Р Е
Ш Е Н И Е
№1041
гр. Перник, 04.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в
открито съдебно заседание на 04 06 2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА
при секретаря Катя Василева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 05707 по описа за 2018 год. на Районен съд-Перник и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по постъпила искова от „А1 България“ ЕАД срещу И.М.Л. ЕГН **********
***
с която са предявени иск по чл. 415, ал. 1, т.
1 ГПК за установяване съществуването на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 00261/2018г.
на РС-Перник,
за сумата 811.94 лв.,
от която
сумата 744.82лв.главница-
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка в размер 67.12лв.
по Договор за далекосъобщителна услуга
Претендира разноски и законна лихва.
В дадения срок по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който особения представител, назначен
на ответника – адв. А.П. ПАК - оспорва иска с конкретни съображения, че :
-Договор М 4325716 от
08.12.2014 и Договор М 4415798 от 06.02.2015г. както и Общите условия на
оператора – са частично недействителни – по отношение предвидения автоматизъм
при настъпване на предсрочна изискуемост – поради противоречие със закона,
добрите търговски практики и морала
Както и в частите в
които се определя размера на неустойките
-че ответникът не бил
положил подписите по същите
-че е ползвал описаните
в процесните фактури услуги
-че не е бил уведомен
за предсрочната изискуемост по договорите
-че не е станал
причина за настъпване на едностранно прекратяване на тези договори
-че не дължи
неустойките по същите
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна
и фактическа страна:
Предявеният установителен иск
има
за предмет установяване дължимостта на сума на основания, които са в издадената заповед за
изпълнение, поради което е процесуално недопустим.
В исковата молба, по която е
образувано делото, ищецът твърди, че вземането е на същата стойност, но че
същото е възникнало от посочените договори между страните, индивидуализирани с
посочване на наименованието и датите на сключването им.
В обстоятелствената част на
исковата молба се твърди, че вземането е сбор от:
Договор М 4325716 от
08.12.2014 и ИД на клиента *********- за моб. Тел.********** по тарифен план М
Тел Трансфер Х Ес – с мес.абонам.такса 9.90лв. с ДДС за срок от 12 месеца
И
Договор М 4415798 от 06.02.2015г.- за мобилни
услуги за моб.тел.********** по тарифен план М Тел Трансфер Х Ес с мес.абонам.
такса 9.90лв. с ДДС за срок от 24 месеца и Договор за ползване на услуга Цифрова
телевизия през сателит- Стандартен план с мес.абонам.такса 16.90 с ДДС за срок
24 месеца
По така предявените искове ищецът следва да докаже:
- факта на сключването на валиден договор за
доставката на мобилни услуги,
-съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок на
издължаването й и за неустойка при предсрочното прекратяване на договора;
-приложимостта на представените с исковата молба общи
условия,
- съответствието на клаузите на договора и общите
условия с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и
задълженията на страните,
-същите не са във вреда на потребителя;
-потребените мобилни услуги и стойността им,
- надлежно упражненото право за разваляне на договора
и
-размера на неустоечното плащане.
С представените
по делото писмени доказателства се
установява, че страните са се намирали в облигационно правоотношение със
съдържание доставката на мобилни услуги.
На следващо място ответникът е подписал договорите, защото не се доказва обратното.
От съставените от
ищеца извлечения от сметка и фактури се установява, че ответникът е
ползвал услугите на начислената стойност,
като е преустановил плащанията.
При това положение съдът намира претенцията на ищеца в
тази й част за основателна и доказана.
По иска за сумата 67.12лв., претендирана от ищеца като
неустойка при предсрочно прекратяване
на договора за предоставяне на мобилни услуги, поради неизпълнение от страна на
потребителя в размер на всички абонатни вноски до края на договора,
съдът намира следното:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена
от тях.
Допустимо е
също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното
прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка
би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент – т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилния оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но
само срещу предоставената му услуга.
От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно
уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване НЕ ТРЯБВА ДА излиза
извън по-горе очертаните функции на неустойката, и да създава условия за неоснователно
обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за справедливост.
В случая сумата е 67.12лв. и не създава условия за
неоснователно обогатяване.
Поради горното и следва да се уважи и тази претенция.
По
разноските:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна
на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото
разноски, такива му се следват, но само в исковото производство, при това
съразмерно на уважената част от иска.
Съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК - ищецът е направил разноски по делото в размер
: по УИ - 25 лв. държавна такса, 300 лв.
за особен представител на ответника,
180лв.платен адвокатски хонорар
По запов.производство ответникът дължи :25лв.д.такса
180лв.адв.хонорар
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „А1 България“ ЕАД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.София район Илинден ул.Кукуш № 1
че И.М.Л. ЕГН ********** ***
ДЪЛЖИ НА ПОСОЧЕНИТЕ по предявени искове по чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК за установяване
съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 00261/2018г. на РС-Перник,
сумата 811.94 лв., от
която
сумата
744.82лв.главница- потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и
неустойка в размер 67.12лв. по Договор за
далекосъобщителна услуга
както и
законната лихва върху посочената главница от датата на заявлението
10.01.2018г.. до окончателното изплащане на сумите
ОСЪЖДА И.М.Л. ЕГН ********** ***
да
заплати на „А1 България“
ЕАД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр.София район Илинден
ул.Кукуш № 1
разноски
: по УИ - 25 лв. държавна такса, 300
лв. за особен представител на ответника,
180лв.платен адвокатски хонорар , както и
По запов.производство :25лв.д.такса 180лв.адв.хонорар
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото
- по частно гражданско дело, което да се върне на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: