№ 253
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Митева
Членове:Татяна Грозданова
С. Милев
при участието на секретаря К.а Г. Г.а
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от С. Милев Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20241000600688 по описа за 2024 година
Делото е разгледано от САС като втора инстанция (гл.XXI НПК) след постъпила
в срока и по реда на чл. 319 НПК въззивна жалба от защитника на подс. Д. Г. Е. – А.
Х., срещу Присъда № 8/16.10.23 г. по н.о.х.д. № 531/22 г. на Кюстендилския окръжен
съд (КнОС), с която Е. е бил признат за виновен в престъпление по чл. 321, ал.3, т.2,
вр. ал.2 НК (за това, че от м. януари 2019 г. до 07.04.21 г. в градовете Дупница и
Перник, заедно с вече осъдените по същото дело лица - Д. А. К., Е. К. Н., К. В. П. и Д.
Д. Г., участвал в организирана престъпна група, ръководена от Г. Н. Н. и създадена с
користна цел, както и за извършване на престъпления по чл. 354а, ал.1-2 НК) и наказан
с три години лишаване от свобода – условно, с 3-годишен изпитателен срок по чл. 66
НК.
Жалбата и допълнението към нея, изцяло поддържани от подс. Е. и адв. Х. в
откритото въззивно заседание, са с искане по чл. 336, ал.1, т.3 НПК, аргументирано с
тезата за необоснованост на присъдата (недоказаност на обвинението). Доводите си за
това защитата извежда най-общо от своето виждане, че КнОС е установил вината на
подсъдимия чрез показания на заинтересовани или недопустими свидетели. Към
първата група са отнесени уличаващите Е. показания на вече осъдения за
ръководството на процесната ОПГ Г. Н., при когото жалбоподателят забелязва опит за
1
отмъщение чрез лъжесвидетелстване (провокиран от данните, че органите на МВР са
разкрили престъпната дейност на Н. след съдействие на Д. Е.), а към втората –
неправилно подложените (според адв. Х.) на съдебна оценка показания на
полицейския служител С. Ч., който – поради извършените от него разузнавателни
беседи по случая – изобщо не може да бъде свидетел (чл. 118, ал.2 НПК). Що се отнася
до показанията на останалите свидетели, явяващи се осъдени по същото дело лица,
разпитани при условията на чл. 118, ал.1, т.1 НПК, за тях се твърди, че не подкрепят
обвинението: на св. К. П. – защото пред първата инстанция същата отрекла да е
споменавала пред подс. Е., че в колата му е пренасяла наркотици; на св. Д. Г. – тъй
като тя не е водила никакви разговори с подсъдимия по време на съвместните си
пътувания; на св. Е. Н. – заради поддържаната от нея в съдебното следствие версия, че
не е получавала от осъдения Н. указания да ползва таксиметровите услуги на Д. Е. и
не е виждала подсъдимия да пренася наркотици; и на св. Д. К. – във връзка с казаното
от нея, че не знае дали Е. е бил наясно с извършваната дейност.
Несъгласен с изложеното в жалбата е прокурорът при САП, който пледира за
нейната неоснователност, а в последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Присъдата е правилна. САС не намери основания за нейната отмяна или
изменение.
I.
Процесуалното развитие на делото налага, на първо място, ясно да бъде
дефиниран предметът на доказване, в чийто рамки инстанциите по същество трябва да
изследват фактите по обвинението, сведени единствено до дейността на подс. Д. Е.
като член на инкриминираната организирана престъпна група (ОПГ). Въпросите около
деянията, авторството, вината и наказанията на останалите петима подсъдими по
същото дело са били разрешени със съдебен акт (Определение № 5/31.01.23 г. за
одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 42/23 г. на КнОС, разгледано при условията
на чл. 384а, ал.2 НПК), имащ „последиците на влязла в сила присъда“ (чл.383, ал.1
НПК) – последици, които се явяват „задължителни за всички учреждения“ (чл. 413,
ал.1 НПК), включително и за съдилищата (КнОС и САС), пред които наказателното
производство (в друга негова част) продължава. А това означава, че от фактическа
страна вече следва да се приеме за доказано участието (чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК)
на осъдените Д. Г., Е. Н., Д. К. и К. П. в същата престъпна група; нейното ръководство
(чл. 321, ал.3, т.1, вр. ал.1 НК) от осъдения Г. Н.; както и вторичните (и други)
престъпления, за които посочените лица са се признали за виновни: Н. и К. (като
съучастници по чл. 354а, ал.3, т.1, вр. чл. 20, ал.2 НК и по чл. 278, ал.6, вр. чл. 20, ал.2
НК; и като самостоятелни извършители – Н. по чл.354а, ал.3, т.1 НК, и К. по чл. 354а,
ал.3, т.1 и чл. 354а, ал.3, т.2 НК); Г. – по чл. 354а, ал.2, т.1, вр. ал.1 НК; и Н.а – по чл.
354а, ал.3, т.1 НК.
2
Оттук нататък, Окръжният съд е следвало да изясни единствено дали
доказателствата подкрепят предявените в обвинителния акт факти, свързани със
съпричастността на подс. Е. към ръководената от осъдения Г. Н. ОПГ, а те (най-общо)
са сведени до твърдението, че в периода между м. януари 2019 г. и 07 април 2021 г.
(когато органите на МВР са пристъпили към задържане на горепосочените лица) Е., по
взаимна уговорка с Н., е бил на негово разположение да извършва многократни
транспортни курсове с управлявания таксиметров автомобил, при които – съзнавайки
дейността към която е съпричастен - превозвал от гр. Дупница, през гр. Перник, до гр.
София осъдените К. П. и Д. Г. с цел последните да закупуват и доставят до гр.
Дупница наркотични вещества; както и че в посочения период подс.Е. бил използван
от осъдения Н. за превоз и доставка на хероин и кокаин в рамките на самия град
Дупница.
II.
Първата инстанция е изяснила обосновано всички обстоятелства, които имат
пряко значение за съставомерността на извършеното от Д. Е. деяние, и от които САС не
намери основание да се отклонява, внасяйки в делото „нови фактически положения“
(чл. 316 НПК).
Установено е, че след излизането си от Затвора в гр. Бобов дол на 18.01.19 г.
осъденият Г. Н. отново заживял на семейни начала с осъдената Д. К. в жилище в гр.
***, ул. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, като имал на разположение и свой наследствен
имот на ул. „***“ № **, в който живеела братовчедка му (ос. Е. Н.). Под ръководството
на Н. била формирана организирана престъпна група, която да се занимава с доставка
до гр. Дупница, държане и разпространение в рамките на самия град на наркотични
вещества на зависими лица. Съпричастни (в различни свои роли) в организацията
били осъдените Д. К., К. П., Е. Н. и Д. Г..
Подсъдимият Д. Г. Е., с ЕГН: **********, по това време работил в гр. Дупница
като таксиметров шофьор на л.а. „Хюндай“ (рег. № ********) към дружеството „П.-П.-
Мега“ ЕООД и поради дългогодишното си познанство с ос. Н. и пълното доверие, с
което се ползвал пред него, бил привлечен като участник във формираната група. Едно
от направленията на създадената в нея организация се свеждало до следното: ос. Н.
възложил на ос. Г. (която по това време живеела в гр. Перник) да закупува хероин и
кокаин от гр. София, които да бъдат доставяни до гр. Дупница; за целта – по взаимна
уговорка с Н. - срещу възнаграждение от около 60 лв. за всеки отделен случай подс. Е.
трябвало да извършва периодични (почти през ден) транспортни курсове с
горепосочения автомобил, при които от гр. Дупница тръгвал с ос. К. П.; в района на гр.
Перник в автомобила се качвала ос. Д. Г.; тримата заедно отивали до конкретен адрес в
гр. София, от който Г. закупува наркотиците; по обратния маршрут ос. Г. слизала от
таксиметровия автомобил отново в района на гр. Перник, като преди това разделяла
3
закупените наркотични вещества и част от тях оставяла на ос. К. П.; в гр. Дупница се
завръщали подс. Е. и ос. П., а последната предавала наркотика на ос. Н. или на
братовчедка му Е. Н.. В същото време, на подс. Е. било възложено да извършва и
вътрешноградски превози на конкретни количества наркотични вещества предимно
между двата адреса, ползвани от ос. Н..
Така, през втората половина на м. януари 2019 г. подс. Е. предприел
изпълнението на възлаганите му транспортни курсове (с л.а. „Хюндай“, рег. №
********) с ясното съзнание каква е тяхната цел, какво пренасят в автомобила П. и Г.
и коя е крайната дестинация на доставката (домът на ос. Н.). Планирането на
пътуванията ставало след предварително обаждане от П. към Е.; двамата се отправяли
към гр. Перник, за да качат в таксито ос. Г., а след пристигането им в София
последната набавяла поръчаните количества наркотични вещества. Самата Г. била
спокойна и имала доверие в дискретността на подс. Е., защото била уверена от ос. Н.,
че той е негово дългогодишно приближено лице, от което не трябва да има
притеснения. По обратния курс (София-Перник-Дупница) най-напред Е. спирал колата
пред крайпътна бензиностанция, където Г. и П. слизали, за да поделят в тоалетната
закупените наркотици; след това откарвал Г. до посочен от нея адрес в гр. Перник, а
ос. П. – до гр. Дупница. Хероинът или кокаинът били доставяни в жилището на ос. Н.
(ул. „***“ № **, вх.*, ет.*, ап.**) или в ползваната от неговата братовчедка (ос. Е. Н.,
която също била съпричастна към дейността на групата) къща на ул. „***“ № **.
Успоредно с това, в инкриминирания период често в рамките на гр. Дупница
подс. Е. бил ползван и за транспорт на наркотици и парични средства между ос. Н. и
ос. Н.а на съответните адреси, на които двамата пребивавали (ул. „***“ № **, вх.*,
ет.*, ап.** и ул. „***“ № **)..
През м. август 2019 г. закритата вече Специализирана прокуратура в гр. София
получила събраната от МВР оперативна информация за дейността на групата и
образувала наказателно производство за престъпление по чл. 321, ал.1-3 НК, в чийто
рамки започнало събирането на доказателства, документиране на установените
обстоятелства и прилагане на специални разузнавателни средства. Така, на 19.11.20 г.
на Главен път „Е-79“ полицейските органи пристъпили към спиране и проверка на
завръщащия се от гр. Перник към гр. Дупница лек автомобил, управляван от подс. Е.,
в който пътувала и ос. К. П.. Бързата реакция на П. й позволила да изхвърли през
прозореца на колата пренасяните наркотици, а част от тях – да погълне в стомаха си, за
да ги укрие. Това била и причината при тази проверка да не се открият и изземат
никакви наркотици, но провеждането й обезпокоило участниците в групата и в
следващите няколко месеца схемата на доставки от гр. София била променена.
Осъдената Д. Г. (без съдействие от К. П.) лично донасяла чрез влак до гр. Дупница
набавените от нея наркотици, а в района на гарата била посрещана предимно от ос. Г.
4
Н.. Именно в този район на 07 април 2021 г. органите на МВР (сред които бил и
разпитаният като свидетел по делото полицейски служител С. Ч.) пристъпили към
задържане на установените лица – подс. Е., ос. Н. и ос. Г., а след тях – и на останалите
участници в групата (К., П. и Н.а). При извършените с предварително съдебно
разрешение обиски, претърсвания и изземвания на отделни места (жилища и
автомобили), били открити различни видове наркотични вещества, за които срещу Н.,
К., Н.а и Г. били повдигнати самостоятелни обвинения за вторична престъпна дейност.
III.
Изводите си по фактите относно дейността на подс. Е. Окръжният съд е направил
предимно чрез доказателства, изведени от свидетелските показания по делото.
Въззивният жалбоподател оспорва именно тяхната достоверност, но изложените
аргументи САС намери за неоснователни.
Защитата, впрочем, с право възразява срещу ползваните за мотивиране на
присъдата показания на оперативния работник С. Ч., служител на МВР/БОП-
Кюстендил (л.156, гръб от н.о.х.д.). Макар и да са били допустими към момента на
събирането им (в о.с.з. на 16.03.23 г.) и тяхната оценка по същество от първата
инстанция, последващите изменения в чл. 118, ал.2 НПК (ДВ, бр. 18/24 г.) налагат
понастоящем изключването им от доказателствената съвкупност. Така е, защото
новоприетите процесуални норми имат действие занапред и по неприключили
наказателни производства (чл. 3 НПК), а с актуалната редакция на чл. 118, ал.2 НПК е
въведена забрана изобщо посоченото лице да бъде разпитвано като свидетел. От
прочетените в съдебното следствие негови показания, дадени пред разследващия орган
(т.1, л. 138 от д.п.), чиято достоверност Ч. е потвърдил, става ясно, че част от
оперативната работа на въпросния служител на МВР по разглеждания случай е
включвала и „разузнавателни беседи“ по смисъла на чл. 10, ал.1, т.1 ЗМВР. И точно на
това основание за него вече важи забрана, че длъжностни лица от тази категория „не
могат да бъдат свидетели“.
Изключването на показанията на С. Ч. не компрометира като цяло несъмнената
доказаност на обвинението. От съвкупния анализ на останалите свидетелски показания
еднопосочно могат да бъдат изведени уличаващи подс. Е. факти относни всички
аспекти на неговата съпричастност към процесната ОПГ – за инкриминирания период
на неговото участие; за същността на обективния му принос; за знанието (умисъла) му
какъв е бил предметът на дейност на групата и с какво той е допринасял за нейната
активност. Доводите, развити от адв. Х. в допълнението по чл. 320, ал.4 НПК (л.15 от
в.н.о.х.д.), съдържат твърде фрагментарен анализ на казаното от свидетелите Н., П., Г.,
Н.а и К., който не държи сметка, че цялостната съпоставка помежду им води до други
фактически изводи. Показанията на посочените лица не могат да се считат за
предварително опорочени само заради това, че се касае за вече осъдени подсъдими по
5
същото дело, спрямо които наказателното производство е било прекратено: първо –
защото няма законови пречки за чисто формалната им допустимост (чл. 118, ал.1, т.1,
вр. чл. 24, ал.3 НПК); второ – защото те подлежат на оценка за достоверност на общо
основание, без някое от тях да се ползва с предварително опредЕ. сила (чл. 14, ал.2
НПК); трето – защото в принципен план при доказване на дейност на ОПГ
информацията, съобщена от съпричастни към сдружението лица, би могла да има най-
съществено практическо значение, доколкото касае пряко възприети събития,
относими към предмета на обвинението; и четвърто – защото в случая опасност от
т.нар. „оговор“ при съобщаването на факти за дейността на подс. Е. не съществува, тъй
като наказателната отговорност на разпитваните свидетели за същото деяние вече е
реализирана.
Оттук нататък, извършвайки собствен анализ на доказателствената съвкупност,
въззивният съд намери за необходимо да разграничи изяснените обстоятелства в две
основни групи: първата касае фактите, за които е установена безпротиворечива
информация (познанството между св. Г. Н. и подс. Е.; извършваните от Е.
таксиметрови транспортни курсове в гр. Дупница и по направлението Перник-София
заедно със свидетелите П. и Г.; пренасяните от П. и Г. в таксито наркотични вещества
до гр. Дупница и доставката им там на свидетелите Н. и Н.а); втората, пък, е свързана
с фактически изводи (относно знанието на подс. Е. за характера на извършваната
дейност и желанието му да бъде част от функциониралата ОПГ), във връзка с които
гласните доказателствени средства са противоречиви и е необходима изрична
обосновка на кои от тях да се даде вяра и по какви съображения (доколкото в
обясненията си самият подсъдим категорично отрича да е бил наясно какво всъщност
извършва, както и приписаната му в обвинението връзка със св. Г. Н. като ръководител
на групата).
Извършваните от подс. Е. превозни услуги, при които в инкриминирания от
обвинението период (м.януари 2019 г. – 07.04.2021 г.) пътници в автомобила му са
пренасяли наркотични вещества, са изяснени без доказателствени противоречия.
Показанията на две от вече осъдените по делото лица – К. П. (л.136 от н.о.х.д.) и Д. Г.
(л.135, гръб от н.о.х.д.), в тази насока са еднопосочни. И двете свидетелки с
достатъчно подробности са описали схемата на действие, при която още от 2019 г. до
задържането им на 07.04.21 г. Е. многократно ги е превозвал до гр. София за
закупуване на наркотици, които на връщане в района на гр. Перник двете разделяли,
след което Г. слизала, а П. била транспортирана обратно до Дупница с остатъчното
количество, което да достави предимно на св. Г. Н.. Нещо повече – св. Г. ясно заявява,
че именно св. Н. е бил лицето, което я е свързал с Е. с указания, че това ще е
шофьорът, който ще извършва курсовете, а св. П. – че Н. е бил свързващото лице и
при запознанството й с Г., както и че лично тя е заплащала на Е. по 60 лв. за всеки от
курсовете. И Г., и П. съобщават за случая от м. ноември 2020 г., при който органите на
6
МВР спрели за проверка процесния автомобил, а това наложило св. П. да изхвърли
през прозореца част от пренасяните наркотици, а друга част да погълне в стомаха си,
за да не бъдат открити и разясняват, че именно тази проверка е довела до
необходимост от промяна в схемата на транспорт.
В унисон с така изнесената информация е и казаното от св. Е. Н. (л.133, гръб и
сл. от н.о.х.д.), която не само потвърждава, че подс. Е. е докарвал св. К. П. с пренасяни
от нея наркотици до посочените два адреса в гр. Дупница, но и разяснява други
аспекти от дейността на Е. – размяна (чрез превозване между адресите) на пари и
наркотични вещества между нея и св. Г. Н. (обстоятелство, което сочи, че
ангажираността на подсъдимия към разглежданата група далеч не може да се счита за
приключила през м. ноември 2020 г., когато проведената пътна полицейска проверка го
е притеснила и е наложила значително да редуцира транспортните курсове до гр.
София).
Обясненията на подс. Е. (л. 206, гръб и сл. от н.о.х.д.), в частта им, в която
същият потвърждава за извършвания от него системен превоз на П. и Г. до гр. София
срещу сумата от 60 лв., както и спирането му за проверка от органите на МВР при
един от курсовете, кореспондират изцяло на показанията на двете свидетелки, поради
което в този им аспект те могат да бъдат възприети с доверие. От друга страна,
показанията на св. С. М. (л. 239, гръб от н.о.х.д.) съдържат данни, че подс. Е. в
действителност е работил като таксиметров шофьор във фирма „П.-П.-Мега“ ЕООД,
притежавана от нейната баба, която е представила под формата на „служебна бележка“
по делото (л.195 от н.о.х.д.) ценоразписа на предлаганите услуги. А наличните като
писмени доказателства множество справки от Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ) допълнително подкрепят казаното от свидетелите П. и Г. за честотата на
извършваните от Е. трансфери до гр. София и обратно, защото те отразяват
многократните контролни засичания на управлявания от него автомобил (с рег. №
********) по описания маршрут в различни периоди, съвпадащи с инкриминирания
(01-15 май 2019 г. – т.1, л. 11 от д.п.; 01.12.18- 04.10.19 г. – т.2, л. 25 от д.п.; 04.10.19 г. –
12.03.20 г. – т. 2, л. 226 от д.п.; 12.03.20 г. – 25.06.20 г. – т.2, л. 270 от д.п., 25.06.20 г. –
28.09.20 г. – т.5, л. 129 от д.п., 01.01.21 г. – 05.04.21 г. – т.8, л. 41 от д.п. и т.н.). И не на
последно място – идентификацията на управлявания от подс. Е. таксиметров
автомобил („Хюндай“), пребиваването му на конкретни места в градовете Перник и
София на 13 и 19 ноември 2020 г., влизането и излизането от автомобила на
свидетелите П. и Г., както и размяната на предмети между тях, са все обстоятелства,
които са били надлежно заснети и документирани чрез два от оперативните способи на
специалните разузнавателни средства по чл. 172, ал.1 НПК – „наблюдение“ и
„проследяване“, разрешени спрямо Д. Г. и Д. Е. от бившия Специализиран наказателен
съд в рамките на образуваното по случая досъдебно производство. Изготвените
протоколи (ВДС-том 5 и ВДС – том 7), отразяващи съдържанието на видеозаписите
7
(като веществени доказателствени средства по чл. 125, ал.2 НПК), описват в детайли
поведението на трите заснети лица и то като цяло съответства на съобщеното в
гласните доказателствени средства по делото.
Няма спор, също така, че предмет на превоза, осигуряван чрез транспортните
услуги на подс. Е., са били наркотични вещества, пренасяни от К. П. и Д. Г.. Вярно е,
че в обстоятелствената част на обвинението не са посочени в детайли конкретните
случаи (като дата), вид и количество на въпросните наркотици, но това не е и нужно
предвид естеството на инкриминираното деяние, защото проявлението му – участие на
Е. в ОПГ, изисква единствено да се установи, че единствено целта на групата е била
да се извършват престъпления по чл. 354а, ал.1-2 НК. А данни за това лесно могат да
бъдат изведени от показанията на П. и Г. (дори същите да не конкретизират точния вид
на наркотика) и от вече осъдените останали нейни участници и ръководител. Така
например, св. Г. Н. говори за „кокаин и хероин“ (л.135 от н.о.х.д.), а св. Е. Н. – само за
хероин (л.134 от н.о.х.д.). И хероин, и кокаин са били открити и иззети, обаче, от св. Д.
Г. при проведения й на 07.04.21 г. във връзка с нейното задържане обиск, за което й е
повдигнато отделно обвинение.
Спорният момент по делото, който налага детайлна съпоставка на всички
източници на информация, касае тезата на обвинението, че подс. Д. Е. е бил наясно
какво пренасят двете свидетелски при транспортирането им; че той е имал лична
уговорка с ръководителя на групата Г. Н. да извършва този вид услуги чрез
таксиметровия си автомобил; че колата му е ползвана и за транспорт на пари и
наркотици в рамките на гр. Дупница - все обстоятелства, чието обективно проявление
и субективно съзнаване несъмнено биха го превърнали в участник в организираната
престъпна група, чието съществуване и състав (относно останалите участници и
ръководителя) е вече установено с влязъл в сила съдебен акт.
КнОС е приел за доказан този аспект на обвинението и изводите са правилни, а
оплакванията срещу тях – неоснователни.
Ако изобщо по случая има някакъв доказателствен спор, той произтича от онази
част в обясненията на подс. Е. (чл. 206, гръб и сл. от н.о.х.д.), в която същият твърди,
че не знаел каква била целта на пътуванията на свидетелите П. и Г. до гр. София; че не
е имал уговорка за превозите със св. Г. Н.; че преди делото е получил лични заплахи от
св. Н., че ще бъде уличен чрез показанията му (поради съмнения у самия Н., че
групата е била разкрита от МВР именно след съдействие на Е.).
Изложената версия, обаче, звучи недостоверно, преценена на фона на целия
доказателствен материал и в съответствие с правилата на формалната и житейската
логика.
Една от тезите на въззивния жалбоподател е именно, че осъденият като
ръководител на групата Г. Н. е „заинтересован свидетел“, който „…е отправял
8
заплахи към подсъдимия“ и с тези мотиви се критикува подходът на първата
инстанция да оцени с доверие същинската част на показанията му, които уличават
подсъдимия. Но и САС, също като Окръжния съд, прецени, че на тях може да се вярва,
защото основната информация, пряко касаеща предмета на обвинението, е поднесена
достоверно. Вярно е, че от текста на протоколираните показания на Н. (л. 135 от
н.о.х.д.) личи известна неприязън към личността на подсъдимия, но като цяло
съдържащите се в тях факти звучат логично и са съответни на част от останалите
доказателства.
Дългогодишното познанство между Н. и Е. не се отрича и от двамата, а самият
подсъдим не отрича да е знаел, че Н. „употребява“ и „продава“ наркотици. В същото
време – в показанията си св. Н. разграничава два вида „услуги“, за които е ползвал Е. –
транспорт на К. П. до Перник и София, както и разнасяне на наркотични вещества на
територията на гр. Дупница. Макар и Н. да не е много словоохотлив в изказа си, от
свидетелския му разказ става ясно, че уговорката за превоз до гр. София и обратно
чрез използването на таксиметровия автомобил е била между него и подсъдимия. Това
звучи напълно резонно и съответно на останалите източници на информация по
делото. Защото няма никаква житейска логика подс. Е. да е знаел с какво се занимава
Г. Н., да е извършвал многократни курсове от и до дома му, докъдето и откъдето е
превозвал св. К. П., да е наблюдавал еднотипно поведение на П. и Г. многократно по
един и същи маршрут; и в същото време - да твърди, че изобщо не е знаел за какво
става въпрос и в какъв тип „мероприятие“ участва.
Именно на св. Н., а не на подс. Е., следва да се вярва и относно уговорката за
ползване на таксито с посочената в обвинението цел, защото дори да се приеме, че Н.
е „заинтересован“ (каквото и да влага в това понятие защитата), няма как да се
игнорира част от информацията, установена чрез използваните специални
разузнавателни средства. Така например, логично възниква въпросът – защо, ако
въпросната уговорка между Н. и Е. не е съществувала, още в обедните часове на
20.11.20 г. (след като на 19.11.20 г. таксиметровият автомобил по обичайния му
обратен курс от гр. София към гр. Дупница е бил спрян, проверен и временно иззет от
органите на МВР) именно Н. е бил едно от първите лица, на които подсъдимия е
телефонирал, за да го информира за ситуацията. Аудиозаписът на разговора чрез
ползваните от двамата мобилни телефони е изготвен след разрешено подслушване
(като вид СРС) от СпНС и надлежно протоколиран двукратно, спрямо всеки един от
участниците в него: за Н. - под № 11 в протокол за изготвяне на ВДС (т.8 от д.п.); и за
подс. Е. – под № 9 в протокол за изготвяне на ВДС (т.5 от д.п.). Въпреки жаргонния
изказ на двамата комуникатори, предметът и темата са ясно разпознаваеми – как да се
разреши ситуацията с иззетия автомобил (Е.: „Оставиха ме за другата седмица. У
понеделник сабале да дойдем и евентуално през седмицата некъде че ми я върнат…“;
Н.: „Леле, тия направо са. Що че правиме сега?“; Е.: „Не знам, ти къде си?; Н.: „На
9
градската“; Е.: „Епа да се видехме това некое левче да вземем поне“. Прочитът
„между редовете“ ясно сочи, че между двамата е имало установени отношения и че
именно възникналият проблем с временното изземване на автомобила е бил повод за
проведения телефонен разговор и уговорената в него последваща среща.
От показанията на останалите свидетели също по логически път може да се
изведе, че подс. Е. е бил наясно с вида на извършваната от него дейност. Така
например, св. Е. Н. ясно говори (л.135 от н.о.х.д.) за ползването на подсъдимия за
пренасяне (превоз) на наркотици, опаковани в кутии за цигари и парични средства
между нея и св. Н. на територията на гр. Дупница, а като се вземе предвид
обстоятелството, че Е. е знаел с какво се занимава Н., както и че самият Н. е
категоричен, че подсъдимият е бил наясно с всичко, няма как да се твърди, че
наивността му се е свеждала до пълно невидение какво пренася във въпросните
„кутийки“ и за какво са предназначени предаваните му пари. А заявеното във
въззивната жалба, че Н.а не е виждала Е. „да носи (…) наркотици“ (л.15 от в.н.о.х.д.),
изобщо не съответства на съдържанието на нейните показания и в този смисъл не се
нуждае от коментар. Некоректен е и прочитът на защитата на показанията на св. Д. Г.
(л.136 от н.о.х.д.) в частта им относно съпричастността на подсъдимия към
извършваната дейност. Въпросната свидетелка ясно сочи, че разговорите си в
таксиметровия автомобил с К. П. е провеждала в присъствие на Е.; че той е чувал и
провежданата от нея телефонна комуникация, макар и изказът й да е бил умишлено
завоалиран; че самият Г. Н. (осъден като ръководител на групата) е разяснил на Г. да
не се притеснява от подс. Е., защото е „негов човек“. Що се отнася до казаното от св.
К. П. (л. 136 и сл. от н.о.х.д.), че същата няма спомен да е говорила с Д. Г. пред подс.
Е. за пренасяните наркотици, следва да се посочи, че това не опровергава извода за
знанието на подсъдимия в каква дейност участва. Достатъчно съдържателни в това
отношение, обаче, са показанията на св. Д. К. (л.137, гръб от н.о.х.д.) – жената, която в
инкриминирания период е съжителствала фактически със св. Г. Н., осъдена е също
като член на разглежданата ОПГ и е имала преки наблюдения върху дейността на Н.,
върху хората, с които той контактува, и спрямо провежданите от него телефонни
разговори. Тази свидетелка недвусмислено разяснява, че подс. Е. е бил ползван като
такси срещу заплащане от Н.; че същият е знаел същността на организацията, в която
участва; че често пъти лично Н. му се е обаждал, за да осъществи курс до Перник и
София със св. К. П., както и че въпросните пътувания се случвали „през 2 дни“.
В обобщение – показанията на вече осъдените по делото лица, резултатите от
експлоатираните по делото специални разузнавателни средства, както и писмените
справки от АПИ са напълно достатъчни, за да докажат по несъмнен начин
обвинението, че в инкриминирания период на действие на процесната ОПГ (след 18
януари 2019 г., до 07 април 2021 г. – период, установен с вече влязъл в сила съдебен
акт) подс. Д. Е. е бил фактически съпричастен към дейността на групата, създадена за
10
държане и разпространение на наркотични вещества, от чиято продажба да се
извличат материални облаги.
Показанията на други разпитани по пред първата инстанция лица нямат
съществено значение за правилното изясняване на делото. Към тази група могат да
бъдат отнесени свидетелските разкази на Б. Т. – л. 160 от н.о.х.д. (познат на подс. Е.,
който напълно абстрактно и под формата на лични умозаключения е заявил, че Е. няма
нищо общо с групата за разпространение на наркотици около Г. Н. – изявления, които
не са запълнени с никаква фактологична конкретика), В. З. – л. 159, гръб от н.о.х.д.
(таксиметров шофьор от гр. Дупница, който е бил колега на подсъдимия в същата
фирма и потвърждава, че цената на курс до гр. София и обратно била около 60 лв.) и
Г. Д. – л. 240, гръб от н.о.х.д. (съгражданка на подс. Е., която често е ползвала
таксиметровите му услуги в Дупница, но няма информация той да е разпространявал
наркотични вещества).
IV.
Законосъобразна е и предявената с обвинението и приета с обжалваната присъда
правна квалификация на деянието на подс. Д. Е. по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК,
защото в инкриминирания по делото период и място на действие същият е участвал в
ръководена от осъдения Г. Н. Н. организирана престъпна група, създадена с користна
цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал.1-2 НК.
Фактическите и правни въпроси около функционирането на процесната група,
участниците в нея (с изключение на подс. Е.) и ръководителя й са вече решени с
влязъл в сила съдебен акт, така че на юридическа оценка тук подлежи единствено
установеното поведение на Е.. Само за прецизност следва да се посочи, че
формираното под ръководството на осъдения Г. Н. сдружение отговаря на законовата
дефиниция за ОПГ по чл. 93, т.20 НК, защото е било „структурирано“ (с конкретно
разпределени задачи за всяко от участвалите в него лица), „трайно“ (поради
сравнително дългата му времева продължителност, отличаваща го съществено от
обикновена инцидента проява и поради установената устойчивост на връзките между
отделните членове – р.415/12-II и р.16/20-I), включващо повече от три лица и
подчинено на целта в страната да се извършват в бъдеще престъпления, които са
наказуеми с повече от три години лишаване от свобода.
Като е постигнал в периода след 18.01.2019 г. с осъдения Г. Н. съгласие
продължително време да изпълнява възложените му задачи – автомобилен превоз на
други участници в същата ОПГ (осъдените П. и Г.), за да могат те да закупуват и
транспортират до гр. Дупница набавените наркотични вещества, както и пренасяне на
наркотични вещества и парични средства от/за тяхното закупуване/продаване в
рамките на гр. Дупница, и като е бил на фактическо разположение за изпълнението на
тези задачи до задържането му от органите на МВР на 07 април 2021 г., от обективна
11
страна подсъдимият Д. Г. Е. е участвал в организирана престъпна група (наред с вече
осъдените лица Д. К., Е. Н., К. П. и Д. Г.) – формално изпълнително деяние на
продълженото престъпление по чл. 321, ал.2 НК. Поведението му е било обвързано в
трайни фактически взаимоотношения с част от останалите членове на групата
(предимно П. и Г.) и подчинено на общата престъпна цел на нейното създаване –
набавяне и разпространение на наркотични вещества. А от субективна страна –
съзнавайки принадлежността си към формираното сдружение и бъдещите му цели,
синхронизацията на действията си с неговите ръководител и членове (надвишаващи
повече от три лица) и трайността на взаимоотношенията помежду им, подсъдимият е
проявил към деянието си пряк умисъл. Той е съзнавал общественоопасния характер на
извършваното; предвиждал е общественоопасните му последици (независимо от
липсата на престъпен резултат, такива последици съществуват и при формалните
престъпления, защото при тях фактът на просто извършване на деянието е достатъчен,
за да засегне негативно съответните обществени отношения) и е искал настъпването
им.
Користната цел на формираното сдружение, към което подс. Е. е участвал (да
набавя за неговите членове и ръководител нерегламентирани доходи от
разпространение на наркотични вещества), както и създаването на групата с цел
извършване на вторични престъпления по чл. 354а, ал.1-2 НК (които впрочем са били
и реално осъществени впоследствие от част от осъдените нейни членове – напр. от Д.
Г.), закономерно са наложили деянието на подсъдимия да бъде подведено под по-тежко
наказуемия състав на чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 НК – квалификация, която и въззивният
съд напълно споделя.
V.
Наложеното с обжалваната присъда при условията на чл. 54 НК наказание – три
години лишаване от свобода, съответства на законовите рамки по чл. 321, ал.3, т.2 НК
(от три до десет години ЛС) и е справедливо отмерено. Тук първата инстанция е
допуснала известна непрецизност, която обаче не се отразява съществено на правото
на защита на подсъдимия и не затруднява възможността волята на решаващия орган да
бъде правилно разбрана. В мотивите си КнОС е приел, че индивидуализира
продължителността на санкцията “малко под средния размер“ (л. 276 от н.о.х.д.),
ръководейки се от наказуемостта на основния състав на престъплението (чл. 321, ал.2
НК – от една до шест години ЛС). Правилното отмерване, всъщност, следва да се
съобрази с приложимия квалифициран случай по чл. 321, ал.3, т.2 НК, но така
наложеното наказание (3 г. ЛС) правомерно (отново в съответствие с чл. 54 НК) се
вмества и в неговите рамки, въпреки че съобразно тях то вече се явява определено към
минимума. Прокурорът не е подал „съответен“ протест, който по силата на чл. 337,
ал.2, т.1 НПК да даде възможност на въззивния съд да обсъжда налице ли са изобщо
12
основания за неговото увеличаване, още повече, че превесът на смекчаващите случая
обстоятелства е съществен – чистото съдебно минало на дееца, трудовите му и
семейни ангажименти, добрите характеристични данни, съобщени за него от част от
свидетелите (напр. Б. Т.).
Тези фактори, обаче, не са нито изключителни, нито многобройни, за да
позволят прекаленото толериране на подсъдимия и допълнително занижаване на
размера на лишаването от свобода „под най-ниския предел“ от три години (чл. 55,
ал.1, т.1 НК). Защото срещу тях успешно може да бъде противопоставен отегчаващият
факт, свързан със сравнително дългата продължителност на осъществяване на
изпълнителната дейност по участие в процесното престъпно сдружение (повече от две
години), който сам по себе си има своята относителна тежест. Корекция, разбира се,
следва да бъде внесена и в подхода на КнОС да третира като отегчаващи
обстоятелства констатираните от него „…негативни характеристични данни,
разкрити от безразличното му отношение към този вид престъпна дейност и
престъпната му дейност“ (л.276 от н.о.х.д.) – теза, която е изцяло неиздържана
поради конфликта й с две основни правни положения: първото - че отношението на
дееца към престъпната дейност е взето предвид от закона (чл. 56 НК) при
определянето на субективната страна (умисъла) към разглежданото престъпление; и
второто - че самата „престъпна дейност“ не би могла (абстрактно и като цяло) да
отегчава отговорността на дееца, защото несъставомерните факти, които завишават
допълнително нейната обществена опасност, следва да бъдат изрично посочени;
спрямо тях на общо основание подсъдимият има правото да се защитава, като
опровергава съществуването им или им придава друг оценъчен характер.
Решението на Окръжния съд да отложи изпълнението на наказанието по чл. 66,
ал.1 НК е изцяло в интерес на подсъдимия и при липса на протест с искане по чл. 337,
ал.2, т.2 НК то не би могло да бъде ревизирано в тежест на Е.. Оттук нататък е
невъзможна и ревизия на определения с присъдата изпитателен срок, защото същият е
сведен до минималната му продължителност от три години и на практика дори в
рамките на подадената въззивна жалба няма как да бъде допълнително облекчен. Не че
от мотивите към присъдата става ясно защо първата инстанция е приела, че
постигането на целите по чл. 36 НК не налага ефективно изтърпяване на санкцията, но
– все пак – отнасянето на делото пред САС единствено по жалба на подсъдимия и
забраната за „reformatio in peius“ при интерВ.ята спрямо проверявания съдебен акт,
налагат констатираният порок да бъде отчетен единствено за процесуална прецизност.
Присъдата не съдържа произнасяне относно вторичните въпроси по чл. 301,
ал.1, т.т. 9 и 11 НПК, поради което разрешаването им следва да се извърши в
допълнително производство по чл. 306 НПК.
Като съобрази правилно установените от КнОС факти по делото, прецизния
13
анализ на доказателствата, от които тези факти са изведени, дадената законосъобразна
правна квалификация на деянието на подс. Е. и справедливо наложеното за него
наказание, Софийският апелативен съд (Наказателно отделение, VIII състав) прецени,
че следва да потвърди обжалваната присъда, поради което – на основание чл. 338
НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 8 от 16.10.2023 г. по н.о.х.д. № 531/22 г. на
Кюстендилския окръжен съд .
Решението подлежи на обжалване и протест по касационен ред в 15-дневен
срок от обявяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14