№ 322
гр. Варна , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110201761 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. К., ЕГН **********, *** против НП № 03 - 013049/
07.10.2020 г. на И.И. Директор, на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което за
нарушение на чл.402, ал.2 от КТ, на В. Д. К. е наложено наказание “глоба” в размер на 2
500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване, при надлежно
упълномощаване от процесуално легитимиран субект и е приета от съда за разглеждане.
В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. Представянето на документите
било обективно невъзможно, тъй като те били предадени в Инспекция на труда по повод на
друга проверка, за което дружеството неразполагало с протокол за предаване. НП било
издадено при липса на доказателства. Отделно от това случаят бил маловажен по см.чл.28
ЗАНН, като липсвали мотиви за обратното.
1
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от адв.
С., ВАК която изразява становище за отмяна на НП. Алтернативно моли намаляване размера
на наказанието.
Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Н., която изразява становище за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Моли съда за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
В ДИТ - Варна била извършвана проверка срещу В. Д. К., ЕГН **********, по повод
постъпил сигнал за полагане на труд от непълнолетни лица на щанд за грозде на
ул.“Академик Курчатов“ № 1, в гр.Варна. Във връзка с това от възз. К. /земеделски
производител/ били изискани документи – трудови досиета, документи за работно време,
документи за заплащане на труда, правила за работна заплата и други. Призовката била
връчена на М. С. С., с която възз. В.К. живеел на семейни начала. В призовката била
указана датата на явяване 23.09.2020 год. в 14.00 ч. В указаното време представител на
дружеството не се явил и не предоставил изисканите документи, подробно описани в
призовката. Такива не били изпратени и по електронна поща. Св. З. по моб. тел. отново
поканила възз. да се яви на 24.09.2020 г. в ДИТ - Варна, като същия отново не се е явил и не
представил исканата от него документация. На 25.09.2020 год. от св.Н.З. бил съставен
АУАН № 03 - 013049/25.09.2020 год. в присъствието на В. Д. К., в качеството му на
представляващ ЗП, който го подписал без възражения.
Възражения срещу съставения АУАН не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства – показанията на св.Н.З. и св.М.Ж., които съдът кредитира изцяло като
искрени, подробни, добросъвестни и логични и от писмените доказателства по делото –
АУАН, обратна разписка за връчването му, покана за явяване за съставяне на АУАН и
обратна разписка, заповед за компетентност, призовка и др.
Предвид горното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е описана
в обстоятелствената част на АУАН и НП. Не са ангажирани доказателства за това да е имало
паралелна проверка, по която да са били предоставени изисканите документи.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните изводи:
2
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
НП е издадено в шест месечния преклузивен срок от съставяне на АУАН и от
компетентно лице – И.И. - Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда”- Варна.
АУАН също е издаден в предвидените срокове по чл.34 ЗАНН. Неспазването на месечния
срок за произнасяне на АНО не ограничава правото на защита. Този срок е инструктивен и
не влече като последица незаконосъобразност на издаденото НП.
В АУАН и НП нарушението е описано пълно и точно от фактическа и правна страна,
като са посочени всички съставомерни признаци и описаните към тях факти.
Липсата на изрични аргументи за немаловажност на случая не ограничава правото на
защита и не е съществено процесуално нарушение.
Материалният закон е приложен правилно.
Задължението за съдействие, вкл. за представяне на документи, е регламентирано в чл.
402, ал.2 от КТ “Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица,
работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при
изпълнение на техните функции”. Чл. 415, ал.2, предвижда наказание в случаите когато се
пречи на орган на власт, но не и за неизпълнение на задължението за съдействие. Във
всички случаи оказването на съдействие има много по-широк смисъл от преченето.
Безспорно преченето е тясна форма на неоказване на съдействие, но за разлика от общия
случай на неоказване на съдействие изисква активни действия от страна на дееца. Трайния
подход на законодателя е в изпълнителното деяние „пречи” да вменява само действие.
Наказанието по чл.415 ал.2 от КТ е предвидено единствено за противозаконно пречене. Да
се прилага и за широкия случай на неоказване на съдействие означава да се тълкува
разширително репресивна норма, което в българската правна система е недопустимо.
Поради това, правилно АНО е приложил общата санкция на чл. 414 ал.1 от КТ.
С неявяването на страната в ДИТ – Варна и с непредставянето на исканите документи,
включително по електронна поща, е осъществен състава на чл. 402, ал.2 от КТ, което е
наказуемо по чл.414, ал.1 от КТ.
Случаят не е маловажен по см. чл. 28 ЗАНН. Съдът не констатира такава съвкупност
от смекчаващи отговорността обстоятелства, която да води до извод, че той се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род.
Наложеното наказание е несправедливо.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че нарушението, за което е била
наложена „глоба“ на възз. В. Д. К. е доказано по безспорен и категоричен начин. В случая
3
АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е
наложил на въззивника санкция по чл. 414, ал.1 от КТ, която определил в размер на 2
500.00 лв.
Като отчете, че в НП липсват каквито и да било мотиви досежно размера на
наложеното наказание от една страна и от друга предвид на това, че нарушението е първо за
въззивника с оглед липсата на данни в подкрепа на противното, съдът счете, че така
наложеното наказание е прекомерно. Счете, че дори наказание наложено в минимален
размер в случая би постигнало целите предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН, поради
което прецени, че следва да измени НП като намали размера на наложената санкция до
минималната предвидена в закона, а именно - 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не страда от
пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като бъде
намален размера на наложеното наказание „глоба“ от 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. на
1 500.00 /хиляда и петстотин/ лв.
По разноските.
При този изход на делото и съобразно искането на процесуалния представител АНО,
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК, съдът намира, че на Д ИТ - Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер
съдът съобрази разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
съгл. Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е. от посочената Наредба за
защита по дела по ЗАНН е предвидено възнаграждение от 80. 00 лв. до 120. 00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 –013049/ 07.10.2020 год. на
И.И., Директор на Дирекция “Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение на чл.402,
ал.2 от КТ, на В. Д. К., ЕГН **********, *** е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, като НАМАЛЯВА наложеното
наказание „глоба“ на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН ********** да заплати на ДИТ - Варна 80.00 /осемдесет/
4
лв., представляваща разноски по делото за юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5