РЕШЕНИЕ
№ 1158/6.7.2020г.
гр. Пловдив, 06.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя административно дело
№ 931 по описа
за 2020 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на П.Е.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Д.В.М., срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0432-000016 от 08.02.2020 г., издадена
от П. И.Т., в качеството на началник на Първо
Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от
съда. Жалбоподателят
твърди, че са налице възникнали след издаване на заповедта факти, които
изключват състава на административно нарушение по чл. 171, т. 1, б. „Б” от ЗДвП
като правно основание за налагане на административната принуда. Поддържа се, че
резултатите от взетата във връзка със случая кръвна проба са отрицателни,
поради което се оборва възприетата в обжалваната заповед фактическа обстановка.
Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство
разноски.
3. Ответникът - началник на Първо
Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
Пловдив, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Издаден е АУАН № 444826/08.02.2020
г. от И.Н.С., на длъжност полицейски инспектор в Първо РУ при ОДМВР – Пловдив,
в който е отразена следната фактическа обстановка: На 08.02.2020 г., около 14:40
часа, в гр. Пловдив, ул. „Александър Стамболийски“ № 76 в посока изток, П.Е.Г. като водач
на лек автомобил „БМВ 530Д“ с рег. № *** /лична
собственост/ управлява след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Пробата е извършена в Първо РУ – Пловдив с DrugCheck 3000REF 8327961 LOT ARMN – 0751, който отчел “Thc” и “AMP” (марихуана и амфетамин – тетрахидроканабинол).
Издаден талон за медицинско изследване № 089126/08.02.2020 г. За установеното
нарушение няма данни да е издадено наказателно постановление.
7. Въз основа на така установеното е издадена заповед № 20-0432-000016 от 08.02.2020 г, с която административният орган,
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 вр. чл. 171, т.1, б.
„Б“ от ЗДвП, е приложил спрямо П.Е.Г. принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
8. За удостоверяване на компетентността да
издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която, в изпълнение на заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на
длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед
принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.
9. Оспорващият подкрепя възраженията си за липса на
извършено нарушение като представя Постановление № 1471/15.04.2020г. на
прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за прекратяване на наказателно
производство по материалите на досъдебно производство № 109/2020г. по описа на
01 РУП – град Пловдив. Според отразената в постановлението фактическа
обстановка, във връзка с установеното с АУАН № 444826/08.02.2020г. нарушение и
издадения талон за медицинско изследване на П.Е.Г., е изготвена химическа
експертиза от ВМА – гр. София, според която при извършените изследвания на
дадената от оспорващия кръвна проба не се установява наличие на наркотични
вещества, положителен за тетрахидроканабинол бил
извършеният тест на проба от урина, като според вещото лице това се дължи на
възможна употреба преди повече от 24 часа от вземане на пробата. При тези данни
районният прокурор в приел липса както от обективна, така и от субективна
страна на признаците на извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
10. Според представената от ответния административен
орган Справка за нарушител/водач производството по заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0432-000016 от 08.02.2020 г. е със
статус: „прекратен по админ. ред“. Въпреки това
ответникът не представя изричен акт за отмяна на обжалваната заповед.
ІV. За правото:
11. За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1
от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според
чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите когато водач
управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и когато откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби
за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен
анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Принудителната административна мярка
– отнемане на свидетелство за управление на МПС, без съмнение ограничава
конституционно гарантираното право на свободно предвижване. Заповедта за
налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на
изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните
изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ
случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни
органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по
реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр.
чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи
извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване
безопасността на движението по пътищата в Република България.
Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните
административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва
чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2.
спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на
документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и
свидетелството за управление на водача) и др.
В случаите по чл. 171, т. 1, буква "б"
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва
със съставянето на акта за установяване на административното нарушение /чл.
172, ал. 3 от ЗДвП/.
Според
ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването
на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената
административна мярка.
12. Според чл.
3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), при извършване на
проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява с тест.
По правилото
на чл. 3а, т. 2 от Наредбата, когато лицето не приема показанията на
техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване.
Съгласно чл.
23, ал. 1 от Наредбата при химико-токсикологичното лабораторно изследване за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират
предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от
изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се
извършва само с пробата кръв.
13. Макар в ангажираната от ответника
справка да е посочено, че производството по обжалваната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е прекратено, при липсата на изричен акт за
отмяна на заповедта, настоящото дело не е лишено от предмет и съдът дължи
произнасяне по повдигнатия спор. Описаните в АУАН № 444826/08.02.2020 г. фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактическите обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.
Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В случая между страните се
формира спор именно по установената от административния орган фактическа
обстановка и наличието на правното основание за
прилагане на административна принуда.
По смисъла
на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, преди да бъде наложена мярката
всеки водач има възможността да избира дали да се подложи на проверка на място
с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Право на водача е да
избере кои и колко от посочените в закона способи да избере, но същественото е,
че той следва да проведе поне едно от тях, в противен случай са налице
основания за прилагане на ПАМ. В случая не е спорно обстоятелството, че водачът
е изпълнил предписанието за медицинско изследване, дадено му с талона за
медицинско изследване № 089126/08.02.2020г. Ответникът не оспорва и отразеното
в Постановление № 1471/15.04.2020г. на прокурор при Районна прокуратура –
Пловдив по досъдебно производство № 109/2020г. по описа на 01 РУП – град
Пловдив обстоятелство, че в изпълнение на издадения талон водачът е дал кръвна
проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване, от чиито резултати
не е установено наличие на наркотични вещества. По правилото на чл. 171, т. 1,
буква "б" от ЗДвП и чл. 23, ал. 1 от Наредбата за доказване на
извършено нарушение са определящи резултатите от кръвната проба. Принудителната административна мярка е с превантивен
характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други нарушения.
С налагането на административна принуда се прилага диспозицията на съответната
правна норма. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, буква
"б" от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната
отговорност на жалбоподателя. След като по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят не е осъществил състава на чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, незаконосъобразна, при липсата на фактически и правни основания, се явява
и наложената му принудителна административна мярка.
14. Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден и
издаден в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
основателна
V.За
разноските:
15. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
съдебни разноски, които се доказват в обща размер на 510 лева, от които 10 лева
за държавна такса и 500 лева за адвокатска защита. По правилото на чл. 143, ал.
1 във вр. §1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да
бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният
орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0432-000016 от 08.02.2020 г. на началник
на Първо Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Пловдив да заплати на
П.Е.Г., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 510 (петстотин и десет) лева,
представляваща направени по делото съдебни разноски.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: