Решение по дело №2618/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                          131/4.3.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесети февруари  две хиляди и двадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2618 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №19 – 0869 – 003844/28.11.2019год. на Началник група сектор ПП при ОДМВР  - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП  на жалбоподателя С.В.В., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

 Жалбоподателят в жалбата моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, тъй като счита че е извършил вмененото му нарушение. В съдебно заседание, редовно призован се явява лично.

Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.  

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 28.10.2019г. св. Й.  Н.Й. – мл. авкоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР- Шумен работила в екип с колегата си Н.Н.. Около 02.10 часа при патрулиране  в гр.Шумен, минавайки по ул. «Кольо Фичето» забелязала л.а. «Мазда 626» с рег. № Н 96 35 ВК, който бил паркиран на тротоара в близост до №10. След извършване на справка за установяване собствеността на автомобила, на собственика  В.С.В., ЕГН **********, св.  Й.Й. издала фиш серия GT №172315 за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП /неправилно паркирано моторно превозно средство/ в отсъствие на нарушителя и към МПС било закрепено уведомление. Била направена и снимка на автомобила. Срещу съставения фиш на В.С.В., в качеството му на собственик на лекия автомобил, на 01.11.2019г. постъпило възражение от В.В., че автомобилът е бил ползван и паркиран от синът му С.В.В.. На 09.11.2019г. са изготвени и 2 бр. Декларации, съгласно които  на 28.10.2019г. около 02.10 часа МПС е било паркирано от жалбоподателя. Издадения на В.С.В. фиш, с който му била наложена глоба за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП бил анулиран. На 09.11.2019г. св. Й.  Н.Й. съставила срещу жалбоподателя АУАН № 3844 за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП, в негово  присъствие за това, че на 28.10.2019 около 02.10 часа в гр.Шумен, ул. «Кольо Фичето» до №10 е управлявал и паркирал л.а. «Мазда» с рег. № Н 96 35 ВК  върху тротоара извън разрешените за това места определени от администрацията на пътя или от собственика на пътя. При предявяване  на акта С.В. отразил възражения, че не бил спазен материалния закон. В момента на сътавяне на акта на посочената улица имало  5 неправилно паркирани  автомобила. В законоустановения срок не е депозирал допълнителни възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.178е от ЗДвП  на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП. Наказателното постановление му е връчено лично на 28.11.2019г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава  от  събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Съдът кредитира напълно показанията на св. Й.  Н.Й., тъй като показанията й са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от нея действие на жалбоподателя, кореспондират с приобщените писмени доказателства и изготвения снимков материал. Същата е очевидец на извършеното нарушение. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Направеното от жалбоподателят възражение, че МПС е било паркирано на ул. «Кольо Фичето»  до №7, а не до №10, което съставлявало съществено нарушение, тъй като мястото не било уточнено в акта, съдът намира за неоснователно. Номера 7 и 10 се намират в един и същ участък на ул. «Кольо Фичето» и обстоятелството до кой от двата номера по – близо е било паркирано МПС не е от съществено значение за отговорността на жалбоподателя. Нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато , би могло да се стигне  и до друго решение на въпроса или когато е довело до ограничаване на правата на страните, в която и да е фаза на процеса. Съдът намира, че в конкретният случай  правото на нарушителя да узнае за какво нарушение му е съставен акта  и да отстоява своята теза срещу това твърдение, не е нарушено. Вмененото на дружеството нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава.  

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана  на основание чл.178Е от ЗДвП , за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.Съгласно чл. 94 ал.3 от Закона за движението по пътищата, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Нормата допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В конкретния случай жалбоподателят не оспорва, а и се установява от доказателствата по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и час е паркирал л.а. «Мазда» с рег. № Н 96 35 ВК върху тротоара на ул. «Кольо Фичето», но счита че това не е станало в нарушение на закона, тъй като паркирането на тротоари било разрешено, стига автомобилът да тежи до 2.5 тона, да има разстояние не по – малко от 2 метра за преминаване на пешеходци и да не е в непосредствена близост до вход или гараж.

 Паркиране на тротоар е допустимо само при определени условия и посочените от жалбоподателя са само част от тях. Има и още едно изискване, а именно, че паркирането е възможно ако собствениците на пътя или администрацията са определили мястото за такава цел. При положение, че там, където е бил паркиран автомобила от жалбоподателя не е било посочено като място за паркиране, т.е не е сред разрешените за паркиране по смисъла на чл.178е ЗДвП, дори да са били налице другите условия визирани в нормата на чл.94 ал.3 ЗДвП, то паркиране не е било разрешено.  

Административно – наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя съобразно разпоредбата на  чл.178 е от ЗДвП, предвиждаща налагане на глоба  от 50 лв. до 200 лв. на лице, което паркира на тротоарите в населени места  извън разрешените за това места. Наложеното наказание е в минимално предвидения размер.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19 – 0869 – 003844/28.11.2019год. на Началник група сектор ПП при ОДМВР  - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178Е от ЗДвП  на жалбоподателя С.В.В., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

                                                                        Районен съдия: