МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 85/26.06.2019 г., ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 418/2019 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против М.И.А. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане на защитата производството
протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27 НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от
подсъдимия признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а
самопризнанието му намира за подкрепено от събраните в досъдебното производство
доказателства. Затова счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен
по предявеното му обвинение, и поради обремененото му съдебно минало предлага
да му се наложи наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода,
чийто размер на бъде намален с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1
от НК. Прокурорът пледира за ефективно идтърпяване на наложеното наказание, при
първоначален строг режим, както и за присъждане на разноските в тежест на
подсъдимия.
Подс. А., редовно призован, участват лично в с.з. Признава вината си
и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, осъзнава вината си, изразява съжаление за стореното и моли да му се наложи минимално
наказание.
Служебният защитник
също пледира за определяне на наказанието в законовия минимум от една година и
за редуциране на така определеното наказание с една трета. Същевременно излага,
че с оглед дадените подробни обяснения в досъдебна фаза, признанието на вината
и проявената критичност към извършеното, както и поради тежкото имотно
състояние на подсъдимия, който получава социална помощ в минимален размер от
49,50 лева, са наличе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение
начина на изтърпяване на наказанието защитникът се солидаризира със становището на прокурора, като счита, че
са налице законови пречки за прилагане института на условното осъждане.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от
НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелствата, изложени от прокурора
в обвинителния акт:
Подсъдимият А., роден на ***г., бил осъждан четиринайсет пъти с влезли в
сила присъди за престъпления от общ характер против собствеността – по НОХД № ***.
на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по
НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС,
по НОХД № *** на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по
НОХД № *** на ЯРС, по НОХД № ***на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № *** на
ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС, за което са му налагани и ефективни наказания
лишаване от свобода.
Наказанията по първите дванайсет от гореизброените НОХД подсъдимият е
изтърпял на 03.11.2008г.
С Опр. № *** по ЧНД № *** на ЯРС, влязло в сила на 10.05.2017г., на
основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК наказанията, определени му с
присъдите по последните две дела - по НОХД № *** на ЯРС и по НОХД № *** на ЯРС,
са групирани в съвкупност, като му е наложено общо ефективно наказание от ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпления против собствеността – по чл.195,
ал.1, т.3 от НК. Видно от отбелязването в справката за съдимост, подс. А.
изтърпял наложеното му общо наказание лишаване от свобода на 22.05.2017г.
Година и осем месеца по-късно – на 19.01.2019г., подсъдимият употребил
алкохол и решил да извърши кражба от магазин за дрехи, находящ се в ж. к. „***“
№ 69 в гр. Я., стопанисван от „***“ ЕООД – Я., с управител А. Й.. Във времевия
отрязък от 18:00 часа на 19.01.2019г. до 09:00 часа на 20.01.2019г., в тъмната
част от денонощието, подсъдимият отишъл до магазина, счупил с лакът стъклото на
на вратата и проникнал във вътрешността му. От магазина взел две мъжки кожени якета
от изкуствена кожа за по 60 лева, 12 бр. мъжки зимни
шушлякови якета с качулка за по 65 лева, три мъжки зимни якета
тип „Сафари“ с поларена подплата за по 135 лева, седем
комплекта мъжки анцунг,
включващи горнище и долнище, за по 50 лева, двайсет памучни блузи с дълъг ръкав за по 20
лева и двайсет чифта мъжки
дънки за по 35 лева, или вещи на обща
стойност 2485 лева, които поставил в черни найлонови чували. След
това през счупеното стъкло изнесъл чувалите с дрехите от магазина и напуснал
мястото. На следващият ден подсъдимият продал дрехите на непознати лица в
района на новата автогара, а получените от продажбата пари похарчил за храна.
На 22.01.2019г. подсъдимият
предал доброволно на полицейските органи
един от откраднатите
седем комплекта мъжки анцузи, който бил върнат на пълномощник на
дружеството-собственик срещу разписка от 31.01.2019г.
Направеното от подсъдимия признание на изложените
обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите Й., Г. и И., от
обективните находки, отразени в протокола за оглед от 20.01.2019г. и приложения
към него фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените
оценителна и видеотехническа експертиза, както и от писмените доказателства по
делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са безпротиворечиви,
кореспондират напълно помежду си и се кредитират изцяло.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, подс. А. е осъществил състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като в
неустановен час за времето от 18:00
ч. на 19.01.2019 г. до около 09:00 ч. на 20.01.2019 г. в гр.Я., от магазин за
дрехи, находящ се в ж.к. „***“ № 69, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот - счупване на стъклото на вратата на магазина, е
отнел чужди движими вещи – дрехи на обща стойност 2485 лв., собственост на „***” ЕООД - гр. Я., без съгласието на
управителя, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
в условията на повторност и не представлява маловажен случай.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен
начин както от обясненията му, така и от показанията на св. Георгиев и от
данните, отразени в протокола за доброволно предаване от 22.01.2019г.
От обективна страна, подсъдимият е осъществил всички признаци от състава
на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки
вещите от магазина и отнасяйки ги със себе си, е извършил действия по
прекратяване владението на собственика и установяване на свое такова. Т.е.,
налице е прекратяване фактическата власт на собственика върху вещите, което е
настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това
от страна на самия собственик.
Касае се за извършена от подсъдимия взломна кражба, тъй
като, за да си осигури и да улесни достъпа си
до вътрешността на магазина и до намиращите се в него вещи, подс. А. е счупил с лакът стъклото на вратата
на магазина, като по този начин е разрушил
преграда, които по естеството
и предназначението си цели да
изключи достъпа на трети
лица до вещите. Т.е., обективно, извършеното
от подсъдимия осъществява квалифицирания
състав на чл.195, ал.1, т.3 от
НК.
Обективно, подс. А. е действал в условията на
повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието, след
като с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 11.03.2017г., е бил
осъден за друго такова престъпление – по чл.195, ал.1, т.3 от НК, и деянието,
предмет на настоящото производство, е извършено преди изтичане на петгодишния
срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното му с цитираната присъда
наказание. Както вече се посочи, общото наказание, включващо и наложеното му с
горепосочената присъда такова, е изтърпяно на 22.05.2017г., а деянието предмет
на настоящото дело е извършено година и осем месеца след това – на 19/20.01.2019г.
Т.е., петгодишният скок, изключващ прилагането на правилата за повторността, не
е бил изтекъл към момента на извършване на деянието.
Освен извършено в условията на повторност, деянието на
подсъдимия не представлява и маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК,
тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид. Завишената степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимия се обуславя, както от високата
динамика на този вид престъпления понастоящем в страната и в региона и от
сравнително високата стойност на отнетите вещи, възлизаща на 2485 лева, така и
от обстоятелствата, които го характеризират като осъществяващо признаците на
посочения по-горе квалифициран състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК. Това е така,
защото по аргумент за противното от ал.3 на чл.195 от НК (която препраща само
към т.2 и т.6 на чл.195 ал.1 от НК), възможността за маловажни случаи на
престъпление по чл.195 ал.1, т.3 от НК поначало е изключена. При това
положение, тъй като по изложените по-горе съображения, подс. А. е действал в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и деянието не
представлява маловажен случай, обективно същият е осъществил и квалифицирания
състав на чл.195, ал.1 т.7 от НК.
Независимо от
богатата съдебна биография на подсъдимия, липсва законово основание за
прилагане правилата на чл.29 от НК, тъй като от изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода по първите дванайсет от присъдите по изброените по-горе
НОХД е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК. Основание за прилагане
правилата за опасния рецидив не дават и другите две осъждания на подсъдимия – с
присъдите по НОХД № ***. на ЯРС и по
НОХД № *** на ЯРС, доколкото се касае за едно осъждане (деянията са
извършени в условията на реална съвкупност) и размерът на наложеното общо
наказание лишаване от свобода по съвкупността е под една година.
От субективна страна
подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от
фактическа власт върху вещите техния
собственик, предвиждал е преминаването
им в своя фактическа власт и е целял
именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй
като след установяване на фактическата си власт върху вещите се е разпоредил
с тях като със свои, продавайки ги на непозналти лица. Разбирал е противоправния характер на извършеното,
но е целял
противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е разбирал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Съзнавал е,
че разрушаването на посочената преграда
съществено ще улесни достъпа му до вътрешността на магазина и до намиращите се в него вещи и е целял именно това, и освен това е знаел, че върши деянието след като е бил осъжден с влезли
в сила присъди за други
такива престъпления.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО
НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода
от една до
десет години. При това положение,
съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието
му следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Нормата гласи, че при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто
е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с
една трета.
Ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от НК, съдът определи на подс. А. наказание от ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под средния и към минималния предвиден в закона размер,
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – признанието на
вината в досъдебна фаза, дадените в досъдебното производство подробни
обяснения, оказаното съдействие и приносът му за разкриване обективната истина по
делото, проявената критичност и изразеното искрено съжаление за стореното, своевременното
връщане на малка част от отнетото на неговия собственик, както и причините за
извършване на деянието – тежкото имотно състояние и липсата на средства за
задоволяване на потребностите. От друга страна, съдът отчече завишената степен
на обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика на този
вид престъпления понастоящем в страната и в региона, от високата стойност на
отнетите вещи в размер на 2485 лева, от обстоятелството, че деянието е извършено
нощем и е квалифицирано по два квалифициращи признака, както и завишената
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от обстоятелствата,
че към момента на извършване на деянието е бил осъждан тринайсет пъти с влезли
в сила присъди за тежси умишлени престъпления против собствеността, повечето
квалифицирани, без да се има предвид присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, водеща до
квалифициране на извършеното като такова в условията на повторност. Поради това
съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
изброените по-горе смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни,
нито изключителни по своя характер, и не водят до несъразмерност на
предвиденото в закона най-леко наказание от една година лишаване от свобода, за
да обусловят приложението на чл.55 от НК при определяне размера на наказанието.
След като по
горните съображения съдът определи на подс. А. наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА (24 месеца), ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част
на НК, съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така
определеното му наказание с една трета, т.е., с осем месеца, и му наложи
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
С оглед предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от свобода
за престъпления от общ
характер – с присъдите по НОХД № № ***. и ***., двете на ЯРС, спрямо него са налице
законови пречки за прилагане института
на условното осъждане. Затова, и тъй като от изтърпяване на наложеното му
по двете присъди общо наказание лишаване от свобода до извършване на деянието,
предмет на настоящото произвоство, не са изтекли повече от пет години, на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНСЗ, съдът постанови наложеното му наказание
да бъде изтърпяно
при първоначален строг режим.
ПО ВЪПРОСА ЗА
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото,
тъй като подсъдимият беше признат за
виновен по
предявеното му обвинение, на основание
чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и направените в досъдебната фаза на делото
разноски за изготвяне на експертизи общо в размер на 244,60 лева, вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я..
По въпроса за
разноските за изплащане възнаграждение на участвалия в производството служебен
защитник съдът ще се произнесе след определяне размера на възнаграждението от
НБПП – С..
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: