ АД и Т.П.С. било сключено споразумение за
изплащане от страна на ищцовото дружество на застрахователно обезщетение, в
размер на 6061,10 лв., от които 6000 лв. - за прЕ.пените
от пострадалия неимуществени вреди и 61,10 лв. - имуществени вреди.
Застрахователното обезщетение за неимуществени вреди било определено от
застрахователна експертна комисия при „Д.З.“ АД по реда на чл. 273 КЗ /отм./
при отчитане на всички релевантни обстоятелства за размера му. С оглед
изпълнение на задължението, посочено в т. 4 от визираното по-горе споразумение,
на 19.08.2016 г. „Д.З.“ АД изплатило на пострадалия сумата от 6061,10 лв. чрез преводно нареждане
до „***“ АД. Във връзка с депозираната от „Е.Е.“ ООД
покана за изплащане на обезщетение, експерти на „Д.З.“ АД определили размера на
вредите, причинени на собственика на л.а. „***“, на сумата от 4312,60 лв.,
която била преведена от ищцовото дружество в полза на правоимащото увредено
лице на 17.11.2014 г. с преводно нареждане до „***“ АД. С писмо с изх. №
********* от 19.09.2016 г. ищцовото
дружество поканило ответника Л.Г.Л. доброволно да възстанови изплатената от
ищеца в полза на „Е.Е.“ ООД сума в размер на 4312,60
лв. Поканата била върната като неполучена, поради което подали Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
настоящото производство, на база на което било образувано ч.гр.д. № *** по
описа на РС-К., II с-в, за 2016 г. Сочи, че след връчване на заповедта
длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК срещу същата, поради което
ответното дружество бил налице правен интерес от подаване на настоящата искова
молба. От съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено
вземането на „Д.З.“ АД по издадената срещу Л.Г.Л., ЕГН **********, Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** по описа на РС-К., II с-в, за 2016 г., за сумата от
10373,70 лв. - главница, включваща изплатените от дружеството застрахователни
обезщетения по щети № *** г. и № *** г., възлизащи съответно на 6061,10 лв. и
4312,60 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 10373,70 лв., считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното ѝ изплащане. Претендира за присъждане на сторените разноски
в заповедното и настоящото производства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор, в който оспорвал иска като неоснователен. Преди
всичко възразявал срещу твърдението на ищеца за наличие на причинно-следствена
връзка между поведението на ответника и настъпването на претендираните вреди, а
по този начин възразявал за валидно настъпило застрахователно събитие. В тази
връзка оспорвал правилността на възприятията и обективирането им в представения
към иска протокол от пътнотранспортното произшествие от страна на неговия
автор. Според разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, актуална към
датата на процесното събитие, застрахованият-ответник било необходимо да
„управлявал превозното средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог“. В
конкретния случай се имала предвид хипотезата на предложение 3, визиращо отказ
на лицето да се подложи на проверка. Тази хипотеза се свързвала и с административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП в редакция ДВ, бр. 60 от 07.08.2012 г.
Следователно, налице била безусловна корелация между двете свързани и идентични
хипотези, въпреки, че едната предполагала гражданска, а другата
административнонаказателна отговорност. Ако подобно поведение не било
административно нарушение, не би могло да релевира и хипотезата на чл. 274, ал.
1, т. 1 от КЗ /отм./. А според чл. 6 ЗАНН, една от предпоставките за
административнонаказателна отговорност била деянието да било извършено виновно.
Точно в този юридически факт се коренял и проблемът с регресния иск на ищеца в
конкретния случай. Твърди, че срещу ответника било образувано наказателно
производство, свързано с поведението му на водач на МПС и действията му
непосредствено след ПТП-то, представляващо застрахователното събитие в случая.
В хода на това производството му били извършени две психиатрични експертизи,
едната от които била комплексна психиатрична експертиза. В заключението на
вещите лица, Л.Г.Л. бил обявен за невменяем - преди, по време и след момента на
събитието. Сочи, че според извършените експертизи, Л.Л.
страдал от параноидно разстройство на съзнанието. Той не би могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. На
основание заключението по комплексната психиатрична експертиза цитираното
наказателно производство било прекратено с прокурорско постановление и бил
сезиран Районен съд-К. за прилагане на принудителни медицински мерки според
предписанието на чл. 34, вр. чл. 89 от НК. Цитираните по-горе експертизи били
приложени към ЧНД № *** г. по описа на Районен съд-К.. По това дело съдът
възприел основанията на чл. 89 от НК и постановил ПММ спрямо ответника Л. като
де юре наказателната му отговорност не била реализирана, поради липса на
обективен и субективен състав. От казаното ставало ясно, че в случая ищецът не
разполагал с регресен иск срещу ответника, защото последният не действал волево. При липса на способност
да формира правнорелевантна воля той бил недееспособен. Ето защо той не бил
извършил и вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - отказ на водач да
бъде изпробван за алкохол - тъй като била отречена хипотезата на чл. 26, ал. 1
от ЗАНН. От това неминуемо следвало, че не можело да му се вмени никаква - в
това число гражданска-регресна - отговорност при отказ да се изследва за
алкохол в констатираното състояние /чл. 47, ал. 1 от ЗЗД/.Твърди, че
независимо, че отказът на ответника да се подложи на проверка за наличието на
алкохол бил установен като административно нарушение с АУАН № ***, по който
било издадено Наказателно Постановление № *** от 10.09.2014 г. на Началника на
сектор ГШ при ОД на МВР-Г. и същото било влязло в сила, то това не служело като
доказателство за вменяемостта му. Въпросното Наказателно Постановление било
обжалвано и потвърдено пред две съдебни инстанции, като станало окончателен акт
на 04.06.2015 г., но невменяемостта на Л.Л. била
установена при прекратяването на наказателно производство в по-късен от
посочения момент и се явявала нововъзникнал факт за
административно-наказателното производство, който останал незабелязан от
Прокуратурата на Република България, която не била реализирала предписанието на
чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 70, б. в от ЗАНН, а така била навредила на Л.. Твърди,
че за да се счита, че ответникът, като не се бил подложил на проверка за
алкохол - било идентично с отказ от такава по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ /отм./ и чл. 174, ал. 3 ЗДвП в редакция ДВ, бр. 60 от 07.08.2012 г., било
необходимо отказът му да бъде формиран в правновалиден израз на волята му. Но,
за да можело да волеизявява едно лице било безусловно необходимо да можело да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Тоест, да било вменяемо. В периода, в който Л.Л.
трябвало да заяви съгласието си, респективно несъгласието си, за подлагане на
проверка за алкохол, според гореописаното експертното заключение, същият не би
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си в целия период след ПТП-то, до самото извършване на експертизата.
Следователно той не би могъл да изрази правновалидна воля, с която да се
съгласи или да откаже съответната проверка. Л.Л. не
бил в състояние да се ориентира правилно в ситуацията, нито да разбира
последиците от един такъв отказ, следователно липсата на неговото изрично
съгласие в случая не представлявало отказ, с който той да бил правно обвързан.
Състоянието на невменяемост на ответника изключвало деликтната му отговорност.
А поради липса на деликтна отговорност, искът на „Д.З.“ АД се явявал абсолютно
неоснователен и следвало да бъде отхвърлен. В заключение възразява и срещу
размера на двата обективно съединени иска, тъй като твърди, че били силно
завишени и не отразявали действително прЕ.пените
вреди като обстоятелството, че ищецът приел да ги плати не задължавало
ответника да ги приеме за меродавни. С оглед всичко изложено претендира за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
Ищцовото дружество, редовно призовано за
датата на съдебното заседание, не изпраща представител, но чрез депозирано
становище поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован за датата на
съдебното заседание, не се явява лично, но чрез процесуалния си представител
поддържа становището, изложено в писмения отговор.
Третото лице помагач на страната на ищеца, “Е.Е.“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира
становище, в което заявява, че счита предявения иск за допустим и основателен и
като такъв следва да бъде уважен от съда.
Третото лице помагач на страната на ищеца, Т.П.С.,
редовно призован, не се явява лично, изпраща процесуален представител, който
счита, че предявеният иск следва да бъде уважен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № ***/2016 г. по
описа на Районен съд-К., съдът е издал в полза на „Д.З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Д.Х.Д. и Р.Ц.Д. против Л.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумата в размер на: 10 373,70 лева за главница, представляваща дължимо за
възстановяване изплатено застрахователно обезщетение от „Д.З.“ АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, полица № *** от Л.Г.Л.,
причинил ПТП на 27.08.2014 г. и законна лихва върху главницата, считано от
18.10.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1 048,47 лева -
разноски по делото.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът Л. е
възразил срещу заповедта, в резултат на което на заявителя е указано, че на
осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК следва да предяви установителен иск за вземането си.
В указания от съда срок заявителят е предявил настоящия установителен иск.
Видно от протокола за ПТП № *** г. е, че на 27.08.2014 г. ответникът Л.Г.Л. управлявал
МПС марка-модел: „***“, с рег. № *** и като несъобразява скоростта си на
движение с пътните условия и релефа на местността, път *** (С. манастир - кв. Е.а, общ. Г.) на дясна крива губи
контрол над автомобила, навлиза в лявата половина на пътя и реализира ПТП с
насрещно движещия се автомобил марка-модел: „***“, рег. № ***, собственост на „Е.Е.“ ООД и управляван от Т.П.С..
Същото обстоятелство се удостоверява и от
Наказателно постановление № *** от 10.09.2014 г., издадено от Началника на
ОДМВР – Г., с-р Пътна полиция – Г., съгласно което на Л.Л.
били наложени административни санкции, както следва: по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП
– глоба в размер на 100 лв.; по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за това, че е отказал да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество, или не е изпълнил предписанието за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
– глоба в размер на 2000 лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.
Видно от Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № *** на Началника на с-р Пътна полиция – Г. на Л.Л. е наложена санкция по чл. 171, т. 1, б. „Б“ – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Ответникът Л.Г.Л. е подал жалба до РС-Г.
против НП № *** от 10.09.2014 г. С Решение № *** г., постановено по АНД № ***
по описа за 2014 г. на Габровски районен съд е потвърдено наказателното
постановление. С Решение № 141/04.06.2015 г., постановено по КАНД № *** по
описа за 2015 г., състав на Административен съд – Г. е оставил в сила Решение №
*** г., постановено по АНД № *** по описа за 2014 г. на Габровски районен съд.
От представената по делото застрахователна полица
№ *** се установява, че към момента на настъпване на ПТП-то, автомобил с рег. №
***, марка „***“ имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена с „Д.З.“ АД, с период на
покритие от 22.09.2013 г. до 21.09.2014 г.
Във връзка с горепосоченото ПТП била
образувана щета № 233600 от 28.08.2014 г. по описа на „Д.З.“ АД, по която
застрахователят изплатил обезщетение за
репариране на имуществени вреди за МПС марка „***“, с рег. № ***, собственост
на „Е.Е.“ ООД, в размер на 4312,60 лева. Плащането се
доказва с представеното по делото авизо местен превод № 878FTRO143215001 от 17.11.2014 година, издадено от „***“.
Застрахователното дружество е изпратило до ответника
Л.Г.Л. покана с изх. № *********/19.09.2016 г. за доброволно изплащане на
обезщетението. Представено е известие за доставяне от 26.09.2016 г., на което
липсва отбелязване, че същото е връчено на Л..
На 30.05.2016 г. шофьорът на автомобил с рег.
№ ***, марка „***“ Т.П.С. е депозирал в „Д.З.“ АД заявление, че в резултат на
ПТП-то, реализирано от Л.Л. са му причинени физически
страдания и сериозни емоционални и психически сътресения. За преживените и все
още преживяваните от Т.С. болки, страдания, неудобства и притеснения, както и
въз основа на трайната съдебна практика относно размера на обезщетенията за
телесни повреди, възнамерява да предяви претенции срещу застрахователя в размер
на 228 лева – претенции за обезщетяване на имуществените му вреди, свързани с
престой в болницата, изготвяне на медицинско свидетелство, закупуване на
предписани медикаменти и такси преглед, както и 10000 лева – претенция за
обезщетяването на всички гореописани неимуществени вреди. Към заявлението,
отправено към застрахователя пострадалият С. е приложил следните документи: Протокол
за ПТП № *** г.; съдебномедицинско удостоверение; епикриза от отделение по
Хирургия на МБАЛ „***“ АД, гр. Г.; пет броя болнични листи; искане за оценка на
вреди на имущество до застрахователя; сведение от работодателя за настъпила
нетрудоспособност вследствие на злополуката; декларация за трудова злополука;
справка от НОИ; епикриза от отделение по Нервни болести на МБАЛ „***“ АД, гр. Г.;
ехографско изследване от 27.11.2015 г.; амбулаторен лист от първичен преглед;
три броя фактури за медикаменти с касови бонове, както и удостоверение за
номера на банковата сметка на името на Т.П.С..
На 09.08.2016 г. е подписано споразумение
между „Д.З.“ АД и Т.П.С., в което постигнали споразумение застрахователят да
изплати на увреденото лице застрахователно обезщетение в размер на 6061,10 лева
за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, вследствие на
процесното ПТП.
По образуваната щета № *** от 31.05.2016 г.
по описа на „Д.З.“ АД, застрахователят
изплатил обезщетение за репариране на имуществени и неимуществени вреди
на пострадалия Т.П.С. в размер на 6061,10 лева. Плащането се доказва с
представеното по делото авизо местен превод № 963В100162320TRS от 19.08.2016
година, издадено от „***“.
Срещу Л.Г.Л. било образувано наказателно
производство по внесен в съда обвинителен акт за това, че на 27.08.2014 г.,
около 15,00 часа в гр. Г., пред и в сградата на МБАЛ „***“ АД, при условията на
продължавано престъпление, причинил на полицейски орган - мл. разузнавач сектор
КП при РУП-Г. Р.Б.И. от гр. Г., при изпълнение на службата му, чрез удари с
крак, леки телесни повреди, довели до временно разстройство на здравето –
неопасно за живота за срок до една седмица, престъпление по чл. 131, ал. 2 , т.
3, вр. с чл. 130, ал. 1 , вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. В хода на НОХД № *** г. по
описа на РС-Г. са извършени две психиатрични експертизи на Л.Л., едната от които комплексна психиатрична. В заключението
на вещите лица Л. е обявен за невменяем – преди, по време и след момента на
събитието. С протоколно определение от 03.07.2015 г. съдебният състав е прекратил
съдебното производство по НОХД № *** г. по описа на РС-Г. и е върнал делото на
Районна прокуратура-Г..
С постановление от 17.07.2015 г. Районна
прокуратура – Г. е прекратила наказателното производство, водено срещу Л.Г.Л. ***,
поради липса на престъпление по чл. 131, ал. 2 , т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1 ,
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Указано е след влизане в сила на постановлението
досъдебното производство да се изпрати на РП-К. по компетентност, с оглед
преценка за приложението на чл. 89 и следващите от НК, тъй като Л.Л. бил с местоживеене *** Загора. Постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 15.10.2015
година.
С определение № 769/02.11.2015 г.,
постановено по ЧНД № *** г. по описа на КРС, съдът е постановил спрямо Л.Л. налагане на принудителна медицинска мярка – предаване на
близък – баща му Георги Л., който да поеме задължение за лекуването му под наблюдение
на психоневрологичен диспансер – ПО при МБАЛ гр. К. за срок от шест месеца на
основание чл. 89, б. „А“ от НК
По делото е изготвена съдебна автотехническа
експертиза с вх. № 5548/19.04.2019 г., която съдът кредитира като
безпристрастно и компетентно изготвена. Вещото лице е дало заключение, че
първоначалният контакт е настъпил с предните леви части на двата автомобила,
което го определя по характер на челен-кос. Към момента на настъпването на
първоначалния контакт на двете МПС-та надлъжната ос на т.а. „Ф.“ е била
разположена успоредно на надлъжната ос на платното за движение, като
автомобилът е бил изцяло разположен в своята лента, а надлъжната ос на л.а. „М.“
е била разположена косо в ляво спрямо надлъжната ос за движение. Мястото на удара
се намира в лентата на движение на товарния автомобил „Ф.“. Основната
техническа причина за настъпване на ПТП-то е загуба на напречна устойчивост на
л.а. „М.“, което е в причинно-следствена връзка с движението на същия в завоя
със скорост, надвишаваща граничната стойност на критична скорост, при която
автомобилът не е бил в състояние да запази предварително зададената траектория
на движение от водача при конкретните пътни условия. Настъпилите увреждания по
процесния товарен автомобил „Ф.“ са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП на 27.08.2014 г. Настъпилата щета по процесния т.а. „Ф.“, модел
„Д.“, рег. № ***в резултат на възникналото ПТП на 27.08.2014 г. е тотална и към
тази дата пазарната стойност е възлизала на 4500 лева.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза с вх. № 5677/23.04.2019 г. по описа на РС-К.. От нея е видно, че
съгласно извлечение от сметка ***, с титуляр „Д.з.“ АД, превод в размер на
6061,10 лева бил нареден на 19.08.2016 година с референция 963В1О0162320ТR.
Преводът бил нареден в полза на лицето Т.П.С. по сметка ***. Съгласно
извлечение от сметка с титуляр Т.П.С., превод в размер на 6061,10 лева бил
получен на 22.08.2016 година с референция BS.17595-000143. Преводът бил получен
от наредител „Д.з.“ АД, с основание на превода Щ.***/16 ГО. Съгласно извлечение
от сметка ***, с титуляр „Д.з.“ АД, превод в размер на 4312,60 лева бил нареден
на 17.11.2014 година с референция 878FTRО143215001. Преводът бил нареден в
полза на фирма „Е.Е.“ ООД по сметка ***. Съгласно
извлечение от сметка ***, с титуляр „Е.Е.“ ООД ,
превод в размер на 4312,60 лева бил получен на 17.11.2014 година с референция
878FTRО143215001. Преводът бил получен от наредител „Д.з.“ АД по сметка ***.
По делото е изготвена съдебномедицинска
експертиза с вх. № 6110/08.05.2019 г. по описа на РС-К.. Видно от нея при
настъпилото ПТП на 27.08.2014 г. Т.П.С. получил следните увреждания: контузия
на главата с клинични данни за мозъчно сътресение; кръвонасядане в срединната и
дясната челна област; оток в лявата окосмена слепоочна област; повърхностна
рана на китката на лявата ръка, разположена над първа лява предкиткова кост;
охлузване по вътрешната повърхност на лявата предмишница; охлузване и
кръвонасядане под дясното коляно; кръвонасядане под лявото коляно. Имал
субективни оплаквания от главоболие и световъртеж, болки в шията, в двете
подколенни области, болезненост по предната повърхност на гръдния кош, повече
вляво. След мозъчното сътресение се развило усложнение - посттравматична
церебрастения. Описаните по-горе увреждания довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота (разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК) с период на възстановяване до един месец за основните увреждания
и период от около 2-3 месеца за посттравмената церебрастения. Оплакванията от
периодично главоболие и световъртеж продължавали (по документация) до 2016 г.,
но не можело с категоричност да се заяви, дали те били последица от преживяната
травма, или се дължали на наличното дегенеративно заболяване на шийния гръбнак
- шийна остеохондроза и спондилоза; имало данни и за централен отоневрологичен
синдром. Дегенеративното шийно заболяване се влошило след претърпяната травма. Описаните
и коментирани по-горе увреждания и състояния се намирали в причинно-следствена
връзка с установения механизъм на ПТП (приблизително челен сблъсък на двата
автомобила, при което пострадалият е водач на единия автомобил). Пострадалият
провел двукратно болнично лечение (3+6 дни) и имал 60 дни временна
нетрудоспособност при домашно-амбулаторен режим на лечение. Извън този период
бил лекуван чрез медикаменти, при изпълнение на трудовите си задължения (нямало
данни за нетрудоспособност, с изключение на 5 дни през 2015 г. - по повод на
световъртеж, за който не можело с категоричност да се твърди, че бил свързан с
травмите). Лечението било чрез медикаменти и спазване на режим (консервативно).
Последиците от получените увреждания били локални болки и общи болки
(главоболие и болезнено ограничена подвижност в шията), световъртеж. Тези
отклонения от нормата довели до временна нетрудоспособност. Възможно било пълно
възстановяване от травмите. Външните увреждания се възстановявали до около 2
седмици, а мозъчното сътресение обичайно до около 1 месец. Настъпилото
усложнение - посттравматична церебрастения, можело да се проявява с оплаквания
до 2-3 години след подобен инцидент. След такъв инцидент често имало
посттравматичен стрес, който се проявявал индивидуално с различна интензивност
в психо-емоционалната сфера. По приложените документи във връзка със заплащане
на разходите по лечението (потребителска такса за престой в болница) и за
закупуване на предписаните медикаменти, свързани с преживяната травма и
необходими за лечението на последиците ѝ, пострадалият направил разходи в
размер на 51,36 лв. - уточнени разходи и още 53,19 лв. (от 12.02.2016 г.) - за
медикаменти, които не били уточнени във фактурата, но отговаряли по време да са
закупени след преглед от невролог и изписана рецепта от 10.02.2016 г. Изслушано
в съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение.
Изготвена
съдебна психолого-психиатрична експертиза с вх. № 11495/04.09.2019 г., която
съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвена. Вещите лица в хода на психолого-психиатричното
обсъждане са стигнали до извода, че Л.Л. страда от
параноидна шизофрения; медикаментозна ремисия; емоционално-волева промяна на
личността; код по МКБ – 10: F 20.0. Характерно за това състояние е, че възприемането на
действителността е болестно променено, а поведението се определя от налудните и
халюцинаторни изживявания и на практика е непредсказуемо, често изглежда
неподредено и неадекватно, а съжденията са нелогични. Заключението на
експертите, че освидетелстваният Л.Г.Л. не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното, или да ръководи постъпките си, т.е.
освидетелстваният Л. не е бил вменяем към момента на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие и последващия отказ за подлагане за проверка за
алкохол. Същият не е могъл да осъзнае какво се изисква от него и с каква цел е
трябвало да се подложи на подобна проверка, непосредствено след настъпването на
застрахователното събитие. Освидетелстваният
не е могъл на изрази правновалиден отказ.
По делото бяха събрани гласни доказателства.
Свидетелят Н.В.Л., майка на ответника, заяви, че за инцидента научила след обяд
на въпросната дата. Били уведомени от полицаи от гр. Г. за въпросния инцидент.
Другото, което разбрали било, че синът им отказал да даде кръвна проба и по
време на произшествието той бил неадекватен и не знаел какво върши. Лягал по
земята, взел таблета на момчето Т., бягал, върнал се, казал му: „Мъж,
извинявай, но това не ми трябва“. Получил пристъпи, лягал на земята, въртял се.
След което разбрали, че му били сложени белезници и бил откаран в болницата. По
нататък се ангажирали да наемат адвокат и да отидат в РПУ-Г.. Баща му, брат му
и адвокат отишли там. След като адвокатът разговарял с Л. той се учудил, че Л.
не желаел помощ и не разпознал баща си и брат си, за които казал „тези хора“ и
щял да си стои в РПУ -то докато го пуснат на следващия ден. Л. отказал да
говори в РПУ-то, с никой не бил провел разговор. Върнали се баща му, брат му и
адвоката и казали, че не знаят какво се случвало и не знаят защо го правел. Твърди,
че забелязали промяна в поведението му близо две години преди инцидента, имало
промяна в поведението, която ги учудвала.
Нямало как да допуснат от един интелигентен, млад човек, че се пораждало
такова заболяване. Живеели много задружно като семейство. Той бил при тях и в
гр. К.. Учудвало ги поведението му и не можели да допуснат това състояние. Л.
се затварял, усамотявал се, не бил агресивен. Когато семейството се прибирало,
той тръгвал и излизал. Така излязъл и във въпросния ден. Започнал да се държи с
брат си „завидно“. Изразил интерес към бизнеса на брат си. Започнала престрелка
на думи, които били много обидни. Тогава свидетелката забелязала, че на Л. му върви
много бързо речта, което било странно. Двамата братя били задружни от деца и
никога нямало конфликти. Упреците на Л. били неоснователни, много лошо говорел
за брат си. Искал да му вземе бизнеса, казвал, че бил вътре в бизнеса. Като видели
за какво става въпрос брат му казал: „Давам ти бизнеса, само да можеш да го
работиш.“ Това било преди да се случи катастрофата. Л. не пушел, не пиел. Спортували
и пиели хранителни добавки. И двете момчета ходели на фитнес. И двете момчета
вземали добавки, но свидетелката не смята, че това можело да окаже проблем.
Наркотици категорично не бил вземал. В деня също ги учудил с излизането си. Питала
го: „Къде отиваш?“, той ѝ казал: „Аз отивам до еди
коя си банка, имам превод на една сума, да си взема парите“. Твърди, че нямали
банкови преводи, нямали банкова сметка ***, че не знаели за какви пари ставало
въпрос, за какви банки, какви преводи. Това било учудващото за деня, в който се случило ПТП-то. Преди катастрофата
Л. бил в манастира, който е над гр. Г., С. манастир. Казали им, че престоял
половин ден или 4-5 часа в този манастир, държал се неадекватно. Представял се
за полицай и искал личните карти на хората. Това показвало, че този човек не
бил адекватен. След което слизайки от манастира се случила катастрофата. Прибрали
ударената кола и се върнали в К.. На следващия Л. ***. Главата му била в синини
и оттоци. Блъскал си главата в линейката или патрулката, имал охлузвания и рани
по колената и ръцете. Обувките му били мръсни и прашни. Бил в окаяно състояние.
Като го попитала как е, казал: „Мамо, аз съм добре, нищо ми няма“. Непрекъснато
само тази реплика казвал на майка си. Това било два дена. На втория ден
вечерта, той посегнал да изнасили съпругата си. Тогава били задействани
органите на МВР в К. и веднага на следваща сутрин бил заведен при д-р Димитров
в психиатрията. Там била установена диагнозата за първи път, минал на
антидепресанти по схема. За тези години два пъти изпадал в психични кризи и лежал
в психиатрията в болницата. Вторият път получил криза и лежал в отделението в
гр. К.. В момента бил стабилен, на
инжекция, поставяна месечно и сега бил стабилен и адекватен нормален човек, но
ампулата се поставяла всеки месец на една и съща дата. Заболяването се отключвало
когато бил под напрежение. Като му се поставела цяла доза лекарство нямало
проблеми.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.
Съгласно чл. 274, ал.1, т.1 от Кодекса за З.то (отм.)
застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортно произшествие е отказал да се подложи, или виновно се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
В тежест на ищеца е да докаже, че е налице
валиден договор за задължително З. гражданска отговорност, в срока на застрахователното
покритие, когато е настъпило застрахователно събитие, извършено виновно от водача
на застрахованото МПС; реализирано
плащане от страна на застрахователя, съставляващо
застрахователно обезщетение за причинени
от деликта вреди на пострадалото МПС и водача му в предявения размер, както и
че ответникът при настъпването на пътнотранспортно произшествие е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог.
В настоящия случай се установи, че
собственикът на автомобила, управляван от ответника, е имал към датата на
процесното ПТП сключен с ищцовото дружество договор за застраховка „Гражданска
отговорност“. Безспорно по делото е настъпването на ПТП, причинено от
ответника. Установи се, че вследствие на причиненото ПТП на собственика и на
водача на пострадалия автомобил марка „***“ с ДК № ***застрахователното
дружество - ищец е изплатило обезщетения
за репариране на прЕ.пени неимуществени и имуществени
вреди в общ размер на 10 373, 70 лева.
Регресното право, възникнало по силата на
разпоредбата на чл. 274, ал.1 от
Кодекса за З.то (отм.), е средство за санкциониране на виновните за
причинените на трети лица вреди в посочените в закона случаи. В тези случаи,
независимо, че са заплатили застрахователна премия и е възникнало валидно
застрахователно правоотношение, застрахованите лица не се освобождават от
гражданската си отговорност.
От събраните в хода на производството
доказателства / писмени доказателства, свидетелски показания и заключението по
неоспорената съдебна психолого-психиатрична експертиза / се установи по
несъмнен начин, че към момента на извършване на деянието водачът на
застрахования автомобил Л.Л. не е бил в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното,
или да ръководи постъпките си, т.е. Л. не е бил вменяем към момента на
настъпване на твърдяното застрахователно събитие и към момента на последващия
отказ за подлагане за проверка за алкохол. Същият не е могъл да осъзнае какво
се изисква от него и с каква цел е трябвало да се подложи на подобна проверка,
непосредствено след настъпването на застрахователното събитие.
Освидетелстваният не е могъл на изрази
правновалиден отказ. Към момента Л.Л. е
диагностициран, че страда от параноидна шизофрения; медикаментозна ремисия;
емоционално-волева промяна на личността; код по МКБ – 10: F 20.0.
Налице били анамнезни
данни за промяна на характерното за ответника
преморбидно поведение около началото на 2014г. В съдебното
заседание вещите лица уточниха, че проявите на заболяването не са били
разпознати, тъй като това е много трудно.
