№ 5734
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20231100109474 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Й. А. Ц. срещу „ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД за осъждането му да заплати сумата от 60 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на
24.05.2023 г., ведно със законната лихва от 19.06.2023 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди в подадената от него искова молба, че на 24.05.2023 г.
около 17.35 ч. на път I-1 в района на км 130+000 между гр. Враца и гр.
Монтана, в района на с. Краводер настъпило ПТП между л.а. „БМВ“, модел
„530Д“ с рег. № *******, управляван от Ц. Ц.а А.а и т.а. „Форд“, модел
„Транзит“ с рег. № *******, управляван от П. С. П.. Вина за настъпване на
произшествието имала водачът Ц. А.а: при движение с несъобразена скорост
навлязла в платното за насрещно движение и реализирала челен удар на л.а.
„БМВ“ с т.а. „Форд“.
Й. Ц. бил пътник в управлявания от Ц. А.а лек автомобил. В резултат на
инцидента получил телесни увреди – счупвания в долния край на лъчевата
кост на лявата ръка и на палеца на стъпалото на левия крак, травма на гръдния
кош и открити рани в областта на двете подбедрици. За л.а. „БМВ“ с рег. №
******* имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД към 24.05.2023 г.
На 19.06.2023 г. сезирал застрахователя на гражданската отговорност на
виновния водач с претенция за определяне и изплащане на обезщетение.
Застрахователното дружество изискало допълнителни документи, което
ищецът приравнявал на отказ да изплати обезщетение. Неимуществените
1
вреди оценява на сумата от 60 000 лева и моли съдът да осъди ответника да
му заплати обезщетението в посочения размер, ведно със законната лихва от
19.06.2023 г. до окончателното изплащане.
Ответникът „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД е подал отговор, в който
оспорва механизма на произшествието, вината на водача Ц. А.а, описаните в
исковата молба вреди и причинната им връзка с процесното ПТП, както и
последиците за начина на живот на ищеца и размера на съдебно предявената
претенция.
Счита, че вина за настъпване на произшествието има и водачът на л.а.
„Форд“ П. П., който не се движил достатъчно вдясно и не е направил опит за
аварийно спиране.
Възразява за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който нарушил чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
В отговора е оспорена и претенцията за присъждане на законни лихви и
началният момент, от който лихвата се дължи. Самият пострадал не
представил всички документи, релевантни за определяне на обезщетението,
включително данни за банковата си сметка.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предпоставка за допустимостта на исковете е предявяване на
претенцията пред застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по аргумент от чл. 432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно,
че ищецът е предявил претенцията си пред ответното дружество на 19.06.2023
г.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основават на
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „БМВ“, модел „530Д“ с ДК №
******* и „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД – обстоятелство, отделено като
безспорно между страните с определение от 07.11.2023 г.
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя
да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
По делото е изготвено и прието заключение на съдебна авто-техническа
експертиза, която е описала механизма на произшествието: на 24.05.2023 г.,
около 17.35 ч., в светлата част от денонощието при сухо слънчево време, суха
пътна настилка и нормална видимост по първокласен път -I-1 в посока от гр.
Враца към гр. Монтана се е движил л.а. „БМВ“, модел „530Д” с peг. №
*******, управляван от Ц. Ц.а А.а, със скорост от около 74 км/ч. Към мястото
на произшествието при км 130+000 в землището на с. Краводер пътният
участък е праволинеен, с 2 пътни ленти, разделени с единична прекъсната
линия. В лентата за насрещното движение се е движил т.а. „Форд“, модел
„Транзит“ с peг. № *******, управляван от П. С. П. със скорост 86 км/ч. и
прикачено към него ремарке марка „Хумбаур“, с peг. № *******. Л.а. „БМВ“
навлязъл в лентата за насрещно движение, срещу т.а. „Форд“, за заобикаляне
на две дупки на пътното платно, но водачът А.а извършил неадекватна мА.ра,
завивайки рязко надясно, при която загубила контрол над управлението на л.а.
„БМВ“. При принцип заобикалянето се извършвало по S-образна траектория -
първо надясно, а след това - наляво. В случая водачът А.а не е успяла да
стабилизира движението на автомобила в дясната пътна лента и навлязла в
лентата за насрещното движение, където се е ударила челно в предната част на
т.а. „Форд“, модел „Транзит“.
Водачът на т.а. „Форд“ е управлявал превозното средство със скорост
около 85-86 км/ч и при опасна зона за спиране 83 м не е имал възможност да
спре преди мястото на ПТП, нито да реагира и не е могъл за предотврати
настъпването на произшествието. Вещото лице инж. А. е установил, че при
челния удар л.а. „БМВ“ е върнат назад със скорост около 30 км/ч, при което се
е реализирало сумарно изменение на скоростта със скок около 105 км/ч. В
резултат на големи инерционни сили водачът Ц. Ц.а А.а е получила
несъвместими с живота травми. Като причина за настъпване на
3
произшествието вещото лице сочи субективните действия на водача на л.а.
„БМВ“ Ц. А.а, която е реагирала неадекватно при заобикаляне на дупките в
нейното пътно платно и е допуснала навлизане на управлявания от нея
автомобил в лентата за насрещно движение.
Установява се от така даденото заключение на вещото лице доц. д-р
инж. А. А., че изключителна вина за настъпване на произшествието има
водачът на л.а. „БМВ 530Д“ Ц. Ц.а А.а. Той е нарушила задълженията си по
ЗДвП, като е навлязъл в насрещна пътна лента в нарушение на правилата по
чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Това е поставило водачът на т.а.
„Форд“ с рег. № ******* в невъзможност да предотврати удара.
Нарушаването на правилата за движение по пътищата представлява
престъпване на забраната да не се вреди другиму и с това свое поведение
водачът на л.а. „БМВ 530Д“ е осъществила елементите от състава на
генералния деликт. В конкретния случай, предвид наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за водачите на л.а. „БМВ 530Д“ с ДК № *******, „ЗАД ОЗК
– Застраховане“ АД следва да заплати обезщетения за претърпените от
увредените лица имуществени и неимуществени вреди вследствие
настъпилото застрахователно събитие.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската експертиза е установила, че вредите, чието
обезщетение ищецът претендира – закрити счупвания на долния край на
лъчевата кост на лява ръка и на палеца на стъпалото на ляв крак, травма на
гръдния кош и открити рани в областта на двете подбедрици, са причинени
именно от процесното ПТП.
Счупването на долния край на лъчевата кост н алявата ръка е лекувано
консервативно – чрез закрито наместване под анестезия и поставяне на
гипсова имобилизация на лявата гривнена става за срок от 30 дни.
Предизвикало е затруднения в движението за горния ляв крайник на срок, по-
дълъг от 30 дни. При нормално протичане на лечебния процес
4
възстановяването настъпвало за около 4 месеца. Около месец отнемало и
лечението на счупването на палеца на стъпалото. Й. Ц. е търпял болки и от
контузия на гръдния кош в продължение на две седмици и 20 дни - от
получени открити рани в областта на двете подбедрици. Данни за усложнения
в периода на лечението не са налице и пълното възстановяване, според д-р С. е
настъпило за около 4 месеца.
Свидетелят И.Й., колега на ищеца, го видяла три дни след инцидента.
Посетила го в дома му, където Ц. лежал и се оплаквал от болки в счупената
ръка, пръст на крака и натъртени ребра. Все още мислел за катастрофата и я
сънувал. Преди произшествието бил лъчезарен човек, спортувал, а след
инцидента не говорел и преустановил физическата си активност. Й. боравел
основно с лявата си ръка и затова имал от нужда от помощ при хранене. В
продължение на три месеца ползвал болничен за възстановяването си. Знае, че
при застудяване лявата ръка го боли. Оплакванията му пречели да спортува
активно. Ръката му била гипсирана три месеца, след което започнало
раздвижване. Ходел на рехабилитация. Все още го наболявали и ребрата и
леко накуцвал. Ц. не се възстановил напълно и психически. Страхувал се да се
качи в кола и да пресича улица.
Дадените от свидетеля показания съдът възприема с критичност,
предвид преувеличенията в показанията й относно тежестта на състоянието на
Ц. и продължителността на възстановяване на здравословното му състояние.
Самият ищец е заявил при разпита си като свидетел по ДП № 541/2023 г. по
описа на ОД на МВР - Враца, че счупването на горния крайник е лекувал в
продължение на два месеца и за този период е успял да се излекува. Това
изявление се ползва с материална доказателствена сила срещу Ц., тъй като
установява неизгоден за него факт – продължителността на възстановяването
на закритото счупване на лъчевата кост на лявата ръка. То опровергава и
показанията на свидетеля Йорданова, че горният ляв крайник на Й. Ц. е бил
обездвижен с гипс в продължение на три месеца.
Фрактурата на горен крайник е причинило на Ц. болки, които са
затруднили самообслужването му и са го направили временно зависим от
чужда помощ. Предвид възрастта на пострадалия – 26 г. към 24.05.2023 г.,
политравматичните увреди – счупен е бил и палеца на лявото стъпало,
контузени ребра и открити рани на двете подбедрици, търпените болки и
5
страдания, по-интензивни през първите 45 дни, и промененият начин на
живот (ищецът е изпаднал във временна нетрудоспособност), съдът намира,
че 20 000 лева е справедлив размер на обезщетението. За да определи
обезщетението на тази стойност, съдът взе предвид и липсата на трайни и
необратими последици от уврежданията, краткият болничен престой,
мануална репозиция на фрактурата на лъчевата кост под локална анестезия,
младата възраст на пострадалия, както и лимитите на застрахователните суми
и конкретните икономически условия към релевантния за определяне на
обезщетението момент – 24.05.2023 г., когато е настъпилото процесното ПТП,
от което са произтекли вредите. Именно политравматичните увреждания и
икономическите условия през 2023 г. мотивират съда на определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди в размер, по-висок от този според
практиката на ВКС, цитирана от ответника в представените по делото
писмени бележки.
Ответникът - застраховател е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, който нарушил задължението
си по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Вещото лице д-р С. е отбелязал в заключението си ,че крайниците на
човешкото тяло не са фиксирани от предпазния колан и могат да получат
увреждания, независимо от положението на колана. В случая Ц. би могъл да
получи установените от експерта увреждания и при поставен предпазен колан.
Отделно, в т. 2.7 от заключението на авто-техническата експертиза се
установява, че предпазният колан на предна дясна седалка на л.а. „БМВ“ е
блокиран и виси извън автомобила, което доказва, че при удара той е закопчан
правилно и е функционирал. Този факт се установява и от контузията на
ребрата, която Ц. е получил.
Неоснователно е и възражението, че т.а. „Форд“ не се е движил плътно
вдясно. Обратното се установява от отговора на въпрос по т. 2.6 от
заключението на авто-техническата експертиза.
Направените от ответника възражения са неоснователни, поради което
определеното от съда обезщетение в размер на 20 000 лева не следва да бъде
намалявано.
Ответникът не доказа да е заплатил на ищеца дължимото от него
обезщетение в размер на 20 000 лева, поради което следва да бъде осъден да
6
заплати сумата в определения от съда размер.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху главницата от
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя – 19.06.2023 г.
Според дадения с решение № 128/04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. на ВКС,
I т.о. отговор относно началния момент на дължимите от застрахователя на
гражданската отговорност на делинквента мораторни лихви, в хипотезата на
пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, съответно
предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Установява се, че молбата за определяне на обезщетение за
неимуществени вреди е подадена на 19.06.2023 г. и от тази дата „ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД дължи да заплати законна лихва.
Неоснователно е възражението му, че ищецът не е посочил своя банкова
сметка. Непосочването на банкова сметка касае единствено изплащането на
обезщетението, а не неговата дължимост. Застрахователят се освобождава от
собствената си забава само когато е определил обезщетение и е бил готов да
го изплати, но кредиторът не е оказал дължимото съдействие да посочи
банкова сметка и това е единствената причина за неизпълнение на
задължението на застрахователя. (така определение № 1843/17.04.2024 г. по
гр.д. № 4129/2023 г. на ВКС, IV г.о.)
В случая „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД не е предлагало плащане, макар и
частично, нито преди завеждането на делото, нито в хода на съдебното
производство, поддържа становището си за недължимост на обезщетение,
включително в писмените бележки, в които молбата до съда е да отхвърли
предявените от ищеца искове като неоснователни и недоказани. Затова
лихвата се дължи от 19.06.2023 г. до окончателното изплащане.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, ответникът дължи да заплати по сметка на СГС сумата от 800 лева
държавна такса и 100 лева депозит за експертиза по делото.
Претенции за присъждане на разноски са направили и двете страни. На
ищеца е оказана безплатна правна помощ от адв. П. Д.а. Адвокатското
възнаграждение съдът определя на 5 700 лева, като съразмерно на уважената
7
част от иска, на адв. Д. се дължат 1 900 лева.
Ответникът претендира разноски за заплатен адвокатски хонорар в
размер на 7 900 лева, 9 480 лева с ДДС. Възражението на представителя на
ищеца за неговата прекомерност е основателно. Съобразно фактическата и
правна сложност на спора и извършените по делото процесуални действия,
както и броя на проведените съдебни заседания, съдът определи адвокатският
хонорар на 5 700 лева. Адвокатското дружество, на което ответникът е
заплатил възнаграждение съгласно фактура и платежно нареждане от
05.10.2023 г., е регистрирано по ДДС. Затова с начисления ДДС хонорарът
възлиза на сумата от 6 840 лева. Предвид частичното отхвърляне на
претенцията, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 5 226.67 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, „ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „******* да заплати на Й. А. Ц., ЕГН **********, с
адрес гр. София, кв. „Бухово“, ул. „******* сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило
на 24.05.2023 г. в землището на с. Краводер, на път I-1, ведно със законната
лихва от 19.06.2023 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за
горницата до пълния предявен размер от 60 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ЗАД ОЗК-Застраховане“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„******* да заплати по сметка на СГС сумата от 800 лева държавна такса и
100 лева депозит за експертиза по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. вр. 78, ал. 1 от ГПК,
„ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „******* да заплати на адвокат П. Б. Д., с адрес гр.
София, ул. ******* сумата от 1 900 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Й. А. Ц., ЕГН **********,
с адрес гр. София, кв. „Бухово“, ул. „******* да заплати на „ЗАД ОЗК-
8
Застраховане“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „******* сумата от 5 226.67 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9