Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.***, 12.02.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

*** районен съд, наказателна колегия, седми състав, в открито съдебно заседание на 28.01.2016г., в състав :

                                              Председател : Владимир Страхилов

при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията АНД №2796/15г. по описа на **РС, за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                   Постъпила е жалба от „Енерго-Про Мрежи” АД срещу НП№НП-376/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-***, с което на дружеството за нарушение по чл.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. и на основание чл.206, ал.1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева. В съдебно заседание чрез процесуален представител се поддържа жалбата и се моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

                    Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище за законосъобразност на наказателното постановление.

                   Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

                   Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № КРС-1096/08.07.2014г.  и НП№ НП-376/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-*** съдът констатира нередовности по чл.42, т.3, пр.1, т.4, пр.1 и пр.2 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1, пр.2, алт.1 и пр.3 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна. Липсата, неточността, неправилността, непълнотата по отношение на задължителните реквизити е основание за отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер.

                   Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 17.03.2014г. в гр.***, ул.„***, при извършена проверка от длъжностни лица на ДКЕВР-*** било установено, че средството за търговско измерване /СТИ/ на абонатен номер ***, фабричен номер ***, тип А1-5Д /еднофазен/ на фирма ***, е с година на производство – 1995г. Метрологична проверка на СТИ била извършена на неустановена дата през 2000г. СТИ било монтирано на 31.08.2005г.  При проверката не бил представен протокол за последно извършена метрологична проверка. В регистъра на СТИ към „Енерго-Про Мрежи” АД като година на следваща метрологична проверка на СТИ била посочена 2006г., каквато проверка не била извършена. 

                   Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

                   С оглед на гореизложеното контролният и наказващият орган са претендирали извършване на нарушение по т.3.5.2 от  Лицензия № Л-138-07/13.08.2014г. за разпределение на електрическа енергия на „Е.ОН България Мрежи” АД, чийто правоприемник е „Енерго-Про Мрежи” АД. Цитираната правна норма няма самостоятелно правно значение и се допълва от съответни бланкетни норми в Правила за измерване на количеството електрическа енергия, чл.26, ал.1 и чл.43, ал.4 от Закон за измерванията и съответна Заповед на Председателя на ДАМТН, определяща конкретен срок за последваща проверка за конкретно СТИ. Тези Правила и тези Заповеди са с периодично обнародване през различни години, като са с идентично съдържание, но с различна цифрова номерация на приложимата правна норма. Фактическият състав на нарушението се състои в съставомерно бездействие, изразено в неизвършване на последваща метрологична проверка на средството за търговско измерване в определен срок, посочен в приложимата към датата на нарушението заповед на председателя на ДАМТН. Касае се за формално нарушение, на просто извършване. Изтичането на срока ангажира административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението.   

                   Във връзка с гореизложеното настоящата съдебна инстанция приема, че контролният и наказващият органи са индивидуализирали само датата на установяване на нарушението - 17.03.2014г., но не и датата на неговото извършване. Евентуално претендирането на първата дата, като такава на извършване на нарушението би било неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неоправдано от гледище на закона е да се приеме, че съществува фигурата на продължено нарушение, което се довършва с факта на откриването му от компетентните органи. Както бе отбелязано съставомерното задължение е скрепено със срок и с изтичането на срока нарушението е довършено. Обратното тълкуване пренебрегва съдържанието на правната норма за обективните признаци на състава на нарушението. На следващо място в АУАН и НП липсва описание на фактическите обстоятелства на нарушението, индивидуализиращи датата на първоначалната проверка, което не позволява индивидуализиране на датата на последващата проверка. Фактическата непълнота обосновава правни изводи за наличието на цитираните по-горе формални пороци, обуславящи отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно с оглед на строго формалния му характер. Тези пороци касаят датата на нарушението, неговото описание и фактическите му обстоятелства, като всяко едно от изброените представлява самостоятелно формално основание за отмяна на обжалваното НП. На последно място, допуснатата формална незаконосъобразност представлява  и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.

                   Гореизложеното не налага обсъждане по същество и на останалите възражения и правни доводи на страните.

                   Искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. За същите е предвиден друг процесуален ред.

                   Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно

                   Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

                   ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно НП№НП-376/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-***, с което на „Енерго-Про Мрежи” АД за нарушение по чл.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. и на основание чл.206, ал.1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

                   Оставя без уважение като неоснователно искането за присъждане на разноски по делото.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-*** в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

Районен съдия :