Едва след автопроизшествието се установява това неподредено поведение и
се предприемат мерки за лечение. Експертите са категорични, че става въпрос за
психотично състояние. Л. е бил в едно продължително разстройство на съзнанието.
Преди ПТП-то е изпаднал в това психотично състояние, но към момента на ПТП и
непосредствено преди него симптоматиката е ескалирала. Поведението му преди ПТП
- то, по време на ПТП - то и след него е неподредено, дезорганизирано, повлияно
изцяло от императивни, заповедни, слухови халюцинации. Той е чувал гласове,
които са му нареждали. Симптомите на заболяването не са могли да бъдат
разпознати от лекарката, която го е прегледала след инцидента, тъй като тя не е
психиатър и поради това е счела, че Л. симулира. Докато той изцяло е бил
повлиян от болестните халюцинации. Ответникът има спомени за ПТП-то, но те са
неподредени, поради което не го е възприемал като произшествие и не е съдействал
на правоохранителните органи. Признак на
заболяването е и обстоятелството, че е поискал да остане в ареста след
произшествието и е отказал помощ от родинните си,
които дори не е разпознал. Л. се е чувствал преследван, а в ареста се е
чувствал защитен. В този смисъл факти за състоянието на Л. за период преди, по време и след ПТП-то
излага при разпита си неговата
майка свидетелката Невена Лазарова. Показанията на свидетелката, преценени съгласно чл. 172 от ГПК с оглед всички други данни по делото
доказват, че Л.Л. не е бил вменяем към момента на настъпване
на твърдяното застрахователно събитие и последващия отказ за подлагане за
проверка за алкохол.
Настоящият съдебен състав намира, че по
делото не са ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че
въпреки заболяването си, към момента на настъпване на застрахователното събитие
ответникът е имал нормално и адекватно поведение или че е бил в ремисия. Действително няма данни Л. да е бил поставен
под запрещение към датата на ПТП, но това е без значение относно преценката
дали същият е могъл да разбира или да ръководи постъпките си към този момент,
която преценка е фактическа и се прави за всеки отделен случай с оглед
доказателствата по делото.
Предвид изложеното и при направената преценка
на събраните по делото доказателства съдът намира за опровергана презумпцията
за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на прекия причинител на вредата Л.Л. с оглед обстоятелството, че по делото е доказано по
несъмнен начин, че към датата на ПТП – 27.08.2014 г. същият не е могъл да
разбира и ръководи постъпките си, поради което е бил неспособен по смисъла на
чл. 47, ал. 1 ЗЗД. Същевременно по делото не се установяват хипотезите, че неспособното
лице само виновно да си е причинило неспособността или отговорност за
поведението му да носи лице, което е задължено да упражнява надзор над
неспособния (чл. 47, ал. 2 ЗЗД), доколкото се касае за пълнолетно лице, което
не е поставено под запрещение, респективно не му е назначен настойник по
предвидения в закона ред. Касае се за хипотеза на причинени от неспособно лице
вреди, поради което той не носи отговорност спрямо застрахователя по предявения
срещу него регресен иск.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че
искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски общо в размер на 1704,80 лв., в които се
включват: 1100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 604,
80 лв. заплатено възнаграждение за
вещи лица.
Мотивиран от горното, РС - К.
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д.З.“ АД, ***,
представлявано от управителите Д.Х.Д.
и Р.Ц.Д. против Л.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 10 373,70 лева
главница, представляваща дължима сума за възстановяване на изплатено
застрахователно обезщетение от „Д.З.“ АД по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, полица № *** от Л.Г.Л., причинил ПТП на 27.08.2014 г.
и законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2016 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
1211/20.10.2016 г. по ч.гр.д. № ***/2016г. по описа на РС-К., на основание чл.
422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ***, представлявано
от управителите Д.Х.Д. и Р.Ц.Д. да заплати на Л.Г.Л., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски,
в размер на сумата от общо 1704,80 лева.
Решението е постановено при участието на „Е.Е.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя
Вяра Енева и Т.П.С., с ЕГН **********,
с адрес: *** като трети лица - помагачи на ищеца „Д.З.“ АД, ***, представлявано
от управителите Д.Х.Д. и Р.Ц.Д..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
ОС- Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: