№ 33828
гр. С., 21.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110133865 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. В. С., ЕГН
**********, срещу А. Г. К., ЕГН ********** и Р. А. К., ЕГН **********, с която е предявен
иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик на
основание наследство и съдебна спогодба на поземлен имот с идентификатор
68134.1104.157 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение от
28.10.2022 г., с адрес на поземления имот: гр. С...................... с площ съгласно скица от 435
кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване:
за друг вид застрояване, с предишен идентификатор 68134.1104.37, номер по предходен план
№ 1104.37, квартал 32, при съседи с идентификатори: 68134.1104.4, 68134.1104.158,
68134.1104.151, 68134.1104.152, 68134.1104.31, както и за предаване на владението върху
описания по-горе недвижим имот.
Ищецът твърди, че е наследник по закон – син на В. С. М., бивш жител на гр. С.,
починал на 25.02.1968 г. След смъртта на В. М. и направен от страна на покойната на ищеца
сестра, Елена В.а С.а, ЕГН **********, отказ от наследството на баща им, вписан в
особената книга на Софийски районен съд под № 72 от 1976 г., по силата на одобрена от
съда съдебна спогодба на 12.03.1985 г. по гр. д. № 2829/1985 г. по описа на Софийски
районен съд, 43 състав, сключена между ищеца и неговата майка Т.М.М., ЕГН **********,
ищецът бил признат за изключителен собственик на празно дворно място от 411 кв. м. на ул.
„Н.“ съставляващо имот планоснимачен № 31 от полигон № 21 по плана на гр. С.,
местността „К.“ - кв. „ Ф.“ при съседи: наследници на В. С., Софжилфонд и канал, който
имот понастоящем е с идентификатор № 68134.1104.157 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изпълнителен
Директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С...................... с площ съгласно скица от 435 кв. м.;
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване; с предишен идентификатор № 68134.1104.37; номер по предходен план
1104.37, квартал 32, при съседи с идентификатори: 68134.1104.4, 68134.1104.158,
68134.1104.151, 68134.1104.152, 68134.1104.31.
Твърди, че след смъртта на майка му Т.М.М. на 04.06.2002 г., притежаваният от нея
недвижим имот по силата на съдебната спогодба, а именно дворно място от 387,98 кв. м.,
находящо се в гр. С., ул. „Н.“ № 32 от полигон 21 по плана на гр. С., местността
„Коньовица“, кв. „Ф.“, при съседи: Кирил Алексиев, наследници на В. С. Михайлов, ул. „Н.“
и канал (с идентификатор № 68134.1104.158), заедно с построената в него едноетажна
жилищна сграда на 78 кв. м., състояща се от три стаи, дневна, кухня, баня-клозет и две
1
антрета и спомагателна стая, долепена от северната стена към сградата и бараката, бил
наследен от ищеца и неговата сестра Елена В.а С.а при равни дялове от по 1/2 идеална
части. Предвид обстоятелството, че ищецът заживял в чужбина, сестра му Елена С.а
започнала да отдава под наем двата съседни имота, включително собствения на ищеца по
силата на съдебната спогодба, като се договорили да получава наема за имотите. Това
продължило до 22.08.2014 г., когато сестрата на ищеца починала. Ищецът поддържа, че след
смъртта й не успял да се свърже с наемателите на двата имота, тъй като не разполагал с
имена или телефонни номера. Неколкократно изпращал познати да установят контакт с тях,
но те намирали дворните врати затворени. Добавя, че след като в средата на м. октомври
2022 г. пристигнал в България, посетил описаните по-горе имоти, за да установи контакт с
наемателите и лицата, които обитават имотите. При посещенията си получил телефонния
номер на ответника К., който му заявил, че има нотариален акт. При направени справки в
Имотния регистър ищецът установил, че за процесния недвижим имот, чрез обстоятелствена
проверка ответниците са се снабдили с нотариален акт № 194, том III, peг. № 7774, дело №
509 от 07.04.2020 г., на нотариус И.Д., peг. № 039 в НК. Ищецът моли да бъде признат за
собственик по наследство и съдебна спогодба на процесния недвижим имот с
идентификатор № 68134.1 104.157, както и за осъждане на ответниците да му предадат
владението върху имота.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Р. А. К., с който оспорва
предявения иск. Счита, че е придобила собствеността върху имота въз основа на давностно
владение и наследство, за което е съставен и нотариален акт № 194, том III, peг. № 7774,
дело № 509 от 07.04.2020 г., на нотариус И.Д., peг. № 039 в НК. Оспорва истинността на
представените от ищеца писмени доказателства и моли същият да бъде задължен да ги
представи в оригинал. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника А. Г. К., с който оспорва
предявения иск. Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да води иска, тъй
като не е собственик на имота, като оспорва действителността на съдебната спогодба,
одобрена с определение по гр. д. № 2829/1985 г. Евентуално счита, че е придобил
собствеността върху имота въз основа на давностно владение, за което е съставен и
нотариален акт № 194, том III, peг. № 7774, дело № 509 от 07.04.2020 г., на нотариус И.Д.,
peг. № 039 в НК. Оспорва истинността на представените от ищеца писмени доказателства и
моли същият да бъде задължен да ги представи в оригинал. Моли за отхвърляне на
предявения иск. Претендира разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По така предявения иск ищецът следва да докаже, че е собственик на процесния
поземлен имот на твърдяното придобивно основание, а именно въз основа на наследяване от
своя баща В.С.М., включително, че последният е бил собственик на имота към момента на
смъртта си (за което не сочи доказателства) и по силата на действителна съдебна спогодба,
както и че ответниците владеят имота.
Ответниците следва да докажат, че владеят имота на годно правно основание – че са
се осъществили придобивните основания, въз основа на които е издаден нотариален акт №
194, том III, peг. № 7774, дело № 509 от 07.04.2020 г., на нотариус И.Д., peг. № 039 в НК –
давностно владение и наследство.
ОТДЕЛЯ за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че процесният
поземлен имот с идентификатор 68134.1104.157 е идентичен с този, предмет на съдебната
спогодба, одобрена на 12.03.1985 г. по гр. д. № 2829/1985 г. по описа на Софийски районен
съд, 43 състав, както и че понастоящем имотът се владее от ответниците.
По исканията на страните:
Следва да се приемат представените от ищеца писмени доказателства, с изключение
на Удостоверение за отказ от наследство, тъй като документът е представен в нечетлив вид,
като на ищеца следва да се предостави възможност в срок до откритото съдебно заседание
да представи този документ в оригинал или в четливо копие.
Относно искането на ответниците по чл. 183 ГПК – за задължаване на ищеца да
представи в оригинал съдебната спогодба, съдът приема, че искането следва да се остави без
уважение, тъй като не се оспорва формалната доказателствена сила на акта (неговата
2
автентичност, не се твърди неистинност на самия документ (съдебния протокол, с който е
одобрена спогодбата)), а конкретните оспорвания на ответниците – че не е доказано дали
участниците, между които е одобрена съдебната спогодба, са били носители на правото на
собственост, за да участват в делбата, т. е. доводите, касаещи притежаваните от
съделителите права върху имота, подлежат на изследване в хода по същество. По
аналогични съображения следва да се остави без уважение искането по чл. 183 ГПК и по
отношение на удостоверението за данъчна оценка и скицата на процесния имот.
Ищецът е поискал допускането на двама свидетели при режим на довеждане за
доказване на посочените в исковата молба обстоятелства относно стопанисването на
процесния имот от сестрата на ищеца Елена В.а С.а и статута на лицата, ползващи имота,
което искане е основателно и следва да бъде уважено.
Ответникът Р. К. е поискала допускането на двама свидетели при режим на
довеждане за доказване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства относно
факта на владение на имота, което искане е основателно и следва да бъде уважено.
Ответникът А. К. е поискал допускането на двама свидетели при режим на довеждане
за доказване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства относно факта на
владение на имота, което искане е основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.10.2024 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства, с изключение на
Удостоверение за отказ от наследство.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 183 ГПК в срок до откритото съдебно
заседание да представи Удостоверение за отказ от наследство в оригинал или в заверено
четливо копие, като при неизпълнение на указанията същият документ няма да бъде приет
като доказателство по делото.
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ищеца за доказване на
посочените в исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА по двама свидетели на всеки ответник при режим на довеждане за
доказване на посочените в отговорите на исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците по чл. 183 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4